ЕДНА ГОДИНА БЛОГУВАНЕ С ПИЛЦИ!



Цифрите сами по себе си не значат нищо, но без тях трудно бихме могли да се ориентираме във времето и пространството – било то виртуално или не. Те са аршинът, с който мерим изминатия от нас път и изгубеното време, но не и истинските неща от живота, съставляващи есенцията на нашето съществувание. И затова отчитам тази първа година на блога си не толкова като кръгло число, колкото като една паметена година, през която намерих най-вече време да почета миналото и осъзная бъдещето.


А символиката в цифрите е следната – през тази първа година в блогосферата навърших 33 години, което е точно половината от последната възраст на баща ми (66 години) и с 10 години по-малко от житейския път на майка ми (43). По същото време отбелязах 15 години живот зад граница – през 1994-та дебаркирахме във Франция на борда на заветния полски Фиат, чиито шарнирни болтове предадоха Богу дух няколко месеца по-късно. Така Ноевият ни ковчег, харчещ небивали количества бензин, се оказа в крайна сметка в гробището за коли, а ние с баща ми останахме окончателно в чужбина.

Отчитам също така 12-годишна връзка със съпругата ми (ориентирам се по възрастта на племенницата ми Франси – и тя стана на 12) и 6 години брак, а тя пък прекрачи границата на 30-те години.


Всичко това обаче, барабар с блога, бледнее и няма никакво значение в сравнение с основното събитие на цял един живот – точно преди един месец и един ден на бял свят се появи малката ми дъщеричка Диян. За другите спомени не съм сигурен, но след време, когато се отдам на Алцхаймера в някой старчески дом, в главата ми със сигурност ще се появява – или бих искал да се появява – единствено споменът за малката разревана главица на току-що излязлото от майчината утроба бебенце. И всичко останало едва ли ще има някаква стойност за когото и да е. Или някакъв смисъл за каквото и да е.


ЗА БЛОГОСФЕРАТА


Първият ми досег с блогосферата беше покрай моя тъст Димо – във връзка с публикуването на “Париж, моят Париж” му дадох идеята и му помогнах да направи първия си блог (а по–късно и втория). Малко след това, пътувайки със самолет след сватбата на Иванчев и Галя, попаднах на препечатка от блога на Радан във вестник Дневник – тогава си дадох сметка за истинската сила и значение на блоговете и почувствах ищях и аз да се хвана на хорото и да разкажа мислите и чувствата си с надеждата да предизвикам интерес и разбиране сред евентуалните си читатели.


И така, няколко месеца по-късно, на 31 октомври (честит рожден ден, сестричке!) публикувах първия си пост. Препрочитайки го сега, си давам сметка за двете основни неща при списването на блог, а именно - психотерапевтичния характер на блогуването и постоянното залитане между диалектиката и патетичните словоизлияния, между литературата и зъбатата публицистика, между стойностното и прекалено личното... Или поне при мен се получава все така шизофренично. Затова все не мога да избера водеща тема за моя блог и се двоумя между пътеписите, политическите анализи, фейлетоните, и откровените подигравки.


Първият ми текст, предизвикал многобройни реакции, беше “Черно-бяло детство” – и до ден-днешен го считам за най-искрен и истински от всичко, публикувано в моя блог, а и читателите ми комай са на това мнение, защото продължават да го навестяват и препрочитат. Или с други думи казано, ако трябва да избера само едно заглавие, което да ме представя в блогосферата, то със сигурност ще бъде “Черно-бяло детство”.


Сред останалите ми публикации най-ярко се открояват няколко скандални текста :

“Пак сме тук... и пак сме си същите” описва фамозния концерт на Лили Иванова в Олимпия и бе обект на небивал дебат около певческите и човешки качества на певицата-номенклатурчик.


“Господин Лекгоступ, Вие сте идиот!” е протест срещу желанието на г-н ректора на ВТУ да връчи почетна титла на Владимир Путин. Текстът НЕ Е МОЙ (с изключение на няколко преправени изречения, иронични допълнения и остроумни забележки), но пасва изключително добре на политическите ми възгледи. Истината е, че приятелят, написал текста, се страхуваше да публикува мнението си, а автоцензурата, свързана с подобни страхове, е показателна за истинското състояние на човешките права и свободи в “демократична” България.


Сред писанията ми ще намерите и други жертви на политически пристрастия от антикомунистически характерЖан Виденов, Серж Станишев, Жорж Първанов, Ирина Бокова, Меди Доган, Руми Овчаров, Божо Димитров и т.н., както и на предтечата на всички тези люде - Павлик Морозов. Извинявам се на гореупоменатите „жертви” за тежките думи, но извинението ми важи единствено, ако в отговор получа от всички тях (по разбираеми причини с изключение на Павлик Морозов) писмено признание за престъпленията им по служба, по съвест и по морал.


Разказах ви и за много други нелицеприятни неща, които наистина ме възмущават. Излях си гнева за принципи, скъпи на сърцето ми, за които никога не бих направил компромис – Свободата, Човешките права и толерантността. Говорих и за изборите – преди, по време и след.


За щастие не писах само за политика и от време на време се измъквах чрез лирични отклонения из географските ширини, където социалните и политически болежки на родината ни представляват няколко реда в някой недочетен вестник. За вас отскочих до Мавриций, Ню-Йорк, Антверпен, Средиземноморието, ЮАР, Париж, Ниагара, Бостън, Дъблин... В пазвата си съм скрил чудесни спомени от още много такива пътешествия, а сега остава само да намеря време, за да ви разкажа и за тях.


Написах и един текст за Майкъл Джексън, който също много се хареса. Никога не съм бил голям фен на музиката му и затова говорих за човека, олицетворил шоу бизнеса и умрял от него.


...

В крайна сметка съм изключително доволен от срещата ми с блогосферата и с опасната банда на блогърите – малка група от хора с критичен поглед и искрено желание да видят реални промени в обществото. Нещо повече, имайки предвид зависимостта на медиите от бизнеса и политическите формации, блогосферата е единствено място, където се провежда истински обществен дебат. Затова се надявам тази малка виртуална група ентусиасти да вдъхнови с истинноста на съжденията си цялото българско общество и да му даде повод за размисъл върху нашето бъдеще като народ. И дано това спонтанно гражданско движение на свободните хора продължи да се оглежда с широко отворени очи около себе си!


До скоро във виртуалното пространство за нови и по-реални от всякога блогърски страсти!

...

Коментари

  1. Честита годишнина на блога! Когато почнах сериозно моят, това беше един от първите блогове, на които попаднах и винаги съм си мислел,че е много стар блог. Може би заради разнообразието на темите и начинът на поднасянето им.
    До скоро!

    ОтговорИзтриване
  2. Честито! И нека този блог да продължава да бъде водещ,искрен и...толкова разнообразен. Разбира се, всеки си има предпочитания и съответни принципи, но наистина блог като този има централно,стойностно място в цялата мрежа. Аз просто виждам следващата стъпка на Сандо - кинга,написана и на френски,и на български. Книга,която, сигурен съм,не само ще предизвика голям интерес,но и ще наложи едно талантливо перо в двете литератури. На добър път,Сандо!

    ОтговорИзтриване
  3. ЧРД! И на нас от блогосферата ни е много приятно да те четем и да общуваме с теб. Пожелавам ти и занапред все така свежи и оригинални мисли и теми.
    Нека малката Даян и вярата в нейното хубаво бъдеще да бъдат най-голямото ти вдъхновение!

    ОтговорИзтриване
  4. Поздравления, Сандолино!

    Честита една година от блогването! Страхотна енергия има в твоите постове, пожелавам ти все така да привличаш читатели с интересни теми за размисъл и разговор!

    Черно-бяло детство просто хваща за гърлото... Това детство в Перник ми е толкова познато!

    Поздрави на малката Диян :)

    ОтговорИзтриване
  5. Честито и от мен и поздравления за принципната позиция, провеждана в блога! Желая нови успехи!

    ОтговорИзтриване
  6. Признавам си , някои есета съм препрочитал с удоволствие. Никой няма да се обиди, надявам се, като напиша, че те ми напомнят на костеливита и крайна Ботевa публицистика, но от друга има ли полза? Честито и наздраве!

    ОтговорИзтриване
  7. Честито! Както сам си забелязал, тогава, когато си бил най-искрен и най-открит, тогава си бил и най-интересен за читателите. Това е и силата на блоговете - искреността.

    Продължавай все така!

    ОтговорИзтриване
  8. Честита годишнина! За мен, като начинаеща блогърка (или блогуваща??) е много и приятно, и полезно да следя блога ти. Освен, че намирам интересни и вълнуващи неща за четене, се уча и на "блогърски професионализъм" (т.е. технически по-издържан). Сърдечни пожелания за бъдещите ти вдъхновения!

    ОтговорИзтриване
  9. Честита първа година,Сандо:)С удоволствие следя блога Ви и Ви с ръка на сърцето мога да кажа,че ако в бащинството сте добър колкото в правенето на блога,малката Дияна е щастливка:)Много добре сте го казал,официалните медии отдавна не са мястото,където може да се проведе един задълбочен и искрен дебат,затова и харесвам това което правите,въпреки че много от статиите намирам за крайни - но поне знам,че това е Вашата позиция ,която имате желанието и смелостта да заявите.И аз съм на мнение,че "Черно-бяло детство" е най-силната публикация досега,в "“Пак сме тук... и пак сме си същите” ми се струва,че изкарахте Дявола (Лили Иванова) по-черен,отколкото е,а писатията за различни места по света бяха удоволствие и за четене,и за гледане.
    Ето някои неща,за които наистина би ми било интересно да прочета в блога Ви:

    1.Нещо повече за французите като нация,манталитет и ценности - повечето хора живеем с клишето,че те са надменни и неприятни шовинисти.Вие сте във Франция от доста отдавна и сигурно имате добра представа за тях - колкото и да не бива да се слагат хората под общ знаменател,съм убеден,че можете да ни разкажете нещо интересно по въпроса,а защо не и да сравните нас и тях като начин на мислене.

    2.Малко наблюдения за европейския социализъм ,респективно този във Франция.В България представата ни за това политическо течение се свързва с времето отпреди 10 ноември 1989, а съм убеден,че модерният европейски социализъм има съвсем друго лице и не е мръсна дума като в България.

    3.Също ми е интересно да разбера дали според Вас трябва слагаме всичко в изкуството отпреди 1989 на един кантар - за Лили Иванова разбрахме мнението Ви,интересно ми е какво ще кажете за Емил Димитров,който е пял и във Франция и има доста по-различен "натюрел" от нея.Също и за българското кино - виждам,че "Оркестър без име" Ви е любим филм,а и той е правен преди 1989 - значи може би има някакво сито,което да пресее стойностното въпреки режима изкуство и чистата пропаганда.Това е според мен много интересна тема,защото цели поколения са израстнали с една култура,която са приемали за правилна и стойностна ,и сега не знаят да я отрекат ли ,или да приемат поне една част от нея.

    Дано да намирате предложенията за интересни ,искрено ще се радвам да чуя мнението Ви по тези въпроси.Успех с блога!

    ОтговорИзтриване
  10. Хиляди благодарности за поздравленията и окуражителните благопожелания!

    А г-н Василев ми задава много интересни въпроси с повишена трудност, на които при наличие на повечко време непременно ще отговоря. Особено ме блазни сравнителният анализ на българите и французите - два диаметрално противоположни от географска гледна точка народа... А и не само!

    ОтговорИзтриване
  11. И аз се присъединявам към пожеланията на останалите.
    Що се отнася до това,което г-н Василев желае да прочете от Сандо,държа да кажа,че подобен паралел между българското и френското усещане вече е направено от Димо Райков в неговата книга "55 тайни на Париж". Разбира се,всеки може да пише на тази тема. Както и на всяка друга.

    ОтговорИзтриване
  12. Ееее, Анонимен, ама много спамиш бе, човек! Току-виж сме се досетили кой си :-))))

    ОтговорИзтриване
  13. Честита годишнина!
    Много ми е мила тази дата,
    "в живота няма случайни работи",
    казваше Д.Динев:)
    Радвам се най–искрено, че имаш толкова много почитатели!
    Пишеш невероятно, chapeau!
    Приятно блогуване, Сандо!

    ОтговорИзтриване
  14. Честита годишнина :)

    Онзи ден за първи път видях книжката "Париж, моя Париж" и си я записвам за в бъдеще :)

    А иначе ти имаш ли препоръки какво трябва да се види на 100% по това време в Париж, защото другата седмица съм се запътила натам и събирам идеи...:)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар