неделя, 26 април 2009 г.

Спомен за бат' Жан Виденов

Като сме се разприказвали за корупция, та се сещам за единственото ми пътуване до България по времето на бат’ Жан Виденов. Беше през лятото на 1996-та, народът тънеше вече в солидна мизерия, а приятелят французин, с когото пътувах тогава, намираше за страшно забавно особеното внимание, с което ни "обграждаха" по ресторантите – правехме сравнително добър оборот за тогавашните стандарти и затова сервитьорите се страхуваха да не избягаме без да платим...


Влязох в страната с български паспорт, поради което трябваше да изляза пак с него, обаче тогава се появи непредвиден проблем с фуражка вместо глава. Паспортът ми беше с изтекъл срок на годност, а за да го подновя, трябваше да взема бележка от военните (тогава България все още не беше демократична държава и различните институции разполагаха с общи бази данни). Показах студентска книжка и всякакви доказателства, че не мога да служа в армията, но шапкарите бяха категорични – трябваше да бутна нещо. Аз обаче се заинатих. Поразрових се и открих няколко начина да се измъкна. Първият ми бе подсказан от директора на паспортната служба в окръжния град *** - оказа се, че срещу скромната сума от 100 щатски долара, на летище София, еди-кой си човек може да ми сложи печат върху чуждия паспорт – все едно сега влизам в страната. А след това можех необезспокоявано пак да изляза с чуждия паспорт. Евтино, лесно, практично... Представете си само, че срещу 100 долара всеки престъпник можеше да се сдобие с желязно алиби – печат, удостоверяващ престой в чужбина.


Мога да ви уверя, че този вид сделки не са плод на развинтеното въображение на директора на паспортната служба, защото се срещнах и говорих с въпросните „хора” на летището.


В крайна сметка се измъкнах без да плащам нищо. Леля ми беше приятелка с любовницата на висш чиновник от Външно, който завъртя един телефон на познати военни и заветната бележка ми бе издадена за броени минути.
Метафорично казано, любовта победи...
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

9 коментара:

  1. Ама ти не си служил? Абе какъв мъж си?
    Това на майтап. А иначе паспортните са невероятни. Една колежка от Германия всяка година я разиграват. Обаче тя е твърдо против даването на подкупи и упорито се разправя. И тръгнали да ми се правят на изненадани Йосич как бил влязъл, преди пък за Куйович-Муйович. Циркаджии!

    ОтговорИзтриване
  2. Куйович и Муйович как са влезли - ясно, ама оня третия (забравих му името) как е влязъл, това ми е любопитно.
    Иначе - вярно е, да не попаднеш в ръцете на бюрократи-рушветчии. Не съм имал това щастие, но съм слушал доста истории от познати, та се кръстя и с двете ръце да не стане нужда.

    ОтговорИзтриване
  3. Въх, много ме е яд, значи, че не отидох в казармата да стана мъж за чудо и приказ :-)))

    Колкото до корумпираните институции... Ами по-натам ще ви разкажа за митниците, където работата е повече от дебела.

    ОтговорИзтриване
  4. Кой третия, че не се сещам за кого става дума? С какво е популярен?
    @САНДО: да, разправи и за митниците, то не че не знаем, ама механизмите са интересни. Може пък някой ден да потрябвт, речем ли да се корумпираме. Чудя, тия хора по цял ден това ли мислят. И това че на мен не ми идват наум разни такива комбинации, значи ли че съм тъпа?

    ОтговорИзтриване
  5. Това за третия беше задявка. Не че не му зная името, но не е много за пред хора. Създател и кръстник му е Румен Петков в едно знаменито интервю: http://www.youtube.com/watch?v=PKDkSAzbh3M

    ОтговорИзтриване
  6. Привет, научих че сте бивш жител на гр. Перник и искам да ви попитам за личното съгласие да публикуваме последните ви неща в блога автоматично в пернишка блогосфера?

    ОтговорИзтриване
  7. Сандо, не се ядосвай, че не си служил в казармата, това си беше чисто загубено време. Две годинки от най-хубавата младежка възраст и безброй извращения на старите войници. Имало е случаи на изперкване на някои по-интелигентни момчета с по-слаба психика. Защото някой малоумник-стар войник е избивал комплекси. Аз не съм бил свидетел, но са ми разказвали за мерене на 20-30 метра помещение с кибритена клечка или сапунисване и бръснене портрета на К.Маркс и отделно физическия тормоз. В по-нови времена не се срещаха такива случаи, но някъде все още ги е имало.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  8. @ Miglen : Нямам нищо против да пускаш постовете ми в пернишката блогосфера.

    @ Иван Христов : Нито за миг не съм си и помислил дори, че казармата може да ми донесе нещо положително. Всъщност, казармата беше и една от причините да емигрирам. В първите години на "демокрацията" се разчу за великата идиотщина на родната армия - дотогава всички знаехме неофициално за извращенията, но по-късно вече и вестниците започнаха да разказват за премръзнали крайници на арестанти, за надути с компресор новобранци... И понеже цялата държава беше на нивото на армията, та затова и толкова народ си плю на петите.

    ОтговорИзтриване
  9. "И понеже цялата държава беше на нивото на армията, та затова и толкова народ си плю на петите..."

    ...за което мога да кажа само "Браво!"

    ОтговорИзтриване