Расизъм ли? Не, сър, обикновена простащина.

Покрай вчерашния спортен и социален погром над българския футбол и над обществото въобще си позволявам да изкажа и аз мнение.
Първо, не е нужно да се пишат тиради! Достатъчно е да си спомним, че един футболист от класата на Бербатов беше в конкуренция за наградата "Футболист на годината" с ... Бойко Борисов... премиер... и футболист в "Бистришките тигри"... който превозваше отборчето си посредством правителствено летателно средство... от един селски стадион на друг... за да могат селяните да се любуват на закръглените премиерски форми и на биенето на дузпи... които, както е всеизвестно, се бият, докато не се вкарат...

Тук спирам с несвързания речетатив, разбираем само за хората, запознати с футболните успехи на премиера на РБ.
И преминавам на тема номер две, а именно - що е футбол и има ли той почва у нас.
Отговорът е кратък : вече не, няма. А и скоро няма да има.
Спомням си за отбора на родния ми град, Миньор Перник, Миньоро, Минката. Като деца ходехме на мачовете с колелата - отивахме към средата на първото полувреме и влизахме безплатно. Много мои приятели и съученици минаха през школата, от която излизаха понякога добри футболисти. Някои преминаваха в софийските отбори, други стигаха чак до националния отбор, който по онова време може и да не побеждаваше с лекота големите отбори от ранга на Англия, но поне никога не търпеше срамни загуби... от рода на 6:0... 4:0... 10:0 общо за двата мача с Англия!
За да се стигне обаче до сегашното състояние на националния отбор, първо отборите като Миньор, от които идваха младите таланти, бяха съсипани. Затрити бяха школите, традициите, любовта към футбола и спорта като цяло. Миньор на няколко пъти беше или наказван, или фалиран заради престъпни решения на собствениците - продадени мачове, разпродадени кадри... Последният му фалит се дължи на Ковачки - да, същият, който изгаря безнаказано боклуци в ТЕЦа насред града и трови хората, за да гепи едни пари. Но на Ковачки никой гък не може да му каже, нито социалистите, нито гербаджиите.
И така, поради липса на български футболисти, собствениците на клубове се втурнаха да купуват чужди футболисти трето качество. В крайна сметка най-добрият български отбор в момента, измисленият Лудогорец, едвам крета във второразрядната "Лига Европа". А в целия му състав българите се броят на пръстите на едната ръка.

Колкото до българските младежи, те пък спряха да се занимават със спорт заради духа и започнаха да помпат мускули, за да се перчат, да ги татуират с Ботев и Левски, да се напиват, да псуват и да пикаят на обществени места. Ето, подкрепата на Гешев например беше подсигурена от пернишкия отбор по ръгби.
Така се стигна едновременно до краха на терена и около него, защото двете са свързани и дори са едно и също нещо. Пълен национален провал.

В заключение ще разкажа за моите дечица, които са родени във Франция и се чувстват французи, въпреки че са изключително привързани и към България.
За финала на световното бяха в София с баба и дядо и имаха нещастието да гледат финала на видео-стена в ресторант на открито.
След мача дъщеричката ме попита видимо развълнувана : "Тате, защо българите казват, че французите са маймуни?"
Ами... Защото им е такова възпитанието бе, тати, защото се чувстват фрустрирани заради липсата на български отбор на световното и заради това, в което са се превърнали - един за нищо не служещ, напомпан мускул, който бавно изпуска въздух в стенание и хленч... пшшшш... до пълно издишане.



....

Коментари