четвъртък, 10 ноември 2011 г.

НАЦИОНАЛЕН ДЕН ЗА ДЕМОКРАТИЧНО САМОСЪЖАЛЕНИЕ


Има професии и поприща, в които ние българите сме абсолютни световно-галактически шампиони. Едно от тези неща без съмнение е постоянното оплакване. Дори и когато сме здрави, нахранени, със сменени пелени и удобно настанени в топлофицирана панелка пак намираме поводи да крещим с пълно гърло, че нещо не ни е наред. И се започва пак познатата народна песен за злата прокоба, дето ни е настанила насред Балканите, до турците и гърците, с внедрени комунисти и фашисти, с мързелив народ (демек ние де) и само с едно море. А толкова заслужаваме да сме на три!
Днешната дата е показателна за пословичното ни самосъжаление и удобен повод за преглед/равносметка на пропуснатите шансове за спиране на това досадно мрънкане. Защото съдбата редовно ни праща  онази птичка на щастието, дето само трябва да я хванеш, за да си уредиш тотото за поколения напред. Само че птичката ни каца на рамото, пуска по курешка-две и пак отлита към незнайни дестинации от екзотичен вид, а на нас нещо не ни достига, за да протегнем ръка и да я хванем. Какво е това нещо – иди, че разбери... (Испанците май му викат „хохонес”...)
Та, цялата история с несбъднатата българска демокрация ми напомня за онзи стар виц, който перефразирах според случая специално за вас :
Един хитър комуняга-ченге видял фъшкия насред площад „9-ти септември” в столицата. Вместо да докладва на ХЕИ обаче, комунягата решил да се позабавлява. И турил калпака отгоре. Задал се насреща един наивник-демократ.
-Абе, старши, защо капата ти е на земята? - попитал демократът.
-Хванал съм под нея пилето на демокрацията. Обаче то е много бързо и ме е страх да вдигна капата, че ще избяга. Затова, ако искаш демокрация, ще трябва да действаме заедно – аз вдигам капата, а ти хващаш пилето и живееш в блага демокрация во веки веков, амин.
Речено-сторено! Демократът запретнал ръкави, ченгето хванало капата, вдигнало я рязко, а демократът стиснал здраво фъшкията с две ръце.
-Брей, че бързо пиле била таз демокрация бе! - учудил се демократът. Не само ми избяга, но и ми се изходи в ръцете.
Оттогава всички в захлас хвалим пилето на демокрацията, дето не успяхме да хванем на Десети ноември, а в чест на несбъднатото събитие прекръстихме площад „9-ти септември” на площад „Демокрация”.
Десети ноември... Не мога да ви кажа какво точно се случи или какво започна на този ден – версиите са много, а и много мошеници изпъплиха тогава изпод знамената на демокрацията. За сметка на това обаче знам какво не се случи. Първо, не се сбъднаха мечите ми (ни?) за демокрация. Второ, народът не взе съдбата си в собствени ръце. Трето, не се положиха здрави основи за създаването на едно модерно и справедливо общество. Четвърто, управлението на страната не бе поето от стойностни хора с нови идеи. Пето, България не си разчисти сметките с миналото и не се отърси от същите онези апаратчици, които преди Десети ноември движеха държавата с идеология, а след това превърнаха властта си в икономическа.
Не, Десети ноември не ни измъка от омразния тоталитаризъм и затова в много сърца към него също се изпитват чувства на омраза. Десети ноември не е нито начало на прехода, нито преход към началото. Десети ноември е една дата без душа, която лъже-демократите се опитват да ни представят като събитие.
Десети ноември не е ден на достойнството, защото избраният тогава път ни доведе до недостоен живот, до корумпирана държавност, до мизерия, до опростачване и тотално унижение на Човека. Стотици хиляди, та дори милиони хора си плюха на петите и тръгнаха да търсят щастие по света, оставяки зад себе си дебеловратата фигура на мутрокрацията, която за демократичните държави представлява непозната форма на културен и социо-политически кошмар, докато за средния българин тя се е превърнала в ежедневно проклятие, постоянен тормоз и разочарование.
И затова ще резюмирам Десети ноември с една-единствена дума:
Жалко!
....


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

3 коментара:

  1. Благодарение на Десети ноември стотици хиляди, та дори милиони българи си плюха на петите и тръгнаха да търсят щастие по света.Сигурно си спомняш,че комунистите бяха оградили България с бодлива тел и не даваха международни паспорти.

    ОтговорИзтриване
  2. Знам точно какво се случи, на резюмето ми е същото. ЖАЛКО!

    ОтговорИзтриване