ИЗБОРИТЕ НА АБСУРДА В ПАРИЖ

Давам си сметка, че мнозина от вас, драги читатели, прочитайки заглавието, ще си рекат "Глей го тоз, пак ще плюе родината"... Само че не е така, защото няма да плюя, ами ще кажа какво видях с очите си и как изборният процес бе омаскарен не само с гешефтарски нередности, но и с липса на организация и елементарен здрав разум.

След дългогодишната свинщина в управлението на българската държава и съпътващите го скандали, разтърсили страната дори и през предизборната кампания, със съпругата ми се решихме все пак да идем да гласуваме. Казахме си, че си заслужава да го направим - ако не заради друго, то поне заради демократичните принципи и желанието ни за демократична държавност. Иначе то се е видяло, че сегашна България мяза повече на КНДР, отколкото на Швейцария, ама карай! Ясно е също така, че нашите демократични усилия не струват пукната пара, защото вотът в България е изначално опорочен, гласове се купуват и продават като кебапчета, печатат се и се разнасят бюлетини в чували, организира се изборен туризъм, прави се пропаганда в деня на размисъл, в деня на вота пък се съобщава (уж завоалирано) изборният резултат и т.н.

Каква бе обаче изненадата ми, когато в нашето посолство в Париж станах свидетел на един друг вид свинщина, с какъвто не се бях спречквал от доста време. Става дума за институционалната ни свинщина, родена в общите усилия на няколко поколения паразити, настанили се на удобните и добре платени службици зад граница не благодарение на умения и качества, ами чрез подлизурство и конформизъм.

Ето какво се случи днес в Париж, в ЕДИНСТВЕНАТА отворена за живеещите там хиляди българи изборна секция.
Пристигнахме със съпругата ми пред посолството по обяд. Още отдалеч забелязахме нещо доста необичайно - опашката излизаше от пределите на посолството и пресичаше целия тротоар. Казахме си, че може би сме улучили лош момент и затова отидохме малко по-далеч, зад музея на примитивните изкуства Бранли, за да изчакаме и да пием по едно кафе в ресторантчето на музея.
Когато се завърнахме пред посолството обаче, установихме, че опашката се е утроила, извива се по авеню Рап и стига чак до площад Резистанс! Брей, брей! Какъв ентусиазъм, какво нещо - си помислих на акъла, а в същото време бременният корем на съпругата ми ни осигури вход по бързата процедура. В посолството обаче лъсна истината - гласуващите не бяха повече от обикновено, ами просто изборната секция бе една-едничка. Освен това подалите по интернет заявление за гласуване минаваха с предимство, което пък внасяше допълнителен смут сред тълпата. Друг усложняващ ситуацията фактор бяха самите мракобесни типове и типки, съставляващи изборната секция и гледащи все така с презрение и досада недоволстващите гласоподаватели. Въпреки че бяхме вече влезли, останахме да чакаме още поне половин час пред вратата на големия салон на посолството, където се помещаваше заветната изборна секция. Зад мен някакви нашенски бачкатори открито се възмущаваха и псуваха "държавата", като в същото време подвикваха някакъв номер на партия, за която очевидно искаха всички да гласуваме. Пред мен пък две бабки имаха намерение да колабират или да направят някакъв друг резил. Всичко е наред! – опита да ни успокои байчото от охраната. Не, нищо не е наред - подшушнах на бабката пред мен, която на драго сърце повтори думите ми на висок глас, а бачкаторите пък я подкрепиха с обичайните псувни и закани. И секцията в крайна сметка задейства на по-бързи обороти. Влязохме в салона, гласувахме, тръгнахме си.

Изглед от намиращия се срещу посолството мост Алма

И така, хората в опашката споделяха, че са изгубили по 3-4 ЧАСА В ЧАКАНЕ.  Представете си само - 3-4 часа от живота на толкова хора е пожертван за съставянето на парламент, изпълнен с почти същите свинчуги, които превърнаха държавата в кочина, а народа докараха до просешка тояга... И това ако не е абсурд!

Готов съм да повторя и потретя изблика си на волонтаризъм. Обаче само при условие, че някой ми обясни смисъла от всичко това!



...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

САРКО СЛЕДСТВЕН!

Френското правосъдие се разбушува и за три дни взе три скалпа, разтърсвайки едновремено френското правителство и левицата, Международния валутен фонд и главната френска дясна партия UMP.

Първо бе започнато разследване на министъра на бюджета по повод един негов телефонен разговор, в който се споменава за принадлежащи му сметки в швейцарски банки. Първоначално министърът оспори записа, чиято автентичност обаче бе доказана. Още на следващия ден (20.03.2013) министърът Жером Каюзак подаде оставка.

И докато в министерството изпращаха Каюзак, жилището на настоящата директорка на Международния валутен фонд Кристин Лагард бе претърсено във връзка с участието й в арбитражната комисия, "овъзмездила" Бернар Тапи с 250 милиона евро, към които се прибавят също така 70 милиона евро лихви и 45 милиона морално обезщетение... В това дело Кристин Лагард рискува да получи 10 години затвор и да заплати 150 000 евро глоба.

Но истинското земетресение разклати политическия свят в четвъртък вечер (21.03.2013) към 22 ч., когато се разбра, че срещу бившия френски президент е започнало разследване по повод тегнещото над него съмнение за "възползване от зависимо лице". Става въпрос за средства, които Саркози евентуално е получил за нуждите на президентската си кампания от 90 годишната собственичка на Л'Ореал - милиардерката Лилиан Бетанкур.

Името на Саркози се споменава и в други две подобни афери. Първата е така наречената афера "Карачи", която повдига въпроса за незаконното финансиране на президентската кампания на Едуар Баладюр, чиято дясна ръка и говорител бе съвсем младият тогава Никола Саркози. Втората афера пък е за пари, харизани от либийския диктатор Муамар Кадафи и послужили пак за финансиране на президентската кампания на Саркози.
Само преди няколко седмици Никола Саркози беше дал да се разбере, че има голяма вероятност да участва отново на президенстки избори през 2017. При така създалите се обстоятелства обаче не би било прекомерно наивно, ако се отнесем с мнителност към президентското и всякакво друго политическо бъдеще на този основен играч в европейските и световни дела от близкото минало.


P.S. Представяте ли си колко паразити, извършили далеч по-тежки пестъпления от незаконно финансиране, каквото впрочем в много други съвсем демократични страни от ранга например на САЩ не се счита за незаконно, щяха да лежат из българските зандани, ако нашите прокурори имаха достойнствата на френските си колеги?
...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

ЗА ЕДНА ИЗГОРЯЛА ГУМА

Убийството на няколко човека, последвано от самоубийство, само по себе си е достатъчно грозно събитие, за да наложим морална спирачка на всякакъв род дебати.
Когато обаче престъплението е извършено заради ИЗГОРЯЛА ГУМА, тогава вече въпросът за истинския подтик става неизбежен.

Представете си само, пет човека си отидоха от този свят заради задушливия дим на една езическа традиция, изначало носеща в себе си пожелание за здраве и любов. Само че към горящата гума, заменила в наши дни класическия огън от дървесина,  трябва да прибавим и един по-модерен фактор, който се изразява в целенасочената и методично насаждана  у българина омраза към самия него - чрез крайната бедност, в която е принуден да живее, чрез културната нищета, чрез постоянното унижение на безсилието и чрез срама от това, че е единствен роб в епохата на безкрайните свободи в свободна Европа.
Българинът е отчаян от слабост, а слабостта го изпълва с фрустрация. Българинът е скопец, дал си сметка, че нищо не зависи вече от него и че никому вече не е нужен за нищо. Единствената му утеха се таи в чувството на превъзходство спрямо етническите малцинства, чийто пък живот е толкова скотски, че даже нямат време да се замислят нито за несъществуващия вече за тях екзистенц-минимум, нито за отнетото им право на достоен живот. Не, никак не е трудно  човек да се почувства висш спрямо хора, принудени да просят, крадат и ровят в отпадъците, за да оцелеят. Не е никак трудно също така да им се припише вината за съсипания живот - и техния, и на всички останали.

Само че това успокоение трае до момента на отрезвяването, когато човек разбира, че ромите са също толкова жертви, та дори и много повече от всички останали, а насажданата бавно и полека към тях дискриминация е всъщност част от омразата към човека като цяло.

Въпреки престъпния си характер, антиромската пропаганда продължава съвсем безнаказано в интернет, подема се в социалните мрежи и превръща дискриминацията в еталон за гражданско поведение. Четворното убийство на роми се извинява с престъпления на други представители на ромската общност, нямащи никаква връзка с разстреляните жертви, което само по себе си е не само апология на етническо престъпление, но и подтик към саморазправа с малцинствата (излишно е да споменавам какви биха били последствията за автора на подобни дискриминационни изказвания в една истинска правова държава).

Докога ще си неразумен бе, юроде? Докога ще виниш болния за неговата болест, бедния за бедността му и низвергнатия за това, че е отритнат от своите съграждани? Та нима ромите са виновни за поголовното разграбване на най-високо ниво? Нима роми подписват договорите и роми създават монополите? Роми ли са бандитите, разстрелващи посред бял ден в центъра на София и роми ли отвличат за откуп? Роми ли измислиха заменките? Роми ли раздават бонуси из министерствата и роми ли назначавт свои хора на удобни службици? Роми ли прибират парите от европроектите и роми ли пречат на правосъдието да работи? Роми ли въртят бизнеса с изсечените български гори? Не, не са роми, ами етнически българчета с колосани якички, които си вършат далаверите, докато простолюдието псува циганите. И колкото повече българинът псува рома, толкова повече чорбаджията си разиграва коня.
(Пак ви припомням онези страшни цифрички - през 2008 г. 14% от българите са преживявали под прага на бедността, а през 2012 г. - 27%...)

Нека най-сетне изтрезнеем и разберем, че независимо от етническата си принадлежност всеки българин е ром и жертва в собствената си страна и че именно в омразата и нежеланието да видим истинските проблеми умира надеждата за общо бъдеще на всички нас в едно хуманно общество.
...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

РАЗМИСЛИ ЗА СЛУЖЕБНИЯ КАБИНЕТ И НЯКОЛКО ЛИЧНИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ МАРИН РАЙКОВ

Президентът Плевнелиев даде списъка на новото правителство
и общо взето затвърди четвъртвековното статукво,неспазвайки нито едно от исканията на протестиращите и опитвайки се да замаже положението с високопарни слова за волонтаризъм и патриотизъм, от които обаче лъхаше на безсилие пред тежеста на посткомунистическата система, наследила много от недостатъците на тоталитаризма, с който така и не понечихме да се разделим окончателно.

В казионното слово на президента бе отбелязано, че всеки нов министър е "безспорен в своята област професионалист"... Което само по себе си звучи като плеоназъм, защото едва ли някой би допуснал, че един министър може да не е "безспорен професионалист"... Или може би в предишните правителства са се намирали все пак парвенюта? Опортюнисти? Конформисти? Службогонци? Може би все пак е имало необразовани? Или негодни за министерски пост? Поне последните три премиера преди Райков доста приличаха на такива - Симеон беше без висше образование, Станишев - без трудов стаж, а Борисов си беше... хайде да го наречем просто пожарникар.
Друг един интересен момент в речта на президента бе тъй нареченият "пирует" или "реверанс" към жените-вицепремиери в служебния кабинет : "работливи, компетентни и можещи, доказали своя морал и отговорност, както всички български жени, на които народът винаги се е уповавал в трудни времена". Разбира се, тук Плевнелиев има по-скоро предвид баба Илиица, отколкото  назначаваните по незнайни критерии от правителството на Борисов "калинки".

Особено трогателна бе перифразата на онзи стар виц за Никанор Никанорич, чрез която президентът успя набързо да даде нагледен пример за бъдещите действия/бездействия на правителството... За какво става въпрос ли?
       Никанор Никанорич бил известен с това, че открил самолета - един ден братята Райт прелетели над родното украинско село на Никанор, а той вдигнал очи, посочил летателното тяло с пръст и заявил : " Това е самолет!"
В селото на Никанор Никанорич обаче имало паметник не на откривателя на самолета, ами на баща му... Защото той пък открил Никанор Никанорич...

И така, Плевнелиев каза, че една от задачите на правителството е да "изиска от Комисията за защита на конкуренцията да посочи монополите и секторите, в които има такива". От което излиза, че правителството ще "посочва" - индиректно при това - и ще заявява " Това са монополите!" И накрая няма да вдигнат паметник на правителството, открило топлата вода и наличието на монополи, ами на Плевнелиев, защото е открил правителството.

В Рим избират папа, а в България се търси тапа.
Тапа, която да запуши народното недоволство, без същевременно да се пипа на удобното статукво. И затова Плевнелиев извади от магическата шапка невинни зайчета, които не само няма да дразнят мастите политици, но и няма да притесняват обикновените хора с нагла арогантност и явна некомпетентност. Затова президентът отиде чак в Париж да търси необвързан с правителството на Борисов и събитията от последните години политик.

Марин Райков бе дълги години посланик в Париж. В интерес на истината той наистина внесе динамика в живота на мисията ни и бързо се отличи от предишните посланици, за които се говореше, че държат посолството затворено за българските емигранти, че са дошли в Париж единствено заради келепира, голямата заплатка, широките жилища, командировките, ежеседмичните "отскачания" до Лондон в клубове за млади мъже и т.н. Марин Райков пръв - и засега последен - отвори посолството за простолюдието. Освен това пое инициативата да открие български културен център. Макар че впоследствие Ирина Бокова обра лаврите и се възползва от "културната си дейност" както и от скромната помощ на българските данъкоплатци и на московските другари лобисти, за да лансира щурма на ЮНЕСКО от поста си на български посланик в Париж, истинският основател на българския културен център бе Марин Райков. Той помогна също така за откриването на българска църква във френската столица.
Общите впечатления от посланика са положителни - и българите, и французите го намират за интелигентен, общителен и деен. За него имам спомени най-вече от първия му мандат, когато за първи път всички българи можеха да влязат в посолството - Райков посрещаше стотиците гости, изправен със съпругата си до вратата на огромния салон. Не си спомням за какво си приказвахме с него, но се учудих от непринудеността и любезността на посланика. След това го срещах и на различни културни събития, което затвърди в мен убеждението, че Марин Райков не се вписва в кадъра на традиционните български функционери с бетонирани мозъци, озоваващи се зад граница по партийна линия и за да си карат кефа на приятна службица.

В заключение ще кажа, че не се съмнявам толкова в качествата на опитния дипломат Марин Райков, колкото в предопределената от президента и неговите дружки роля на бъдещото правителство, която основно се изразява в запазване на статуквото, успокояване на народните страсти и провеждане на избори. Така или иначе сега поне онези от вас, които държат премиерът им да е образован и да не се изразява като селски каруцар, могат да въздъхнат. А за останалото не ни остава друго, освен да стискаме палци!

...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)