По повод фразата в интервюто на френския президент Еманюел Макрон в консервативното списание Valeurs Actuelles, в която се споменава за български и украински канали, до ден-днешен не мога да разбира какво грешно е казал. Канали има, трупове на всякакви мигранти има, продажба на паспорти има, камиони с българска регистрация има, участие на гранична полиция има, а има и също така експлоатирани като животни "командировани" български работници, чиито заплати се прибират от каналджиите. През септември бе разбита именно такава престъпна група, експлоатирала 167 души.
Интервюто е взето едва месец след този скандал. За България подобна експлоатация изглежда съвсем в реда на нещата, защото повечето трудоустроени българи са експлоатирани - едни работят на черно, друго са осигурявани на минимална заплата... За французите обаче робовладелските отношения са недопустими.
В интервюто от 14 страници (!) Макрон говори за всякакви имигранти, за екстрадиции на малийци, за интеграция на мароканци и за мнението на мароканския крал, за философията на лаическата държава, за задморските територии, за историята на имиграцията въобще, за нуждата от имиграция, представят се цифри и статистики... И само една-едничка фраза, в която споменава за канали, както и че - след като имиграцията е неизбежна и нужна - предпочита законните имигранти пред нелегалните такива, идващи по българските и украински канали. Можем само да гадаем за какви "нелегални" имигранти става дума, но най-вероятно не са български, след като България е член на ЕС и българите могат да се придвижват и работят свободно на територията на съюза.
Фразата малко преди това в текста, в която се загатва за грозното отношение спрямо командированите работници, т.е. за робите, чиито заплати отиват в нечий джоб в България, не е преведена изцяло... Защо ли? Двете фрази са логически свързани и заедно обясняват защо Макрон предпочита легалната имиграция пред нелегалната експлоатация. Думата "командировани" я няма никъде в преводите - факт. За сметка на това обаче бяха превели "мияч на чинии" като... "водолаз"!
Не виждам никакъв гаф, никаква лъжа и никаква обида в думите на Макрон. Напротив, той можеше да задълбае и да каже, че нелегалният трафик на хора е институционализиран от българската държава, както впрочем веднъж каза на Бойко Борисов, че симулира дейност. Тогава обаче никой не се жегна от очевидната истина.
Днес, т.е. тридесет години след смяната на политическия режим, си давам сметка, че българското общество не е направило нито крачка напред именно поради тази липса на желание за истина и справедливост, която накара цял един народ да се тръшка заради една фраза на Макрон, докато страната е жертва на шпионаж, на изборни измами, на кражби от всякакъв род и подобие, на присвояване на институциите.
Защо?
Отговорът според мен е един - българинът е лишен от гражданска мисъл и се оставя да бъде люшкан от мимолетни страсти без да има план за бъдещето и желание за развитие. И Макрон му е най-малкият проблем!
Кампанията срещу Макрон в България е прекалено добре координирана, за да е случайна, а най-странното е, че дори и заклети демократи минаха от другата страна на барикадата и застанаха редом с Путин, Ердоган, Орбан, Льо Пен и вся остальная. И не само подхванаха фейк-опорките, извадените от контекста фрази и преиначените думи, но и ги разпространиха чрез уж сериозни и опозиционни медии като "Дневник". Доколкото въобще може да има сериозна и качествена журналистика в една страна, която по последни данни беше на 111-о място по медийна свобода.
Интервюто на Макрон бе частично и много зле преведено, фразата му за българските канали бе извадена от контекста и подправена, а смисълът бе тотално променен.
Цели армии тролове бяха мобилизирани, а това не само не е случайно, но и не е безплатно, както не са безплатни и статиите в пресата.
Не е трудно да се досетим кой има полза от диверсията. Не разбирам обаче какво се опитват да спечелят от нея т.нар. "десни" в България и защо наливат вода в мелницата на Борисов в един толкова тежък за него момент.
Интервюто на Макрон е повод и доказателство за това, че тези тридесет години преход не са довели до никаква трансформация на обществото, до никакво гражданско чувство у българина, до никаква свобода на печата и до никаква критична мисъл.
Тридесет загубени години.
Коментари
Публикуване на коментар