сряда, 17 септември 2014 г.

В ЦАРСТВОТО НА ТЕСНОГРЪДИЕТО НЯМА МЯСТО ЗА ИМИГРАНТИ

Досещувате се, че ще иде реч за Ковачевци, където общинарите наредиха на бежанците да напуснат националния детски комплекс, осъждайки по този начин дечицата им да не ходят на училище....
Ковачевци, родното село на другаря Георги Димитров и съответно столица на социализЪма-комунизЪма...
Георги Димитров, дето бил много съвестно другарче и като малък правел все хубави работи, чупел стъкла с топка, а след това си признавал... По-късно организирал също атентати, въстания, "народни" съдилища и прочие чудесни кланета, но това вече е сюжет за друга дискусия.
И там, на село, по времето на дивия капитализъм, малкият Гоше никога не е имал въшки, глисти и т.н...

В Ковачевци навремето имаше престижен международен пионерски лагер, предназначен за децата на трудещите се, но все пак чистички другари от другите страни, защото ние правехме социализъм-комунизъм, но само за отбрани другари. А истински онеправданите, истински бедните, истински потиснатите и  страдащите - кучета ги яли, барабар с глистите и въшките.
То не че ние нямахме глисти и въшки де, ама си бяха наши!

А вчера, моля ви се, един социалист, премиерът на Франция демек, изтърси пред Националната асамблея следната фраза :

"За нашата страна имиграцията е шанс, перспективи, динамизъм..."

Самият премиер Манюел Валс е първо поколение имигрант, роден е в Барселона и каталонският му е майчин език. И въобще французите, британците, американците, канадците, австралийците и т.н. явно не ги е страх от глисти, защото не само поемат небивали количества имиграция, но и едновременно с това считат, че имиграцията внася динамика в икономическото им развитие.
А в България развитие нямаме и съответно нямаме нужда от имигранти. Пеем едни и същи песни от два века насам, живеем в един и същи социален модел от времето на Ботев и Левски, а и си ни харесва да сме най-бедните в Европа. Стагнацията е нашето кредо. И затова не ни трябва имиграция, не ни трябват нови перспективи нито динамика. Нацията ни гине, раждаемост няма, навсякъде се шири простотия, престъпност и мизерия, но ние окончателно отказваме да се адаптираме към модерността и да влезем в крак с времето си, със заобикалящия ни свят, с икономиката, с културата, с европейските ценности. И затова отказваме на дечицата да учат под претекст, че са чужденци с въшки и глисти.

Виктор Юго - да, оня същият, поетът, общественикът, авторът на "Клетниците", дето се правеше на много голям хуманист, повдигайки пред френската общественост въпроса за изкланите през Априлското въстание българи - та, именно той беше казал, че ЕДНО ИЗУЧЕНО ДЕТЕ Е ЕДИН СПАСЕН ЧОВЕК.
Означава ли това, че отказвайки образование на едно дете, ние го погубваме? Категорично да!!!
Ковачевци, столицата на фалшивия социализъм, дал на света чудовището Георги Димитров, продължава да ужасява с изроденото си, изкривено от омраза лице. По същия начин сигурно се е кривило и лицето на Георги Димитров, когато е крещял на руски по телефона от Москва заповеди за изтребване на "класовите врагове" : "Оправдать никого не следует!"
И сега за дечицата на имигрантите важи същото. Никаква милост за тях няма, никаква човещина, никаква социална справедливост. 
И защо? Защото светът има нужда от примери за антихуманност като Ковачевци, за да оцени достойнствата на истинската демокрация. Има нужда от хора като Сталин, Димитров и Путин, за да се страхува за бъдещето си. А бъдещето е едно - детето. 
Пазете децата си от Ковачевци!




...
....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 28 август 2014 г.

Последната песен - морендо...

Споменавал съм ви за дядо Петко в блога си, разказвал съм ви за него, за живота му, а и вие проявихте интерес и харесахте написаното, защото той очевидно е представител на последното поколение автентични българи, които не само пеят, но и са част от народните песни, не само работят земята, но и живеят за нея, не само обичат родния си край, но и символизират последната искрица живот в него. Защото когато тези хора си отидат, когато изпеят любимата песен за последен път с разпилените си по света внуци, родният край ще изчезне завинаги с тях, а и България вече няма да е същата, няма да е автентична, няма да я има такава, каквато би трябвало да бъде. На нейно място ще имаме един истукан, наречен България, едно фалшиво чучело, потропващо по навик право хоро в нетрезво състояние, "защото така трябва", "защото така е редно" и защото вече е неспособно да сътвори нищо ново за бъдните поколения.

Дядо Петко, баща на Димо, дядо на съпругата ми и прадядо на децата ми си замина завинаги от тоя свят. Мир на душата му! Ще си спомняме винаги за него, защото тепърва ще осъзнаваме загубата на истинската България, изпята и затихнала нейде в далечината с последните ноти на „Мари Марийку, карагьозлийку…”.


09/08/2014 - едно дълго сбогуване с морето





....



....



....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

петък, 20 юни 2014 г.

ДЕЛОТО ПО СПАСЯВАНЕТО НА ДАВЕЩИТЕ СЕ...

Когато Илф и Петров са писали "Дванадесетте стола", едва ли са си представяли до каква степен култовата фраза-лозунг "Делото по спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се!" ще резюмира цинизма и безхаберието на пост-тоталитарното общество, та дори и в превърналата се по-късно в Шестнадесета република задунайска България.

Като че самото нещастие от небивалите потопи и неговите многобройни жертви не е достатъчно, та обществото - граждани, институции и прочие безгласни и бездейни наблюдатели - реши да пусне в употреба безотказната защитна схема за оправдаване на неспособността си да реагира адекватно, която се изразява в ненужни дебати, прехвърляне на отговорност, упреци към всички, тюхкане около колективната отговорност и проявяване на великолепна щедрост чрез пускане на SMS-и...
В една действаща държава въпросът би засегнал единствено бързината и качеството - така беше в САЩ след Катрина, така беше и в Япония след цунамито... В България обаче се започват едни безкрайни дебати за "поемане" на вината. И всеки вика поеми я ти! Накрая разбира се виновни се оказват самите бедстващи, от което излиза, че е редно те да се вземат сами в ръце и да си се оправят както могат. Така беше също и в Перник след земетресението, така е и сега във Варна.

За жалост, цинизмът не спира дотук. По форумите различни "наблюдатели" усилено навиват, че "хората" и техните "боклуци" били виновни за всичко, че трябвало "хората" да излизат да чистят и да бранят горите от изсичане и съответно от ерозия на почвите и т.н. От което пък оставаме с впечатление, че самите коментиращи не са "хора" и че отношенията в обществото не се регулират по законов път, ами от "хора", които се оправят сами в живота, като диви животни в джунгла, борещи се с други животни за собственото си оцеляване.Или с други думи казано, в тежки ситуации като сегашната, българинът престава да бъде социално същество и губи до голяма степен човешкото си лице.

Наистина, трагедията е жестока. Но смея да твърдя, че никоя трагедия не е по-страшна от липсата на гражданско общество и граждански структури, които да помагат на хората в беда.

....
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

петък, 6 юни 2014 г.

6 ЮНИ 1944 г., ДЕСАНТЪТ В НОРМАНДИЯ В ЦИФРИ

На 6 юни точно преди 70 години започва най-големият десант в световната история :
  • 287 000 - общо брой на участвалите в десаната съюзнически военни
  • 156 115 - общо брой стъпили в Нормандия войници и парашутисти на 6 юни 1944 г. до полунощ
  • 132 000 - oбщo брой десантчици
  • 25 000 съюзнически моряци, участвали в операцията Нептун
  • 73 000 британци, стъпили на нормандския бряг на 6 юни 1944 г. до полунощ.
  • 59 000 американци, стъпили на нормандския бряг на 6 юни 1944 г. до полунощ.
  • 40 000 немски войници, разположени в сектора на десанта
  • 34 250 американци дебаркират на Омаха Бийч на 6 юни 1944 г. до полунощ.
  • 28 845 британци дебаркират на Суорд Бийч на 6 юни 1944 г. до полунощ.
  • 24 970 британци дебаркират на Голд Бийч на 6 юни 1944 г. до полунощ.
  • 23 250 американци дебаркират на Юта Бийч на 6 юни 1944 г. до полунощ.
  • 21 400 канадци дебаркират на Джуно Бийч на 6 юни 1944 г. до полунощ.
  • 15 500 американски парашутисти на 6 юни 1944 г. до полунощ
  • 7 900 британски парашутисти на 6 юни 1944 г. до полунощ
  • 360 съюзнически парашутисти-разузнавачи (Pathfinders), скочили над Нормандия
  • 225 американски рейнджъри от Втори батальон, шурмували Нос Ок на 6 юни 1944 г.
  • 15 народности вземат участие в десанта
 Техниката :
  • 200 000 немски съоръжения, съставляващи Атлантическия вал.
  • 200 000 превозни средства на съюзниците, разтоварени на нормандския бряг на 6 юни 1944 г.
  • 11 590 съюзнически самолета (изтребители, бомбардировачи, транспортни, разузнавателни и планери)
  • 10 395 тона бомби, хвърлени в Нормандия на 6 юни 1944
  • 6 939 плавателни съда, използвани по време на операцията Нептун
  • 815 самолета са на разположение на Луфтвафе
  • 200 съюзнически плавателни съда  участват в морския обстрел на нормандския бряг на 6 юни 1944 г.
 С десанта в Нормандия съюзниците откриват втория фронт срещу нацистка Германия, за който Сталин усилено настоява. Последвалата битка за Нормандия е далеч по тежка от очакваното. Например, за да превземат намиращия се на едва 15 километра от брега град Кан, им трябва един месец, а цялата битка за Нормандия според историците трае повече от три месеца.
Десантът в Нормандия не е решителната битка, която обръща войната, но пък със сигурност нанася тежко поражение на хитлеристите. А само две седмици по късно, на 22 юни 1944 г., т.е. точно три години след операцията Барбароса, съветската армия съкрушава Германия с операцията Багратион - немската група армии "Център" е тотално разбита, оставяйки пътя към Берлин открит.

По време на десанта на 6 юни 1944 г. загиват 10 500 човека от съюзническите сили и около 10 000 немци. Под бомбардировките намират смъртта си и около 10 000 мирни граждани.

Руините на Кан, 80% разрушения
Днес французите празнуват началото на края на немската окупация.




....
....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)