събота, 23 април 2016 г.

Голямото объркване

Покрай уж сбърканото гласуване на пишман демократите, които прокараха в народното събрание закон, ограничаващ гласуването на българите зад граница, много хора със зачатък на здрав разум и републикански дух се притесниха и дори закършиха пръсти.

А не бива! Недейте, моля, да си тровите нервите за неща, които нито зависят от вас, нито някога са съществували в многострадалната ни родина! Демокрация, република, гражданско общество, човешки права - прасетата ги яли! Синя идея, свободни избори, реформи - всичко това е само прах в очите. Иначе ние пак сме си там и пак сме си същите. Крадем и лъжем, това е едничката цел на политическия ни живот.

Като емигрант мога да ви доверя, че "обърканият" вот е напълно ясен и точен израз на тенденцията, която от дълги години се заражда, подхранва и насърчава в България. При всяко мое завръщане в т.нар. родина го виждам с очите си и чувам с ушите си - българското общество мрази емигрантите си.
Казвали са ми го вече десетки пъти, къде в пряк текст, къде по-завоалирано и деликатно. Обаче посланието всеки път се резюмира в едно изречение : "Махайте се!"
Казвали са ми го най-вече близки и роднини, казва ли са ми, че им досаждаме с постоянните си наблюдения и критики, че им пречим с гласуването си, защото идеите ни за социално и икономическо развитие са глупави и е къде-къде по-хитро, оригинално и забавно да се живее в постоянен упадък и да се плащат рушвети вместо да се спазват закони.
Упреквали са ме в паразитизъм и интересчийство, сякаш  някой като мен, обикновен гражданин със съвест, може да има някакъв кяр от това жалко състояние на страната... Някой би си помислил обратното, би си казал, че не би било лошо да има повечко съвестни граждани, плащащи данъците си, съблюдаващи спазването както на задълженията си, така и на правата си... Други пък, просто така от кумова срама или поне от прагматизъм, биха си затворили човките преди да избълват поредната глупост срещу емигрантите, защото фактите говорят достатъчно красноречиво : в чужбина работят повече българи, отколкото в България. Освен това българите зад граница са основен инвеститор в родината си... Т.е. един бг-емигрант изпращайки средства в родината си и харчейки по различен начин, вкарва там повече пари от независимо коя друга страна или компания. Освен това, един бг-емигрант в ЕС инвестира втори път индиректно в бг-икономиката, плащайки данъците си в приемната страна, част от които пристигат в България под формата на евро-инвестиции, за да може бат Бойко да се прави на строител на магистрали.

Тъй че бг-емигрантите са по-скоро хранители на хрантутниците, гласували ограниченията на гражданските им права, отколкото паразити, не мислите ли? Жалко, не мислите...

Надявам се сте се чатнали, че объркването, сбъркването, побъркването и пребъркването е напълно целенасочено. Само че за разлика от моите роднини и приятели, на сините комсомолци не им стиска да си признаят, че демокрацията им е през оная работа. Защото за да се казва истината, трябват топки, каквито на скопците на демокрацията им липсват. На тях думички като "доблест" и "чест" не им говорят нищо, а "объркването" е само поредният номер в незчерпаемия им трикаджийски репертоар. Ще си позволя да цитирам и имената на тарикатите, за да не се объркам и аз при следващото гласуване, подарявайки им гласа си, а чрез него и уютна службица с прилично възнаграждение : Вили Лилков (ДСБ), Борис Станимиров (ДСБ), Валентин Павлов (ДСБ), Станислав Иванов (ДСБ), Иван Иванов (гражданска квота), Костадин Марков (СДС) и Румен Христов (СДС).
Сбогом, мижитурки! Щом не ви трябвам, не очаквайте, че на следващите избори в Париж ще сте втори и то само с няколко гласа по-малко от Герб.
И мене ако питате, направо си събирайте багажите вече. Банда лицемери.
...


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 18 април 2016 г.

Кандидатурата на Бокова - Куцо магаре, малелеее...

Навремето бях възприел кандидатурата на Ирина (жа)Бокова за шеф на Юнеско като блъф, подигравка или в най-добрия случай трагично стечение на обстоятелствата. В крайна сметка не беше блъф...

Българският данъкоплатец финансира тогава кампанията на червената аристократка (в смисъл - неследствено привилегирован червен апаратчик), от което можем логично да заключим, че именно българският данъкоплатец саботира международната институция, настанявайки на ръководния пост една московска матрьошка. Последствията бяха наистина трагични - Юнеско загуби най-големият си донор в лицето на САЩ и се превърна в руска кукла на конци. Всички баламурници, които доскоро казваха за Бокова "Защо пък не?", по-късно зарониха горчиви сълзи и съжалиха за лековерието си.

Би било наивно да си мислим, че днес международната общност би повторила грешката си. Но пък реалията ни потвърждава някои необорими истини.
Да, българският данъкоплатец отново развърза кесията си за дъщерята на червения мародер Георги Боков и сестра на сатрапа Филип Боков, за да щурмува този път ООН. Да, отново българските велможи подкрепиха Ирина Бокова с думите "Тя е българка!" (сякаш това й предполагаемо качество зачерква всичко останало). И пак да, кандидатурата на Бокова за генсек на ООН е не само грешка и срам, но и открито признание пред света, че България никога не се е изплъзвала от ноктите на Политбюро и московските му настойници.
Но въобще някой някога мислил ли е друго?
....


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 14 април 2016 г.

ОБНОВЕНА!!! Лична обява! За настоящите и бъдещи жители на Перник, един чудесен апартамент!


Мерси за вниманието! Вече имам сериозна оферта за апартамента и обявата вече не е валидна. Надявам се само да не стане като миналия път :-))))




U2 - Ramo, Ramo, druže moj (mashup) from Ivan Apostolski on Vimeo.


...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

събота, 9 април 2016 г.

"Богатата" България

Наскоро ми попадна в полезрението информация за заплатите на общинарите в родния ми град Перник, който не се слави с чак толкоз изрядно стопанисване и дори, напротив, направо стана за посмешище с вековните ремонти на площада и пластмасовата възстановка на крепостта Кракра... Освен това Перник бе официално обявен за най-замърсен град в Европа, но това е една друга тема.
Иначе общинските съветници печелят там с пот на челото 1336 лв месечно за извършените от тях "услуги" към обществото.

Запитах се, аджеба, колко ли щяха да взимат същите тези общинари, ако Перник се намираше във Франция, където живея, работя и плащам данъци от вече доста години...
Погледнах и се изненадах - общинските съветници във френски градове до 100 000 жители (т.е. колкото Перник) получават точно... 0 (нула) евро месечно възнаграждение!
Което е съвсем логично - всеки от тях си има професия, а присъствието им в общинския съвет е за общото благо.
В Перник обаче не е така. Перничани явно са сред най-богатите в света, след като могат да си позволят подобно разточителство - хем поверяват управлението на града на абсолютни некадърници, вършещи поразия след поразия, ами на всичкото отгоре им бутат в джеба заплатки, равняващи се горе-долу на три български минимални работни заплати.
За сравнение, брутната минимална работна заплата във Франция е над 1400 евро (около 2800 лева), т.е. според пернишката логика един френски общински съветник би трябвало да взима 4200 евро... Което за подобна функция е меко казано прекалено и би нервирало ужасно много и без това нервния френски данъкоплатец.

Та, опитвам се да разбера как е възможно гражданите да позволяват подобно разхищение и подобна политическа бутафория, но не мога. Просто България е на съвсем друга планета!

...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)