четвъртък, 28 август 2014 г.

Последната песен - морендо...

Споменавал съм ви за дядо Петко в блога си, разказвал съм ви за него, за живота му, а и вие проявихте интерес и харесахте написаното, защото той очевидно е представител на последното поколение автентични българи, които не само пеят, но и са част от народните песни, не само работят земята, но и живеят за нея, не само обичат родния си край, но и символизират последната искрица живот в него. Защото когато тези хора си отидат, когато изпеят любимата песен за последен път с разпилените си по света внуци, родният край ще изчезне завинаги с тях, а и България вече няма да е същата, няма да е автентична, няма да я има такава, каквато би трябвало да бъде. На нейно място ще имаме един истукан, наречен България, едно фалшиво чучело, потропващо по навик право хоро в нетрезво състояние, "защото така трябва", "защото така е редно" и защото вече е неспособно да сътвори нищо ново за бъдните поколения.

Дядо Петко, баща на Димо, дядо на съпругата ми и прадядо на децата ми си замина завинаги от тоя свят. Мир на душата му! Ще си спомняме винаги за него, защото тепърва ще осъзнаваме загубата на истинската България, изпята и затихнала нейде в далечината с последните ноти на „Мари Марийку, карагьозлийку…”.


09/08/2014 - едно дълго сбогуване с морето





....



....



....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

петък, 20 юни 2014 г.

ДЕЛОТО ПО СПАСЯВАНЕТО НА ДАВЕЩИТЕ СЕ...

Когато Илф и Петров са писали "Дванадесетте стола", едва ли са си представяли до каква степен култовата фраза-лозунг "Делото по спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се!" ще резюмира цинизма и безхаберието на пост-тоталитарното общество, та дори и в превърналата се по-късно в Шестнадесета република задунайска България.

Като че самото нещастие от небивалите потопи и неговите многобройни жертви не е достатъчно, та обществото - граждани, институции и прочие безгласни и бездейни наблюдатели - реши да пусне в употреба безотказната защитна схема за оправдаване на неспособността си да реагира адекватно, която се изразява в ненужни дебати, прехвърляне на отговорност, упреци към всички, тюхкане около колективната отговорност и проявяване на великолепна щедрост чрез пускане на SMS-и...
В една действаща държава въпросът би засегнал единствено бързината и качеството - така беше в САЩ след Катрина, така беше и в Япония след цунамито... В България обаче се започват едни безкрайни дебати за "поемане" на вината. И всеки вика поеми я ти! Накрая разбира се виновни се оказват самите бедстващи, от което излиза, че е редно те да се вземат сами в ръце и да си се оправят както могат. Така беше също и в Перник след земетресението, така е и сега във Варна.

За жалост, цинизмът не спира дотук. По форумите различни "наблюдатели" усилено навиват, че "хората" и техните "боклуци" били виновни за всичко, че трябвало "хората" да излизат да чистят и да бранят горите от изсичане и съответно от ерозия на почвите и т.н. От което пък оставаме с впечатление, че самите коментиращи не са "хора" и че отношенията в обществото не се регулират по законов път, ами от "хора", които се оправят сами в живота, като диви животни в джунгла, борещи се с други животни за собственото си оцеляване.Или с други думи казано, в тежки ситуации като сегашната, българинът престава да бъде социално същество и губи до голяма степен човешкото си лице.

Наистина, трагедията е жестока. Но смея да твърдя, че никоя трагедия не е по-страшна от липсата на гражданско общество и граждански структури, които да помагат на хората в беда.

....
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

петък, 6 юни 2014 г.

6 ЮНИ 1944 г., ДЕСАНТЪТ В НОРМАНДИЯ В ЦИФРИ

На 6 юни точно преди 70 години започва най-големият десант в световната история :
  • 287 000 - общо брой на участвалите в десаната съюзнически военни
  • 156 115 - общо брой стъпили в Нормандия войници и парашутисти на 6 юни 1944 г. до полунощ
  • 132 000 - oбщo брой десантчици
  • 25 000 съюзнически моряци, участвали в операцията Нептун
  • 73 000 британци, стъпили на нормандския бряг на 6 юни 1944 г. до полунощ.
  • 59 000 американци, стъпили на нормандския бряг на 6 юни 1944 г. до полунощ.
  • 40 000 немски войници, разположени в сектора на десанта
  • 34 250 американци дебаркират на Омаха Бийч на 6 юни 1944 г. до полунощ.
  • 28 845 британци дебаркират на Суорд Бийч на 6 юни 1944 г. до полунощ.
  • 24 970 британци дебаркират на Голд Бийч на 6 юни 1944 г. до полунощ.
  • 23 250 американци дебаркират на Юта Бийч на 6 юни 1944 г. до полунощ.
  • 21 400 канадци дебаркират на Джуно Бийч на 6 юни 1944 г. до полунощ.
  • 15 500 американски парашутисти на 6 юни 1944 г. до полунощ
  • 7 900 британски парашутисти на 6 юни 1944 г. до полунощ
  • 360 съюзнически парашутисти-разузнавачи (Pathfinders), скочили над Нормандия
  • 225 американски рейнджъри от Втори батальон, шурмували Нос Ок на 6 юни 1944 г.
  • 15 народности вземат участие в десанта
 Техниката :
  • 200 000 немски съоръжения, съставляващи Атлантическия вал.
  • 200 000 превозни средства на съюзниците, разтоварени на нормандския бряг на 6 юни 1944 г.
  • 11 590 съюзнически самолета (изтребители, бомбардировачи, транспортни, разузнавателни и планери)
  • 10 395 тона бомби, хвърлени в Нормандия на 6 юни 1944
  • 6 939 плавателни съда, използвани по време на операцията Нептун
  • 815 самолета са на разположение на Луфтвафе
  • 200 съюзнически плавателни съда  участват в морския обстрел на нормандския бряг на 6 юни 1944 г.
 С десанта в Нормандия съюзниците откриват втория фронт срещу нацистка Германия, за който Сталин усилено настоява. Последвалата битка за Нормандия е далеч по тежка от очакваното. Например, за да превземат намиращия се на едва 15 километра от брега град Кан, им трябва един месец, а цялата битка за Нормандия според историците трае повече от три месеца.
Десантът в Нормандия не е решителната битка, която обръща войната, но пък със сигурност нанася тежко поражение на хитлеристите. А само две седмици по късно, на 22 юни 1944 г., т.е. точно три години след операцията Барбароса, съветската армия съкрушава Германия с операцията Багратион - немската група армии "Център" е тотално разбита, оставяйки пътя към Берлин открит.

По време на десанта на 6 юни 1944 г. загиват 10 500 човека от съюзническите сили и около 10 000 немци. Под бомбардировките намират смъртта си и около 10 000 мирни граждани.

Руините на Кан, 80% разрушения
Днес французите празнуват началото на края на немската окупация.




....
....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

петък, 30 май 2014 г.

КАЖЕТЕ, ДРУГАРИ, КАК МОГА ДА СЪМ ВИ СЪРДИТ?!

Тези дни бях доста гневен. Така се чувствам обикновено, когато някой ме напсува напълно безпричинно. В случая обаче усещането за накърнена чест и желанието за саморазправа, примесени с чувство на безсилие и лека доза отвращение, бяха породени от семейство Ангелови-
Паметник на миньора в Перник
Лаверн, представляващи "лявата идея" и именно поради тази причина отстояващи правата на най-бедните и онеправданите чрез манипулации, шантажи, тормоз и обиди.

Та, след думите на Достена Лаверн преди месец, когато нарече онези, които не възнамеряват да гласуват за нея, "ядящи фекалии", признавам, получих остра неприязън към и без това наподобяващия червено мекотело политически субект, катапултиран от Страсбург в страната на Ботев и Левски по строго партийни причини, убягващи на простите хора като вас и мене.
Когато обаче превъзходната мамица на Достена, университетската преподавателка Мария Пиргова демек, си позволи да обяви миньорите за интелектуално недоразвити тапири, тогава вече нещо ме жегна, карайки ме несъзнателно да попипам кобура, висящ според въображението ми нейде в областта на дясното бедро. След това обаче се сетих, че никога не съм имал кобур и че с подобна червена измет човек е по-добре да се разправи евентуално с типичния за миньора-копач инструмент - шилката. Или може би дори с класическа лопата, ама с тъпата й страна.

Да, потомък на миньори съм. Но не от Бобов дол, ами от Перник. Още прадядо ми е бил ковач в мината, а аз самият израстнах в "града на Димитров", който благодарение на Пиргова и нейните съмишленици е понастоящем най-мръсният град в Европа. Перник се слави също така и с високата безработица, и с високата престъпност, и с порутените от земетресение сгради, за които "социалистическата" управа на града отказа масово помощи. За сметка на това обаче социалистите построиха една бутафорна имитация на средновековна крепост от пластмаса. И въобще Перник, както и Бобов Дол, е нещо като паметник на болшевишко-комунистическата диктатура в България, на паразитизма, на експлоатацията, на човешкото падение.

Да, миньорско чедо съм и се гордея, че произхождам от град, в който през годините на скапания социализъм-комунизъм хората си изкарваха хляба с пот на челото, докато самозабравилите се партийни аристократи живееха като патриции на гърба на плебса. Но това може да се прости евентуално в името на помирението, можем да погледнем с леко око на експлоатацията и пропиления живот на родителите си в името на едно по-добро бъдеще за нашите деца. Когато обаче високомерната мамица на Лаверн ни лишава от възможността да сме хора с чест и права, когато ни изкарва неграмотни и достойни единствено да мъкнем хомота на червеното робство, когато ни принизява до нивото на добитъка, заслужаващ само презрение и тояга, тогава вече си казвам, че може би помирението и прошката биха били поредното престъпление срещу жертвите на тоталитаризма и тяхната памет. И същевременно си задавам въпроса защо бе, другарко Лаверн, защо Вашата мама иска да отдете в Брюксел, или в Париж, или в Ню Йорк? За да представлявате животни ли? Че нали е унизително за такива червени аристократки като Вас и Вашата мамичка да изпълнявате роля на овчарки пред стадото на миньорите? Та не Ви ли е страх, че в Брюксел, или в Париж, или Ню Йорк вашите върли врагове, гадните капиталисти, ще си кажат : "Гледай ги значи, мръсните червени уруспии, идват тука да ни осмърдяват гадния капиталистически въздух с адската си зловоня, породена нейде из недрата на миньорските шахти. Сигурно идват да защитават правата на онеправданите миньори, дето нямат акъл да прочетат един вестник дори! Ох-ох, колко само ни е страх от скапаните червените кучки!"

Не, другарко Лаверн, след Вашите думи и най-вече след изказванията на Вашата мамица, никой няма да си помисли, че Вие и мамичката Ви имате намерение да представлявате нейде други интереси освен Вашите лични и тези на червената клика, с която в други времена и на други географски ширини обществото щеше да се разправи така, както ентомологът забучва пеперудките, преди да ги подреди на дъсчица с надписче. Защото Вие и маменцето Ви мамино сте изчадия адови, дошли да овампирясат окончателно и без това тъжния и тежък живот на сведените до скотско съществуване обикновени хорица-миньори. Не, Вие просто искате да си пълните тумбаците чрез европейските ценности, от които ви се повръща, като в същото време служите на Партията и на Москва. Ето, това е голата истина, другарко, а Вие и Вашата мамка мамина само се правите, че не сте я схванали.
Както може би сте се досетили, още съм бесен и дори леко потропвам с крак, утъпквайки въображаемо пръстта над нещо току-що заровено.
Но пък за сметка на това не съм сърдит, никак дори! Та нали за да се обиди човек някому, би трябвало да има поне частица взаимна емпатия, уважение, съпричастност, разбиране? А у нас, или поне у мен, няма. Може би Лаверн и мамичката й биха ми подхвърлили парченце хляб, очаквайки, че ще гласувам за тях на следващите избори, но иначе всички разбрахме как гледат те и тям подобните червени боклуци на собствения си електорат и на гласоподавателите, и на хората въобще. И затова съм сигурен, че и те не биха се разсърдили за малко грубите ми думи по-горе.
Пък ако се засегнат, нека си кажат, че пиша така, както чета вестник, защото съм потомък на миньори и част от презрения плебс. Оня с шилката.

...
Снимката е взета от този блог
...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)