вторник, 23 август 2016 г.

Изгубеното олимпийско злато


Олимпиадата свърши и както обикновено се случва след това празнично събитие, любителите на спорта ги обхваща носталгия.
Е, ако България беше спечелила малко повечко медали, да речем колкото нашите съседи сърбите, щеше да е още по-празнично и задушевно, но... Толкова си можем. И най-вече толкова сме си направили да можем.

Не ме разбирайте погрешно, не искам медали, за да се перча по национална линия чрез постиженията на неколцина спортисти.
Не, не съм шовинист-патрЕот и нямам нито един татус на баба Тонка връз патрЕотичната си гръд, която на всичкото отгоре е с автентичното си окосмление (гръдта ми де, не баба Тонка).
Не, аз просто считам, че спортът в едно демократично и проспериращо общество е показател за здраве, хигиена и качество на живот, дълголетие, свобода да разполагаш с времето и тялото си...
Защото хората са казали "здрав дух в здраво тяло", а не "дебел дух в дебело тяло" или "напомпан дух с напомпани бицепси, биещи мигранти и боцкащи кюфтаци".
Спирам с майтапите на тази тема, че всъщност никак не е смешно.
....
Не знам за вас, но на мен лично ми стана ясно, че България е скъсала с големия спорт, когато се озовах на един новогодишен купон в Монпелие, май беше в навечерието на 98 г. Баща ми се беше намерил с негов набор, български спортист, който ни покани да празнуваме у тях.
Оказа се, че приятелят на баща ми е не друг, ами... легендарният плувен треньор Панчо Гюрков, извел българското плуване до световни успехи, а след това постигнал същото и с плувците на Монпелие. На празненството се запознах с шампионката Даниела Гергелчева и с Тома Томов, които пък бяха издигнали съответно отборите на Монпелие по тенис на маса и по водна топка пак така на челни позиции...
Панчо и баща ми с радост си спомняха за спортната рота, за състезания у нас и зад граница, за общи приятели спортисти, "помниш ли го тоя", "какво стана с оня". Тогава дочух също, че сме учили съседна Югославия на спорт, на баскетбол... И не повярвах, защото не разполагах с факти. Виж, че българи учат французи на спорт, това за мен бе повече от очевидно  - пред мен стояха трима чудесни български треньори, в един почти второразряден френски град, не по-голям от Бургас... Броени години по-късно френската школа, усъвършенствана от таланта на треньори като Панчо, застигна останалите плувни школи, започна да жъне медали, а на моменти дори съперничеше с американците (Лондон 2012 - 7 медала, от които 4 златни).

Защо? Защо знаещите и можещите напускат България?
Може да ви прозвучи банално, но имам отговор на този въпрос - ние просто нямаме нужда от тях. Те не се вписват в плановете ни. Защото ние сме на мнение, че успехи не се постигат с труд, постоянство, любов към спорта и компетентност, ами единствено и само със средства, усвоени институционално. А възвръщаемостта на инвестицията според нашего брата трябва да е не само десеторна, но и светкавично бърза чрез няколко самородени таланта, дошли от нищото и победили просто ей-тъй, защото ние сме си най-великите. Нещо като шестица от тотото... След което - келепир и слава во веки веков.

Е да, ама не е баш така. Децата ни трябва да спортуват за удоволствие и единствено нашето поощрение и това на треньорите, влюбени в спорта, би трябвало да ги тласкат напред. Освен това един Панчо е безценен с професионализма си, а в същото време едва ли годишната му заплата струва по-скъпо от пътните разходи до Рио и обратно на българския спортен министър, примерно. Или пък от разноските по превоза на Бистришките тигри. Или пък от ексурзията на Рашидов и придворните му блюдолизци до Париж по повод една българска изложба, за чието провеждане министерството дори няма заслуги. Или от ненужните стадиони в Созопол и на разни други места, където няма дори деца... Или пък за превеждането и печатането на книгите на Божо Димитров на чужди езици (видях го на френски в София! Не в Монпелие, ами в София! Понеже сме му чели вече всичките тъпотии на български, та дай сега да ги прочетем малко и на френски)... Или кампаниите на Бокова за председателската службица в ЮНЕСКО или ООН... Или разните му там паразити въобще в администрациите ни в България или зад граница...
И т.н., и т.н., до безкрай!
Сбъркан е нашият поглед над нещата и оттам всичко тръгва наопаки. Ние сме най-обикновени еснафи и мързеливци, предпочитащи да вдигаме бутафорни паметници и да четем вечно едни и същи пламенни речи за миналата слава, отколкото да създадем нещо красиво, модерно и полезно днес, за да могат утре децата ни да се гордеят с нас и да почерпят вдъхновение за другиден. Помпаме мускули, за да се чувстваме силни, строим изкуствени руини, за да си измисляме история, вдигаме стадиони, за да усвояваме средства, а не за да заведем децата си там да спортуват... Сбъркани сме и затова не виждаме истинското си богатство днес и тук. И поради същата причина не искаме медали. Искаме само дебели министри и фалшиви замъци, фалшиви Лувърчета, фалшиво правораздаване във фалшиво общество за въшлив живот.
...
Иначе французите взеха скромните 42 медала на олимпиадата. А британците пък, които разпалиха любовта към спорта у младежите с Лондон 2012, днес жънат небивали успехи - 67 медала!
Браво на всички истински спортисти, ценящи спортния дух! Дълъг живот и слава на олимпийците и на всички онези, които ги създават и обичат заради красотата на спорта!

За останалите - дебели министри, фалосовидни паметници и напомпани бицепси... И баба Тонка...

....

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 16 август 2016 г.

Заливът на мъртвите делфини

Заливът на делфините
- Тате, какво е това? - пита дъщеричката ми, чиято тайна мечта е да се превърне в русалка.
- Това е делфинче, моето момиче... Мъртво делфинче...
За втора поредна година почиваме на българското Черноморие, на "Залива на делфините", където често можете да наблюдавате играта на тези чудесни морски бозайници. За втора поредна година обаче морето изхвърля в краката ни мъртви делфинчета.
Спасителят вади разложеното животно с лопата и го прибира в торба за отпадъци. Според него става въпрос за бебе-делфин, убито вследствие на експлозии, предизвикани от военно-морски учения или при търсене на нефт/газ...
След кратко ровене в интернет съпругата ми открива истината.
Става въпрос за хиляди делфинчета, избити от посевместен и методичен бракониерски дънен риболов. Стотици километри незаконни мрежи, разпънати из цялото ни море, които унищожават не само калкана, но и всичко останало, в това число и черноморските делфини.
За момента единствената установена мярка за борба с опустошаването на морската фауна е налагането на протокол за преброяване на мъртвите животни, изхвърлени на брега, които всъщност са съвсем малък процент от общия им брой. Или с други думи казано, не се прави нищо конкретно. Както обикновено нституциите и контролните органи мълчат, разтакават се, нехаят. Човек ще рече, че са създадени именно, за да насърчават бракониерите.

Често забравяме, че към страната на беззаконието и бруталната престъпност, наречена България, се числи и част от Черно море. И съответно в него прелива гореупоменатото беззаконие, от което страдат не само хората, но и животинките.
Не съм маниак-природозащитник, но обичам природата. И най-вече - намирам затриването й за грозно и жестоко. Единственото по-грозно нещо в случая е мълчаливото съгласие и съучастие на обществото и излъчените от него институции.

В крайна сметка смъртта на делфинчетата се вписва идеално в мракобесната логика - и те мрат така, както всичко в страната.
България на три морета ли? На нас и едно ни е много!
....
..

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 4 август 2016 г.

Изгледи от Осоговската планина


Ето няколко снимки от красивата осоговска планина.
Изгледите са най-вече от околностите на хотел "Трите буки" (1550 м надморска височина), както и на хижа "Осогово" (1640 м надморска восочина, там готвят страхотно телешка глава).
По пътя към връх Кюнек

Пътят започва от намиращия се в подножието на планината град Кюстендил, след което кроволичи нагоре през село Богослов в общо около 15 км надиплени панделки. Състоянието на настилката е що-годе добро, но буйната растителност наднича над шосето и дебели клони се протягат към минаващите автомобили.
Изглед от х. Осогово
....
Без думи...


Българските планини очевидно вече са адаптирани не толкова за походи, колкото за пикници и заседнал туризъм с плюскане и поркане. Поради тази причина на обособените места за разпъване на софри ще забележите огромно натрупване на боклук. Горското стопанство е пригодило бетонени пръстени (очевидно остатък от неосъществена канализация) за боклучарски кофи, които са щедро напълнени от наивните туристи, въобразяващи си, че някой - държавна служба, частна фирма, доброволен отряд или евентуално богът на боклука - ще мине да изрине тоновете отпадъци. Само че единствени дивите животни наминават и разпердушинват торболяците.
....

Като оставим настрана проблема с боклука, слабата санитарна поддръжка (на места се наблюдават цели масиви с болни или изсъхнали дървета) и почти липсващата маркировка, природата наистина е чудесна. С децата гонихме десетки видове пеперуди и ядохме диви малини и ягоди с пълни шепи.
Шубрак, шум на вятър в клонака, пеперуди, магарешки бодил, мравуняк, ромон на поточе - това е за мен планината. За тези от нас, които са израснали в нея и с нея, тя представлява не място за отдих, ами среща с естествената среда, където единствено човек може да се почувства на мястото си и далеч от злобата на деня.

....


....


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

събота, 30 юли 2016 г.

Роумингът в пограничните райони - поредната толерирана кражба

Представете си следния случай - отивате на разходка из Осоговската планина и решавате да изпратите снимки на неземните родни красоти през интернет. Понеже в гората няма Wi-Fi, ползвате мобилен интернет. След което установявате с изумление също толкова "неземната" цена на изхарчената дата - над 8-10-12 лв (в зависимост от оператора ви) за 1мб...
Как стават тези магии ли? Ами без да сте разбрали, сте ползвали прескъпите роуминг услуги на някой македонски мобилен оператор, чийто сигнал на българска територия е необяснимо силен. В същото време сигналът на българските оператори е необяснимо слаб... И съответно стотици, а може би дори хиляди туристи, забравили да изключат мобилния интернет, се набутват без дори да го съзнават.
Тази сутрин един чуждестранен турист ми довери, че е изгърмял заради македонски роуминг с 50 лв за няколко часа престой на благословената българска земя...
Благословена, ама за бандитите...
А обикновените хора си ги дерат институционално, чрез благословия свише. Веднъж фалират банки, друг път са жертва на телефонни измамници, след това ги товари Топлофикация, ЧЕЗ, Данчето Фандъкова или Лили Винетката, плащат обезщетения на Россатом и купуват най-скъпия газ в Европа от Газпром...
А измамата с роуминга, която очевидно се случва с мълчаливото съгласие на държавата и българските мобилни оператори, е само поредната капка в морето на безбрежното българско беззаконие и безхаберие.

....

....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)