сряда, 21 януари 2015 г.

Ласана - френският герой

Има много неща, които не се вписват никак даже в аматьорските тези и идеи на много наблюдаващи и коментиращи "специалисти" в България, на разните му там огняндойновци, татянадончевици, мартинкабровчовци, димитриванчовци и прочие полуинтелигентни интелектуалци, ченгета и прочие паразити, позволяващи си да поучават и да дават уроци по морал от висотата на торфа, в който се развиват и който самите те отлично знаят да фабрикуват. Има много неща, които биват пренебрегвани нарочно и напълно естествено, защото те по никакъв начин не могат да се впишат в мирогледа и културата на гореупоменатите проповедници, заливащи аудиторията с абортирани мисли на теми, нямащи нищо общо с техния прост и нищожен свят.

Та, след тоновете обяснения как Франция - бивша колониална империя все пак... - била превзета от имигранти (ужас направо!), които, видиш ли, били в основата на всички болежки в съвременното общество (според българските "мислители" де...), изведнъж критиците онемяват и подминават един факт, разтърсил французите изоснови.

В магазина Хипер Кашер на сцената на терористичното нападение се изправят един срещу друг двама души, свързани с общ произход. От едната страна стои Ласана, млад имигрант-малиец и мюсюлманин, дошъл във Франция преди няколко години и работещ като продавач в еврейския магазин, а от другата страна застава Амеди Кулибали, терорист-ислямист, СЪЩО С МАЛИЙСКИ ПРОИЗХОД, който обаче е роден и възпитан във Франция. По време на атаката Ласана не губи самообладание и скрива няколко души (сред които и едно бебе) в хладилната стаичка на магазина, след което успява да изключи електрозахранването на хладилника, да се измъкне през покрива на магазина и да помогне на силите за сигурност чрез точни описания на магазина и положението на терориста и заложниците.

И тук вече идва онзи въпрос, на който нравоучителите, размахващи важно пръст пред телевизора, заявявайки, че "не са Шарли" и че всъщност сме във война с чужденците, различните, другите, няма как да отговорят. А именно, как така чужденецът спасява французи, а французинът, роден и възпитан във Франция, ги убива?
Отговорът е много прост. Това, че един човек е чужденец, не го прави убиец или по-малко човек от другите. Това, че е мюсюлманин, не го прави терорист. Виж, това, че Амеди Кулибали е бил дребен бандит, осъден и пратен в затвора, където попада под влиянието на ислямисти, след което решава да поеме по пътя на тероризма, това вече наистина го превръща в чудовище.


И така, драги наблюдатели и коментатори, обяснете сега защо родени във Франция младежи, често нямащи дори капка чуждоземска кръв, изведнъж се обръщат срещу род и родина, а други пък, родени зад граница, рискуват живота си за страната, в която са имигрирали?
Ами причината е същата, поради която едни хора са човечни, а други - не, едни хора застават открито в защита на демократичните принципи и Човешките права, а други шикалкавят с думите "да, но.." или откровено се отмятат от тях, за да правят теманета на диктатори и сатрапи, или за да "обявяват война" на тази или онази общност по религиозен, етнически, географски, сексуален, полов, възрастов и всякакъв друг критерий. Едни се подават на пропагандата, приемат девиентната идеология за своя и стават доносници, родоотстъпници и терористи, а други предпочитат да останат верни на универсалните човешки ценности и да ги защитават с цената на живота си.

При подобен дебат обществото неизменно се разцепва и един срещу друг застават Ласана и Амеди. Единият казва "Аз съм Шарли", а другият стреля по сънародниците си.
По този повод Димитри Иванов, агент на ДС и Москва, беше написал обширна статия, озаглавена "Аз не съм Шарли". Ха! Оставаше и да си Шарли точно ти, гиди дърто ченге доносническо! Та нали Земята щеше да се обърне, ако ти и аз бяхме заедно в името на една и съща кауза!
...
На 20 януари 2015 година в присъствието на редица общественици и политици Ласана Батили получи документа за френското си гражданство лично от ръцете на премиера Манюел Валс, който също е роден зад граница и също е прегърнал идеите и принципите на френската република по свое собствено желание.
Ласана отрече да е герой. В речта си той почете паметта на приятеля си - френски евреин, загинал под куршумите на терориста.
Едно е сигурно - не кръвта и произходът дават на човека кураж и достойнство, ами желанието да живее с другите под общия покрив на едно и също общество.

....
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 19 януари 2015 г.

КЪДЕ Е ШАРЛИ?

Броят на Шарли Ебдо, излязъл едва седмица след кървавото покушение срещу редакцията на сатиричния вестник, бе издаден в многомилионен тираж... Първоначалните 3 милиона екземпляра бърво станаха 5 милиона, след това 7 милиона... Съвсем логично след небивалите манифестации хората пожелаха да подкрепят също финансово вестника, купувайки го. Само че пусканите за момента бройки очевидно не стигат. Всеки ден минавам пред няколко бутки за вестници, където още в ранни зори всичко бива изкупено. И съответно продавачите слагат учтива бележка : "Няма Шарли Ебдо, приятен ден..."

Искрено се надявам, че тиражът ще стигне... Не само за мен, но и за близки и роднини, както впрочем дори и за приятели от България, които искрено подкрепят Франция и свободата на словото.





Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 14 януари 2015 г.

ШАРЛИ СЕ РОДИ ОТНОВО В ПЕПЕЛТА НА УБИТИТЕ СИ ЖУРНАЛИСТИ

През последната седмица мислите на мнозина са насочени към атентатите - здравомислещите демократи съчувстват, а другите плямпат изпълнени с омраза глупости за комплоти, машинации, разчистване на сметки с инакомислещите, иноверците и т.н.

Оцелелите журналисти и сподвижници на вестника окачествяват последвалата мобилизация
като... ирония на съдбата. Защото от маргинално издание, съдържащо купища черен хумор под формата на отявлени провокации и печатано в едва 60 000 бройки (при 66 милиона население), "Шарли Ебдо" се превърна в символ на свободата на словото, в чиято защита няколко милиона французи излязоха на най-голямата във френската история манифестация.
Медиите цитират цифрата 4 милиона, но всъщност манифестантите със сигурност са били повече - организаторите сами признаха, че в един момент преброяването е спряло, защото подобен наплив не подлежи на преброяване. И забележете - не бе отчетен нито един инцидент. Милионите граждани доказаха чрез достойното си поведение, че излизат да манифестират именно в защита на гражданската си чест.

Днес "Шарли Ебдо" излезе отново, този път с 3-милионен тираж. На първа страница под заглавието "Всичко е простено" Люз е нарисувал пророка Мохамед, държащ в ръцете си надпис "Аз съм Шарли“. По-нетърпеливите ще трябва да се въоръжат с търпение, защото първите бройки бяха разграбени още в ранните зори, други пък бяха доставени директно на предприятия и администрации, закупили хиляди екземпляри за служителите и работниците си.
По думите на журналисти, първото заседание на редакцията е започнало с думите "И така, какви са новините от изминалата седмица?", при което сълзите оставят място на обичайния смях. Така че едва ли духът на Шарли ще загине, едва ли французите ще направят компромис със свободата на словото. И тук откриваме другия парадокс - вместо да сеят страх, терористите вдъхнаха кураж и заздравиха консенсуса около републиканските ценности, изправиха на крака нацията и в крайна сметка извършиха покушение срещу самите себе си.

  По повод събитията избрах няколко карикатури и снимки, които ме впечатлиха. Споделям ги с вас :













Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 12 януари 2015 г.

ЕДИН ПЕТЪК С ШАРЛИ

Както обикновено, в петък се прибрах от работа по-рано. Пътьом отметнах, че хората са доста навъсени, някои от тях бяха със сълзи на очи, други носеха значки "Аз съм Шарли", а един напълно нормален млад мъж тихо скандираш под носа си "Шар-ли-еб-до, Шар-ли-еб-до"... Стана ми приятно, защото всъщност и аз съм Шарли.

На нито едно лице не се четеше нито паника, нито ужас.
Взех детската количка и потеглих към яслата на синчето. Времето поомекна и за първи път от доста седмици през облаците проблеснаха слънчеви лъчи. Но беше прекалено рано да се радвам и да кроя планове как да се възползваме от неочаквания обрат в метереологичните условия. Даже имах намерение да отменя традиционната разходка с децата - само преди три часа медиите съобщиха за нови престрелки на Porte de Vincennes, т.е. на... няколко минути път пеша оттук.
Една жена ме попита любезно (французите винаги са любезни поради доброто си възпитание, което определено прави живота на всички по-приятен) къде се намира спирката на метрото, защото гарата на регионалната експресна мрежа (RER) току-що е била затворена. Затворени бяха и двете метростанции в непосредствена близост до еврейския магазин, в който терористът Амеди Кулибали бе взел заложници, а движението по основната пътна артерия бе спряно и по алтернативните улички много скоро се образуваха задръствания.
Ускорих ход като същевременно се опитвах да си дам вид на спокоен, небързащ човек, притичващ между спрелите автомобили едва ли не от куртоазия.
В яслата трябваше да представя личен документ, освен това не ме пуснаха до стаята на децата. Изчаках да доведат сина ми в антрето - облечен и готов за уикенд. Насрочената за днес следобедна закуска с родителите съответно беше отменена.
Петък, 09/01/2014, 15 ч., на 300 м от събитията

На излизане хвърлих поглед към дъното на необичайно пустата улица - там вдясно, триста метра по-далеч, малко след площад "Генерал Льоклер" се намираше еврейският супермаркет. Медиите грешно казваха, че акцията се провежда във Венсен. А всъщност магазинът се намира на Porte de Vincennes, т.е. на територията на Париж, но в непосредствена близост до предградието Сен-Манде, или както често се случва в парижкия регион, двете общини са разделени от една улица, която понякога носи едно име на единия тротоар и съвсем друго на другия.

Останахме вкъщи в очакване на разрешение да приберем и дъщерята от детската градина. Защото всички детски градини и училища бяха затворени, никой не можеше да влиза и излиза от учебните заведения.

Когато най-накрая забраната бе вдигната, дъщеричката ми разказа, че през целия следобяд са стояли в стаята при спуснати завеси. Гледали филмче вместо да излязат да играят на двора. Попита ме защо не напускаме сградата през обичайнат врата. "Знаеш ли, отговорих многозначително, днес е малко по-объркано от обикновено и затова ще се приберем директно
11/01/2015, Place de la Nation
у дома." Обяснението хвана дикиш, дъщеричката се почувства като съучастник в успокояването на моментния хаос и през целия път беше много послушна.

Малко след като се прибрахме и закусихме, погледах скришом телевизия на смартфона си. И тогава научих с облекчение, че всичко е свършило. Засега.

Децата така и не рабраха какво точно се беше случило със страната им през изминалата седмица, а и не им трябваше, защото едва ли биха могли на тази крехка възраст да възприемат и осмислят необятното безумие на някои "възрастни".
Разбраха единствено, че всички ще отидем заедно на манифестацията в неделя, за да покажем, че хич даже не ни е страх от "лошите" и че нищо не може да ни накара да изневерим на принципите на Републиката и да се откажем дори частично от свободата на словото.
И наистина отидохме, и наистина бяхме част от милионите горди демократи, излезли на улицата по-уверени от всякога, че Свободата няма цена.
Бяхме един и същи Шарли.

Залез над най-голямата манифестация във френската история

Същата вечер много манифестанти почетоха жертвите и пред еврейския магазин



....
(Снимките са мои)

...


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)