понеделник, 11 май 2015 г.

СТРАННА ВОЙНА, СТРАННИ ПОБЕДИТЕЛИ

Спомням си как в училище всички се чудехме групово защо след поделянето на Полша (четвъртото в световната история между немци и руснаци) французи и британци обявяват война на нацистка Германия без да предприемат абсолютно никакви бойни действия. Толкоз ли ги е било страх от Хитлер? Или пък всъщност са обявили война за "отбий номер"?
Така началото на Втората световна война бива наречено "Странната война". След това вермахтът прегазва Франция за има-няма 6 (шест) седмици.
Години по-късно, четейки съдържанието на пакта "за ненападение" Рибентроп-Молотов, си дадох сметка, че всъщност странно може да бъде единствено умишленото късогледство на историците или пък наглата про-съветска пропаганда. Защото всъщност в случая не става въпрос за никакъв договор за ненападение, ама за чиста подялба на Европа и съответно за нов световен ред. Съвсем логично британци и французи изпълняват дълга си към верния съюзник Полша, обявявайки война на единия агресор... Но логично би трябвало да обявят война и на втория... Още повече, че Хитлер и Сталин делят не само Полша, но и омразата към демокрацията, Човешките права и справедливостта като цяло.
Великобритания и Франция обаче съзнават немощта си спрямо нацисткото и болшевишкото чудовище. И сядат да пият по едно последно питие "преди да се е почнало".

Само заради доблестното си поведение Франция и Великобритания заслужават да бъдат уважавани, нищо че първата е тотално смачкана и окупирана, а втората е обсадена от подводници и бомбардирана...
Виж, другите "победители", онези с петолъчките, дето преди началото на войната въоръжиха Хитлер, обучиха офицерите му, а след това - макар и за кратко - си поделиха и Европа, именно тези "победители" са странни. Та нима е победа да победиш собственото си творение и собствения си съюзник? Или ако наистина е победа, не би ли било логично вместо да търсим оправдания и реабилитация на пакта Рибентроп-Молотов, да признаем неговата чудовищна същност?
Със скорошните изказвания на тази тема и апологетиката на едно съглашение между две тоталитарни държави Путин доказа за пореден път, че никоя спечелена война не може да превърне престъпника в истински победител, защото никакви думи не могат да изкривят историята и да заличат истинските резултати от тази тъжна победа. Напротив - колкото повече човечеството върви напред, толкова по-ясен и истински става неговият поглед над миналите събития. Със задоволство отбелязвам, че все повече и повече престъпления на Червената армия излизат наяве, все повече хора осъзнават, че никое зверство срещу никого не може да бъде оправдано. Предварителните спогодби между чудовищата Хитлер и Сталин, военното сътрудничество между двамата диктатори, извършените и от двамата масови убийства, депортирането и изтреблението на цели народи - това е истината. А Путин може да говори глупостите си единствено на избрана аудитория от лоботомизирани "хомо съветикус".



...

...
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

неделя, 26 април 2015 г.

Здравеопазване като... порцелан в петата

Отскоро на стъпалото ми се образуваха две малки подутини, които от време на време ме болят лекичко при по-продължително ходене. Вътре очевидно има нещо твърдо, си казах, опитвайки се да си спомня кога точно нещо ми се е забивало в крака. Всъщност, случвало ми се е да стъпвам може би десетки пъти на бодили, остри камъни и пчели, но само един случай се е запечатал дълбоко в паметта ми. Беше някъде през пролетта на далечната 1993 г. Събудих се посред нощ от силен шум - баща ми отново беше получил хипогликемия и чупеше предмети в кухнята, където спеше. Изтичах бос от стаята точно в момента, в който татко хвърляше транзистора "Селена" на земята. Скочих напред и спасих транзистора. Секунда по-късно си дадох сметка, че съм стъпил върху парчета счупени чинии...
Възползвах се от момент на затишие, за да повикам "Бърза помощ". Обикновено се справях сам, но този път беше по-сложно, а и трудно стъпвах.
Малко по-късно дойде лекар. Явно изнервен от нещо и окуражен от младата ми възраст веднага започна да вика, че сме го занимавали с глупости, защото баща ми очевидно бил пиян. Съгласих се с него - да се вика бърза помощ в България много често е губене на време. И въпреки разликата в годините и болезнените стъпала помогнах на доктора да спести време, излизайки възможно най-бързо с главата напред през вратата. След това се оправих сам. А няма и година по-късно емигрирахме, занасяйки с нас в странство и транзистора "Селена".

Не знам, може би бъркам в оценката си на българското здравеопазване. Може би има много стойностни медици и хора, уважаващи Хипократовата клетва. Но след всичко преживяно из българските болници мисля, че именно доброто там е изключение. Защото видях какво става там и не забравям. А най-лошото е, че новините ми носят ежедневно доказателства, убеждаващи ме в собствената ми правота. Чух и за живи бебета във фризер, и за гризани от плъхове новородени, и за пребити... След всеки такъв изваден сякаш от филм на ужасите случай започват да валят хиляди свидетелства на хора травмирани, унизени, малтретирани в българските болници. И на никой не му пука за жертвите. Никой не си казва, че може пък да има все пак нещо изначално сбъркано в едно общество, в една здравна система, в един министър, призоваващ лекарите да нарушат Хипократовата клетва, отказвайки да обслужват дадена социална група въз основа на етническата й принадлежност. Няма начин да не е сбъркано, след като пенсията на леля ми не й стига да си закупува животоподдържащи лекарства, а в същото време министерството вади нови и нови лекарства от списъците на Здравната каса под претекст, че трябвало да се правят икономии. И може ли някой все пак да ми обясни как е възможно и какъв е смисълът да се пести от здравето на хората? От здравето на нашите родители и нашите деца, та и от нас самите дори?
.....

Не, не съм гледал видеото с издевателствата над новороденото в столичната болница, защото съм баща на две ангелчета и не бих могъл и за миг дори да си представя подобно отношение към абсолютно невинни дечица. И не мога никак да разбера защо всичко е толкова различно в българските болници - като се почне от отношението към родилките и бебетата и се свърши с условията в родилните отделения. Защо никой не си казва, че при сегашната ниска раждаемост и ниска продължителност на живота би било престъпление, ако не се промени всичко изцяло?
....

И двете ми деца се родиха във Франция, която е на първо място в Европа по раждаемост и по продължителност на живота. Затова смятам, че Франция е пример, достоен за следване.

Всички разноски по раждането се поемат от държавата - предварителни и пост-натални прегледи, курсове, хоспитализация, упойка...

Присъствах на раждането и на двете си деца - при първото имаше усложнения при самото израждане, при другото имаше усложнения след това, но и в двата случая всичко се оправи с компетентна и своевременна намеса. Смея да твърдя, че при трудно израждане, като това на дъщеря ми, в България има огромен риск от травми за бебето - така например на сестра ми са щели да й откъснат ръката (травмата съществува до днес), а първа братовчедка на жена ми е останала изцяло парализирана за цял живот.

Израждането във Франция е дело на акушерката, а лекар се вика само при усложнения. Преди началото на раждането упойка се поставя от анестезист в гръбнака.

Силно се препоръчва бащата да присъства на раждането. Когато бебето излезе, то остава с майката, а ако трябва да се отдалечи на няколко метра, бащата придружава асистентката - според французите това е изключително важно за психическото спокойствие на майката, а оттам и за детето, защото двамата са обвързани и сантиментално, и емоционално, и всякак. Бащата пази детето и докато акушерката вади плацентата.

След раждането майката и детето остават заедно в една стая за три дни. Акушерката преглежда майката, а детето се преглежда от педиатър. Детегледачките пък идват, за да положат първи грижи за детето - показват на майката как става повиването, къпането, почистването на пъпчето...

Изключително бях впечатлен от вниманието, което се отделя на родилката, защото според модерната медицина майката не е обект, ами субект. Т.е. тя взема дейно участие в раждането, решава дали има нужда от упойка (секциото е само при тежко усложнение), в каква позиция се чувства най-добре и т.н. Още на курсовете при акушерката, на някои от които моето присъствие беше задължително, забелязах, че индиректно се набляга на това колко е важно една жена да се чувства уважавана и да излезе с достойнство от тежката битка на раждането. А за да се запази психическото равновесие на майката е нужно само едно - внимание, внимание, внимание.

...
Това е мнението ми по въпроса. За пореден път се опитвам да обясня, че никаква частична реформа не може да преобрази кошмара, наречен "българско здравеопазване". Защото без уважение към майката и детето, самият смисъл на здравната институция престава да съществува.
Колкото до порцелана в стъпалото ми, нека стои вечно там, за да ми напомня за всичко онова в здравеопазването, което не бих пожелал дори и на враговете си.
.....

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 5 март 2015 г.

УМЕР СТАЛИН

На 5 март 1953 г. умира Йосиф Висарионович Джугашвили, когото цялата планета знае като Сталин.
 
Ето какво мисли Чърчил за него : "Един ден за Хитлер ще се счита, че е бил дребен диктатор от епохата на Сталин"...

Сталин е главният виновник за възхода на Хитлер - с помощта на СССР нацистите успяват да се въоръжат за рекордно време и да смачкат западна Европа. Много от немските офицери също са обучени от Червената армия (например легионът Кондор, извършил всеизвестната тренировка над Герника). По-късно Хитлер и Сталин се спогаждат да си разделят Европа с пакта "Рибентроп-Молотов".
Сталин е главният виновник за поражението на Червената армия във войната с Полша (1919г.-1921г.).
Сталин е главният виновник и за Голодомора в Украина, при който умират около 5 милиона души.
По време на "Голямата чистка" Сталин лично фиксира квотите за избиване или депортиране в ГУЛАГ на "народните врагове" по градове, региони и републики. 
През Втората световна война Сталин нарежда депортирането на цели 61 народа и етноси, сред които са и живеещите на територията на СССР българи. (За 6 дни Сталин депортира близо 600 000 чеченци, като близо половината от тях измират във вагоните по време на депортацията...)
Сталин е главният виновник за избиването на полския елит в Катинската гора.
Сталин е главният виновник за тежките загуби на Червената армия по време на Втората световна война .
Сталин е главният виновник за извършените от Червената армия зверства  - кланета, масови изнасилвания, кражби и т.н.
Сталин е главният виновник за установяването на диктатури в източна Европа след края на Втората световна война. 

А най-неоспоримото доказателство за това, че Сталин трябва да бъде считан за най-велик диктатор на всички времена, е, че до ден-днешен в Русия съществува закон, забраняващ критиките срещу Сталин и срещу взетите от него по време на войната решения...
Миналата година в Русия бе забранен филмът на режисьора Руслан Коканаев, разказваш за депортацията на чеченците и зверското избиване на 700 души (изгорени живи от червеноармейците) в селцето Хайбах.

...

На същата дата умира и Сергей Прокофиев... В стремежа си да не разсейват хората от тъгата им по татенцето Сталин обаче, за смъртта на композитора се съобщава в съветските медии една седмица по-късно... Петгодишната ми дъщеричка слуша най-редовно "Петя и волк" на Прокофиев, обаче за Сталин не съм й споменавал все още... За да не я разсейвам от красотата на живота....

.... 



....


....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 3 март 2015 г.

Празен празник

Празнуваш ли, празнуваш, Балканджи Йово?
Ама какво празнуваш и ти не знаеш...
Нямаш очи да погледнеш историята си, нямаш ръце да прегърнеш сънародниците си, нямаш крака да се изправиш гордо сред другите народи и да вървиш напред.
И затова ти сам си виновен, а не османлиите и Османската империя, които не съществуват от вече един век.
Представи си, Балканджи, от толкова години имаш възможност да градиш и развиваш страната си самичък, а около теб се множат единствено руините. Можеш да гледаш напред, а погледът ти все назад е обърнат, към амбициите за социален проект от съвсем друго време.
В главата ти се въртят все същите идеи за "България на три морета" с териториални апетити, почиващи на бутафорни карти, за надмощие над всичко и всички на Балканите, на континента, на планетата и дори във Вселената. Големееш се, а голяма е единствено претенцията ти за универсалност, т.е. егото ти, което те кара да се поставяш в центъра на света и да отричаш останалите. И в името на какво? На какви ценности? На какви идеали?
Ето в какво се е изродила историята, ето къде се продава сестрата на Балканджи
Идеалите са ти същите, каквито бяха навремето - идеали на бедняк, ламтяш да напълни стържещия търбух и да направи главата. А търсенето ти за развитие се е изродило в търсене на оправдание за пропиляното време и изгубените възможности за прогрес. Основното ти извинение са другите, различните, които ти пречат, видиш ли, да направиш нещо със себе си, наливат ти отровна ракия в устата, съсипват те с некачествен живот, вкарват ти безумните мисли в главата, правят те идиот.
Век и половина не си мръднал една педя напред. Век и половина живееш в пълна стагнация -
социална, икономическа, културна. Век и половина лелееш за Левски, рецитираш шепата стихотворения на Ботев, пееш едни и същи "народни" песни и се възторгваш от природата си, която съсипваш постоянно и безвъзвратно.
И сега, след свободата идва...
Най-страшното обаче е, че сам си налагаш да робуваш на собствената си догма за универсалност и неповторимост, която ти пречи да видиш истината... А тя е, Балканджи, че времената се менят, а ти трябва да се развиваш във времето, да търсиш, да създаваш, да твориш и да работиш за бъдещето на децата си. Защото без всичко това ти си един обречен на изчезване анахронизъм.
Затова престани да празнуваш за миг старите празници и си създай нови.
А за Трети март не се кахъри - за добро или лошо той винаги ще бъде част от историята ти.

...
...
...



Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)