вторник, 7 юли 2009 г.

УРОК ПО БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАЦИЯ В ПАРИЖ


Сутринта започна чудесно! Жена ми дори хлъцна от учудване, когато ме завари да гладя с ожесточение ризите си – всичките сини ризи... След това щях да реша коя да облека.
Не ме свърташе на едно място, приготвих закуската, кафето, изстисках цяла кана портокалов сок и запрепирах да тръгваме да гласуваме. Жена ми обаче реши да се възползва от корупцията в изборния процес – „Трябва, казва, да ми купиш гласа!”
Е, как така? Да пусна прахосмукачката ли? Готово, и пода избърсах даже, след това отидохме на пазар, сготвихме, обядвахме... Времето течеше, а аз съвсем съзнателно удължавах момента на удоволствие – самото гласуване щеше да отнеме няколко секунди и затова отпивах от очакването на малки глътки, представяйки си безкрайността на свободата да разполагам с правото си на глас. Защото след урната човек се събужда и го боли глава; осъзнава, че е само малка част от обществото и че нищо не зависи от него, а насреща му се блещи реалният живот под формата на политически игри, икономически интереси и откровени псувни.


Най-после тръгнахме. Взехме метрото, а след това походихме. Минахме през Champs-Elysées, после кръшнахме през авеню Montaigne, където са представени всички големи модни къщи. Пътьом се насладихме на изложените модели, снимахме окичения в цветя хотел Plazza Athénée и най-после стигнахме до Сена. От другата страна на pont de l’Alma, на левия бряг на реката, се намира българското посолство.


Няма смисъл да ви разказвам за несъществуващите отношения между посолството и българската емиграция, защото те са също толкова хипотетични и фалшиви, колкото и
отношенията между българските държавници и обществото. Всъщност най-голямото нещастие на емигранта е да се окаже зависим от българските институции зад граница – за един печат ти вземат 30 евро („Идете да изтеглите от банкомата зад ъгъла...”), а сроковете за издаване на документи са повече от разточителни.


Ролята на посолството се заключава в организиране на приеми за едни и същи хора. За националния празник например в посолството се допускат само отбрани гости, а плебсът... абе на кой му пука за плебса? Освен това посолството служи за саботиране на всички български инициативи и за провокиране на разкол във всяко начинание, било то създаване на българско училище или нещо друго.

Самият вид на посолството ме накара да забравя за красотата на гражданското си чувство и ме приземи без парашут на place de la Résistance до вратата на консултвото и пред бюста на Апостола. Десетина метра по-далече, на авеню Рап, се намира входът на посолството с познатата мила родна картинка. Група наши сънародници, очевидно доведени под строй и пременени с тениски на ДПС, стояха на тротоара пред входа и хвърляха кръвнишки погледи. Понечих да ги снимам, но поради опасения за физическата си целокупност бързо се разкандардисах.

Гласуването наистина стана за един миг. След това побързахме да си тръгнем - цялата магия на демократичното таинство – и то в столицата на Свободата - се беше изпарила благодарение на институционалния фалш и презрителната гримаса на хората с тениските. В такива моменти човек наистина се чувства чужденец спрямо собствената си родина и най-страшното е, че се радва на това си чувство.

(Един ден по-късно видях изборните резултати от парижките секции - оказа се, че те нямат нищо общо с резултатите в България. След ГЕРБ се нарежда Синята коалиция, третата формация е ДПС, четвърта е Атака, а Коалиция "За България" остава едва пета. Явно някому не са стигнали парите за купуване на гласове зад граница...)


Обратният път беше дори още по-дълъг, но сега разходката ни послужи да се порадваме на юлското слънце. И отново през Champs-Elysées до Мадлената, а малко преди да се гмурнем отново в търбуха на парижкото метро, точно пред Големите магазини, се разминахме с още едно късче от майка България – цял ромски бивак . Този път обаче се престраших и снимах.


Винаги е така – отивам с радост да изпия горчивия хап на гражданската си съвест. Отдавна съм изгубил способността да чувствам разочарование, но надеждата ми за добро е все още жива. И кой знае, може пък следващия път не само мечтата за демокрация, но и целият изборен ден да стане красив, а лицата на работягите да се разтегнат в усмивка.

...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

7 коментара:

  1. Разбрах, че българите в чужбина са участвали много активно в изборите и са допринесни за случването на мечтания катарзис. Традиционно прогресивна е българската емиграция, която милее за отечеството.
    Но друго искам да те питам. Говори се, че новата власт ще промени изборното заканодателство, за да ограничи гласуването от Турция, най-вече от хора, които нито са българи, нито имат общо с България. Това вероятно ще доведе до ограничаване на правото на гласуване и на дългогодишните емигранти в европейските страни, които милеят за България повече от голяма част от дебилните ни съграждани тук в страната.

    ОтговорИзтриване
  2. Пък аз измих банята в къщи, като част от кампанията за купуване на съпружески гласове :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Много потресаващо звучи това с фанелкаджийте. Тук в България като цяло гласовете вървяха по 20 лв. парчето. От една приятелка, живееща в Париж, разбрах, че там депесарите зарибявали с по 10 евра + шапка (явно брандирана) - плоско, та плоско. Дано само за по-дълго останат зад борда и Радан се окаже прав, че това е началото на края! Много искам да го вярвам, защото ми омръзна да се срамувам от простотиите на неколцина.

    ОтговорИзтриване
  4. Изборното законодателство е прекалено архаично - човек ще рече, че е измислено за други времена, когато хората не са имали средство за транспорт. Не нужно да откриваме Америка, за да избегнем перверзния ефект - хората вече са го измислили, достатъчно е да ПОИСКАМЕ да оправим нещата. Във Франция например (започвам да досаждам с тази Франция, знам) избирателите са включени в избирателните списъци на дадена секция и могат да гласуват само там. А ако са заминали на почивка или на село да копаят градината, могат да дадат пълномощно на доверен човек, който също обаче трябва да е записан в същата секция. Толкоз!

    От личен опит знам, че прехвърлянето на документите от една секция в друга отнема понякога повече от година, така че човек наистина трябва да се организира както трябва, за да не му се налага да бие 1800 км в името на евро-конституцията, а французите да гласуват точно обратното и да го е яд... като мене...

    ОтговорИзтриване
  5. Аз път традиционно гласувам в една секция, която е на хвърлей място от кв.Столипиново-Пловдив. Наоколо кръжат ята купувачи на гласове с кръвнишки погледи, и човек наистина и съвсем се чувства чужденец в собствената си родина. Но какво да се прави, съдба. Мултикултурно общество сме ний тука, в Столипиново, България. Подобно на това в Париж, само дето сме само два-три века изостанали...

    ОтговорИзтриване
  6. Аз отидох доста рано към 10 часа и такива субекти не видях.Но на европеиските избори едни турци ме предредиха и ми направи впечатление,че гласуваха с отворена завеска на кабинката, явно за да се види, че са гласували правилно. За пръв път виждам такава мобилизация за ДПС във Франция.
    А ако забраната за гласуване на българите в чужбина може да спре купуването на гласове и феодалния вот за Доган съм готова да се откажа от правото си на глас.

    ОтговорИзтриване
  7. @ Nadia : В никакъв случай човек не трябва да се отказва от правото си на глас, но не трябва и да оставяме измамниците да опорочават демокрацията. Отказването от право на вот би означавало, че враговете на демокрацията са победили. Затова единственото разрешение на въпроса е да започнем да се борим чрез демократични закони срещу недемократичните прояви.

    Ако имаше постоянен списък на живеещите и гласуващите в Париж, колко екскурзианти щяха да довтасат незнайно откъде и да гласуват? Нито един! А ако човек трябва да предприеме сложна процедура, изискваща набавянето на документи и т.н., за да се запише в постоянния изборен списъл, колко от същите тези нехранимайковци би посветил време, енергия и средства, за да влезе в демократичната игра? Пак нито един! Затова трябва да направим от изборите граждански процес, който елиминира от самосебе си "екскурзиантите".

    Няма да е трудно, защото хората вече са го измислили. Нужна ни е само добра воля.

    ОтговорИзтриване