петък, 12 декември 2014 г.

ЗА БОЛНАТА ЗДРАВНА СИСТЕМА И ОЩЕ ПО-БОЛНИЯ Й МИНИСТЪР

Знам, че ще ви стане мъчничко, че ще се притесните, ще си направите кафе и току-виж сте изяли дори една бисквитка, но ще трябва все пак да ви кажа горчивата истина за ужасната болест! А не бива да го приемате толкоз лично! Още повече болестта я има от време оно или с други думи казано, няма нищо ново под слънцето.
Системата и министър Москов са болни от една и съща болест - не й знам името, но
симптомите са тесногръдие, безсърдечност, безскрупулност, опортюнизъм, популизъм, дискриминация, расизъм, конформизъм, идиотизъм... 

Спирам и броя до десет!   
Глупавите западняци учат децата си, когато са ядосани, да броят до десет преди да кажат нещо - така има по-малка вероятност да си изпуснат нервите и да преминат границата на благоприличието. И аз сега направих така, изчаках няколко дни и вече спокоен сядам да преразгледам проблема.

Само че в главата ми се въртят пак същите мрачни мисли.

Първо, недопустимо е един министър да не брои до десет и да си изпуска нервите толкова демонстративно. Недопустимо е в условията на демократично и републиканско управление министърът да стигматизира цяла социална група под претекст, че нейни представители са извършили престъпление.
Второ, още по-недопустима и дори престъпна бе реакцията на общественото мнение и в частност на онези, които се възползваха от случая, за да избълват първичния си расизъм и да кажат онова, което в други държави би попаднало под ударите на закона.
Да, в съвременна България, претендираща за европейска принадлежност, евгениката и расизмът са също толкова живи, колкото и през двадесетте и тридесетте години на миналия век.
И понеже се стремим към Европа и все се мъчим да докажем какви европейци сме, искам да ви успокоя, че например във Франция
също има много случаи на нападения над лекарски екипи. Във Франция спешна помощ оказват пожарникарите и поради това пожарникарската професия е най-уважаваната във Франция. В т.нар. "трудни" квартали обаче и френските пожарникари са жертва на насилие, на нападения от засада, замерят ги с камъни, бомбардират ги с хладилници и т.н. Но понеже Франция е правова държава, всеки индивид бива съден индивидуално за постъпките си. А когато се осъжда цяла една общност заради постъпките на няколко индивида, това вече се нарича сегрегация, апартейд, дискриминация, тоталитаризъм. И именно така сега се получава - за кой ли път вече?! - в България.

Министърът говори за "персонализирана отговорност за поведението на въпросната популация"... Т.е. точно както в славните времена на победилия социализъм става въпрос за групова отговорност!

Дебатът е безсмислен, защото човешките права не подлежат на обсъждане. Не може да има дебат около универсални ценности, върху които се гради съвременното общество. Всеки човек трябва да има възможност да живее достойно, независимо от това дали негови сънародници, приятели или роднини за извършили престъпление или не, защото вината е нещо лично.

Обаче хора като министъра продължават да настояват. Според тях бедността е порок, а щом човек се е родил беден, значи трябва да умре като скот. Той си го е заслужил, защото бедността е личен избор.
"Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв."
Министърът значи не само обвинява най-бедните в това, че са бедни, но и предлага те да бъдат наказани за този си грях. Т.е. болният е виновен за болестта си, жертвата е виновна за агресията си.

Хубаво, обаче в България има изключително много безработни, които живеят като скотове, да не говорим за пенсионерите. Има и самотни майки, и инвалиди. Всички тези хора живеят под границата на бедността и значи според министъра са направили съответно своя избор да мизерстват и да са третирани като скотове. Демек половината българска "популация". 

Само че и тук теорията на онези, които считат, че бедните са за убиване, нещо куца. Защото в болницата се иска рушвет на всеки, дори и на по-заможните. Министърът също е лекар и би трябвало да знае, че за всяка операция, за всяко манипулация се иска банкнота. Или поне в това се убедих самичък :

Миналото лято карахме старец в спешно отделение в Бургас, защото поликлиниката в Созопол разполагаше само с една линейка и то в разгара на сезона, когато на територията на общината пребивават сигурно около 100 000 души... Съответно линейката отказа да дойде - била заета с родилка. Местни хора обаче ни посъветваха да не ходим в созополската поиклиника, защото там имало по-голяма вероятност да умрем, отколкото да оздравеем.
И така, отидохме посред нощ в Бургас.
Още веднага започнахме да "бутаме" във всяко джобче. И така ни приеха. Защото иначе на старите хора не им се обръща внимание - нали вече са си "поживели", та затова могат най-сетне да умрат и да спрат да пречат на бизнеса с онези, които са готови да "бутат", сиреч платежоспособни са, а не пенсионери.
Та, приеха ни бързо - двайсетолевка, сложиха го за преглед - двайсетолевка, дойде доктор- двайсетолевка, поставяне на катетър - двайсетолевка, след прегледа - двайсетолевка за почерпка, съвет да дойдем еди-кога си и да видим еди-кого си срещу еди-каква си сума - финална двайсетолевка.

Тогава закрепихме положението, но само месец по-късно старецът е бил оставен да агонизира в продължение на два дни и никаква линейка не е дошла да го спаси.
Сега колкото и да ни е мъчно, няма на кого да бутнем, за да върнем човека от оня свят.


 И затова ли са виновни ромите, драги управляващи, криещи се зад етническата омраза, за да оправдаят националното предателство на здравеопазването? Ромите ли са виновни за ниската продължителност на живота и посевместната корупция? Те ли държат цените на лекарствата сред най-високите в Европа? Те ли отказват да пращат линейки на стари хора?
 
Това е положението. Системата е толкова червива, манталитетът е толкова антихуманен, че не виждам никаква възможност да се оправи единствено с реформи. А думите на министъра само потвърждават, че България е свят на несправедливостта и жестокостта.
Толкоз!


....
....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 8 декември 2014 г.

ОЛАНД И КОМПРОМИСИТЕ

Публикувам тази снимка, за да ви покажа, че не само в България има глупаци по най-високите етажи на властта. Освен това съм доста разочарован - Оланд, президентът на една голяма демокрация, на една република с традиции, на страната в която живея, се среща с определения за най-успешен диктатор за миналата година казахстански президент Нурсултан Назарбаев, чиято страна разполага със завидни количества суровини...
Дразнещо, притеснително, омерзяващо...


Според проучванията Оланд разполага с по-малко от 20% одобрение сред французите. Единствено външната му политика е оценена положително благодарение на успешните военни намеси в Мали и Централноафриканската република.
Днес обаче всички погледи са насочени към Оланд по повод сключената с Русия сделка за два хеликоптероносача "Мистрал"... Ще ги достави ли Франция на Путин или няма да ги достави? Каквото обаче и да се случи, ТАЗИ снимка на президента социалист ще бъде винаги цитирана в дискусиите... А може и да повлие по някакъв начин на самите дискусии и дори на евентуалните решения. Защото е все пак доста унизително за французите президентът им да се облича в традиционните за тоталитарен Казахстан носии и да раболепничи пред един диктатор с надеждата, че ще закачи някое изгодно договорче.
Един истински демократ не би трябвало да прави компромиси с очевидни престъпници...
Или би?
Какво ще кажат родните специалисти по компромиси?
Компромиси правим всякакви, а?
Абеее...

...


...





Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 25 ноември 2014 г.

ДП - Напълно непознати

Преди да си дойдем на думата, трябва да уточня, че за феновете на рока инициалите ДП са неизменно свързани с легендарната група Дийп Пърпъл (Deep Purple), а "Напълно непознати" (Perfect Strangers) е албум, издаден точно преди 30 години, т.е. на 29 октомври 1984 г., и
белязал завръщането на великата банда на голямата сцена и то в най-успешния й състав.

Напоследък обаче инициалите ДП придобиха съвсем различен смисъл, превърнаха се в неудобен въпрос и предизвикаха протести, разклатили не само правителството и прокуратурата, но и държавата като цяло.

Сам по себе си моделът "Кой?" и въобще непотизмът и конфликтите на интереси са без съмнение най-тежката форма на "Октопод", която не може никак дори да се изкорени само с добра воля. В човешката история има много примери за самозабравили се елити, тотално корумпирани и откъснати от битието на плебса, връз чийто гръб те всъщност трупат богатства и влияние, като краят на всеки такъв елит е неизменно един и същ - ампутация. Защото ако искате гангрената да спре да разлага обществото, алтернативата е тази. Ако искате да се пресече порочната традиция, почиваща
върху десетилетия червена диктатура, трябва лустрация. Ако искате да прекъснете корупцията в институциите, трябват нови институции. Ако искате правораздаването да раздава правда, трябва нова съдебна система. Ако искате нов морал в политиката, изберете морални политици. Толкоз! Другояче няма как нещата да се оправят.

Колкото до тефтера на Филип Златанов, това е поредната шепа прах в очите на обществото ни. Банки рухват, милиарди левове изчезват в нечии джобове, приемат се закони в услуга на мафията, трупат се нови и нови дългове, с които българинът се заробва за векове напред, НО цялото обществено внимание е съсредоточено върху инициалите в тефтера на една пионка, изпълнявала нарежданията на началниците си, на един бушон, изгърмял поради липса на протекции. В случая дори записките нямат значение, защото самите тефтери изчезнаха, а факсимилетата пък очевидно са доизкусурени и направо фалшифицирани. Но на никой не му минава през акъла, че е абсурд да се съди по фалшифицирана снимка! На никой не му минава през акъла, че е абсурдно веществени доказателства да изчезват от прокуратурата и че в случая престъплението по служба на самата прокуратура е далеч по-тежко от престъплението по служба (предполагаемо и вече недоказуемо) на Филип Златанов.
Да не говорим, че към самата прокуратура са отправени обвинения за поръчкови убийства, което пък я дискредитира окончателно и безвъзвратно.

Това е! Цялата съдебна институция, цялата система, цялата държава губи смисъла си в това дело, което никога по никакъв начин не може да доведе до обективен и справедлив резултат.
А през това време обществото лапа мухи и бистри политика...
Слушайте поне Deep Purple, да му се не види!





....
..
...
.
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 24 ноември 2014 г.

За щастието да си рекордьор по нещастие

Всеки ден можем да се радваме на висшите постижения на българската нация - веднъж Крисия, Хасан и Ибрахим са втори на детската Евровизия, веднъж Кубрат Пулев е втори на световното по бокс, веднъж Анита Желева заслепява планетата с красотите си на конкурас "Мисис Свят"...
Сред целия този ентусиазъм забелязах една-едничка черна нотка - във виртуалното пространство пишеше черно на бяло, че страната ни е сред най-нещастните в света, т.е. класира се на 123 място от общо 151 изследвани страни, нейде между Конго и Камерун... Предполагам уважаемите журналисти са имали предвид най-вече хората, защото "страната" като цяло не може да е нещастна -  рядко съм виждал планини, езера, гори, дерета и всичките му там видове релефни и прочие особености на ландшафта да мрънкат за нещо и да се чувстват нещастни.
Виж, хората мрънкат и още как! Особено ако са като българите с прекалено ниски доходи, прекалено нисък жизнен стандарт и прекалено къс живот като цяло.
Само че има мрънкане и мрънкане.
Т.е. има мрънкане с цел промяна на битието и мрънкане, превърнало се в безсмислен ритуал и самоцел.
Според същата тази класация на страните по "нещастност" други едни мрънкалници, французите демек, изглеждат съвсем щастливи и подскачащи от кеф на далеч по-комфортното 50-то място!

И тук сравнението между двата народа се налага от самосебе си.
Французинът е до такава степен недоволен от всичко и всички, дотолкова пренасища атмосферата с постоянни оплаквания, че дори отказва да ходи на почивка с други французи... Защото си дава сметка, че чашата на търпението на околните спрямо френските капризи е пред преливане и всеки допълнителен французин увеличава шанса ваканцията да се превърне в апокалиптичен сблъсък на цивилизациите.
Французите недоволстват, излизат на стачки, протестират, мятат камъни по полицията. Преди около месец един младеж загина при сблъсъци с органите на реда при протест срещу строежа на бараж нейде-си-там. И какви бяха последиците? Табуретката на министъра на вътрешните работи взе силно да се клати, социалистите и зелените, дето уж са съюзници, почти се сбиха в Националната асамблея, младежите излязоха на протести, строежът бе замразен, забраниха също така някои оръжия, използвани от органите на реда в борбата с масовите безредици...
И така, французите протестират, за да променят нещо конкретно и за да модернизират обществото си, водейки се от идеята, че единствено чрез обща промяна може да има подобрение в живота и на обикновения човек.

А при българите как е?
Българинът страда далеч повече от французина, но мрънка значително по-тихо. Всъщност, мрънкането идва там, където би трябвало да има стон, вик, крясък. Където проблемите на обществото биха могли да бъдат разрешени единствено с тежка хирургическа намеса и радикална терапия. Вместо това обаче българинът седи самичък в ъгъла си, псува всичко и всички и се чуди какво да предприеме. Защото всичко е объркано в главата на българина - той не прави разлика между народ, общество, нация, страна, държава. Според него парите растат по дърветата и нямат нищо общо със създадените блага и платените данъци. Той е на мнение, че "държавата " е физическо лице, с което би могъл да се разправя по някакъв начин, да се разбере с него и дори да му издрънчи някакъв "бонус". Той не си дава сметка, че бутайки рушвет на ченгето, лишава децата си от правораздаване, училище и здравеопазване, защото не прави логическа връзка между себе си и институциите, зависещи единствено и само от него.
И затова българинът си трае, псувайки. А когато ножът наистина опре до кокала и се постави под въпрос физическото оцеляване на плебса, тогава българинът излиза на протест, за да направи какво според вас?! За да си излъчи абсолютно същите управници, от които винаги е страдал. А управниците пък се чувстват поощрени от оказаното им за кой ли вече път "доверие" и започват още по-качествено да скубят, да мажат, да тормозят обикновените хора.

Така че, може наистина българинът да живее бедно и да мрънка постоянно. Но нещастието му извира от съвсем другаде.
Българинът е нещастен, защото живее в създадено от него самия несправедливо общество. Българинът е избрал името на страната му да символизира потисничество и изостаналост във всяко едно отношение.
И в крайна сметка българинът мрази постигнатото и е разочарован от себе си.
.....
....



...
..
.
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)