НА ПРОЩАВАНЕ

Скъпи приятели, драги читатели,

Реших да престана поне временно да списвам този блог и да участвам в социалните мрежи.
Първо, не мисля, че те са социални. Напротив. Чрез усещането за безмерна свобода и липса на физически контакт със себеподобните "социалните" мрежи ни карат да се затворим в илюзията за социален живот, за щастие, за дебат, за дискусия, за мисъл, за проект, за норма, за морал...
Второ, оплитайки се в "мрежите", човек ограничава полето си за обществено действие ексклузивно в една сфера, контролирана глобално от технократи с претенция за морал, социална мисъл и житейска философия и доминирана от анонимни актьори, преследващи определени цели от политически или комерсиален характер.
Во кратце, социалните мрежи се превърнаха в нова религия, създала нови форми на догма, инквизиция, индулгенции, виртуално щастие, пропаганда, манипулации от всякакъв род и подобие.
Смешно е, но фразата на Маркс за "опиума на народите" и "илюзорното щастие" звучи още по-актуално и силно днес, когато в развитите общества религията е заменена чрез социалните мрежи от маркетинг и политически стратегии, а вместо любов пък издигаме чучелото на интригантството, лъжите и потайността.
По този начин човешките отношения биват лишавани от дълбочината на човешките чувства и се изразяват единствено чрез късчета фрази, появяващи се на светлинен екран, който веднъж изгаснал, прекратява тази фалшива жизнена среда окончателно, радикално, машинално, а усещането за свързаност, популярност, както и всички интереси, хобита и разговори на човешки теми със себеподобните изчезват. Човек остава сам, какъвто всъщност е и пред екрана, но без да си дава сметка.
Да, социалните мрежи са не само "въздишка" на онеправданите и социално осакатени индивиди, но и последен дъх на човешките отношения от пред-дигиталната епоха.

Помислете само колко човекочаса се губят ежедневно заради нашите виртуални "занимания", колко човешка енергия и време се губи ненужно в писане на безпредметни коментари, колко ценни минути от нашия личен живот отлитат завинаги без да сме ги посветили на нашите близки и приятели... Колко много грешки биват правени без опит да бъдат поправяни. Оставяме ги там, заровени в нюзфийда, с надеждата че ще изчезнат от самосебе си и с божествената интервенция на невидимата дигитална ръка.
Истинската, човешката намеса обаче, мисълта и изкуството изчезват поради мъртвородените надежди, възлагани на виртуалния свят.

Днес взех това решение.
Не знам, може би утре, другиден, след една година ще го променя.
А може би не.
Може би животът ми коренно ще се промени.
А може би не.
Може би ще победя чудовището, в което съм позволил съвсем самоволно да се превърна.
А може би не.
Поне ще опитам.
Искрено се надявам да бъда оценен по достойнство като човек, а не като пишещ ефемерни фрази и писма субект. Да бъда оценен като баща, съпруг, стопанин, колега, писател, музикант, художник, готвач, строител, градинар и всичко останало, което бих искал да бъда. А не мога. Заради оковите на въздишката.
Искрено се надявам да бъда извинен за нанесените от мен вреди.
Искрено се надявам да спася всичко, което съм или бих могъл да съсипя с участието си в тази ролева игра, за която никога не съм бил подготвян.
Връщам се в живота, доколкото мога!

Пожелавам ви истинско щастие! Обичам ви!




....

....

Коментари