вторник, 15 ноември 2016 г.

НА ПРОЩАВАНЕ

Скъпи приятели, драги читатели,

Реших да престана поне временно да списвам този блог и да участвам в социалните мрежи.
Първо, не мисля, че те са социални. Напротив. Чрез усещането за безмерна свобода и липса на физически контакт със себеподобните "социалните" мрежи ни карат да се затворим в илюзията за социален живот, за щастие, за дебат, за дискусия, за мисъл, за проект, за норма, за морал...
Второ, оплитайки се в "мрежите", човек ограничава полето си за обществено действие ексклузивно в една сфера, контролирана глобално от технократи с претенция за морал, социална мисъл и житейска философия и доминирана от анонимни актьори, преследващи определени цели от политически или комерсиален характер.
Во кратце, социалните мрежи се превърнаха в нова религия, създала нови форми на догма, инквизиция, индулгенции, виртуално щастие, пропаганда, манипулации от всякакъв род и подобие.
Смешно е, но фразата на Маркс за "опиума на народите" и "илюзорното щастие" звучи още по-актуално и силно днес, когато в развитите общества религията е заменена чрез социалните мрежи от маркетинг и политически стратегии, а вместо любов пък издигаме чучелото на интригантството, лъжите и потайността.
По този начин човешките отношения биват лишавани от дълбочината на човешките чувства и се изразяват единствено чрез късчета фрази, появяващи се на светлинен екран, който веднъж изгаснал, прекратява тази фалшива жизнена среда окончателно, радикално, машинално, а усещането за свързаност, популярност, както и всички интереси, хобита и разговори на човешки теми със себеподобните изчезват. Човек остава сам, какъвто всъщност е и пред екрана, но без да си дава сметка.
Да, социалните мрежи са не само "въздишка" на онеправданите и социално осакатени индивиди, но и последен дъх на човешките отношения от пред-дигиталната епоха.

Помислете само колко човекочаса се губят ежедневно заради нашите виртуални "занимания", колко човешка енергия и време се губи ненужно в писане на безпредметни коментари, колко ценни минути от нашия личен живот отлитат завинаги без да сме ги посветили на нашите близки и приятели... Колко много грешки биват правени без опит да бъдат поправяни. Оставяме ги там, заровени в нюзфийда, с надеждата че ще изчезнат от самосебе си и с божествената интервенция на невидимата дигитална ръка.
Истинската, човешката намеса обаче, мисълта и изкуството изчезват поради мъртвородените надежди, възлагани на виртуалния свят.

Днес взех това решение.
Не знам, може би утре, другиден, след една година ще го променя.
А може би не.
Може би животът ми коренно ще се промени.
А може би не.
Може би ще победя чудовището, в което съм позволил съвсем самоволно да се превърна.
А може би не.
Поне ще опитам.
Искрено се надявам да бъда оценен по достойнство като човек, а не като пишещ ефемерни фрази и писма субект. Да бъда оценен като баща, съпруг, стопанин, колега, писател, музикант, художник, готвач, строител, градинар и всичко останало, което бих искал да бъда. А не мога. Заради оковите на въздишката.
Искрено се надявам да бъда извинен за нанесените от мен вреди.
Искрено се надявам да спася всичко, което съм или бих могъл да съсипя с участието си в тази ролева игра, за която никога не съм бил подготвян.
Връщам се в живота, доколкото мога!

Пожелавам ви истинско щастие! Обичам ви!




....

....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

неделя, 13 ноември 2016 г.

Точно преди година...

Точно преди година, точно по това време свърши приятелският мач между Франция и Германия. Веднага след последния съдийски сигнал разбрах за случващото се в Париж, в Батаклан, а и на други места, т.е. на около 3-4 километра от семейното ми огнище...
Тъжно е, жалко е и се надявам никога да не се повтори.
...
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 10 ноември 2016 г.

С ДЕЦА НА ИЗБОРИ



Представям си как в неделя пак ще се оправяме да идем да гласуваме в посолството...
Тригодишният палавник ще иска да си вземе любимата играчка, седемгодишната му сестра ще поиска и тя да вземе нещо, след това ще се обличаме, един ще иска една шапка, друг - друга, ще обсъдим и обувките, якетата.
Голямата ще се дърпа, защото е уморена, ще иска да остане да играе вкъщи.
Ще я увещавам с бойки слова за демокрацията и за това как, видиш ли, по времето на комунизма само сме си мечтали за избори и демокрация.
След това категорично ще й кажа, че дори и да остане вкъщи, пак няма да може да играе на таблета.
Разубедена е.
Ще тръгнем с тротинетките. Ще се върнем, защото на някой му се е припикало.
Друг някой ще се възползва от случая, за да забегне я в стаята си, я в дворчето при мушкатото, ще се намърля...
Качваме ги пак на тротинетките и тръгваме. Малкият непременно ще изяви желание да си вземе колелото без педали.
Разубеждаваме го.
Иска да ходи.
Разубеждава се самичък след две минути усилие.
Накрая ще се домъкнем до метрото, натоварени като магарета с тротинетки, торби с бутилчици водичка (винаги ожадняват, когато ги забравим), ябълчици (винаги огладняват, ако няма нищо за ядене) и играчки-пирати. Всички ще им се радват колко са послушни.Особено наконтените баби.
Ще направим смяна. След това пристигаме. За кой ли път ще изберем грешен изход на метрото.
Ще прекосим моста над Сена пеш, ще ахкаме и охкаме колко е красива. Виждали сме я около десет милиона пъти.
Ще влезем в двора на посолството. Децата непременно ще разпънат сергията играчки. Събираме ги и влизаме с предимство в големия салон.
Докато попълваме тъпите декларации, децата ще разпънат сергията по средата на салона.
Гласуваме набързо.
Събираме сергията, потегляме. Връщаме се в салона, децата твърдят, че сабята на пирата е изчезнала... Не я намираме. Потегляме обратно, втори опит.
Пътьом, децата пак ще поискат да се качим на Айфеловата кула...
Непременно ще се качим.
Ама друг път.
Пак метро. Смяна. Второ метро. Прибираме се. Битката за миенето на ръцете започва... Слагаме масата. Сядаме. Малкият се двоуми. Примамвам го с парче кренвирш.
Гонгът бие край на първи рунд.
През двете минути спокойствие (преди единият да захленчи за едно, а другият за друго) ще се замисля защо ли съм ходил да гласувам и какво точно съм постигнал, мъкнейки дечурлигата насам-натам... С крака си напипвам сабята ни пирата - били сме я забравили под масата заедно с един чорап и парче ябълка.
И ДОКАТО ПИША ТЕЗИ РЕДОВЕ, ИЗВЕДНЪЖ СЕ ЗАМИСЛЯМ...
Да бе, наистина, вместо да си губя времето с един невъзможен избор между два червенотиквеника... не би ли било по-добре да си стоя вкъщи и да си рисувам с децата...
Или да ги заведа на Айфеловата кула...
Или пък на музей – чичкото от Лувъра даже ни беше на гости оня ден...
Да, така ще направя.
Чао, Тетке, чао, Льотчик, оправяйте се както знаете! Не мога да ви мисля! Вашето и без това няма нищо общо с демокрацията. 
Така че децата ще научат какво е демокрация най-добре без вас... Ще научат и още много други работи за разлика от вас.
(наум добавям разни изрази по повод Тетка и Льотчика, които не са за пред малки деца, въпреки че в тях се споменава и сабята на пирата)

....


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

петък, 21 октомври 2016 г.

ПАРАДОКСЪТ БОРИСОВ

Бойко Борисов е може би единственият политик, способен да защити две коренно противоположни тези в рамките на едно изказване.
Първо се кълне, че бил демократ : „По-голям демократ от мене няма, това мога да го кажа и полагам огромни усилия да запазя целостта на България и спокойствието на хората“.
След това ни умолява да вярваме сляпо на "службите" : „Нека се доверявяме на службите, има достатъчно специалисти там, ...има политическо ръководство, има експерти, които много добре знаят какво правят“
Е, как човек може да е демократ и същевременно да изисква да се уповаваме на "службите" и техните секретни информации, а не на закона?!?
Защото историческите примери за "доверие" към "службите" са много - доверие хората са имали и в Гестапо, и в КГБ... И там е имало специалисти и политическо ръководство, нали? И ние имахме вяра в ДС, а и още му имаме, след като и днес именно Държавна Сигурност дърпа конците на цялата ни армия политически кукли.
Та, това ли му е демократичният дух на Борисов - вервайте ми, оставете ме да нарушавам Човешките права и въобще законите, оставете ме да правя услуги на диктатори и чужди сили, защото аз знам разни нещица за това-онова, а и изпитавам искрени чувства на любов към рОдината...
Съжалявам, ама това дори не е пишман демокрация. Това си е чисто беззаконие и мърлявщина.

И затова бих нарекъл парадокса Борисов "Каляската на Пепеляшка" - идва луксозна каляска, паркира се пред двореца, ти очакваш от нея да слезе някой с идеи и с държавнически умения, а накрая се оказва, че си оставаш само с каляската, която на всичкото отгоре се превръща в... тиква...
Или може би "Каляската на бай Х." повече би подхождало?


....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 20 октомври 2016 г.

ИЗБОРИ? НА ТОВА ИЗБОРИ ЛИ МУ ВИКАТЕ?!?

Хора, пред нас се открива небивалият шанс да се сдобием с идиот за президент! Не го изпускайте! Цял свят ще ни завиди, а американците ще побързат да ни имитират! Скоро това, което при нас вече е солидно установена практика и дори бих казАл обичай, ще се превърне в световна мода! Вдъхновени от нас Армани, Шанел, Диор ще започнат масово да произвеждат фуражки, а на модните дефилета вместо манекенки ще пуснат прасета и магарета.
Състезанието между кандидатите набира скорост и фаворитите бият всички рекорди по идиотщина! Kого да изберем? Сталинистът Радев може би? Той е готов вече да нахлуе в съседните страни и да анексира територии в компесация на Черноморието, което неизбежно ще бъде харизано на братска Русия... Или Цецка Цачева? Тя пък, горката, бърка нация и държава и с удоволствие би зачеркнала някое и друго човешко право в името на нейния си интерес. Защото Тя ще бъде хем Майката на Нацията хем и Държавен глава...

"Преди всичко е националният интерес на държавата пред защитата на отделни права."
А аз глупакът си мислех, че нацията има национални интереси, а държавата - държавни. И се бях заблудил също така, че нацията е образувана въз основа на интересите на гражданите, а държавата пък съществува, за да гарантира правата им.... В крайна сметка държавата минава отпред и гражданите съществуват за Нея, нашата Майка-Хрантутница.

Еваларката, тетко, мноо си готина!




...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

"ВЕЧЕРЯ ЗА ГЛУПАЦИ" С УЧАСТИЕТО НА БАЙ Х...



Френският език е известен със своя богат речник и сложна граматика, позволяващи му да произвежда безброй словосъчетания и фрази, чрез които се развива съответно и човешката мисъл.
Защото истината е тази – комплексната мисъл изисква комплексен изказ. И наоборот – простакът говори простотии, защото за толкова му стига пипето.
Обаче при простака основен проблем не е липсата на сложна мисъл, ами неспособността му да разбира сложните мисли на другите, което пък е особено тежко бреме в един свят, подчинен на висшите когнитивни функции.
Та, в този иначе толкова ефирен френски език има една думичка, която определя най-ниската степен на гореупоменатите когнитивни функции. Става въпрос за думичката
« con ».  Когато някой или нещо е глупаво, безсмислено, неудачно, недодялано, безмозъчно, французите казват просто, че то е « con ». Етимологически думата « con » означава женски полов орган, но с времето си е променила значението и в наши дни този й смисъл се загатва в редки случаи на директна обида относно нечия майка. За сметка на това в смисъл „глупак” думата се използва доста често (например в заглавието на известната пиеса/филм „Вечеря за глупаци”).
В българския език също имаме думички с генитален произход, които в някои изрази вече не определят съответния разплоден орган, ами някой недодялан глупак, чийто основен проблем в когнитивния свят е липсата на сложна мисъл и т.н, и т.н.
Досетихте се, имам предвид станалото популярно напоследък обръщение към премиера „бай Хуй”.
Много хора се шокираха. Ай ем шокд, детсевика!  Шокираха се от една народна дума, чийто смисъл е „глупак”. Защото от истината боли. Истината, която в устата на премиера приема формата на реч от най-примитивно естество. Но и самият премиер си го казва – „аз съм прост”. Прост народ, прост премиер. Прост народ, слаба държава и цяла армия от
« con ».
Навремето, когато Симеон Сакса стана премиер, в едно френско хумористично предаване по радиото го нарекоха именно „Цар на глупаците”, употребявайки думичката « con » за целокупния български народ (roi des cons). И не беше ли така бе, бай Хуйци? Не ни ли направиха на маймуни?
А днес, когато обират банки, раздават пари и територии на чужди държави, предават дисиденти на диктатори, бият и убиват беззащитни бегълци, отпускат си ваканции, отнемат правото на глас на българи зад граница и правят всякакви други безобразия, не сме ли пак
« con »?
Живеем в страна, подчинена на татовци, батовци и тетки, за които Човешките права чинят толкова, колкото и тоалетната хартия, дето така и не използват - според Цачева ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НЕ БИЛИ НАЙ-ВАЖНОТО!!!!! Е, не сме ли « con »?
Искрено се радвам, че Радан Кънев ( който между другото е франкофон) го каза, защото е добре да наричаме хората и нещата с истинските им имена. Или както се казваше в песничката на Брасенс : „Времето нищо не може да промени, когато сме
« con », сме « con » и толкоз.”
И все пак съжалявам, че сме изпаднали дотолкова, че да имаме повод да наричаме премиера, държавата и народа си „бай Хуй”.  Наистина е жалко, но никакви фалшиви възмущения на етимологическа основа няма да го променят.


...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

неделя, 25 септември 2016 г.

Как се каляваше измамата

Мирише на избори. Мирише, та чак вони. А най-много смърдят продажните медии, които са собственост на определени хора и защитават определени интереси.
Пропагандата е тежка, безмилостна, ежеминутна. Колкото и да е умен човек, не може да се измъкне от нея и рано или късно хлътва в поредния капан. Защото в България действа най-старата и изпитана машина за промивка на мозъка, внос от братска Русия.
Хората веднага ще кажат, че произвеждам теории и конспирации поради някакво по-особено чувство спрямо Русия, а не е така. Към Русия гледам с огромно уважение. Което обаче не ми пречи да съм обективен.
.....
Първата медийна манипулация в световната история бива извършена при Екатерина Велика. И тя, както много други потисници, се увлича от модерните по онова време идеи на Просвещението, възхищава се от енциклопедистите, общува с Волтер, Дидро, д'Аламбер. В същото време изпитва ужас от Революцията и използва зараждащата се преса не за популяризиране на прогресизма, ами за манипулация на общественото мнение. Самата тя пише статии под псевдоним, разпространява дезинформация, цензурира. Може би първата й лъжа е свързана със смъртта на съпруга й Петър III, удушен след дворцовия преврат. Според официалното съобщение, отправено до другите короновани глави из Европа, Петър III е умрял от "хемороидна колика"...
Епохата на Екатерина е запомненa и с т. нар. Потьомкински села, т.е. фалшиви селища и инфраструктури, които са представяни на императрицата като истински, за да я накарат да повярва в несъществуващо развитие и добруване на народа. В същото време средствата, отпускани от хазната са били... усвоявани за други цели.
По-късно целият комунистически строй се превръща в своего рода Потьомкинско село, с фалшифицирани планове и статистики, които понякога се оказват фатални за милиони хора - вижте за справка Големия скок напред в Китай.
При прочита на по-горните редове, мнозина от вас сигурно са се сетили за моменти от нашата съвременна история. Всъщност, няма нищо ново под слънцето, а традицията, зачената преди два века и половина, е консолидирана от всички последвали управници, за да се развие и стигне до днешната си форма на медийна манипулация, която в условията на цифровата революция взема небивали размери.

...
Преди време се бях счепкал в социалните мрежи с мои много близки приятели по повод изнесени от руски медии информации за събитията в Украина. На мен като специалист по руска история ми се струваше естествено да подложа на съмнение очевидно тенденциозни статии за спорни събития. А след като пък същите тези сведения са услужливо подети от също толкова тенденциозни български медии, чиито ментори обслужват един изключително манипулативен модел на представяне на информацията с ясната цел да защитават полит-икономически интереси по най-брутален начин, за мен темата престава да бъде меродавна и просто отказвам да дебатирам. Лъжата има едно-единствено име - лъжа.
И им го казах - това са измишльотини, които могат единствено да ме накарат да се почешам по носа и замислено да си направя топченце. Ти, кай, си циник! Не, не съм циник, ами трезвомислещ човек. Ако бях циник, щях да кажа, че повечето медии в България са абсолютни лайномети, бомбардиращи народонаселението с дезинформация, подмятания и откровени лъжи и че е съвсем нормално, колкото и здрав да е разсъдъкът на
същото това народонаселение, колкото и челичени да са нервите му, произведената от медиите фекална субстанция неизменно ще се просмуче през телесните отверстия до пълно затлачване на мозъчните му гънки.
То зелени човечета в Крим ли не бяха, то масово изнасилване в Кьолн ли нямаше. А сега пък непрекъснато ви пускат новини за мигрантски бунтове в София... Българинът е станал толкова податлив и направо пристрастен към евтините сензации, че доброволно се лови на въдицата, псува и лайква до пълно изнемогване. Глупости поемаме всякакви - хаарпове, кемтрейлси, Ванги, дайте ги насам!

Последствията от тази постоянна мозъчна промивка са трагични, а най-страшната е липсата на критична мисъл. По този начин се стигна до извращението изконни човешки, та дори и християнски ценности като хуманизъм, толерантност, съпричастност, милост, любов към ближния, скромност и т.н. да се превърнат в обидни, мръсни думи.

И така, народът повтаря в хипнотичен транс мантрите, набивани му в главата от медиите на същите онези политици, олигарски и комбинатори, към които всички изпитват едновременно със страхопочитанието и естествена ненавист. От една страна знаят кое зло ги трови, а от друга не могат да се отърват от него, защото постоянно го подхранват с лековерието си.
Помислете трезво - хем всички проклинат Пеевски, Доган, Сидеров и "вся остальная сволочь", хем цитират медиите им. Хем се оплакват от комунистическото минало, хем го оставят непокътнато. Хем презират просташкото-дебелашко поведение на разни генералстващи премиери, хем им поверяват управлението на страната.
И накрая се получава именно това - перфектна антиутопия, в която основно правило са несправедливостта и измамата.


....

...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 22 септември 2016 г.

Кой се страхува от Кумчо Терористчо?

Признавам, че ми е драго, когато хората се безспокоят за мен и семейството ми, за сигурността и физическия ни интегритет... Но държа все пак да уточня, че във Франция, където от началото на миналата година около 230 души загинаха при терористични атаки, цари спокойствие.
Това го казвах и на всички българи, които живо се интересуваха от битието ни в една едва ли не "съсипана от тероризма и тотално задмината от събитията" страна. И съответно не ми вярваха, когато повтарях отново и отново, че въпреки цялата комплицираност на ситуацията трагичните събитията не променят особено начина ни на живот.
Да, тъжно и страшно е, когато на броени метри от яслата на сина ми терорист убива заложници. Или когато до стадиона, където с дъщеричката ми ходихме на концерт на Пол Макартни, избухнат бомби, а в концертните зали разстрелват хора. Или когато рано сутринта на отиване към летището научим за атентат на Лазурния бряг, където сме били толкова пъти на почивка.
Франция понася удари заради позициите си на международната сцена, заради интервенциите си срещу ислямистите в Мали, Централна Африка, Сирия, Либия. Плаща и заради начина си на живот, заради Човешките права, заради красотата на Париж.
Плаща заради завистта и ненавистта, които тя поражда с непрекъснатия си стремеж към усъвършенстване. А така е било винаги - от нашествията на викингите до ден-днешен.
Французите си дават сметка за всичко това и продължават стоически напред въпреки някои популистки залитания в крайностите, например глупавия дебат около "буркините" или нарастващата мощ на крайно десния Национален фронт.

Но ислямизмът ще бъде победен, терористичната вълна ще отмине и всичко ще си дойде на мястото.
Онова, което ще остане далеч по-дълго са предубежденията и страхът у... българина. Защото те му се насаждат ежедневно с тенденциозни и измислени информации, организирани в мощна анти-европейска пропаганда. 
"Алфа рисърч: Бежанците и тероризмът са главен източник на напрежение у нас"
Прочитайки заглавието, си дадох сметка, че българинът е далеч по-наплашен от онези, които са в открита война с екстремизма и понасят ударите му в плътта си.

Защо се създава масова истерия? Каква е мотивировката на това сплашване?
На първо място се нарежда желанието на някои извън-европейски актьори да подронят престижа на Европейския съюз, с когото са в пряка конкуренция за зони на влияние, изкарвайки го слаб и неспособен да се справи с терористичната вълна. Същите тези актьори притежават цели партии, както и повечето медии в България. И съответно експлоатират темите, събуждащи примитивните фобии у човека - насилието под всичките му форми, чужденците, различието.

Очевидно темите за тероризма и мигрантската вълна пасват много добре на анти-европейската доктрина, поради което са в центъра на пропагандата.
Така например ставаме свидетели на откровени лъжи по официалния руски канал за чужбина Россия 24 - френски журналисти доказват, че в репортаж за масови безредици, предизвикани уж заради мигранти и документиран с различни интервюта, ВСИЧКО Е ИЗМИСЛЕНО! Кадрите са заимствани от репортажи за манифестациите срещу новия трудов закон, а интервюираните говорят за съвсем други неща. 
 
Медиите спекулират с произхода на терористите, асоциирайки го с мигрантите. Фактите обаче показват, че почти всички терористи, извършващи терористични актове във Франция, имат европейско гражданство.
Спекулира се и с броя мигранти, както и с трудностите те да бъдат посрещани и устроявани, а Франция е бивша колониална империя и е посрещала в историята си мигрантски вълни, в сравнение с които сегашната прилича на пионерско мероприятие в Чуйпетлово.
И в крайна сметка българинът губи доверие в европейските институции и се страхува - за французите и за себе си.
А от негативите печелят както имперските амбиции на Москва, така и българските управници, които с радост оставят медиите да отклоняват вниманието на обществото от истински наболелите въпроси.
Само дето е жалко, че балканският лев пак напълни гащите...

....


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 21 септември 2016 г.

Българският бизнес-бабаитлък

През 2003 г. танкерът "Добруджа", плаващ под български флаг и собственост на параходство "Български морски флот" АД, бива задържан от френските власти заради замърсяване, причинено при изпразване на трюмовете. Тогава всички в България много се натъжиха, защото - видиш ли - българската държава трябва да плати на Франция огромна глоба.
Не знам в крайна сметка кой е платил глобата, логично би трябвало това да е параходството, но обществената реакция в случая е особено показателна за досадно неуместните комунистически порядки, регулиращи бизнес отношенията дори в наши дни. Откъде-накъде държавата/обществото трябва да поема отговорност за действията на предприятия или частни лица? 


Та днес по повод стотиците милиони, които българският данъкоплатец трябва да плати като неустойка на Россатом заради игричките на няколко некомпетентни или може би просто продажни български правителства, мен ме мъчи един друг въпрос - защо поръчката на реактора е държавна и минава през министерски съвет? Защо няма фирма, която да се занимава с тези работи, пък била тя и държавна? Що за комунистически порядки са това "държавата" в лицето на висши държавни функционери да се занимава с поръчки и оборудване?! И след това данъкоплатците да плащат грешките на една бандата министри, нямащи си никакво понятие от бизнес отношения?! Впрочем, дали сделката е била сключена първоначално с Россатом или, да речем, с френската Арева всъщност няма никакво значение, защото при всички случаи резултатът щеше да е един и същ - неустойка за сметка на България поради некадърност на управляващите.

След половин век комунизъм трябваше вече да сме си дали сметка, че държавата е изключително лош стопанин, защото не това й е работата. "Далновидни" политици обаче продължават да си правят експериментчетата на гърба на българския данъкоплатец и да пъчат мускули, за да се правят на бизнес бабаити пред европейските колеги. Нали помните как Баце се скара със Сарко, дето все пак направи това-онова за България, освободи медицинските сестри и т.н.? Ами случката беше следната - Баце обеща да купи едни корвети на Франция, обаче след това се разкандардиса - ставало дума за корвети, а пък той чул друго...
Не, не се прави така бизнес... А държава и общество пък хептен!



....

....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

петък, 16 септември 2016 г.

Франция отново ужили мутрокрацията

За качеството на една позиция/изказване най-добре говори ответната реакция. В случая френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан явно е уцелил десетката, защото гнездото на червените рептили тутакси се оживи и направо започна да ври в гневни гърчове. Първи засъскаха получилите субсидия за рекламирането на европейското председателство Пик, Блиц и Стандарт, чиято основна роля е да омърсяват европейските ценности и да разпалват чувството на омраза към всички с изключение на дядо Иван.
След това и уж прогресивният КлубZ излезе с анонимна статия в отговор на дьо Кабан, в която обвинява Европа за провалилия се преход в България, защитавайки индиректно историческата обосновка на мутрокрацията и в крайна сметка интересите на самодержеца Борисов.
По-късно изпълзя и комодският варан Божидар Димитров, който пък подхвърли съвсем непринудено клевета, според която дьо Кабан бил откраднал пари от изложбата в Лувъра.

С риск да разочаровам доносника Божидар Димитров и представите му за добре функционираща администрация, в която дърти ченгета си пълнят джобовете и бълват простотии без никой да им държи сметка за каквото и да било, ще заявя, че в една НОРМАЛНА държава с НОРМАЛНО общество това няма как да се случи. Не, във Франция на такова ниво не могат да се присвояват средства и затова във френското общество, което със сигурност си има други далеч по-модерни кусури, гниди като Божо Димитров все пак не виреят.
За сметка на това виреят достойни хора като посланик дьо Кабан, за което съвсем благородно и с тъга можем единствено да завиждаме.

Посланикът и посолството излязоха вече с официално становище и аз искрено се надявам, че най-после някой ще опита поне да осъди и затвори устата както на Божидар Димитров, така и на пълчищата псевдо-медии, заливащи обществото с лъжи, тенденциозна информация и явни клевети.
Във Франция ми е надеждата!

....
....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 14 септември 2016 г.

Ксавие Лапер дьо Кабан - chapeau, votre Excellence!*

Французите не спират да ни изненадват със силни дипломати, заемащи ясни и смели позиции в защита на правовата държава.
Преди години се впечатлихме от Етиен дьо Понсен, който с нокти и зъби се опита да изтръгне справедливост за зверски убития от българи в Париж Мартин Борилски. След него и Филип Отие се счепка с властимащите и дори открито подкрепи протестите, което съвсем логично го скара с кликата на Орешарски.
Днес пък се сбогуваме с Ксавие Лапер дьо Кабан, комуто благодаря от все сърце за споделената любов към България и пожелавам още дълга и най-висока дипломатическа кариера.
В такива моменти си казвам, че би било глупаво да изпадам в патетични настроения и да се отдавам на хвалби, обаче... просто не ми е по силите да крия ентусиазма си, когато става въпрос за човек, споделящ и изразяващ напълно идеите и идеалите ми за общество и държава.

Всъщност, дьо Кабан българин ли е или французин? Говори български дори по-добре от някои наши министър-председатели и патрЕоти, женен е за българка и за разлика от повечето български политици наистина обича България... Ами да, какво значи тук някакво си тескере? Той е не само много повече българин от повечето българи, но и със своята храброст в битката с лъжата и безправието ще остави много по-голяма и положителна следа в българската историята от всичките тези чорбаджии и башибузуци, дето се тупат в гърдите, викайки с пълно гърло "булгар, булгар", а в същото време вадят душата на цял един народ.

Но дьо Кабан може да е само французин, защото Франция е родината на Човешките права, както впрочем е и родина на всички, обичащи свободата. Затова пожелавам на Ксавие Лапер дьо Кабан да бъде най-свободният човек, както и да продължава да защитава все така принципите си, да казва истината и да развива желанието на всички ни да бъдем свободни, да бъдем французи, да бъдем хора. Защото онзи дърт швейцарец го беше казал - свободата е основно човешко качество, свободата ни прави хора. Именно в това се заключава мисията на господин посланика - по дяволите националностите, нека бъдем преди всичко достойни хора!
...
Е, тук май попрекалявам с патоса. Затова казвам само "Chapeau, votre Excellence!*" и си пускам Марсилезата.


....
*свалям ви шапка, Ваше Превъзходителство!



...


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 13 септември 2016 г.

Делвата без дъно, наречена България

Демократи и комунисти, русофили и русофоби, пиячи на ракия и пиячи на водка, всички ревнаха в един глас, че е нечестно и нелепо да се орязват парите за "икономическо сближаване", които богатите членки на ЕС наливат на бедните... Така е устроен съюзът - всеки дава един процент от брутния си вътрешен продукт, след което всеки взима според нуждите си, т.е. едни много, а други нищо.

Добре де, може би въпросът ми да изглежда наивен, но докога според вас би било редно България да крета на евро-подаяния без в замяна да направи ни най-малко усилие за реформи и нормализация? Защото все пак е повече от очевидно, че наливаните от Европа средства или изчезват по сметките на открити врагове на ЕС, или обслужват нечии политически интереси. Да ви припомням ли как медии-екскрементохвъргачки прибраха паричките за рекламирането на българското председателство на ЕС? Или как след всеки строеж, финансиран с парите на европейския данъкоплатец, един дебеловрат политик с ампутиран ораторски талант идва да реже лентички, заявявайки в първо лице единствено число (и кой знае защо в преизказно наклонение), че той - видиш ли - самичък бил построил всичко, с ей тия две ръце, дето се вика, а финансиранто си го бил извадил от джоба. Брей, какъв джоб!

Та, значи било нелепо и нечестно да се лапа на чужда сметка, а в същото време навсякъде, на всяка детска площадка и реставриран исторически паметник да пише "направено с европейски средства, по европейска програма".
А лепо и честно ли е в България да няма правосъдие и мафията да дърпа конците и да безчинства? Строи си каквото си иска и където си иска, в национални паркове и резервати. И гушка проектче след проектче с подставени лица. Защо магистрала "Струма", дето трябваше да е готова за олимпиадата в Атина през 2004 г., все още се строи? И кой гепи парсата няколко пъти? И защо да речем в един Созопол се строят стадиони при положение, че няма пречиствателна станция? И колко милиона се дават за бутафорни проекти от сорта на "визуализацията" на пернишката крепост? И т.н., и т.н.

Оттук-натам можем да правим стойки и да кършим ръце колкото си искаме, обаче нека да не си кривим душата и да не защитаваме незащитимото. България е престъпна държава и, мене ако питате, мястото й никак дори не е в концерта на европейските демокрации. Да, аз, толерастът и либертарианецът, защитникът на Човешките права и европейската култура и ценности, аз, лаикът, почитателят на Осип Мандельштам, Сент-Екзюпери и Джон Ленън ви го казвам с ясната идея, че нито "левите" (традиционни московски лакеи), нито "десните" (пак слугуващи на Путин, но с нежелание) ще ме харесат. Но е така и другояче не може да бъде - на всички български правителства досега рано или късно им спираха кранчето от Европа поради нелоялност, некадърност и невменяемост.

Сега вече идва един друг решителен момент, който би трябвало да прозвучи като мощна плесница на едно недоразвито общество - периодът на социална и държавна адаптация към европейските стандарти е към своя край и ако сме все още на нивото на Буркина Фасо, Зимбабве, Бангладеш или Хаити е само по наша вина и си е само наш проблем.
Другите вече се адаптираха и станаха европейци. Или поне искат много да станат.
Ние - не.
Защо?
Ами питайте министрите, разпределящи парчетата торта, пък ако нямате отговор, идете пак да гласувате за тях. Белкем между усвояването на два проекта се наканят да ви отговорят.
...


....

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 23 август 2016 г.

Изгубеното олимпийско злато


Олимпиадата свърши и както обикновено се случва след това празнично събитие, любителите на спорта ги обхваща носталгия.
Е, ако България беше спечелила малко повечко медали, да речем колкото нашите съседи сърбите, щеше да е още по-празнично и задушевно, но... Толкова си можем. И най-вече толкова сме си направили да можем.

Не ме разбирайте погрешно, не искам медали, за да се перча по национална линия чрез постиженията на неколцина спортисти.
Не, не съм шовинист-патрЕот и нямам нито един татус на баба Тонка връз патрЕотичната си гръд, която на всичкото отгоре е с автентичното си окосмление (гръдта ми де, не баба Тонка).
Не, аз просто считам, че спортът в едно демократично и проспериращо общество е показател за здраве, хигиена и качество на живот, дълголетие, свобода да разполагаш с времето и тялото си...
Защото хората са казали "здрав дух в здраво тяло", а не "дебел дух в дебело тяло" или "напомпан дух с напомпани бицепси, биещи мигранти и боцкащи кюфтаци".
Спирам с майтапите на тази тема, че всъщност никак не е смешно.
....
Не знам за вас, но на мен лично ми стана ясно, че България е скъсала с големия спорт, когато се озовах на един новогодишен купон в Монпелие, май беше в навечерието на 98 г. Баща ми се беше намерил с негов набор, български спортист, който ни покани да празнуваме у тях.
Оказа се, че приятелят на баща ми е не друг, ами... легендарният плувен треньор Панчо Гюрков, извел българското плуване до световни успехи, а след това постигнал същото и с плувците на Монпелие. На празненството се запознах с шампионката Даниела Гергелчева и с Тома Томов, които пък бяха издигнали съответно отборите на Монпелие по тенис на маса и по водна топка пак така на челни позиции...
Панчо и баща ми с радост си спомняха за спортната рота, за състезания у нас и зад граница, за общи приятели спортисти, "помниш ли го тоя", "какво стана с оня". Тогава дочух също, че сме учили съседна Югославия на спорт, на баскетбол... И не повярвах, защото не разполагах с факти. Виж, че българи учат французи на спорт, това за мен бе повече от очевидно  - пред мен стояха трима чудесни български треньори, в един почти второразряден френски град, не по-голям от Бургас... Броени години по-късно френската школа, усъвършенствана от таланта на треньори като Панчо, застигна останалите плувни школи, започна да жъне медали, а на моменти дори съперничеше с американците (Лондон 2012 - 7 медала, от които 4 златни).

Защо? Защо знаещите и можещите напускат България?
Може да ви прозвучи банално, но имам отговор на този въпрос - ние просто нямаме нужда от тях. Те не се вписват в плановете ни. Защото ние сме на мнение, че успехи не се постигат с труд, постоянство, любов към спорта и компетентност, ами единствено и само със средства, усвоени институционално. А възвръщаемостта на инвестицията според нашего брата трябва да е не само десеторна, но и светкавично бърза чрез няколко самородени таланта, дошли от нищото и победили просто ей-тъй, защото ние сме си най-великите. Нещо като шестица от тотото... След което - келепир и слава во веки веков.

Е да, ама не е баш така. Децата ни трябва да спортуват за удоволствие и единствено нашето поощрение и това на треньорите, влюбени в спорта, би трябвало да ги тласкат напред. Освен това един Панчо е безценен с професионализма си, а в същото време едва ли годишната му заплата струва по-скъпо от пътните разходи до Рио и обратно на българския спортен министър, примерно. Или пък от разноските по превоза на Бистришките тигри. Или пък от ексурзията на Рашидов и придворните му блюдолизци до Париж по повод една българска изложба, за чието провеждане министерството дори няма заслуги. Или от ненужните стадиони в Созопол и на разни други места, където няма дори деца... Или пък за превеждането и печатането на книгите на Божо Димитров на чужди езици (видях го на френски в София! Не в Монпелие, ами в София! Понеже сме му чели вече всичките тъпотии на български, та дай сега да ги прочетем малко и на френски)... Или кампаниите на Бокова за председателската службица в ЮНЕСКО или ООН... Или разните му там паразити въобще в администрациите ни в България или зад граница...
И т.н., и т.н., до безкрай!
Сбъркан е нашият поглед над нещата и оттам всичко тръгва наопаки. Ние сме най-обикновени еснафи и мързеливци, предпочитащи да вдигаме бутафорни паметници и да четем вечно едни и същи пламенни речи за миналата слава, отколкото да създадем нещо красиво, модерно и полезно днес, за да могат утре децата ни да се гордеят с нас и да почерпят вдъхновение за другиден. Помпаме мускули, за да се чувстваме силни, строим изкуствени руини, за да си измисляме история, вдигаме стадиони, за да усвояваме средства, а не за да заведем децата си там да спортуват... Сбъркани сме и затова не виждаме истинското си богатство днес и тук. И поради същата причина не искаме медали. Искаме само дебели министри и фалшиви замъци, фалшиви Лувърчета, фалшиво правораздаване във фалшиво общество за въшлив живот.
...
Иначе французите взеха скромните 42 медала на олимпиадата. А британците пък, които разпалиха любовта към спорта у младежите с Лондон 2012, днес жънат небивали успехи - 67 медала!
Браво на всички истински спортисти, ценящи спортния дух! Дълъг живот и слава на олимпийците и на всички онези, които ги създават и обичат заради красотата на спорта!

За останалите - дебели министри, фалосовидни паметници и напомпани бицепси... И баба Тонка...

....

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 16 август 2016 г.

Заливът на мъртвите делфини

Заливът на делфините
- Тате, какво е това? - пита дъщеричката ми, чиято тайна мечта е да се превърне в русалка.
- Това е делфинче, моето момиче... Мъртво делфинче...
За втора поредна година почиваме на българското Черноморие, на "Залива на делфините", където често можете да наблюдавате играта на тези чудесни морски бозайници. За втора поредна година обаче морето изхвърля в краката ни мъртви делфинчета.
Спасителят вади разложеното животно с лопата и го прибира в торба за отпадъци. Според него става въпрос за бебе-делфин, убито вследствие на експлозии, предизвикани от военно-морски учения или при търсене на нефт/газ...
След кратко ровене в интернет съпругата ми открива истината.
Става въпрос за хиляди делфинчета, избити от посевместен и методичен бракониерски дънен риболов. Стотици километри незаконни мрежи, разпънати из цялото ни море, които унищожават не само калкана, но и всичко останало, в това число и черноморските делфини.
За момента единствената установена мярка за борба с опустошаването на морската фауна е налагането на протокол за преброяване на мъртвите животни, изхвърлени на брега, които всъщност са съвсем малък процент от общия им брой. Или с други думи казано, не се прави нищо конкретно. Както обикновено нституциите и контролните органи мълчат, разтакават се, нехаят. Човек ще рече, че са създадени именно, за да насърчават бракониерите.

Често забравяме, че към страната на беззаконието и бруталната престъпност, наречена България, се числи и част от Черно море. И съответно в него прелива гореупоменатото беззаконие, от което страдат не само хората, но и животинките.
Не съм маниак-природозащитник, но обичам природата. И най-вече - намирам затриването й за грозно и жестоко. Единственото по-грозно нещо в случая е мълчаливото съгласие и съучастие на обществото и излъчените от него институции.

В крайна сметка смъртта на делфинчетата се вписва идеално в мракобесната логика - и те мрат така, както всичко в страната.
България на три морета ли? На нас и едно ни е много!
....
..

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 4 август 2016 г.

Изгледи от Осоговската планина


Ето няколко снимки от красивата осоговска планина.
Изгледите са най-вече от околностите на хотел "Трите буки" (1550 м надморска височина), както и на хижа "Осогово" (1640 м надморска восочина, там готвят страхотно телешка глава).
По пътя към връх Кюнек

Пътят започва от намиращия се в подножието на планината град Кюстендил, след което кроволичи нагоре през село Богослов в общо около 15 км надиплени панделки. Състоянието на настилката е що-годе добро, но буйната растителност наднича над шосето и дебели клони се протягат към минаващите автомобили.
Изглед от х. Осогово
....
Без думи...


Българските планини очевидно вече са адаптирани не толкова за походи, колкото за пикници и заседнал туризъм с плюскане и поркане. Поради тази причина на обособените места за разпъване на софри ще забележите огромно натрупване на боклук. Горското стопанство е пригодило бетонени пръстени (очевидно остатък от неосъществена канализация) за боклучарски кофи, които са щедро напълнени от наивните туристи, въобразяващи си, че някой - държавна служба, частна фирма, доброволен отряд или евентуално богът на боклука - ще мине да изрине тоновете отпадъци. Само че единствени дивите животни наминават и разпердушинват торболяците.
....

Като оставим настрана проблема с боклука, слабата санитарна поддръжка (на места се наблюдават цели масиви с болни или изсъхнали дървета) и почти липсващата маркировка, природата наистина е чудесна. С децата гонихме десетки видове пеперуди и ядохме диви малини и ягоди с пълни шепи.
Шубрак, шум на вятър в клонака, пеперуди, магарешки бодил, мравуняк, ромон на поточе - това е за мен планината. За тези от нас, които са израснали в нея и с нея, тя представлява не място за отдих, ами среща с естествената среда, където единствено човек може да се почувства на мястото си и далеч от злобата на деня.

....


....


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)