петък, 14 август 2015 г.

Изсичането на Странджа продължава

Тази сутрин между 6,30 ч. и 7,30 ч. по пътя Малко Търново - Бургас   срещнах поне 8 огромни камиона за превоз на дървесина, запътили се да товарят в Странджа.
Май дървосекачите бая са пострадали от петициите срещу изсичането на горите, защото... за една бройка са щели да умрат от хилеж.
Според мен ефектът от виртуалните граждански инициативи и протести е също толкова виртуален и в крайна сметка ненужен и жалък.
Хора, осъзнайте се! Едната природа ни е останала! Затрием ли я окончателно, затриваме и България, и себе си като народ.
Ако в тая клета страна има някакво подобие на правителство, крайно време е то да си влезе в ролята на "изпълнителна власт" и да прекрати свинщината!
...
...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 6 август 2015 г.

Една (прекалено) различна почивка на българското Черноморие

В момента съм на български плаж без чалга или каквото и да е озвучаване, без сергии и без пияни чужденци, практикуващи скачане през прозорец, кафяви акули и т.н.
Става въпрос за Залива на делфините (наистина видяхме делфини), където се намира къмпинг Юг, демек южно от Китен. На залива има един-единствен хотел, разполагащ със собствена пречиствателна станция. Наистина почти се бяхме отказали да търсим подобно място, но приятели ни го препоръчаха и сме много доволни. Към хотела има и басейн с обособено детско басейнче, и детска площадка, и детски кът с аниматори... Въобще, тук едно семейство с деца ще намери всичко необходимо за една качествена почивка.
Особено добро впечатление ми прави персоналът на хотела, който определено се различава от пропитите с отегчение и досада физиономии на българския хотелиерски бранш като цяло.
Сами се досещате, че подобно кътче всъщност е изключение, а не правило по нашето Черноморие.

И вече  е обречено на затриване

Става въпрос за хотел "Морско конче", който според най-крупната дама на магистралното правителство подлежи на разрушаване.

Не познавам закона, а и не ми е работа да тълкувам и определям дали в дадения случай хотелът е пострен законосъобразно. Обаче като гражданин, наблюдавайки ставащото около мен, си давам много добре сметка, че законът или не се спазва, или се спазва в определени случаи и според определени нужди. Защото никой не може да ме убеди, че очевидно дивото застрояване по цялото Черноморие не е направено със съответното пренебрегване на всички писани и неписани човешки закони. Трябва наистина да си кьорав, за да не видиш примерно как целият Созопол е обърнат надолу с главата и че хотелите там, а и в Несебър, и на много други места, са един връз друг. Или че хотели се строят поголовно върху дюни. Или че се изсичат гори за нуждите на бъдещи строежи.
Заговорих се с летуващи, които побързаха да ме "зарадват" с истории за очевидни злоупотреби.
Пример : новият хотел "Св. Влас", 6 000 легла (шест хи-ля-ди!). Строежът може би е позволен, защото дюните всъщност са обикновени купчини пясък, а горите са безразборно поникнали дръвчета. Или може би пък някой е платил на маститите експерти да си затварят гагата.
Друг пример : устието на река Камчия, резерват Лонгоз,  "Международен, детски санаторно оздравителен комплекс". Теренът изведнъж се оказва извън резервата и става собственост на братското, руско правителство, което - как всегда - бащински се грижи за дечицата. Е, клиентите са само руснаци, но и те имат право да боледуват. Доколкото въобще болни деца
ходят там, защото очевидно всичко това е една бутафорна схема за узаконяване на руски строеж в резерват.

Летуващите побързаха да ме успокоят също, че анонсът на кака Лили Павлова е част от предизборното шоу и че просто жената жестикулира усърдно с надеждата да привлече внимание (защото веднъж вече се е появявала на снимка без сутиен, а някак не върви да свали и гащите...).
Тъй че нямало нужда да се притеснавам, в България и без това не се вършело нищо по закон... И ако си платиш където трябва, всичко щяло да се нареди...

Дано наистина притесненията ми, че законът ще бъде спазен някога у нас, да са напразни. И догодина бих дошъл с удоволствие пак тук.
Хванах чудесен тен!

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 4 август 2015 г.

Пресни впечатления - на път към Черноморието

За втора година подред изкарвам със семейството си част от лятната почивка на българското Черноморие - от една страна, за да се видим с близки и роднини, от друга, за да потренират дечицата ни българския си език извън семейния контекст.

Започвам рапорта с пътуването.
Нито съм запален шофьор, нито познавам добре софийската пътна мрежа, поради което изпадам в паника, когато без да искам правя хард рибуут на телефона и прецаквам GPS-програмката (Sygic, по принцип е доста прилична).

И ето, това става повод да отчета, че българските пътища са тотално лишени от обозначителни знаци и човек трябва понякога да се ориентира буквално по слънцето, за да уцели правилната посока. По някое време с радост тръгвам към Бургас, но се оказва, че не съм на магистралата... Отбивам в първата бензиностанция и питам. Момчето ме упътва и успокоява честолюбието ми с думите, че подобни обърквания се получават доста често.

Връщам се на околовръстното, което странно защо ми напомня за пътеката, по която бях карал в кратера на вулкана Питон-дьо-ла-Фурнез на остров Реюнион... Или с други думи казано - лунен пейзаж, осеян с дупки и полудели зелени човечета, чиито летящи чинии са със софийски номера.

Уф, най-сетне сме на магистралата, но сме изгубили половин час в лутане. Нищо! Ще наваксаме, съкращавайки почивките. Децата отзад ту врещят за бисквити, ту спят, така че карам относително спокойно с максималната скорост - 140км/ч. В другите страни максимално разрешената скорост е 130 (Франция), 120 (Испания)... Но това е така, защото си нямат нито магистрали като нашите, нито яки автомобили и стабилни шофьори...
Но какво тук значат някакви си ограничения? И както в София много зелени човечета си кара абсолютно своеволно, така и на магистралата отделни забързани индивиди ме "отвяват" с 200 км/ч.

На няколко отсечки усещам с цялото си тяло и най-вече с опитващите да изпаднат пломби, че настилката направо си плаче за ремонт и че всъщност скоростта трябва да се ограничи поне на 90 км/ч. Но това си е моята гледна точка, очевидно повлияна от еврогейщината и нямаща място в една мъжка страна с премиер-мъжкар, режещ лентички на мъжки магистрали.

Натам вървим добре, след Пловдив километрите се нижат неусетно. Единствено отбивките за почивка някак си ги няма, или пък ги има, но са без тоалетни, без чешмички, без сянка. И си казвам, че може би ББ нарочно ги е замислил така нещата, за да не си помислят хората, че живеят в някакъв рай. А пък и по-натам построяването на всяка нова отбивка, изход или детелина би бил повод за народна радост, рязане на лентички и отчитане на дейност.

И тук задавам дежурния въпрос - ако допуснем, че и във Франция също премиерът реже лентички и прави тържествено откриване на всеки пет километров порцион, колко време ще е загубил за тази си дейност при положение, че във Франция има 11 000 км магистрали?

След малко повече от 3 часа път пристигаме в Бургас и отбиваме в най-близкия мол. Всичко е чудесно, само дето Карфур е намалил десеторно предлагания асортимент. Няма дори банални стоки от рода на минерална вода, лютеница, вафли Мура... Абе мирише на затваряне.
И докато се мотаем, оправям GPS-а и зареждам картата на България.
Точим бензин и потегляме към Царево.

Пътят до Созопол е хубав с две платна и ограничението е 80 км/ч. След Созопол пътят си е селски и ограничението на скоростта е 90 км/ч. Логика.

Пристигаме в хотела,  паркираме без проблеми, посрещат ни любезно, стаята вече е готова и имаме цял следобед за плаж и удоволствия.

Да, до морето се пътува вече... нормално!

....

....

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 22 юли 2015 г.

Гостоприемството ни...

Само преди няколко дни се събрахме с приятели - българи зад граница като нас - на вкусна вечеря вкъщи. Единствената не-българка беше всъщност алжирка - образовано и разкрепостено момиче, което подобно на други мои познати мюсюлмани по нищо не показваше, че спазва някакви религиозни табиети, свързани с храната, пиенето, дрехите и т.н. В края на вечерта ни похвали колко хубаво посрещаме и колко й е било приятно да гостува на българи. Ние, българите, сме известни с гостоприемството си - отговори чистосърдечно една друга наша гостенка, явно за да обясни колко благ, умен, толерантен, прогресивен и нравствен е българският народ...

Замълчах тактично, нищо че не бях съгласен. Защото гостоприемството е качество на семейството ми, а не на съвременното българско общество. Както впрочем нито храната, нито напитките, нито дори музиката у нас бяха български... Но това не е повод за сръдни и препирни, нали? И затова се разделихме всички весели, подпийнали и искрено доволни от прекараната вечер.

Случаят с пребития пред внучетата му емигранти старец обаче ми припомни темата за българското гостоприемство... Спомних си и много други случаи на издевателства над хора, над емигранти, завръщащи се в страната си, или над чужденци. Спомних си за тормоза над бежанците по границата, за наръганите с нож нещастни бегълци от войната в Сирия, за чисто расовите нападения... Също и за покушенията над наивните чуждестранни туристи, на които съм бил свидетел , за измамите по чейндж-бюрата и навсякъде, за нанесените тежки телесни травми понякога заради един нищо и никакъв чадър на плажа. Спомних си как са ме рекетирали и мен, как откраднаха колата на сестра ми и как съсипаха здравето на баща ми...
И си казах, че не само не сме гостоприемни, но и наистина не бива да лъжем така чужденците и да ги примамваме в българската преизподня. Замислете се само какво би се случило с тази усмихната и екстровертна алжирка, ако случайно попадне сред скинари в Борисовата градина.
Да, ще се случи същото, каквото се случва всеки път.
И за това не са виновни футболните клубове, държавата или лошото време, ами ние самите и никой друг, защото хората се възпитават от родители в общество. Т.е. атакисти, скинари, комунисти, фашисти, расисти и всякаква подобна измет са производно на цялото  общество. Ние просто сме това, в което възпитаваме и сме възпитани - един безкраен кръговрат от измислена история, болни амбиции и илюзии за универсалност на една банда голтаци.
А който успее все пак да се измъкне от блатото, все някога пак ще се върне и ще му видят сметката...
С една българска роза...
в окото или другаде...
...
...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)