вторник, 5 ноември 2013 г.

БЪЛГАРСКОТО ПРОКЛЯТИЕ НА ИМИГРАНТА




Роден съм в България, но съм живял повече в чужбина, отколкото в родината си. Освен това имам чуждо гражданство и по съвсем разбираеми причини пътувам по света с чуждия си паспорт вместо с българския. Всъщност, казвам „чужд”, но той е чужд за българите, а за мен е „свой”.
 Работя, плащам данъци, участвам в гражданските процеси и се грижа за семейството си във Франция, като същевременно черпя с пълни шепи от благата на тази чудесна страна, която не ми е длъжна с нищо, но която ме прие с отворени обятия и ми позволи да стана себе си. Имайки предвид всичко това, ми е малко трудно да се нарека българин. И ми звучи странно. А понякога и жалко, и срамно. Тези дни особено се натъжих аз, имигрантът, от отношението на българите към имигрантите, защото колкото и да се чувствам интегриран, дълбоко в себе си аз винаги ще бъда имигрант и винаги ще сънувам онзи дълъг и криволичещ път, по който минахме с баща ми преди 20 години с един раздрънкан полски фиат 125Р с регистрация  РК 5426. Във всеки един миг ще усещам с цялото си същество миризмата на тубата с бензин, заклещена зад моята седалка, както и ръмженето на спукания ауспух, студените струи пот при всеки разменен поглед с граничарите...
Мигриращият човек таи в себе си двойнствена природа – в отношенията с напуснатата страна той е Емигрант, а в новата си страна е Имигрант. От едната е избягал заради лошо, а е отишъл в другата за хубаво.  Само че нито е сигурно, че лошото ще остане зад нас, нито че в новата страна ще ни приемат радушно, поради което мигрантът винаги се чувства раздвоен и заплашен да остане в нищото между границите.
Ежедневно, по няколко пъти на ден дори, минавайки пред българските просяци пред магазина и пред входа на метрото, или срещайки българските камионетки, натоварени със събрани от улицата вторични суровини и всякакви изхвърлени машинарии, или пък превеждайки в полицията на „съгрешили” наши граждани, или разхождайки децата си в парка близо до спящите в палатки българи, се сещам да благодаря на съдбата, че не позволи на полския фиат да ме докара до такова положение. В същото време изпитвам искрено съчувствие към сънародниците си, защото не само знам от какво бягат, но и през какви изпитания преминават с надеждата да се отърват от проклятието на българската безизходица. И аз съм спал в полски фиат, и аз съм бил по приюти за бездомници.
И ето, че в България днес също има имигрантска вълна, съставена от хора още по-клети и от самите българи. Такива вълни е имало и преди – арменци, белогвардейци... Имало е и вълни от бягащи българи – от Тракия, Македония. Нямало я е само сегашната свирепа омраза към иностранеца, нямало я е уродливата физиономия на сегашното пост тоталитарно българско общество, оскотяло до абсолютния примитивизъм на тоталната мизантропия.
Наистина е учудващо, че в страна, в която кажи-речи всеки иска да стане емигрант, се отнасят по този долен начин с имигрантите. Защото е крайно несправедливо човек веднъж да страда като емигрант от това, че е напуснал по неволя страната си, за да бяга от нещастията, а след това като имигрант да страда и поради дискриминация  в "приютилата" го страна, където не само се отнасят с него като втора ръка човек, но и го ръгат с нож, защото друг някакъв си чужденец си е позволил да извърши престъпление. Представете си само какво щеше да ми се случи и на мен, и на всички нас, българските имигранти, ако приелите ни общества решат да ни налагат групово наказание за всяко извършено от българин престъпление, за всяко убийство, за всяко изнасилване, за всяко продадено дете,  за всяка кражба, за всяка фалшификация и т.н...
 Къде остана пословичната българска "гостроприемност", къде са християнските ценности, пред които се кълнем със свещ в ръка в църквата?
Отношението към сирийските бегълци доказва за пореден път, че всичко в българското общество е фалш и пародия. И, да, пак го казвам, срамувам се, че идвам от България, и съм истински благодарен на полския фиат, че ме закара в един наистина човешки свят, където уважават човешкото достойнство и помагат на нуждаещите се не с нож, ами с храна и подслон.
...
Иначе само тук, в Париж и околните предградия, има десетки пъти повече български имигранти, отколкото са сирийците в България...
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

8 коментара:

  1. А как се отнасяте към отпращането обратно в България на пристигащите във Франция български цигани?

    ОтговорИзтриване
  2. Към "отпращането" на българи/български роми (при французите етническата принадлежност винаги се прецизира редом с националната, а много често дори не се прецизира поради опасения от стигматизация, дискриминация и т.н.) се отнасям с разбиране. Първо, насилствено "отпратени" (става дума за смешен брой хора) са единствено онези, които са осъдени вследствие на извършено престъпление. Колкото до всички останали, "отпращането" им е съпроводено със заплащане на прилична премия - 300 евро за пълнолетен, 150 евро за дете... След което никой не може да забрани на "отпратените" да се върнат обратно във Франция. Между другото така беше до преди една година и половина, а сега социалистическото правителство екстрадира единствено незаконно пребиваващите. Българите са граждани на ЕС, т.е. те имат право на престой във Франция. Виж, начина на пребиваване/преживяване е друго нещо. Последните разгласени случаи на спречкване с българи/румънци бяха свързани с евакуирането на незаконни лагери/катуни... Само че поне според мен никой не може да упрекне френската държава да се придържа към закона. Бих пожелал и на българската такава да действа по същия начин, но... Абе сещате се :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Аз съм Българин за разлика от теб, не живея в Париж, макар да съм бил там , и на други места. Много е лесно да ползваш облагите на имигрантството в богата държава, (ще вметна , че и аз подобно на теб съм бил две години в имиграция - в Испания конкретно) Знаеш, че първите години са най-трудните? И съм благодарен на Испания, за това което е правила в първите месеци за мен и много други. Това обачене ме кара да съм натъжен за самите испанци, а защо не и за французите и за англичаните, които са принудени да хрантутят такива като мен и като теб . Но......... 1 това беше във времена, когато светът и Европа специално благоденстваше...2. Поне тези които бяхя във Франция, като изключим теб са от "техните колонии" ...3 И сега какво фактите го доказват, че нито в Холандия, нито във Франция, нито в Германия хората искат да хрантутят чужденци. Искате го единствено вие безродниците, които се изучихте на гърба на България, отидохте да ви хрантутят (в първите години) там, повечето от вас оставихте възрастните си роднини на нас В България да ги изхранваме , докъто вие хранихте техните възрастни ( признавам по-добри от нас вашите роднини) и сега искате да приютим и имигранти ислямисти, които дори не сме колонизирали??? с какво сме им длъжни?? или на вас, които се натъжавате до умиление от Париж

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Анонимен, странно виждане имаш все пак - според теб човек отива в чужбина, за да бъде "хрантутен", а не за да се интегрира, да работи, да създава семейство, да гласува, да плаща данъци и т.н.

      Второ, според теб възрастните трябва да бъдат изхранвани, т.е. те не са работили, за да се изхранват сами чрез пенсия?

      Трето, не държавата ни образова, ами родителите ни, плащайки данъци на скапаната държава, за да може тя да скалъпи най-идиотската форма на образование, довела до тотално опростачване на цялото население (българите са най-слабо образовани в Европа - факт!). Та, кому казваш трябва да сме благодарни и за какво?

      Четвърто, страхът от въоръжените до зъби сирийски пеленачета... това ти го оставям да си го коментираш сам.

      Изтриване
    2. Сандо (предполагам от Александър), здравей брат. Недей да се срамуваш от България, това нито ще ти помогне, нито ще промени нещо. Не по случайност си роден българин и след като осъзнаваш ситуцията - бъди Будител (усмивка с намигване). Припомни си че няма българско семеиство което да не е дало ЖЕРТВИ, за да можем ние да сме свободни. Историята е показала и по тежки моменти където сме падали, ставали, изтупвали и продължили. Бог гледа - както казваме и рано или късно идва "Видовден" за всичко и всички. Радоста можеш само в теб
      да я намериш, другаде не я търси. Бъди Будител, брат. И както казва баба ми(да е жива и здрава) - по земята стъпвай гордо, но и на мравката път прави. единствената Истина, която може да съществува е хармонията от Всички Истини(дзен). Късмет на теб и семеиството ти. Тео

      Изтриване
  4. Много добре сте изразили мнението си. Имате моята подкрепа.. може би защото също съм имигрантка. Жалко е... но силно се надявам някой да Ви чуе и да се трогне защото смятам, че отношението ни към имигрантите неправилно... също така смятам, че медията има много негативно и провокиращо въздействие спрямо "нашумелият проблем"
    само мога да добавя, че все още не се срамувам, че съм българка и съм 100% сигурна че и Вие бихте могъл да намерите нещо, с което, поне да се радвате.
    Не бъдете така негативен - има надежда, там някъде в малката ни, скъпа родина.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Веси, наистина не виждам как човек може да бъде оптимист спрямо българското общество в сегашната му форма.
      Иначе поводи за радост със сигурност можем да намерим - нали затова сме в чужбина :-)

      Изтриване
    2. Предизвиквам те :)
      http://www.dw.de/100-%D1%85%D1%83%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/a-16064879
      с най-добри намерения. Ще ми е интресно да прочета какво си написал Сандо :)
      пп: предпоможих, че вече мога ми мина на 'ти'

      Изтриване