петък, 30 декември 2011 г.

ДЯДО КОЛЕДА Е ЧЕРВЕН БОКЛУК


Не ми се иска да ви занимавам с дреболии, но все пак... Тези дни, покрай празниците демек, не знам защо така, дали пък не заради прекаленото мързелуване, започнаха да ме тормозят едни мисли и впечатления, дето по принцип един порядъчен човек и блогър загърбва без да му мигне окото. Но ето, че сега филията с фоа гра и чашката Сотерн не успяха да замажат окончателно дребните несъответствия на личните убеждения с онуй виртуално и напоследък задължително нещо, дето отраканите търговци на джунджурии наричат „коледен дух и настроение”. И ако някой загрижен наблюдател констатира, не дай Боже, че не празнуваш достатъчно Коледа, че не купуваш коледни подаръци в промишлени количества, че не свирукаш самодоволно „Джингъл белс” или че не споменаваш с благоговение за дядо Коледа , обявяват те публично за консервативен, тесногръд, задръстен и коледно неграмотен индивид, чиято единствена цел е да развали коледното настроение на хората.
И затова и аз съм преизпълнен с коледен дух и свирукам. Свирукам ами, какво да правя... Но това не ми пречи тайничко да търся отговори на прозаичните си въпроси. И да цъкам с език. Патетично, нали?
Дъщеричката ми много обичаше една българска коледна книжка. Толкова я обичаше, че за една година я превърна на перфориран парцал. Та, във въпросната книжка се разказва за Коледа. Главните герои носят изконно българските имена Сам и Клара, а изданието е отпечатано в Китай (или поне така пише). Абе книгата е универсална! Сигурно обаче се досещате, че за да достигне до максимална степен на универсалност/продаваемост, от едно такова междуконтинентално/планетарно издание трябва да се премахнат някои потенциално конфликтуални теми, като например религиозните елементи.  Един червендалест дядка, раздаващ подаръци не пречи никому, докато един Джизъс, пък дори и под формата на бебе в пасторална атмосфера, неизменно ще накара по-голямата част от човечеството да се сети за предстоящи разпятия, кръстоносни походи, покръствания, Вартоломеева нощ, Инквизиция,  Средновековие, погроми, Османско присъствие,  Холокоста, Близък изток, Палестина, WTT и т.н. Затова в книжката няма място нито за Богородица, нито за произхождащия от нея (и от Светия дух) Младенец. Няма да се сърдиш, Исусе, обаче „бизнес из бизнес”! Какво значи тук някакво си Рождество?
Защо дядо Коледа е червен? Ами защото червеното е лесен за получаване цвят, който се набива на очи отдалеч и най-вече на бял фон. Освен това гастрономите казват, че червеният цвят засилвал апетита, което пък обяснява защо често в ресторантите присъстват червени покривки и декорации. А по Коледа хората обичват да похапват.
Идеален пример за червено-коледен маркетинг е американският концерн Кока-Кола. И между другото книжката на дъщеря ми е сякаш направена по поръчка на същите тези производители на газирани напитки, защото графизмът и самата осанка на дядо Коледа и белите мечки  напомнят ужасяващо за добре познатите ви рекламни кампании.
Но няма да задълбавам на тема маркетинг, защото не това е целта на настоящите ми съждения. Искам всъщност да насоча вниманието ви към един историческо-теологически куриоз, с чиято помощ и ние сега сме такива, каквито сме, т.е. плюскащи консуматори и машини за екскременти.
Не знаем кога точно се е родил Христос, кой ден, в колко часа и т.н.  Не разполагаме с акт за раждане или някакъв друг официален докумен, защото иначе би било прекалено лесно и даже банално да се вярва в Спасителя.  Представете си само – някой евреин, муслим или харекришнавец се осмелява да спори с вас, а вие хоп! вадите му тескерето с дата на раждане и ЕГН на Иисус Йосифов Христосков и им затваряте гагите во веки веков, амин. Обаче нещата за жалост не са толкова прости. А и не би трябвало.
Нямаме сведение за рождената дата на Христос, обаче за сметка на това пък занем кой е, какво е правил, говорил... Абе знаем достатъчно, за да превърнем виртуалния рожден ден на онзи, който се счепка с търговците пред храма и бе осъден на смърт чрез разпване (за тази и за други работи), в празник на... търговците. Защото в едно първобитно общество на потребителите  „спасители” са именно търговците, а желаното щастие не се намира в отвъдното, ами тук, на майката Земя, с чаша марково уиски в ръка и пред телевизор с декар екран. Забележете, че дори и в лексикално отношение има съществени промени – вече на казваме „какво ти подариха, кой ти направи подарък, кой ти подари еди-какво-си?”, ами „какво ти купиха, кой ти го купи, колко струва?”...
И затова новият бог на Коледа е онзи червендалест езически дядка, дето се хили с „хо-хо-хо” и носи подаръци, които обаче в крайна сметка сме платили скришом ние самите. И празнуваме еснафщината, търговийката, потреблението, елхата с топките и... още нещо, вече не се сещам какво. 

...


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 22 ноември 2011 г.

ЩУРМОВАЦИТЕ ОТ АТАКА ПЕЯТ КАРМЕН


О, времена, о, нрави! Във Франция Доминик Строс-Кан е разпънат на кръст заради влечението си към „тънката част”, а в България пък Волен Сидеров бере ядове заради една депутатка на име Гаджева... И за сетен път любовта е над всичко и доказва, че всички можем да се обединим около нея в едно апетитно хорце, на което израелитът Строс-Кан и антисемитът Сидеров биха подскачали заедно без никакви комплекси – един до друг и ръка за ръка, голи-голенички.
Колко страсти, колко енергия и сила влага българският щурмовак в борбата за своята Дулсинея. Която всъщност е българска депутатка! Значи аферата става държавна, а циркът се пренася на трибуната на националната Светиня – Народното събрание, бившия Партиен дом, демек.
Сълзи, пот, кръв, а от високоговорителите бичи Кармен – „Любовта е диво пиле, което никой  не мож’ опитоми....” Да, дори и щурмоваците са безсилни...
И още : „Любовта е малко цигане, което не знай що е закон. Ако ти не ме обичаш, аз те обичам, а ако те обичам, пази се!” Какви са тези работи бе, Атака? Нали уж циганите са ви виновни за всичко?
Но, какво да се прави?! Любовта не признава граници, били те шенгенски или депутатски!
Забавен момент в цялата тази розова история бе статия в интернет от днес, в чието заглавие близката на сидеровото сърце ДЕПУТАТКА бе преквалифицирана на ДЕПУТКА. То е ясно, че семантично и логично погледнато можем да кажем, че има очевидна връзка с истинското лице на Атака, но все пак... граждани... нека спазваме благоприличие...

.....

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

петък, 18 ноември 2011 г.

БЪДЕЩИЯТ ЧЕТВЪРТИ ФРЕНСКИ МОБИЛЕН ОПЕРАТОР - ВЕЧЕ В БЪЛГАРИЯ!!!


Цяла Франция тръпне в очакване на четвъртия мобилен оператор Free Mobile, дъщерна фирма на интернет оператора Free ! Всички точат зъби за евтини абонаментни планове, някои дори предполагат, че безплатни сим-карти ще бъдат разпратени на всички стари интернет клиенти на компанията, други пресмятат колко ще струват телефонните апарати, трети се питат дали обажданията до чужбина също ще са безплатни...


Ама много са наивни тези французи значи! Защото ние сме винаги с няколко дължини пред тях! В България Free Mobile съществува вече и даже има свои магазини. И то не къде и да е, ами в дунавската перла Козлодуй!
Е, засега българският Free Mobile представлява само малък магазин за телефони, но съвсем скоро смята да се разрастне и да служи за пример на френския си „колега”, който съществува от около година и нещо, но само на хартия.
Досещате се, че всъщност става дума за кражба на интелектуална собственост – българинът е откраднал, както обикновено, логото на френската компания. Иначе между френския Free Mobile и българския такъв няма нищо общо. Това обаче не попречи на френските geeks да се вържат и да започнат да коментират по форумите колко било тъпо да се краде лого и да се питат дали въпросният магазин се намира в Русия или България.
 В крайна сметка кражбата може би ще има положителен резултат – французите ще научат най-после нещичко за България. 



....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

Само така, хора! Обичайте се! И купувайте...


 
Италианската фирма-търговец на дрехи Benetton привлече отново вниманието с нестандартна реклама. Преди всички се радвахме на шаренките послания за дружба и разбирателство между расите и народите, изпитвахме умиление от играещи заедно дечица и чувствахме състрадание към жертвите на несправедливости и други видове зулуми. Сега пък нова серия рекламни афиши излагат на показ целуващи се непримирими съперници - Обама/Чавес, папа/имам, Германия/Франция, Северна Корея/Южна Корея, Палестина/Израел... И всичко щеше да е чудесно в този най-чудесно шарен свят, ако целият този маркетингов ентусиазъм беше наистина в услуга на благотворителни цели, а не на... търговията с дрехи. Защото с охота признавам естетическите или провокативните качества на рекламата, но в същото време си задавам въпроса дали е справедливо и морално търговците да яхват хуманизма в името на бизнеса без след това да се ангажират решително, а не само проформа и след като вече са ги осъдили веднъж за неетична реклама, в борбата за същите тези хуманни ценности . Дали пък не би трябвало да е обратното - благородната кауза да е цел, а не средство за печелене на мангизи? Не съм много навътре в теологията, но нямаше ли именно това предвид Христос, изгонвайки търговците от Храма?
Така че можем наистина да намираме картинките на Benetton симпатични, забавни, хитроумни и красиви, което обаче по никакъв начин не компенсира узурпирането на универсалните човешки ценности в името на търговията с гащи, потници и прочие продукти на шевно-текстилната промишленост.
Затова, драги търговци, обичайте си се помежду си и си печелете мангизите, но не на гърба на човешките проблеми.
И в края на краищата каква е разликата между капитализма и комунизма, ако и едните и другите спекулират с чувствата ни, за да си пробутат стоката и да трупат дивиденти - едните финансови, а другите идеологически.
За това ли се борихме, дето се вика...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

НАЦИОНАЛЕН ДЕН ЗА ДЕМОКРАТИЧНО САМОСЪЖАЛЕНИЕ


Има професии и поприща, в които ние българите сме абсолютни световно-галактически шампиони. Едно от тези неща без съмнение е постоянното оплакване. Дори и когато сме здрави, нахранени, със сменени пелени и удобно настанени в топлофицирана панелка пак намираме поводи да крещим с пълно гърло, че нещо не ни е наред. И се започва пак познатата народна песен за злата прокоба, дето ни е настанила насред Балканите, до турците и гърците, с внедрени комунисти и фашисти, с мързелив народ (демек ние де) и само с едно море. А толкова заслужаваме да сме на три!
Днешната дата е показателна за пословичното ни самосъжаление и удобен повод за преглед/равносметка на пропуснатите шансове за спиране на това досадно мрънкане. Защото съдбата редовно ни праща  онази птичка на щастието, дето само трябва да я хванеш, за да си уредиш тотото за поколения напред. Само че птичката ни каца на рамото, пуска по курешка-две и пак отлита към незнайни дестинации от екзотичен вид, а на нас нещо не ни достига, за да протегнем ръка и да я хванем. Какво е това нещо – иди, че разбери... (Испанците май му викат „хохонес”...)
Та, цялата история с несбъднатата българска демокрация ми напомня за онзи стар виц, който перефразирах според случая специално за вас :
Един хитър комуняга-ченге видял фъшкия насред площад „9-ти септември” в столицата. Вместо да докладва на ХЕИ обаче, комунягата решил да се позабавлява. И турил калпака отгоре. Задал се насреща един наивник-демократ.
-Абе, старши, защо капата ти е на земята? - попитал демократът.
-Хванал съм под нея пилето на демокрацията. Обаче то е много бързо и ме е страх да вдигна капата, че ще избяга. Затова, ако искаш демокрация, ще трябва да действаме заедно – аз вдигам капата, а ти хващаш пилето и живееш в блага демокрация во веки веков, амин.
Речено-сторено! Демократът запретнал ръкави, ченгето хванало капата, вдигнало я рязко, а демократът стиснал здраво фъшкията с две ръце.
-Брей, че бързо пиле била таз демокрация бе! - учудил се демократът. Не само ми избяга, но и ми се изходи в ръцете.
Оттогава всички в захлас хвалим пилето на демокрацията, дето не успяхме да хванем на Десети ноември, а в чест на несбъднатото събитие прекръстихме площад „9-ти септември” на площад „Демокрация”.
Десети ноември... Не мога да ви кажа какво точно се случи или какво започна на този ден – версиите са много, а и много мошеници изпъплиха тогава изпод знамената на демокрацията. За сметка на това обаче знам какво не се случи. Първо, не се сбъднаха мечите ми (ни?) за демокрация. Второ, народът не взе съдбата си в собствени ръце. Трето, не се положиха здрави основи за създаването на едно модерно и справедливо общество. Четвърто, управлението на страната не бе поето от стойностни хора с нови идеи. Пето, България не си разчисти сметките с миналото и не се отърси от същите онези апаратчици, които преди Десети ноември движеха държавата с идеология, а след това превърнаха властта си в икономическа.
Не, Десети ноември не ни измъка от омразния тоталитаризъм и затова в много сърца към него също се изпитват чувства на омраза. Десети ноември не е нито начало на прехода, нито преход към началото. Десети ноември е една дата без душа, която лъже-демократите се опитват да ни представят като събитие.
Десети ноември не е ден на достойнството, защото избраният тогава път ни доведе до недостоен живот, до корумпирана държавност, до мизерия, до опростачване и тотално унижение на Човека. Стотици хиляди, та дори милиони хора си плюха на петите и тръгнаха да търсят щастие по света, оставяки зад себе си дебеловратата фигура на мутрокрацията, която за демократичните държави представлява непозната форма на културен и социо-политически кошмар, докато за средния българин тя се е превърнала в ежедневно проклятие, постоянен тормоз и разочарование.
И затова ще резюмирам Десети ноември с една-единствена дума:
Жалко!
....


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

неделя, 6 ноември 2011 г.

Да здравствует Плевнелиев!

Мнозина ще рекат, че изборът на Росен Плевнелиев за президент е не само чудесен за царуващата мутрокрация, но и за бъдещето на жизненоважната руско-българска дружба. И ще са прави! Защото ние българите сме практични хора и обичаме да съчетаваме полезното с приятното - хем гласуваме, защото сме съвестни граждани, хем избираме най-удобния за матушка Русь лакей. Така всички са доволни и вся публика рукоплещит. Но трябва все пак да признаем, че на последните избори малко се попрестарахме... И до втория тур допуснахме такива кандидати, за които и самата Москва трудно би се сетила дори и в най-разгорещените си русофилски сънища. Това обаче не е особено стряскащо, защото още от Татово време е така - ако Кремъл си позволи да отдели в червените си кюлоти съвсем деликатно мехурче въглеводород, при нас памперсите задължително преливат.
Та от тази гледна точка Плевнелиев е наистина прекрасен избор. Още изборната тупурдия не беше преминала и бременните жени не бяха доизнесли чувалите с 700 000 невалидни бюлетини, когато галеникът на Бойко Борисов реши да изрази вярност и покорство пред Русия.
Истината е толкова по-красива, когато е споделена и засяга чистата и свята любов на номенклатурчиците, апаратчиците, ченгенцата, доносничетата и всички останали твари, изпъплили от недрата на съветската родина и червения площад.
След годежните изявления в "Комерсант", сега Плевнелиев окончателно сключи граждански брак с мъжа на сърцето си - дядо Иван.
Не, България няма да е Троянски кон на Русия, ами просто... кон. Няма да защитава подмолно интересите на руската империя, ами ще действа съвсем открито. Няма да се крие в гардероби и да притичва по късна доба под прозореца на любимото същество, ами ще консумира брака си на всеослушание, а гадните капиталисти могат само да завиждат за любовната страст.

И понеже развоят на събитията беше очевиден, та си зададох въпроса защо въобще беше нужен този цирк с изборите, мошеничествата и постановките. Та нали ние сме си известни като Задунайската губерния, шестнадесетата республика и т.н.? Защо се занимаваме с глупости, когато демокрацията и европейското ни развитие са осъдени да гинат под ботуша на московския авторитаризъм?

Но Плевнелиев го каза най-добре - ние сме вратата на руските интереси. Слушайте го и все така няма да ви се налага да мислите. Москва ще мисли вместо вас.

...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

неделя, 23 октомври 2011 г.

ИЗБОРИТЕ - NO FUTURE

Наистина, трябва да гласуваме! Упражнявайки правото си на глас, гражданите легитимират демокрацията и накланят везните към най-справедлливата форма на човешко общество, която сме успявали да сътворим и за която достойни люде са жертвали живота си и мечтите си.
И в този ред на мисли ще си позволя да отбележа, че може би не всеки режим, наричащ себе си „демокрация” е наистина демократичен и не за всеки си заслужава да се гласува и още по-малко да се мре. Сигурно се досещате какво имам предвид...
Когато многострадалната ни родина излезе по план-график от желязната хватка на тоталитаризма, мнозинството жители на НРБ останаха втрещени, защото на никой не му бе дори минавало през ума, че толкоз изведнъж ще излезем от „победилия социализъм” и ще се озовем немили-недраги в света на „гниещия капитализъм”.  В действителност краят на тоталитаризма бе почувстван като несправедливост, което пък от своя страна бе доказателство за неосъществената еволюция на манталитета. Защото при тоталитаризма нямаше нито еволюция, нито манталитет.
Последваха години на спорове и очакване, през които всички дружно се надявахме на чудо, Второ пришествие, Годо, извънземни влияния и т.н., но така и не се вгледахме в себе си, за да видим на какво наистина сме способни.
И тогава гласувахме дружно, макар и за различни партии, гласувахме всички за Велико народно събрание, което пък гласува нова конституция, от която пък се пръкна нова република. Тази нова форма на държавност обаче бе рожба на този все така неестествен напън да живеем в крак с епохата си. Сглобихме си държава, но не според нашите възможности и желание, ами по нужда.
Затова сега живеем отчуждени от републиката и се чувстваеме измамени. Затова не харесваме законите, обществените отношения, политическата класа, съгражданите, себе си... И критикуваме всичко с изключение на онова, което би било най-лесно да променим - собствената си държавност. Псуваме, недоволстваме, бягаме в чужбина и... въпреки всичко продължаваме да гласуваме и да спазваме пагубния модел.
Не ме разбирайте неправилно, държавата за мен не е онова хипотетично същество; което дебне нейде от небесата и ви дава или взема по свое усмотрение жилище, автомобил или някакви други екстри. Не, държавата всъщност това сме ние, нашите народни избраници, нашите данъци и политическият проект, за когото гласуваме. А ако държавата не функционира правилно и гражданите не се чувстват щастливи, трябва да седнем и да направим нова държава. Доколкото въобще можем и желаем да променяме нещо. Колкото до политиците, не, те не са родени маскари, ами стават такива при допира си със системата. Сини, червени, жълти, зелени, всички се превръщат в конформисти в момента, в който затворят очи пред тоталитарното минало и заиграят хорото на скалъпената република.
Наистина, трябва непременно да гласуваме... Въпреки че от нашия глас не зависи нищо. Защото нашият глас струва колкото тройка кебапчета с чаша евтина бира. Защото изборите се купуват и продават между „онези горе”. Защото „онези горе” нямат никакъв професионален ценз и управляват като кебапчии. Защото ти, избирателю, си в капана на една паянтова република, чиято безхарактерност е заложена още в набързо скалъпената конституцията. Продължавай да гласуваш и ще си все така в задънената улица на прехода от нищото към нищото, а крива ще ти е "държавата", която узаконяваш ти самият със собствения си глас.
Тоталитаризмът бе ужасно грозен, но да сте чули някой партиец да се извини за престъпленията на БКП? По същия начин и пост тоталитарната държава е грозна и несправедлива, но никой от управляващите не желае да я промени. Защото системата е легитимна благодарение на нас, гласуващото стадо, което си играе на демокрация и избори без перспектива да прокопса в собствената си страна. 
Само че аз съм дотук. Стига толкоз! Хайде, със здраве!
....

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)