понеделник, 17 ноември 2014 г.

МУТАФЧИЕВ СЕ СМИЛИ НАД ОБАМА

Отново се връщам към изказването на Христо Мутафчиев, според което цветът на кожата на Обама му пречи, но въпреки това е склонен да преглътне расистките си възгледи, защото Обама бил избран от народа.
След това Мутафчиев се извини, а от думите му подразбирам, че всъщност не той е расист, ами ние сме будали, защото явно не сме го разбрали. Ами да, метафората сигурно е била прекалено сложна... Доколкото такава въобще е имало... Пък и какво толкоз е казал човечецът? Та нали дискриминацията и всички останали форми на мерзост са нещо нормално в това най-справедливо, слънчево и щастливо българско общество?

Трябва все пак да уточним някои неща.

Мутафчиев е шеф на един от институционалните динозаври - Съюза на артистите в България (демек САБ). Във всички модерни страни творчеството е в ръцете на самите творци, които се асоциират и организират свободно извън кадъра на държавните институции. Само в бившите тоталитарни държави (сред които едни са по-малко бивши от други) царстват разните му там "Съюзи" - на писателите, на художниците, на артистите, на артелчиците и т.н., позволяващи си да определят кои са членове и кои не, кои са творци и кои не, кой трябва да получи наградка, хонорарче, проектче и кой не. И разбира се, шефовете им винаги са верни войничета, назначени да служат и защитават с нокти и зъби добричкия министър, от чиято шепичка извират вкусни мръвки и топли ласки.

Христо Мутафчиев, предполагам, е талантлив актьор и затова е станал председател на Съюза на артистите. И поради същата причина, пак предполагам, бат' Бойко изпрати навремето - по молба на софийската кметица, с която Мутафчиев явно е свързан... по различни начини - правителствения Фалкон, за да го спаси от сигурна смърт. Да е жив и здрав и повече никога да не боледува! Дали обаче поради същата причина сега Мутафчиев не казва на бялото... хъм... черно (разбрахте ли майтапа бе, будали?!) и не защитава Вежди Рашидов, бълвайки безпрецедентни глупости?! Не знам вече какво да предполагам!

Колкото до многозначителния расистки лапсус...
Като гледам масираната контра aтака и броя публикации в медиите, сигурно бая пиари и пиарки се потят сега над казуса... Дано все пак "цветистият" език на Мутафчиев не излезе много скъпо на данъкоплатците!


...
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

КЛИЧКО СЕ ИЗВИНЯВА


L'Equipe е впечатлен повече от извиненията, отколкото от мача...
Ето още едно изказване на боксова тематика, в което обаче ще стане дума за много по-мъжки неща от това да се нанасят удари по чужди челюсти, носове и прочие анатомични атрибути.

Гледах мача още дълго преди да е започнал и продължавам да го следя, защото той съвсем не е свършил.
Кличко се извини на победения.
Победителят признава, че не е мъжко да се подиграваш на падналия и победен Пулев. Да, не е хубаво да продължаваш ударите срещу същия този Пулев, който преди мача обиждаше световния шампион, наричаше го "момиченце", обвиняваше го, че се крие, че взима допинг, хвалеше се, че ще го "смачка", злоупотребяваше с гръмки, патриотични фрази, разпалвайки по този начин примитивния шофинизъм/национализъм, довел до освиркването на украинския химн и до много други дивашки прояви... Не е хубаво, защото по този начин Кличко се принизява до Пулев, а това е недостойно за един истински шампион.

Кличко се извинява, а Пулев продължава да обижда, да търси извинения с намесата на странични сили, на "мафията", на "заговори" срещу него в частност и срещу България въобще.

Та, това е разликата между спортсмена и хашлака-побойник, който се надяваше да отмъкне една от титлите на Кличко чрез пъчене и байганьовско тупане в гърдите "булгар-булгар".
Колкото до самата схватка, ще цитирам думите на френските коментатори, похвалили куража на Пулев, като в същото време отправиха обективни критики към гарда му, към липсата на гъвкавост и подвижност, което според тях се дължи на прекалено дългата кариера при аматьорите... Похвалиха също така и "добрата патриотична еуфория" по време на изпълнението на българския химн... След което замълчаха поради освиркването на украинския химн...
Днес по вестниците има съвсем кратка информация за това как Кличко е "смазал" Пулев в 5 рунда. Така мачът ще остане в аналите на боксовата история и това може би е далеч по-правдива епитафия от всичката патриотарска бълвоч, заливаща обществото ни и отклоняваща вниманието от далеч по-важни проблеми.
Хайде, да изтрезняваме бърже и нека се извиним на свой ред, ако искаме един ден да сме на нивото на Владимир Кличко!



....
....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 12 ноември 2014 г.

И ПАК ЗА КУЛТУРАТА И НЕЙНАТА ЛИПСА У МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА И ПРИБЛИЖЕНИТЕ МУ ЛАКЕИ

Луд умора не знае...
Само няколко дни след като се върна в правителството и след като даде първи отпор на плахо зараждащите се срещу назначението му протести, Вежди Рашидов строи четата си и я прати да пише контрапротестни писма с възхвален характер.
Щеше да е смешно, ако не беше трагично.
Банда блюдолизци, възпитани в майсторството на подлизурковщината още по времето на бай Тошо, взели да заливат със суперлативи чудесната душа на наш Вежди... И най-вече неговия "продуктивизъм" :
"С новите посоки за творческа производителност се създадоха за първи път и реални стимули за по-голяма творческа свобода и инициативност..."

А какви са тези стимули?

"...адекватно заплащане в системата според положения труд, а не на всички по равно..."

 И благодарение на кого, любезни, валят паричките от небето?

 "...благодарение и по инициатива на Вежди Рашидов, който с енергия успя да организира финансиране изцяло с европейски средства."

 Натам става още по весело, защото се споменава за започнати филмови проекти с Франция и Израел (финансирани, предполагам, пак от Европа), като съвсем умишлено се пропуска Италия и любимата на Берлускони, Рашидов и още много други истински мъже режисьорка-актриса Мишел Бонев (Националният филмов център (НФЦ) e субсидирал с 330 000 лева първия филм на Мишел Бонев "Сбогом, мамо").
Споменава се и за десет български книги, преведени благодарение на Рашидов на руски... В интернет не успях да открия списък на преведените книги, но съм готов да се обзаложа, че сред преведените автори присъстват и доста негови приятели по чашка... и другояче.

И накрая се казва : "Разумните хора в България и дейците на културата умеят да ценят добрите дела."
Сигурно говорят за себе си... И сигурно са ми благодарни на мен, добрия и щедър европейски данъкоплатец, живеещ далеч от сараите на Вежди и прочие сатрапи, че им финансирам културните мероприятия и банкетите.

Какво мога да ви кажа повече...  Тази банда сътрапезници на Вежди Рашидов, зависещи професионално директно от него, все директори, телепортирани сякаш от друга епоха барабар с някогашните им тоталитарни "съюзи", с ордените, с широко скроените костюми и мазните коси, изразяват днес мнението, че творческият процес се измерва на кило и се нуждае от централизирана организация, материален стимул и задължително финансиране от Европа... Те не могат въобще да проумеят, че може би никой извън тесния им кръг сталинистки истукани не ги търси и признава, защо в творчеството им просто няма качество. И че може би културата в България запада, защото именно те са се вкопчили в нея и не й дават да диша, да поеме млада и модерна кръв, за да прескочи века и да навлезе в новото време. Нещо повече - те убиха младото поколение, съсипвайки образованието и прогонвайки кадърните в чужбина.
И колкото сега да им уреждат изложби, спектакли и преводи зад граница, приближените на Вежди ще са си същите соцпродукти без абсолютно никаква културна и всякаква стойност.
И съответно в България ще има точно толкова култура, колкото и в кухите им институции. Т.е. никаква.

...
...




Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 10 ноември 2014 г.

ВО КРАТЦЕ ЗА КУЛТУРАТА НА МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА

Когато на Чърчил му предложили да ореже бюджета на културата, за да подпомогне с повече средства армията, той учудено запитал : " Тогава защо въобще воюваме?!"

Всеки здравомислещ човек, запознат с живота на истинските хора на изкуството, жертвали всичко в името на красотата и доброто у човека, прави днес паралел с преклонението на Чърчил пред културата и си задава подобни въпроси.
След като министър на културата ни е един впиянчен, вулгарен, арогантен, мразещ хората на изкуството простак, ЗАЩО НИ Е ВЪОБЩЕ ДЪРЖАВА?!

И една малка забележка към творците и всички свързани със сектора на културата хора.
Помислете за миг какво би се случило, ако да речем френският министър на културата си позволи да обижда публично директорката на националната галерия, или пък каже, че в "страната култура се прави от 50 човека", или ако пребие полицай, или ако дружи с мафиоти-главорези (виж снимката), или ако е обявен за "главен мултак", или ако е замесен в много тъмни афери с интернационален характер... Много просто - всички вкупом ще излязат на улицата и ще го уволнят.

За жалост и отговорната гражданска позиция също е въпрос на култура, каквато ние покрай разните му там Рашидовци и прочие брутални типове така и не успяхме да възпитаме у себе си.
Въпреки това ви заклевам, не правете никога компромиси с простащината и безкултурието на министъра на културата!

....


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)