вторник, 25 ноември 2014 г.

ДП - Напълно непознати

Преди да си дойдем на думата, трябва да уточня, че за феновете на рока инициалите ДП са неизменно свързани с легендарната група Дийп Пърпъл (Deep Purple), а "Напълно непознати" (Perfect Strangers) е албум, издаден точно преди 30 години, т.е. на 29 октомври 1984 г., и
белязал завръщането на великата банда на голямата сцена и то в най-успешния й състав.

Напоследък обаче инициалите ДП придобиха съвсем различен смисъл, превърнаха се в неудобен въпрос и предизвикаха протести, разклатили не само правителството и прокуратурата, но и държавата като цяло.

Сам по себе си моделът "Кой?" и въобще непотизмът и конфликтите на интереси са без съмнение най-тежката форма на "Октопод", която не може никак дори да се изкорени само с добра воля. В човешката история има много примери за самозабравили се елити, тотално корумпирани и откъснати от битието на плебса, връз чийто гръб те всъщност трупат богатства и влияние, като краят на всеки такъв елит е неизменно един и същ - ампутация. Защото ако искате гангрената да спре да разлага обществото, алтернативата е тази. Ако искате да се пресече порочната традиция, почиваща
върху десетилетия червена диктатура, трябва лустрация. Ако искате да прекъснете корупцията в институциите, трябват нови институции. Ако искате правораздаването да раздава правда, трябва нова съдебна система. Ако искате нов морал в политиката, изберете морални политици. Толкоз! Другояче няма как нещата да се оправят.

Колкото до тефтера на Филип Златанов, това е поредната шепа прах в очите на обществото ни. Банки рухват, милиарди левове изчезват в нечии джобове, приемат се закони в услуга на мафията, трупат се нови и нови дългове, с които българинът се заробва за векове напред, НО цялото обществено внимание е съсредоточено върху инициалите в тефтера на една пионка, изпълнявала нарежданията на началниците си, на един бушон, изгърмял поради липса на протекции. В случая дори записките нямат значение, защото самите тефтери изчезнаха, а факсимилетата пък очевидно са доизкусурени и направо фалшифицирани. Но на никой не му минава през акъла, че е абсурд да се съди по фалшифицирана снимка! На никой не му минава през акъла, че е абсурдно веществени доказателства да изчезват от прокуратурата и че в случая престъплението по служба на самата прокуратура е далеч по-тежко от престъплението по служба (предполагаемо и вече недоказуемо) на Филип Златанов.
Да не говорим, че към самата прокуратура са отправени обвинения за поръчкови убийства, което пък я дискредитира окончателно и безвъзвратно.

Това е! Цялата съдебна институция, цялата система, цялата държава губи смисъла си в това дело, което никога по никакъв начин не може да доведе до обективен и справедлив резултат.
А през това време обществото лапа мухи и бистри политика...
Слушайте поне Deep Purple, да му се не види!





....
..
...
.
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 24 ноември 2014 г.

За щастието да си рекордьор по нещастие

Всеки ден можем да се радваме на висшите постижения на българската нация - веднъж Крисия, Хасан и Ибрахим са втори на детската Евровизия, веднъж Кубрат Пулев е втори на световното по бокс, веднъж Анита Желева заслепява планетата с красотите си на конкурас "Мисис Свят"...
Сред целия този ентусиазъм забелязах една-едничка черна нотка - във виртуалното пространство пишеше черно на бяло, че страната ни е сред най-нещастните в света, т.е. класира се на 123 място от общо 151 изследвани страни, нейде между Конго и Камерун... Предполагам уважаемите журналисти са имали предвид най-вече хората, защото "страната" като цяло не може да е нещастна -  рядко съм виждал планини, езера, гори, дерета и всичките му там видове релефни и прочие особености на ландшафта да мрънкат за нещо и да се чувстват нещастни.
Виж, хората мрънкат и още как! Особено ако са като българите с прекалено ниски доходи, прекалено нисък жизнен стандарт и прекалено къс живот като цяло.
Само че има мрънкане и мрънкане.
Т.е. има мрънкане с цел промяна на битието и мрънкане, превърнало се в безсмислен ритуал и самоцел.
Според същата тази класация на страните по "нещастност" други едни мрънкалници, французите демек, изглеждат съвсем щастливи и подскачащи от кеф на далеч по-комфортното 50-то място!

И тук сравнението между двата народа се налага от самосебе си.
Французинът е до такава степен недоволен от всичко и всички, дотолкова пренасища атмосферата с постоянни оплаквания, че дори отказва да ходи на почивка с други французи... Защото си дава сметка, че чашата на търпението на околните спрямо френските капризи е пред преливане и всеки допълнителен французин увеличава шанса ваканцията да се превърне в апокалиптичен сблъсък на цивилизациите.
Французите недоволстват, излизат на стачки, протестират, мятат камъни по полицията. Преди около месец един младеж загина при сблъсъци с органите на реда при протест срещу строежа на бараж нейде-си-там. И какви бяха последиците? Табуретката на министъра на вътрешните работи взе силно да се клати, социалистите и зелените, дето уж са съюзници, почти се сбиха в Националната асамблея, младежите излязоха на протести, строежът бе замразен, забраниха също така някои оръжия, използвани от органите на реда в борбата с масовите безредици...
И така, французите протестират, за да променят нещо конкретно и за да модернизират обществото си, водейки се от идеята, че единствено чрез обща промяна може да има подобрение в живота и на обикновения човек.

А при българите как е?
Българинът страда далеч повече от французина, но мрънка значително по-тихо. Всъщност, мрънкането идва там, където би трябвало да има стон, вик, крясък. Където проблемите на обществото биха могли да бъдат разрешени единствено с тежка хирургическа намеса и радикална терапия. Вместо това обаче българинът седи самичък в ъгъла си, псува всичко и всички и се чуди какво да предприеме. Защото всичко е объркано в главата на българина - той не прави разлика между народ, общество, нация, страна, държава. Според него парите растат по дърветата и нямат нищо общо със създадените блага и платените данъци. Той е на мнение, че "държавата " е физическо лице, с което би могъл да се разправя по някакъв начин, да се разбере с него и дори да му издрънчи някакъв "бонус". Той не си дава сметка, че бутайки рушвет на ченгето, лишава децата си от правораздаване, училище и здравеопазване, защото не прави логическа връзка между себе си и институциите, зависещи единствено и само от него.
И затова българинът си трае, псувайки. А когато ножът наистина опре до кокала и се постави под въпрос физическото оцеляване на плебса, тогава българинът излиза на протест, за да направи какво според вас?! За да си излъчи абсолютно същите управници, от които винаги е страдал. А управниците пък се чувстват поощрени от оказаното им за кой ли вече път "доверие" и започват още по-качествено да скубят, да мажат, да тормозят обикновените хора.

Така че, може наистина българинът да живее бедно и да мрънка постоянно. Но нещастието му извира от съвсем другаде.
Българинът е нещастен, защото живее в създадено от него самия несправедливо общество. Българинът е избрал името на страната му да символизира потисничество и изостаналост във всяко едно отношение.
И в крайна сметка българинът мрази постигнатото и е разочарован от себе си.
.....
....



...
..
.
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 17 ноември 2014 г.

МУТАФЧИЕВ СЕ СМИЛИ НАД ОБАМА

Отново се връщам към изказването на Христо Мутафчиев, според което цветът на кожата на Обама му пречи, но въпреки това е склонен да преглътне расистките си възгледи, защото Обама бил избран от народа.
След това Мутафчиев се извини, а от думите му подразбирам, че всъщност не той е расист, ами ние сме будали, защото явно не сме го разбрали. Ами да, метафората сигурно е била прекалено сложна... Доколкото такава въобще е имало... Пък и какво толкоз е казал човечецът? Та нали дискриминацията и всички останали форми на мерзост са нещо нормално в това най-справедливо, слънчево и щастливо българско общество?

Трябва все пак да уточним някои неща.

Мутафчиев е шеф на един от институционалните динозаври - Съюза на артистите в България (демек САБ). Във всички модерни страни творчеството е в ръцете на самите творци, които се асоциират и организират свободно извън кадъра на държавните институции. Само в бившите тоталитарни държави (сред които едни са по-малко бивши от други) царстват разните му там "Съюзи" - на писателите, на художниците, на артистите, на артелчиците и т.н., позволяващи си да определят кои са членове и кои не, кои са творци и кои не, кой трябва да получи наградка, хонорарче, проектче и кой не. И разбира се, шефовете им винаги са верни войничета, назначени да служат и защитават с нокти и зъби добричкия министър, от чиято шепичка извират вкусни мръвки и топли ласки.

Христо Мутафчиев, предполагам, е талантлив актьор и затова е станал председател на Съюза на артистите. И поради същата причина, пак предполагам, бат' Бойко изпрати навремето - по молба на софийската кметица, с която Мутафчиев явно е свързан... по различни начини - правителствения Фалкон, за да го спаси от сигурна смърт. Да е жив и здрав и повече никога да не боледува! Дали обаче поради същата причина сега Мутафчиев не казва на бялото... хъм... черно (разбрахте ли майтапа бе, будали?!) и не защитава Вежди Рашидов, бълвайки безпрецедентни глупости?! Не знам вече какво да предполагам!

Колкото до многозначителния расистки лапсус...
Като гледам масираната контра aтака и броя публикации в медиите, сигурно бая пиари и пиарки се потят сега над казуса... Дано все пак "цветистият" език на Мутафчиев не излезе много скъпо на данъкоплатците!


...
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

КЛИЧКО СЕ ИЗВИНЯВА


L'Equipe е впечатлен повече от извиненията, отколкото от мача...
Ето още едно изказване на боксова тематика, в което обаче ще стане дума за много по-мъжки неща от това да се нанасят удари по чужди челюсти, носове и прочие анатомични атрибути.

Гледах мача още дълго преди да е започнал и продължавам да го следя, защото той съвсем не е свършил.
Кличко се извини на победения.
Победителят признава, че не е мъжко да се подиграваш на падналия и победен Пулев. Да, не е хубаво да продължаваш ударите срещу същия този Пулев, който преди мача обиждаше световния шампион, наричаше го "момиченце", обвиняваше го, че се крие, че взима допинг, хвалеше се, че ще го "смачка", злоупотребяваше с гръмки, патриотични фрази, разпалвайки по този начин примитивния шофинизъм/национализъм, довел до освиркването на украинския химн и до много други дивашки прояви... Не е хубаво, защото по този начин Кличко се принизява до Пулев, а това е недостойно за един истински шампион.

Кличко се извинява, а Пулев продължава да обижда, да търси извинения с намесата на странични сили, на "мафията", на "заговори" срещу него в частност и срещу България въобще.

Та, това е разликата между спортсмена и хашлака-побойник, който се надяваше да отмъкне една от титлите на Кличко чрез пъчене и байганьовско тупане в гърдите "булгар-булгар".
Колкото до самата схватка, ще цитирам думите на френските коментатори, похвалили куража на Пулев, като в същото време отправиха обективни критики към гарда му, към липсата на гъвкавост и подвижност, което според тях се дължи на прекалено дългата кариера при аматьорите... Похвалиха също така и "добрата патриотична еуфория" по време на изпълнението на българския химн... След което замълчаха поради освиркването на украинския химн...
Днес по вестниците има съвсем кратка информация за това как Кличко е "смазал" Пулев в 5 рунда. Така мачът ще остане в аналите на боксовата история и това може би е далеч по-правдива епитафия от всичката патриотарска бълвоч, заливаща обществото ни и отклоняваща вниманието от далеч по-важни проблеми.
Хайде, да изтрезняваме бърже и нека се извиним на свой ред, ако искаме един ден да сме на нивото на Владимир Кличко!



....
....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)