вторник, 17 декември 2013 г.

ОРУЕЛ ОЖИВЯ В СЕВЕРНА КОРЕЯ



Севернокорейските другари решиха да приложат в действие елементи от творчеството на големия британски писател Джордж Оруел, описал в шедьовъра си „1984” тоталната медийна манипулация, според която миналото може да се променя чрез цензуриране и физическо заличаване на вече публикувани статии и материали.
Както знаете, миналата седмица севернокорейският диктатор  Ким Чен-ун с много любов и доста експедитивно разстреля чичо си Ян Сон-Таек, който доскоро го напътстваше в тежката диктаторска професия. Вследствие на променената партийна линия режимът в Северна Корея реши да направи също така чистка в архивите : според сайта NK News през последните дни около 35 000 статии са изчезнали от сайта на Централната информационна севернокорейска агенция (KCNA) както и 65 000 статии на английски, испански, китайски и японски.
Други 20 000 статии са изчезнали от архивите на Рондон Синмун – ежедневник на севернокорейската работническа партия.
Наскоро южнокорейската агенция Йонап беше констатирала, че в излъчени по севернокорейската телевизия кадри, чичото е бил грижливо изрязан.

Нека все пак да припомним, че Оруел всъщност е черпил с пълни шепи в миналото на комунистическата партия, която фалшифицира документи още в първите години на болшевишката власт.
Ето нагледни примери:
 На първата снимка виждате Ленин с Надежда Крупская сред селяните от Кашино. На втората са останали само дечицата, защото техните родители за жалост са били разстреляни от болшевиките.

 На първата снимка виждате Сталин с Ежов - бивш народен комисар на вътрешните работи и съответно шеф на НКВД, след което и комисар на водния транспорт. Паднал ли е Ежов във водата? Съвсем не, товарищи, просто е разстрелян и заличен от Историята.











(снимките са от книгата "Пропавшие комиссары. Фальсификация фотографий и произведений искусства в Сталинскую эпоху." на Д. Кинг)
.........


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 5 ноември 2013 г.

БЪЛГАРСКОТО ПРОКЛЯТИЕ НА ИМИГРАНТА




Роден съм в България, но съм живял повече в чужбина, отколкото в родината си. Освен това имам чуждо гражданство и по съвсем разбираеми причини пътувам по света с чуждия си паспорт вместо с българския. Всъщност, казвам „чужд”, но той е чужд за българите, а за мен е „свой”.
 Работя, плащам данъци, участвам в гражданските процеси и се грижа за семейството си във Франция, като същевременно черпя с пълни шепи от благата на тази чудесна страна, която не ми е длъжна с нищо, но която ме прие с отворени обятия и ми позволи да стана себе си. Имайки предвид всичко това, ми е малко трудно да се нарека българин. И ми звучи странно. А понякога и жалко, и срамно. Тези дни особено се натъжих аз, имигрантът, от отношението на българите към имигрантите, защото колкото и да се чувствам интегриран, дълбоко в себе си аз винаги ще бъда имигрант и винаги ще сънувам онзи дълъг и криволичещ път, по който минахме с баща ми преди 20 години с един раздрънкан полски фиат 125Р с регистрация  РК 5426. Във всеки един миг ще усещам с цялото си същество миризмата на тубата с бензин, заклещена зад моята седалка, както и ръмженето на спукания ауспух, студените струи пот при всеки разменен поглед с граничарите...
Мигриращият човек таи в себе си двойнствена природа – в отношенията с напуснатата страна той е Емигрант, а в новата си страна е Имигрант. От едната е избягал заради лошо, а е отишъл в другата за хубаво.  Само че нито е сигурно, че лошото ще остане зад нас, нито че в новата страна ще ни приемат радушно, поради което мигрантът винаги се чувства раздвоен и заплашен да остане в нищото между границите.
Ежедневно, по няколко пъти на ден дори, минавайки пред българските просяци пред магазина и пред входа на метрото, или срещайки българските камионетки, натоварени със събрани от улицата вторични суровини и всякакви изхвърлени машинарии, или пък превеждайки в полицията на „съгрешили” наши граждани, или разхождайки децата си в парка близо до спящите в палатки българи, се сещам да благодаря на съдбата, че не позволи на полския фиат да ме докара до такова положение. В същото време изпитвам искрено съчувствие към сънародниците си, защото не само знам от какво бягат, но и през какви изпитания преминават с надеждата да се отърват от проклятието на българската безизходица. И аз съм спал в полски фиат, и аз съм бил по приюти за бездомници.
И ето, че в България днес също има имигрантска вълна, съставена от хора още по-клети и от самите българи. Такива вълни е имало и преди – арменци, белогвардейци... Имало е и вълни от бягащи българи – от Тракия, Македония. Нямало я е само сегашната свирепа омраза към иностранеца, нямало я е уродливата физиономия на сегашното пост тоталитарно българско общество, оскотяло до абсолютния примитивизъм на тоталната мизантропия.
Наистина е учудващо, че в страна, в която кажи-речи всеки иска да стане емигрант, се отнасят по този долен начин с имигрантите. Защото е крайно несправедливо човек веднъж да страда като емигрант от това, че е напуснал по неволя страната си, за да бяга от нещастията, а след това като имигрант да страда и поради дискриминация  в "приютилата" го страна, където не само се отнасят с него като втора ръка човек, но и го ръгат с нож, защото друг някакъв си чужденец си е позволил да извърши престъпление. Представете си само какво щеше да ми се случи и на мен, и на всички нас, българските имигранти, ако приелите ни общества решат да ни налагат групово наказание за всяко извършено от българин престъпление, за всяко убийство, за всяко изнасилване, за всяко продадено дете,  за всяка кражба, за всяка фалшификация и т.н...
 Къде остана пословичната българска "гостроприемност", къде са християнските ценности, пред които се кълнем със свещ в ръка в църквата?
Отношението към сирийските бегълци доказва за пореден път, че всичко в българското общество е фалш и пародия. И, да, пак го казвам, срамувам се, че идвам от България, и съм истински благодарен на полския фиат, че ме закара в един наистина човешки свят, където уважават човешкото достойнство и помагат на нуждаещите се не с нож, ами с храна и подслон.
...
Иначе само тук, в Париж и околните предградия, има десетки пъти повече български имигранти, отколкото са сирийците в България...
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 23 октомври 2013 г.

ЗА ЦИГАРИТЕ И НЕВЪЗМОЖНОТО ЗДРАВЕ НА ОБЩЕСТВОТО НИ

Когато водя дечицата си на медицински преглед, лекарите винаги ме питат за тежките болести в семейството ни, за да знаят към какво сме предразположени. И тогава се започва голямото изреждане на всички видове рак, на туберкулози и диабет, на сърдечно-съдови заболявания и т.н. Във Франция много държат на тези подробности и въобще правят много за здравеопазването, поради което французите живеят средно над 80 години...
Може би трябва следващия път да спомена първо, че съм израстнал в най-мръсния град на Стария континент - Перник. След което всеки лекар сам ще си направи сметка, че логичната продължителсност на живота при перничаните не би трябвало да надхвърля 60-65 години... И съответно ще ме поздрави за избора ми да емигрирам, защото в подобни условия човек трудно би могъл да води нормален живот.

Но от друга страна замърсяването и като цяло лошото качество на живота си имат причина. И тя се състои в престъпното нехайство както на управлявалите навремето комунисти с идиотската им тежка промишленост, така и на управляващите в момента техни отрочета, предпочитащи да си напълнят джобовете с пачки пред това съгражданите им да живеят в мир, спокойствие и добро здраве.
Нагледен пример за царуващото безочие и безсрамие е отменената забрана да се пуши в заведенията. ПОД ПРЕТЕКСТ, ЧЕ КРЪЧМИТЕ БИЛИ ФАЛИРАЛИ (което никак не е вярно, а дори и да беше вярно, пак нямаше да ме натъжи особено) икономическата комисия позволи на тютюневия дим да се завърне в заведенията, обричайки по този начин всички пушачи и непушачи, посещаващи ресторанти, барове и кафенета, на постоянно тровене. С този си предателски спрямо здравето на хората акт, икономическата комисия осъществи заканата на Орешарски, направена още в дните преди да стане премиер, а именно да позволи отново тютюнопушенето на обществени места.

За пореден път България показа на Европа колко далече сме от нейните ценности и колко нехаем за здравето на народа си. За пореден път отказваме да почерпим опит от развитите общества и да тръгнем по пътя на цивилизацията. Вместо това тъпчем на едно място и вземаме ретроградни решения. В цяла Западна Европа тютюнопушенето на обществени места бе забранено, като забраната се спазва съвсем успешно и положителните резултати са налице, а същевременно баровете и ресторантите не намалиха посещаемостта си. На всички им е ясно, че реализираните икономии в здравеопазването от предодвратени заболявания са далеч по-важни от печалбите на търговията с тютюн. Всеки средноинтелигентен човек вече е разбрал, че всъщност никакви печалби не могат да се поставят над добруването и здравето на хората. Само не и ние, българите.

Така че при следващия медицински преглед освен всичко това ще спомена на лекаря си, че здравните проблеми всъщност са нищо в сравнение с проклятието на безскрупулните управници. Защото болест може и да се излекува, докато пред престъпната сган на печалбарите обикновеният човек завинаги ще остане безсилен.

...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

Дръж се, земьо, мораториум те пази... от чужденци...

Нямам никакви негативни чувства срещу простащината и простаците. Напротив - мога с часове да гледам заседанията на Народното събрание. А когато пък пред очите ми се появи Волен, Серго, Бойко или Местан, направо се чувствам като нещо средно между Микеланджело, Моцарт, Айнщайн и Чарли Чаплин!
То бива циркаджилък и паразитизъм, ама тия "депутати" бият всякакви рекорди по мерзост! Последното им "велико" изобретение бе продължаването на мораториума за закупуване на земя от чужденци... Земята била евтина и затова не трябвало да се продава на иностранците... Сякаш някой се е залетял да изкупува България! Защо бе, депутатчета, защо се дърпате? Аз викам, ако отнякъде се пръкне най-случаен купувач, да му харижем всичко даром, та белкем нещо стане в тази страна, белкем се отървем от парламентарната паплач! Това обаче си е лично мое мнение без претенция да ангажирам някого с него, най-малкото чужденците, които за жалост не са достатъчно глупави, за да си сложат таралеж в гащите с българска земя... Вече веднъж се излъгаха с имоти край морето, втори път няма да дойдат, колкото и да ги викате.


Тъй че не оставайте с грешно впечатление, моля! Цените са такива именно защото в България най-сетне действа пазарният принцип на търсенето и предлагането. И ако цените са ниски, то това е така, защото никой не купува и на никой не му пука за земята.

А благодарение на парламентарните комбини цените на земята хептен ще паднат и всичко ще се изкупи от сегашната управляваща клика за жълти стотинки. В същото време Европа ще ни наложи глоби, които пак ще се плащат от крепостните селяни. И съвсем скоро след това мораториумът ще падне. Обаче прасетата междувременно вече ще са се наплюскали и всичко ще е така, както винаги е било в тази пародия на държава, наречена България - битият си е бит и т.н., а виновни и наказани няма.
Всъщност, единственото хубаво нещо в цирка покрай мораториума се заключаваше в общия вот Атака-Герб-БСП, което показа нагледно истинското лице на уж взаимоизключващите се политически формации, произлизащи от редиците на БКП-ДС и събрали се отново в името на келепира. Та пропуска ли се такава възможност?! И без това друго освен земя май не остана за крадене...

Крайно време е депутатите - или за каквито там се считат - да гласуват един мораториум на свинщината и да се оттеглят вкупом и грухтейки от Народното събрание!



Снимка : mediapool.bg









....

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 25 септември 2013 г.

СРЕДНОВЕКОВНИТЕ ПЛАСТМАСИ НА КРАКРА ПЕРНИШКИ

Чували сте, предполагам, за гении от рода на Микеланджело Буанароти, владеещи всички видове изкуства до съвършенство, за всестранно развити личности, благодарение на които човечеството върви все така напред и нагоре. Самият Микеланджело се е подвизавал като скулптор, художник, архитект, поет... Всичко това е чудесно, само че според някои последователи на мистични религии и култове в разпределението на човешките способности съществува закономерност, според която в обществото ни големите гении биват компенсирани с антиподи, т.е. откровени дебили. И тук ще споделя нещо с вас... Мисля, че открих антипода на Микеланджело... В Перник...

Става въпрос за кметицата на града Росица Янакиева, успяла да продължи делото на великия си предтеча Кракра, чиято крепост единствена в България е устояла на Василий II Булгароктон. За да могат бъдните поколения да си представят възможно най-живо пернишката епопея, Росица Янакиева реши да онагледи историята с надстрояване на вече достроената от Людмила Живкова крепост. Само че времената се менят, способите за "усвояване" на средства тоже - Живкова чрез фонд "1300 години Булгаристан", а Янакиева чрез Еврофондовете. Освен това през соца хората залагаха на трудоемкото зидаро-мазаческо строителство, докато Янакиева реши да поосъвремени Средновековието с модерни пластмасови плоскости, които са евтинки и се слагат за нула време.

Тук обаче се натъкваме на едно нещо, дето по пернишки се нарича "пробуем". Защото новата... хъм... инсталация първо не мяза на нищо, второ не струва толкова, колкото казват, че уж струва (демек пет милиона евро), и трето подобни материали не само не биха устояли на Василий II, ами направо сами ще си паднат до две-три години.

Но нека разсъдим трезво и направим няколко елементарни сметки. Допитах се до експерт, добре запознат с цената, качеството и функциите на полиестерните смоли и той категорично ми заяви, че десет квадратни
километра от използваните полимери барабар с различните му там армировки и втвърдители не струват и половината от изразходваните официално 4 362 149 лева (според вещото лице с подобна сума можем да облечем половината България в полиестери). Освен това не е сигурно, че качеството на материала ще позволи на "проекта" да надживее с повече от една година мандата на поръчителя си. T.е. Янакиева и общинската банда, съставена от представители на всички партии, отворили жадни устни за европарички, тъкмо вече ще са си събрали вече чукалата, когато идиотщината им ще се стовари върху нищо неподозиращите граовци .

Подобни пладнешки грабежи са вече ежедневие в нашата родина, където примерът на Кракра Пернишки може и да не се спазва особено, но пък за сметка на това съвсем скоро ще издигнем на Емилия Масларова един памятник нерукотворний. Приятели ми разказаха също така и за един друг пернишки "проект" - Китариада. За мероприятието са взети 50 000 евро/100 000 лева, а на участниците (има-няма двадесет човека) е платено по 500 лева на калпак. Ха сега кажете, кой уши байряка, кой му тури знака и кой гепи парата?

И на трите въпроса ще получите по един среден пръст в отговор.
Не знам с какви очи Янакиева и кликата й ще гледат сега съгражданите си, но най-вероятно ще е пак със същите тези, дето са преброили сребърниците.
И отново - на печелившите, честито!

...



Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

неделя, 15 септември 2013 г.

Кратки училищни за... училището

Днес е първият учебен ден...
Следващата фраза обикновено започва с "Едва ли..." и разказва патетични приказки за 15 септември, дечицата, букетчетата, учителите и прочие неща в които вече никой не вярва и за които на никой не му пука. И как можем да си помислим, че е другояче, когато образованието служи единствено за "усвояване" на средства,  а през това време училищата се рушат, учителите мизерстват. Сори, сори! Зад привидната празничност на този ужасен ден се крие всъщност огромното разочарование от несбъдналата се среща между жадните за образование и живот в справедлив свят дечица и онзи институционен динозавър, според когото образованието се заключава не в създаване на щастливи граждани, ами в писане на оценки върху зазубрен учебен материал.

Ето как стоят нещата в родното образование :
Всичко опира до оценките. Който му е хванал цаката, полага минимални усилия за получаване на заветната "шестица". Краткотрайният приятен ефект от успешно изпълнената задача обаче не позволява на ученика  да съзре нужда от задълбочаване на знанията и в него не се заражда желание за евентуален допълнителен труд. Т.е. отличниците се превръщат в самодоволни конформисти, робуващи на "шестиците". На тях друго не им трябва, не ги интересува и какво въобще учат, защото целта на играта е тази : шестици, шестици, шестици.
От другата страна пък стоят "лузърите", които биват хокани и унижавани поради неспособността им да получават "шестици". И колкото и да ги бият по главата, за да си вземат бележка и да станат гениални отличници, "лузърите" се потискат все повече и повече, докато накрая не решат, че образованието е чисто губене на време и че учителите са злобари, които трябва да живеят на минимална работна заплата.

При това положение е съвсем логично, че българинът лелее за лесни шестици и лесни печалби въобще. А двойкаджиите пък се пропиват или решават да си отмъстят по друг начин на обществото, като например да станат депутати, премиери и т.н.

И положението става безнадеждно, защото населението е неграмотно и неработоспособно.

Решението на проблема е едно -  училището трябва да се научи да възпитава граждани. А всичко останало няма никакъв смисъл!




Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 4 юли 2013 г.

ДА ХВАНЕШ ПАПУНЯК, ДА ИЗЛЮПИШ КУКУВИЧЕ



Веднъж баща ми се скара с негови приятели заради една нищо и никаква птица. Или по-скоро заради това, че сравни замечателния спретнато-зализан политик Жан Виденов, довел впоследствие България – за кой ли път вече?! – до просешка тояга, с едно хвъркато и пернато същество, известно под наименованието "папуняк". Представете си – само няколко месеца по-късно страната ни фалира и хората преживяваха с 10 долара месечно, а на баща ми му направиха забележка, че видиш ли не било прилично да се обижда на „папуняк”.
Само по себе си няма нищо обидно в това да те сравнят с този орнитологичен субект. В случая обаче беше обидно прозрението на баща ми, защото редом с папуняка вървеше една случка, която той обичаше да разказава :
Като повечето малчугани и баща ми обичал природата и се интересувал от различните животинки и гадинки. Голямата му мечта била да хване папуняк. Що за име, ще възкликнат незапознатите с пилето хора и ще предположат, че сигурно става въпрос за някое странно същество. Не съвсем, драги мои!  Става дума за Upupa epops – изключително красиво и рядко пиле с качулка и дълга човка, известно също така под наименованието Циганско петле или Евразийски папуняк и живеещо и по нашите географски ширини.
И така, малкият Динко веднъж успял да проследи папуняка и да открие, че гнездото му се намира в скална дупка на голяма височина. Tогава у момчето се събудил бъдещият спортист и той започнал смело да се катери. Изподрал си ръцете, олюпил колене и лакти, натъртил се дори тук-таме, но успял да се покачи там, където досега човешки крак не бил стъпвал. Внимателно се приближил към хралупата... Пъхнал смело ръката вътре и хванал папуняка! Победното „Ура!” обаче мигновено преминало в „Ааа!” на изненада, отчаяние, погнуса, разочарование... Пааа! Пууу! Няк-няк... Татко така и не успял да види улова си, защото веднага го пуснал и със сетни сили успял да се задържи на скалата.
Оказало се, че за да се защити, папунякът опръскал баща ми със зловонен фекален продукт... Просто, но достатъчно ефикасно и пречупващо всякакво желание за лов на папуняци.
Когато папунякът Виденов спечели изборите и стана премиер, баща ми съвсем искрено предвиди предстоящата катастрофа - наивниците посегнаха да погалят кичестото пиле и България бе залята... със знаете какво. А когато пък папунякът Симеон дойде от Мадрид, досущ като баща ми и аз се скарах с мои приятели, защото за мен също беше очевидно, че един провален и разорен монарх без висше образование и в напреднала възраст не би могъл да управлява държава. На кой обаче му пука за логиката?!
Оттогава през българската политика прелетяха цели ята папуняци, на удобните кресла се нанасяха какви ли не скунксове, ленивци, голи охлюви и черношийни кобри, осмърдяващи и плюещи отрови навсякъде наоколо. А резултатът е този – страна като зверилник.
Политическите субекти у нас очевидно черпят с пълни шепи вдъхновение от природните феномени, за да омаскарят тотално жалкото подобие на демокрация, с което се пъчим пред света. Особено гнусна е стратегията на кукувицата – снася яйце в гнездото на политическите врагове, а когато се излюпи кукувичето, първата му задача е да изхвърли всички демократични пиленца и да убие по този начин всяка положителна инициатива още в зародиш. В кукувиче гнездо например се превърна „синята идея” – кукувичето я разби на цяло съзвездие от сини партии и формации-джуджета. Във всяка една от тях се пръкнаха още и още кукувичета, а носителите на модерността отиваха един след друг по дяволите. И както сами виждате, партиите на папуняците влязоха в парламента, а кукувичите партии пък останаха извън него.
В момента кипи народно недоволство, а тъй наречените „десни” опитват да се обединят в реформаторски блок, в който обаче отдалеч са видни кукувичетата (во главе с Ку-куневица), готвещи се да озаптят за пореден път здравия разум и доброто желание. Баща ми не е вече сред нас, за да ви предупреди и затова го правя аз - папуняците и кукувиците пак са тук и пак са същите, а всеки компромис или опит да ги доближим води неизменно до същия фекален резултат. И така до края на света.

.... 

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 1 юли 2013 г.

КРАТКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЗРЕНИЯ... С ЛЕНИН НА ЗАДЕН ПЛАН

Това беше мигновено прозрение - веднага щом разбрах, че ТОЗИ парламент ще излъчи ТОЗИ премиер, който пък ще направи ТОВА правителство с ТАЗИ подкрепа, в главата ми нахлуха апокалиптични мисли и си казах, че би било абсурдно една държава да разполага с подобен вид управление. Или по-скоро би било абсурдно за една модерна държава, докато в Булгаристан-Абсурдистан вече сме свикнали да ни управляват амеби, чехълчета, плазмодии и прочие рожби на първичния политически бульон.

Знам, че ви е писнало до болка да ви повтарят едно и също, но Орешарски е премиер с чужда мисия, т.е. кукла на конци, пусната да действа на политическата сцена, за да изпълни важни политико-икономически задачки-закачки. И Орешарски винаги е бил такъв във всичките правителства, в които е взел участие... Т.е. във всички цветове на политическата дъга... Което пък би навело по-мнителните измежду вас на мисълта, че може би всички правителства досега са били малко или много интересчийски.

Но както и да е! Историята е раждала, ражда и сега, а и ще ражда все така огромни недоразумения, от които неизменно страдат обикновените хорица. Особено болшевишката история, в чиято традиция се вписват абсолютно всички парламентарно представени партии (мутри, фашаги, червени ченгета и ченгета тюркофони). Нужно ли е да припомням за най-огромното недоразумение, чиято мисия дълги години биде прикривана и фалшифицирана от историците? Да, точно така, става въпрос за Владимир Илич Улянов по прякор ЛЕНИН, финансиран, въоръжен и изпратен от немците да прави метежи, за да извади Русия от войната и да позволи на работодателите си да изпратят войската от източния фронт на западния. И затова първият декрет на Ленин беше "За мира". А вторият пък беше "За земята", но това е вече едно друго велико недоразумение.

Та и Орешарски така - достатъчно е да разполагате с IQ малко над това на паразити от рода на кучешката тения или Бойко Бактерикум, за да разберете още от първите му изявления, назначения и намерения що за стока е. И веднага след това ви обхваща гадното усещане, че ТОЗИ премиер и ТАЗИ политическа класа въобще (начело с разните му там малоумници, размахващи полицейски палки и пистолети) идват от друга планета с единствената цел да ни уморят. Аман бе!
...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 29 май 2013 г.

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА АБСУРДА



Каквото гласувало, такова се обадило.
Съвсем логично е след абсурдни избори с абсурдни резултати народонаселението да се сдобие с абсурдно правителство, ръсещо абсурдни инициативи.
Всъщност, точната дума в случая не е "абсурден", ами "ретрограден". Да, Орешарски е не само циник, подиграл се по небивал начин с учителското съсловие, но и ретрограден тип, готов да жертва здравето на съгражданите си в името на нечии интереси.

Орешарски е фурнаджийска лопата, конформист и опортюнист, преминал през всички разцветки на политическата боя, за да се облажи възможно най-добре с кокала на властта. Той просто е поредният лобист и лакей на монополите. Иначе как бихте обяснили факта, че вместо да се заеме с изключително сериозните проблеми на държавата и обществото, Орешарски решава да отмени една от мерките, чрез които се доближаваме съвсем мъничко до цивилизованите държави, т.е. забраната за тютюнопушене на обществени места? Защото подобно безочие няма наистина никъде по света! Представете си само, държавата с най-нисък жизнен стандарт в Европа, чийто народ е с най-ниска продължителност на живота и с най-високо ниво на сърдечно-съдови заболявания, отменя закон, грижещ се за доброто здраве на хората!!! И то по инициатива на премиер, дошъл на власт с мандата на социалистите!

Това е то! Гласуваш за вулгарния и брутален ББ, получаваш наглия и циничен Орешарски. На печелившите - честито! 

Долни сте, другарчета, долни, мръсни и подмолни!

Новото съглашение на мерзавците
 ...


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

неделя, 12 май 2013 г.

ИЗБОРИТЕ НА АБСУРДА В ПАРИЖ

Давам си сметка, че мнозина от вас, драги читатели, прочитайки заглавието, ще си рекат "Глей го тоз, пак ще плюе родината"... Само че не е така, защото няма да плюя, ами ще кажа какво видях с очите си и как изборният процес бе омаскарен не само с гешефтарски нередности, но и с липса на организация и елементарен здрав разум.

След дългогодишната свинщина в управлението на българската държава и съпътващите го скандали, разтърсили страната дори и през предизборната кампания, със съпругата ми се решихме все пак да идем да гласуваме. Казахме си, че си заслужава да го направим - ако не заради друго, то поне заради демократичните принципи и желанието ни за демократична държавност. Иначе то се е видяло, че сегашна България мяза повече на КНДР, отколкото на Швейцария, ама карай! Ясно е също така, че нашите демократични усилия не струват пукната пара, защото вотът в България е изначално опорочен, гласове се купуват и продават като кебапчета, печатат се и се разнасят бюлетини в чували, организира се изборен туризъм, прави се пропаганда в деня на размисъл, в деня на вота пък се съобщава (уж завоалирано) изборният резултат и т.н.

Каква бе обаче изненадата ми, когато в нашето посолство в Париж станах свидетел на един друг вид свинщина, с какъвто не се бях спречквал от доста време. Става дума за институционалната ни свинщина, родена в общите усилия на няколко поколения паразити, настанили се на удобните и добре платени службици зад граница не благодарение на умения и качества, ами чрез подлизурство и конформизъм.

Ето какво се случи днес в Париж, в ЕДИНСТВЕНАТА отворена за живеещите там хиляди българи изборна секция.
Пристигнахме със съпругата ми пред посолството по обяд. Още отдалеч забелязахме нещо доста необичайно - опашката излизаше от пределите на посолството и пресичаше целия тротоар. Казахме си, че може би сме улучили лош момент и затова отидохме малко по-далеч, зад музея на примитивните изкуства Бранли, за да изчакаме и да пием по едно кафе в ресторантчето на музея.
Когато се завърнахме пред посолството обаче, установихме, че опашката се е утроила, извива се по авеню Рап и стига чак до площад Резистанс! Брей, брей! Какъв ентусиазъм, какво нещо - си помислих на акъла, а в същото време бременният корем на съпругата ми ни осигури вход по бързата процедура. В посолството обаче лъсна истината - гласуващите не бяха повече от обикновено, ами просто изборната секция бе една-едничка. Освен това подалите по интернет заявление за гласуване минаваха с предимство, което пък внасяше допълнителен смут сред тълпата. Друг усложняващ ситуацията фактор бяха самите мракобесни типове и типки, съставляващи изборната секция и гледащи все така с презрение и досада недоволстващите гласоподаватели. Въпреки че бяхме вече влезли, останахме да чакаме още поне половин час пред вратата на големия салон на посолството, където се помещаваше заветната изборна секция. Зад мен някакви нашенски бачкатори открито се възмущаваха и псуваха "държавата", като в същото време подвикваха някакъв номер на партия, за която очевидно искаха всички да гласуваме. Пред мен пък две бабки имаха намерение да колабират или да направят някакъв друг резил. Всичко е наред! – опита да ни успокои байчото от охраната. Не, нищо не е наред - подшушнах на бабката пред мен, която на драго сърце повтори думите ми на висок глас, а бачкаторите пък я подкрепиха с обичайните псувни и закани. И секцията в крайна сметка задейства на по-бързи обороти. Влязохме в салона, гласувахме, тръгнахме си.

Изглед от намиращия се срещу посолството мост Алма
И така, хората в опашката споделяха, че са изгубили по 3-4 ЧАСА В ЧАКАНЕ.  Представете си само - 3-4 часа от живота на толкова хора е пожертван за съставянето на парламент, изпълнен с почти същите свинчуги, които превърнаха държавата в кочина, а народа докараха до просешка тояга... И това ако не е абсурд!

Готов съм да повторя и потретя изблика си на волонтаризъм. Обаче само при условие, че някой ми обясни смисъла от всичко това!



...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

петък, 22 март 2013 г.

САРКО СЛЕДСТВЕН!

Френското правосъдие се разбушува и за три дни взе три скалпа, разтърсвайки едновремено френското правителство и левицата, Международния валутен фонд и главната френска дясна партия UMP.

Първо бе започнато разследване на министъра на бюджета по повод един негов телефонен разговор, в който се споменава за принадлежащи му сметки в швейцарски банки. Първоначално министърът оспори записа, чиято автентичност обаче бе доказана. Още на следващия ден (20.03.2013) министърът Жером Каюзак подаде оставка.

И докато в министерството изпращаха Каюзак, жилището на настоящата директорка на Международния валутен фонд Кристин Лагард бе претърсено във връзка с участието й в арбитражната комисия, "овъзмездила" Бернар Тапи с 250 милиона евро, към които се прибавят също така 70 милиона евро лихви и 45 милиона морално обезщетение... В това дело Кристин Лагард рискува да получи 10 години затвор и да заплати 150 000 евро глоба.

Но истинското земетресение разклати политическия свят в четвъртък вечер (21.03.2013) към 22 ч., когато се разбра, че срещу бившия френски президент е започнало разследване по повод тегнещото над него съмнение за "възползване от зависимо лице". Става въпрос за средства, които Саркози евентуално е получил за нуждите на президентската си кампания от 90 годишната собственичка на Л'Ореал - милиардерката Лилиан Бетанкур.

Името на Саркози се споменава и в други две подобни афери. Първата е така наречената афера "Карачи", която повдига въпроса за незаконното финансиране на президентската кампания на Едуар Баладюр, чиято дясна ръка и говорител бе съвсем младият тогава Никола Саркози. Втората афера пък е за пари, харизани от либийския диктатор Муамар Кадафи и послужили пак за финансиране на президентската кампания на Саркози.
Само преди няколко седмици Никола Саркози беше дал да се разбере, че има голяма вероятност да участва отново на президенстки избори през 2017. При така създалите се обстоятелства обаче не би било прекомерно наивно, ако се отнесем с мнителност към президентското и всякакво друго политическо бъдеще на този основен играч в европейските и световни дела от близкото минало.


P.S. Представяте ли си колко паразити, извършили далеч по-тежки пестъпления от незаконно финансиране, каквото впрочем в много други съвсем демократични страни от ранга например на САЩ не се счита за незаконно, щяха да лежат из българските зандани, ако нашите прокурори имаха достойнствата на френските си колеги?
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)