понеделник, 30 май 2016 г.

Една различна, но функционираща "бърза помощ"


Вчера на път за басейна минахме с колелата пред казармата на пожарникарите в едно парижко предградие. Возещият се на столчето зад мен тригодишен юнак пак пожела да спрем за минутка отпред, за да се наслади на подредените и лъснати до блясък пожарникарски коли. Не знам как е в България, но във Франция всяко момченце има в колекцията си от играчки поне един пожарникарски камион.

По този повод се сещам да спомена, че пожарната във Франция е със специален статут. Защото тук спешна помощ се оказва от... пожарникарите - яки момчета, истински спортисти, любезни и обучени да помагат. Случвало ми се е да ги викам 2-3 пъти и винаги са пристигали за броени минути. Наскоро една наша бременна приятелка беше започнала д
а ражда у дома си. Извикаха пожарникарите, те дойдоха и успяха да я свалят така, както си раждаше, по витата стълба на мезонета. След това я откараха до родилното и всичко приключи благополучно. И моля, без никакви упреци или забележки от рода на "А, ма, заспо, не можа ли да ги предвидиш тия работи!".
Пожарникарската професия е най-уважаваната във Франция. Жена ми винаги ще помни как пожарникарите са разрязали катастрофиралия автомобил, в който се е намирала, и как са я държали за ръка до болницата.

Иначе във Франция за други спешни, но не животоспасяващи намеси от рода на висока
температура, ухобол и т.н. може да се извика дежурен лекар. Услугата съответно се заплаща, като по-голямата част от сумата се поема от здравната каса, а останалото е за сметка на пациента или в повечето случаи на допълнителната здравна застраховка. И тях съм викал за децата, всеки път са помагали и са се държали изключително професионално.

Често наричат Франция "социалистическа" заради социалните придобивки и най-вече заради здравната система. Обаче това са глупости, защото хуманността и уважението са универсални ценности и не принадлежат на никоя политическа или религиозна ориентация. Напротив, те са точно като униформата на френските пожарникари - призвание и дълг.

....



....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 18 май 2016 г.

КАК НЕ ГЛАСУВАХ НА ЕВРОВИЗИЯ И КАК НЯМА ДА ГЛАСУВАМ НА БЪЛГАРСКИ ИЗБОРИ

Изобщо не гледах Евровизия. Т.е. загледах, но заспах. Честно! И ми е абсолютно непонятно как човек с претенции за изискан музикален вкус може да се увлича по подобна пародия на музикален конкурс.
Първо на първо не виждам никаква логика в провеждането на конкурс в изкуството, но това е тема, която едва ли ще предизвика интерес в страната на пишкомереното, където всяко нещо се степенува с по-по-най.
Та, нито гледах, нито гласувах, нито дори чух българската песен, както впрочем все още не съм чул и песента на победителката, която според привържениците на евразизма се оказа мъж, фашист/ка, мюсюлманин/ка и т.н. За сметка на това обаче с удоволствие отчетох как българите от чужбина са се мобилизирали за пореден път да гласуват дружно, т.е. да "помпат" националната гордост, избутвайки българската песен до заветното четвърто място.
И ми стана едно такова хубаво. Казах си, ето я демонстрацията на задружност у нашего брата, ето го националното сплотяване. Ето как българите в Европа показаха, че следят много осторожно какво става в рОдината и колко важно е да се уважава мнението им. Ето как българите в България разбраха, че истинските паразити не са "онези", избягали доброволно зад граница, ами "тези" в парламента и редиците на властта, които де факто са излъчени и назначени от самия народ.
На това място по принцип в приказките персонажите плесват с ръце и се прегръщат. Ние обаче си плесваме един шамар и продължаваме напред.
Днес ветото на президента бе отхвърлено от народното събрание и ограниченията за гласуващите зад граница остават. Няма значи национално помирение, няма търпение, няма разрешение на проблема. Има само банда дембели, нагаждащи правилата на играта спрямо собствените си интереси.
Значи, не гласувах на Евровизия и няма да гласувам също така на българските избори. Но... Аз пък се чудя дали въобще трябва да се организират избори в една страна, в която няма абсолютно никакъв помен от демокрация. Това обаче е още една тема, която няма да предизвика интерес в страната на правешките тарикати, защото... ами защото у правешките тарикати и техните последователи и производни също няма помен нито от демокрация, нито от здрав разум.
Или с други думи казано, нищо ново под слънцето! Кучетата лаят, а керванът си върви.
Крайно време е това правителство също да си иде.
Айде, уво на всички! Сбогом и благодарим за рибата!

....
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 4 май 2016 г.

В очакване на живот

Още даскалът на Сашо Македончето, някой си там Аристотел, беше казал, че парите са само средство за обмен между свършена работа и получени блага...
2300 години по-късно обаче мнозинството българи мислят, че парите растат по дърветата и някой ги бере, за да ги раздава. Някой такъв щедър Тато или Бато, каквито често се пръкват по нашите земи. Някой "природно интелигентен", "самосъздал се" и прочие разновидности на митологичния "мъдър и благ дивак", който би трябвало да е метафора за Доброто начало у човека, а по нашите земи си е чист троглодит...

Може би така ги е учила някога всемогъщата Партия, а може би чисто и просто не им се работи, ами предпочитат да живеят от подаяния.
Ами това е. 
Тези хора не създават, не творят, не плащат данъци.
Те чакат - спасител, пари, живот... 

И пак те определят какво ще се случва в България, кой ще спечели изборите и как ще управлява. 
Именно те, а не емиграцията.

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 3 май 2016 г.

Нагло, по-нагло, най-нагло, Валери Симеонов!



Прочетох писаниците на Валери Симеонов и.. се поразвеселих.
Всъщност, изхилих се нервно.
Абе, май не разбрах дали ми е весело или съм ядосан.
Може би просто при всяко ново изтрещяване на родните ни велможи привиквам все повече с идеята, че в България е установена диктатура на идиотите.
В туй епистоларно произведение собственикът на култовата телевизия СКАТ защитава тезата, че живеещите в Турция българи (които де юре са българи, след като българската държава ги счита за такива) не трябва да разполагат с право на глас. Което според мен е напълно в разрез с принципите на демокрацията и в една истински демократична държава би станало повод за съдебен иск. В България обаче си траем и затова, разбира се, демокрация ще видим през крив макарон.
Пак повтарям за тези, които се правят на приятно разсеяни, че в мейла си  Симеонов открито заявява,че целта на цялата далавера с новия Изборен кодекс е да се отнеме правото на глас на живеещи в Турция между 60 000 и 100 000 души... Па ако ще и покрай тях да „изгорят” и емигрантите във всички други страни по света. Защото според него тези 60 000 – 100 000 гласа са основната причина за всички свинщини в тази т. нар. държава...
Признавам, че в случая повече се развълнувах от думите, отправени от Валери Симеонов към останалите емигранти, живеещи в западна Европа и северна Америка, които според него са естествено противопоставени на живеещите в Турция българи, но поради непонятна немарливост не успяват да ги неутрализират.
Случайно да сте чували за откритите до момента на приемането на новия ИК 136 секции в Турция, от които влизаха между 60 000 и 100 000 гласа?
Случайно да сте чували, че на последните парламентарни избори в САЩ и Канада гласуваха 8000 българи, а другите 200-300 000 браха гъби?

Нека все пак признаем, че Симеонов умее да борави с цифри – минава от 60 000 на 100 000 без да му мигне окото... Какво тук значат някакви си 67% повече?! И праща 200 000 – 300 000 българи (т.е. един град с размерите на Бургас барабар с околията) буквално за гъби... 


А ето го и бисерът, с който Симеонов си осигурява място в пантеона на идиотщината и наглостта за векове напред:
„...
Но както на Вас никой не Ви пречи да уредите личния си живот както намерите за добре, така не ни се мотайте в краката, когато се опитваме да намерим решение на 25-годишни проблеми сътворени от безродни политици и безродни капризнечещи псевдосънародници...”
Тук вече свалям шапка и запявам химна! Значи той, собственикът на медии, играчът, политикът, законодателят, оправдава действията си с безродните политици, т.е. със себе си и себеподобните си?! Той, участникът, обвинява безмълвните зрители за делата си? Той, извършителят, обвинява жертвата си („оскотелия данъкоплатец”) за липсата на поле за действие? И има наглостта да обвинява първия инвеститор в България (българската емиграция), че му се пречка в краката, че струва скъпо, че е наконтена позьорка, правеща фасони, за да я дават по телевизията? По НЕГОВАТА телевизия, може би?
Химнът свирши, сипвам си.

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)