четвъртък, 10 април 2014 г.

НЕДЕЛНИЯТ ВАЛС НА БОКЛУЧАРИТЕ

Неделните разходки неизменно ми навяват тъжни спомени, защото винаги се срещам с онова, от което бягам.
Когато човек се чувства фрустриран в страната си поради постоянно унижение, пред него стоят общо взето два възможни избора : първо - може да търпи, да се мъчи, да се пропива и т.н.; и второ - може да  си вземе чукалата и да се чупи. Ако избере втората възможност пък, попада на чуждо място, където е задължен да се адаптира към новите условия. Освен това се излага на опасността сънародниците му да го обяват за ренегат, защото - видиш ли - е изоставил скъпата родина, чиито богатства отдавана са разпределени в приятелските кръгове, пренебрегнал е земята на дедите си, дето линее в бурени вече 70 години, отрекъл се е от славната, тотално фалшифицирана и постоянно доизкусурявана българска история и т.н., и т.н.

Разказвам ви ги тези неща, защото дълго време бях обречен да стана боклучар или чистач на тоалетни. Или поне това ми се набиваше денонощно в главата.

Помня как навремето моят учител по физическо възпитание в гимназията правеше всичко, за да ми помогне да се чувствам възможно най-нещастен и объркан. Не стига, че живеехме в немотия, че се редяхме на опашки за олио и че бяхме тотално обезверени и обезкуражени, ами на всичкото отгоре този "даскал" непрекъснато ми повтаряше, че обществото имало нужда от такива като мене, за да му чистят тоалетните, като например онази зад училището, в която според легендите се събираха разните му там извратеняци да причакват младите момчета. Самият учител всъщност беше разжалван офицер от армията на НРБ, съзрял в "демокрацията" подобно на стотици хиляди други бивши партийци, номенклатурчици, службогонци и подлизурковци златна възможност за реванш. Даскалът не се стесняваше никак дори да кани "на гости" във физкултурния салон различни пернишки главорези, с които охотно играеше покер или вършеше други тъмни дела. Освен това обичаше от време на време да се затваря "в стаичката" с някои по-разхайтени ученички, за да ги учи да играят шах, дама и не-се-сърди-човече, докато останалите ученици ритаха топка на двора. Случваше се също да разказва пред избран кръг от младежи за групови сексуални изпълнения с изтъкнати представителки на учителската колегия. И въобще учителят по физическо имаше пълното право да ме счита за бита карта в обществото, което му принадлежеше и за което очевидно си бе поставил цел да ни подготви. Най-обидното в случая обаче не беше презрение му към младото поколение, ами към баща ми, който някога беше шампион по плуване, а след това журналист. Само дето за разлика от никаквиците баща ми никога не бе пробвал да стане "партиец", доносник и прочие тоталитарен плазмодий, ами напротив, влезе в открит конфликт с началството, след което изпадна в немилост и бе принуден да работи в пернишките мини. Та, това пък беше повод физкултурникът да злорадства, че видиш ли шампионът по плуване, завършилият с отличие софийския университет, син на строителен инженер и внук на хирург е също толкова нисш като него, та даже повече, защото близо две години бил работил като миньор.
Пак според даскала "щом една ябълка е паднала веднъж в тоалетната, тя завинаги ще си остане ябълка, паднала в тоалетната, колкото и да я мием". Само че, питах се тогава, виновна ли е ябълката? Виновно ли е цялото мое поколение за това, че физкултурниците можеха единствено да ни подготвят за боклучари? Или евентуално за бандити? Тези от нас, които не ставаха за бандити, бяха съответно обявени за мижитурки и префърцунени лигльовци, а другите... Или се пропиха, или се чупиха зад граница, или просто кретат в българската безнадеждност, заобиколени от физкултурници.

Спомням си също така и една друга поучаваща ни учителка, чийто син бе известен рекетьор. Веднъж баща ми, видимо притеснен, разказа как един негов познат съдържател на заведение е бил зверски пребит от група бандити. Баща ми не знаеше, че познавам лично рекетьорите, които обичаха да се хвалят с извършените подвизи, а главатарят им беше син на фамозна учителка, вложила в генетичния си продукт всички свои педагогически умения.

С бягството си зад граница успях да променя съдбата си и да се очистя частично от фрустрацията, която все пак остави доста трайни и дори вечни белези и рани в крехката душа на някогашния юноша. Колкото до учителя, току-що разбрах, че отдавна вече не е сред живите, поради което ще се въздържа от допълнителни коментари. За сметка на това обаче се надявам да ме чуят останалите живи физкултурници и всякакви други брутални селтаци, за да си дадат сметка, че високомерието им по никакъв начин няма да им помогне да станат повече от онова, в което са се родили и за което са възпитани.

Години по-късно си дадох сметка, че фекалната алегория всъщност е изразявала не моето лично бъдеще, ами това на страната, от която хора като описания по-горе даскал ни принудиха да избягаме без да се обръщаме назад и без дори да съжаляваме. Принудиха ни да им я харижем, да я оставим на доизживяване. Сега следя отдалеч ставащото в България и при всяко ново правителство припознавам учителя си по физкултура. В крайна сметка българската държава наистина се управлява от физкултурници, превърнали българите в чистачи на европейско ниво, пресъздавайки по този начин елементарната биологична схема "продуценти-консументи-редуценти".

Та, тези работи ми минават обикновено през акъла в неделя вечер. Защо в неделя вечер ли? Ами защото в парижкото предградие, където живея, тогава се изнасят големите боклуци на улицата, а на следващия ден сутринта минават от кметството да ги събират. Преди обаче общинската служба да се накани да дойде, из квартала плъзват десетки камионетки и таратайки с българска регистрация, а многобройните нашенци сръчно прибират боклуците с цел да ги предадат за вторични суровини. И накрая общинските служители въздъхват с облекчение, защото не им остават почти никакви боклуци за събиране.

Гледам мрачните лица на нашенците-паднали ябълки и си давам сметка, че може би наистина сме обречени да таим в себе си мизерията, докато не се превърнем и ние самите в хумус и храна за бактерии, микроорганизми и фикуси. Дори и да заминем зад граница, дори и да имаме шанс за нов старт, пак повечето от нас продължават да живеят така, както са научени, защото мизерията е не само материален недоимък, но и социален статус, и състояние на духа.  Или дори да се измъкнат, да се интегрират, да създадат семейства и да работят наравно с останалите европейци, отново и отново ще се връщат назад, за да си спомнят как онези, които трябваше да им вдъхнат вяра в бъдния ден, да им помагат да станат граждани и да живеят в мир, ги проклеха завинаги да бродят из света с ужасния спомен за пост тоталитарното общество и изпълзелите от него гадини. И при всеки удобен случай им навират мордата в това, от което се опитват да избягат.

За Бога, хора, излезте от порочния кръг, бъдете граждани, бъдете политици дори, но бъдете честни и почтени! Престанете да просите, престанете да събирате и създавате боклуци! Поне не в неделя, не пред децата ни!


....

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

петък, 4 април 2014 г.

На читателите на блога ми, с извинение за първоаприлската шега

Драги читатели,
Извинявам се най-искрено! В предната си публикация се опитах да излъжа по случай Първи април, а не се получи! Вие, драги читатели, не сте никак глупави и няма как да вземете Каркасон за Перник, нито пък да сбъркате цивилизованото и културно общество, грижещо се за националното си наследство и създаващо все нови и нови богатства, с едно сборище на овластени диваци, съсипващи и малкото, с което разполагат. Не, лъжата ми хич дори не мина, защото никой не може да ви излъже за това, което всеки ден е пред очите ви и ги боде с грозотата си, с наглостта си, с безвъзвратно опорочената си същност. Става дума за крепостта Кракра, но и за Перник, и въобще за България вчера, днес и утре. Нека не си правим илюзии, че един ден децата ни ще се радват на историческо наследство, след като самите ние нищо не строим и нищо не поддържаме.

Колкото до пластмасите на крепостта Кракра, те са си все още там и няма как да се махнат, докато общинската управа е връцете на индивиди като Росица Янакиева. И всъщност съжалението ми е не толкова за пародията на исторически руини, колкото за онези, които ги построиха и които си кривят душата да казват, че нещо е хубаво, когато то е убийствено грозно. Та, съжалявам ги тези хора и им се извинявам - на тях, както и на всички останали мои съграждани и сънародници - за това, че въобще има такъв ужасен повод за несполучливи шеги.

...
...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 1 април 2014 г.

ЗАВЪРШИ ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИЯТ ВТОРИ СТРОЕЖ НА КРЕПОСТТА КРАКРА В ПЕРНИК







Днес по обяд пернишката кметица Росица Янакиева откри за посетителите подобрения вариант на възстановката на пернишката крепост.


Както знаете, първоначалното изпълнение на проекта за „визуализация” срещна небивал отпор сред широкото гражданство, което бе силно шокирано от пластмасовите плоскости, целящи да онагледят някогашните средновековни постройки. В крайна сметко общинската управа бе принудена да признае, че наложеният тихомълком и без предварителна консултации на перничани проект не е издържан естетически, а техническите показатели не биха му позволили да оцелее при евентуални климатични изпитания.

Последвалите ремонтни и възстановителни работи бяха започнати със съдействието на западни инженери, запознати с тънкостите на средновековното строителство и участвали в редица подобни проекти във Франция, Испания, Германия и Великобритания. Разбира се, под внимание бяха взети най-вече особеностите на балканската архитектура от онова време, както и някогашните строителни материали.

Крепостта в завършен вариант - единствена по рода си в България
Новата крепост „Кракра” се вписва идеално в ландшафта по поречието на легендарната река Струма, като създадените по този начин пейзажи с новозасадените лозя и историческите архитектурни ансамбли със сигурност ще превърнат столицата на граовския регион в нов туристически и културен център. Непосредствената близост до София и минаващите наблизо международни трасета пък гарантират достъпност, както и допълнителни възможности за разширяване.
"Гордея се с постигнатото и се надявам този път перничани да харесат проекта" – каза в интервю за телевизията кметицата Росица Янакиева. 
"Но това съвсем не е всичко! Много скоро зад стените на крепостта ще се развие цял исторически комплекс с различни атракции, конна езда, демонстрации на средновековни традиции, занятчийница, театрални спектакли, музей... Работим по проекта с нашите приятели от Пюи дю Фу във Франция, където вече има такъв действащ парк, привличащ милиони посетители всяка година. Искрено се надявам и крепостта Кракра да се радва на подобен успех!” – допълни пернишката кметица.

Ето още няколко снимки на новата крепост Кракра : 

Старинен рисунък, по който крепостта бе възстановена
Изглед към южните крепостни стени

Първи тренировки за светлинното шоу

Крепостта нощем

И още веднъж поглед към крепостта...


Автор : Първан Априлов
....
....

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 31 март 2014 г.

ЦИВИЛИЗАЦИОННИЯТ ИЗБОР - СЛАВЯНОФИЛСТВО ИЛИ ЗАПАДНИЧЕСТВО, РУСИЯ ИЛИ ЕВРОПА



Независимо от факта, че България е член на Европейския съюз, независимо от уж окончатело изразеното желание за приемане на европейските ценности и за равно участие с останалите европейски държави в политическия, икономическия и социален живот на континента, българската държава продължава да клони към най-върлия противник на демокрацията – Русия.
Изборът е цивилизационен – или сме за Европа, демокрацията, републиката и човешките права, или сме за Русия, авторитаризма, империализма, обезличаването на индивида и потисничеството. Обаче двете неща са взаимоизключващи се и не съществува абсолютно никаква възможност България да върви редом с Европа, подкрепяйки едновременно с това антиевропеизма на съвременната руска държава.
Разцеплението на „русофили” и „русофоби” в българското общество не е от вчера - още навремето големият патриот Захари Стоянов се кълнеше, че „московлукът” може да ни накара да съжаляваме за Османската империя, защото руснаците според него са по-големи врагове на българщината дори и от османлиите. Насреща му пък винаги е имало хора, които да защитят тезата за великото славянско братство и добронамереността на Русия... Само че нека погледнем обективно откъде иде това противопоставяне и какви форми то приема у нас, на българска земя.
Началото на враждата се поставя в Русия между „славянофилите” и тъй наречените „западняки”. Едните защитават тезата за обединяване на славяните около Русия и съответно под ботуша й, а другите пък отдават предпочитание на модернизирането и демократизирането на руската държава. Сами виждате, че Русия бележи напредък, когато се предприемат европейски реформи (например при Петър Велики) и наоборот, линее и запада, когато се затваря в тесногръдието на уж самобитния си, евразийски характер, в абсолютния консерватизъм на нейната "рускост". 
С времето в противопоставянето взема превес славянофилството, което по-късно се преражда в панславизъм, което пък от своя страна не е нищо друго освен руски национализъм-империализъм, защото основната идея е, че Русия е сърцето на славянството. Или с други думи казано, всички славяни са равни, но руснаците са по-равни от всички и най-вече от украинците, които явно са считани от Москва за съвсем низши славяни, след като столицата на славянството им организира ГОЛОДОМОР - геноцид чрез глад, при който умират над 5 милиона немирни селяни, изпитващи съмнение относно безграничната любов на московската власт
С установяването на тоталитаризма западничеството съвсем естествено изчезва от територията на СССР, а интелектуалците, за които възниква дори най-малко съмнение за симпатия към западните демокрации и въобще нещо западно, биват унищожавани – телом, духом, всякак. Та нали и затова режимът е наречен тоталитарен – диктатурата се упражнява и върху плътта, и върху духа, върху семейството, върху народните маси.
Интересно е все пак да се отбележи, че Русия наистина успява да обедини абсолютно всички славянски народи около себе си в една-единствена коалиция и около една и съща идеология. А човекът, постигнал този небивал успех през далечната 1945 г, се казва Йосиф Висарионович Джугашвили, известен също като „Коба”, „баща на народите” и най-вече под прякора „Сталин”. Сами знаете докъде доведе този успех и защо всеки здравомислещ човек отхвърля идеята за подобни политически експерименти.
По време на гражданската война (1917-1923) в качеството си на последни поборници на болшевизма, белогвардейците се опълчват също така на тоталната държава и абсолютната диктатура, а противопоставянето славянофилство-западничество бива изместено от противопоставяне комунизъм-антикомунизъм, Русия-Запад.
Любопитен е фактът, че последното сражение на белгвардейците с техния кръвен враг болшевиките се провежда в България, т.е. България посредством Димитров и Коларов се превръща в бойно поле на съветските амбиции за „изнасяне” на т.нар. революция зад граница.
Знаете, че плановете на Деветоюнския преврат са изготвени от белогвардейски офицери, принудени от просъветската политика на Стамболийски, сключил тайни договори с непризнатия от международната общност СССР и допуснал съветски шпиони на българска територия, да вземат страна във вътрешно политическите дела на България. Но може би не ви е толкова известно, че при избухването на Септемврийското въстание единствената редовна армия, разполагаща с нужното въоръжение, за да даде отпор на организирания от московските агенти метеж са пребиваващите по това време подразделения на Врангеловата армия. Според Ньойския мирен договор България няма право да притежава тежко въоръжение, а общото число на армията, жандармерията и полицията не трябва да надхвърля 33 00 души, което разбира се дава основание на Коминтерна да се възползва от слабостта й, за да направи опит да насилствено вземане на властта. В битката са убити около 20 000 българи, а Антон Страшимиров пише в позива си „Клаха народа, както и турчин не го е клал“ следното : "Нито тези, които погавриха надеждите на народните маси и забегнаха, нито тези, които клаха народа си, както и турчин не го е клал ­ нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, оставени на произвола пред зима."
В официалната българска история пък марковците на генерал Пешня, участвали активно в потушаването на метежа в северозападна България, биват тотално изтрити и заместени от "фашистки групировки" и "тежковъоръжена редовна армия"...  Т.е. за "братушките" или хубаво, или нищо. Някой въобще чувал ли е за генерал Пешня? Главнокомандващ на Марковския полк, разквартирован в Белоградчик, ликвидирал болшевишки метеж и свършил дните си като таксиметров шофьор в Париж...
Противопоставянето на русофили и русофоби в България приема различни форми през годините, като основната характеристика на русофилите е, че служат на московските интереси, а на русофобите, че искат да се отърсят от пагубното чуждо влияние на всяка цена. За жалост и в двата случая (особено в първия) се стига до тежки за България решения.
Какво всъщност е русофил? Аз например, въпреки че руската история ми е страст и бих могъл да рецитирам Осип Мандельштам дори и от сън да ме вдигнат, минавам за русофоб заради критиките си към съветската власт и производните й изроди. А онези, които убиха Мандельштам и затриха цялата руска интелигенция редом с него, минават за русофили... Странно, нали?
Това е така, защото в наши дни често наричаме "русофили" най-обикновените рубладжии и московски агенти, които всъщност са откровени предатели и ренегати. В други времена и в други географски ширини главите на такива хора щяха може би да стърчат забити нейде около входа на дадено селище, обаче у нас същите тези глави държат властта в ръцете си и превръщат България в отвратително за живеене място. Жалко е наистина, че Гоцевци, Станишевци, Боковци/Боковици, Росици Янакиевици, Николай Малиновци и прочие родоотстъпници държат българските пенсионери за гърлото в името на руската имперска и анти-европейска политика, ...но пък едновременно с това те са на власт с благословията на същия този български народ. Пак странно, нали?
Французите казват, че всеки народ си заслужава управниците... Не е вярно! Такива като гореупоменатите рубладжии са бреме, каквото не само никой не заслужава, но и никой не може да понесе. 


........
БЕЗ КОМЕНТАР : "Всички православни славяни трябва да се поздравим с победата в Третата кримска война", обяви депутатът от БСП, член на парламентарната външна комисия, председател на движение "Русофили" и издател на в. "Дума" Николай Малинов пред БНТ. "Бих желал да честитя на всички православни славяни в света победата в Третата кримска война и да напомня, че след Кримската идват Балканите по южния път и смятам, че можем да се поздравим, поне русофилите на тази маса", обяви той. И допълни, че не си спомня в последните 1000 г. Русия да е решила нещо и то да не се е случило. (цитат от сайта на СЕГА)
....
...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)