сряда, 28 януари 2009 г.

На Павлик Морозов с омерзение

Напоследък започна пак да понамирисва на комунизъм. Цензура в изкуството, подслушване в интернет, бой на площада, от радиоточката се носи гласът на Лили Иванова, държавниците ходят на поклонение в Москва и говорят руски като матерен език... Официалните медии лъжат и мажат на поразия, а обикновените хора съвсем охотно се топят едни-други, изписвайки донос след донос. Сред цялата тази павликморозовщина няма начин да не усетим как призраците от миналото понечват лека-полека да се събуждат и все по-често се сещаме за привидно забравени неща.

Случва ли ви се да си спомните съвсем ненадейно за нещо или някой? Изведнъж пред очите ви се мярва нищо и никакъв ахмак с каскет и вие кой знае защо го свързвате с... Павлик Морозов.

Или пак така - от нищото - се сдобивате с тягостна нощ и сънувате кошмари – в средата на тълпата сте и панически търсите начин да се измъкнете... А червените знамена се веят, докато екзалтиран глас бълва фанатизирани слова на фона на съветски маршове. Хората крачат, приветствайки със сковани движения шепата богопамазани атеисти на трибуната, усмивките са фалшиви, всичко вони на фалш. И на страх. През порите на челата се процеждат капчици ужас, невидими струйки омерзение мокрят слепоочията, душата на Човека агонизира в това окончателно унижение, в тази масова абдикация на личността.

Абдикация на личността в масата. Абдикация в сивата и хомогенна смес на нищото, на безличието, на гърчещата се в предсмъртни спазми съвест.


И Павлик Морозов за пример. Павлик предаде баща си на народната власт. Може би в замяна са му дали дрехи, та даже и нещо за ядене. Ето кое би било логично – той е бил гладен! И след това кулаците го убиват – него и по-малкия му брат. Или може би са го накарали да свидетелства срещу баща си по болшевишки, с пистолет опрян в с слепоочието... Или пък въобще не е съществувал, измислили са го да ни тормозят в съня, както и целият комунистически сън беше един безкраен тормоз.

Дълго време отхвърлях мисълта за идеологическите “икони”, отказвах да приема идеята, че зад тях наистина се крият реални хора с реални съдби и че нещастието им е също толкова реално. Но в крайна сметка събрах кураж и започнах да ровя, надявайки се по този начин да банализирам кошмара, за да го превърна в нещо безобидно.

********

Тогава, малко след гражданската война, когато болшевиките вземат окончателно властта в разорената Русия, политбюро решава да си отмъсти за слабата подкрепа от страна на украинските селяни, организирайки гладен геноцид. И докато съратниците на Нестор Махно висят обесени по дърветата, а последните бунтовници, криещи се по горите, биват избивани с химическо оръжие, цивилното население остава без зърно – комунистите конфискуват всички житни запаси.

Украина, житницата на Европа, умира от глад. Жертвите са милиони, има случаи на човекоядство, децата блуждаят по калните улици – сираци на една изгубена кауза, виновни за това, че са се родили.

Тези, които се осмеляват да скрият малко жито, за да се прехранват, биват разстрелвани.

Родният край на Павлик не е Украина, ами Сибир - Свердловска област. Там населението също е с неясна политическа ориентация и често е помагало на Колчак и чешкия легион. А в Екатерининбург белогвардейците дори са на косъм да освободят царя, та се налага Ленин да заповяда ликвидрането му.

Павлик Морозов... Дали и ти си поредният измислен герой, поредният Стаханов или Василий Зайцев, чиято роля е да вдъхва фанатизъм в гърдите на озверелите маси? Или наистина си съществувал и наистина си най-голямата жертва на анти-хуманизма? Да останеш сирак по собствена воля в онези смутни времена. Да си първият пример за тотална война. С тебе, Павлик, всъщност свършва 19-ти век и започва новата епоха, в която войните ще се водят не за победа, ами за изтребление. С тебе започва епохата на тоталитаризма и идеологиите.

Ти си първият анти-герой на нашето време.

За жалост истината съвсем не е романтична и фактите са лишени от всякакъв сантиментализъм. Не, Павлик не е бил гладен, не е бил принуден да се бори със зъби и нокти за живота си, не е бил с опрян в слепоочието пистолет. Той е сред най-слабите ученици, псува, бие се, тормози хората. Следвайки съвета на майка си, Павлик отмъщава на баща си Трофим Морозов, който е зарязал семейство и деца заради друга жена, като свидетелства срещу него в селсъвета. Павлик е хитър – по този начин не само си разчиства сметките, но и прави политическа кариера в този “рай за низшите и шутовете”, в който критериите за успех не са ум и морални качества, ами безрезервна вярност на партията.

И всъщност никога не е бил пионерче. И всъщност е донасял на болшевиките най-вече за лично удоволствие.

На негова сметка има и други доноси – срещу чичо му, срещу дядо му...

След процеса срещу бащата му Павлик и брат му Федя са зверски убити. За убийството са обвинени дядото, бабата, чичото и братовчеда Данила. Разстрелът на признатите за виновни служи за начало на масовото преследване на “кулаците” в СССР и за радикална колективизация. Така в родното село на Павлик - Герасимовка - успяват най-сетне да декулакизират населението и да направят колхоз. Неговият пример е последван от десетки, стотици, хиляди, милиони пионерчета, комсомолци, комунисти и други изверги, ламтящи за власт в условията на комунистическата революция и “победилия социализъм”.

Значи, Павлик, съдбата ти е също толкова банална, колкото и тази на всички останали нещастници в червената империя на нищото. И наистина си първият анти-герой на нашето време, първи светец в списъка на ленинските пионери. С фуражка вместо с ореол.


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

19 коментара:

  1. Жестоко написано. В буквалния смисъл, не като "многояко, готино"

    Жестоко и честно и съвсем справделиво...

    ОтговорИзтриване
  2. Браво! Чудесен текст! Поздравления!

    Все още плахата памет за Голодомора в Украйна, който убива милиони е потресаващ факт.

    По същия начин е потресаващо, че в България много плахо се помни масовото убийство от 01. февруари 1945г. (преди някакви си жалки 64г.)

    В момента в Габрово тече много активна дискусия за един паметник на Митко Палаузов - слядя в по е-изданието на местния "100-вести".

    Обобщението на трите несвързани факта е "мамата си трака"

    ОтговорИзтриване
  3. Поздравления за тази статия! Трябва колкото може повече материали от този вид за комунизма да се пишат и публикуват! Защото за част от по-младите поколения, особено в Бг, ами то комунизъм ... имало ли е? И ... толкова лош ли е бил? За някои от по-старите пък да не говорим ...

    ____
    Само дето Сандо пак не е пропуснал да се заяде с баба Лили, която, както видяхме, нищо общо няма с поддържането на комунизма - и не е участвала в лансирането на кандидатурата на Бокова, за което се твърдеше тук (не от Сандо). Бокова не е била на концерта! И даже така наречените днешни премиер, президент и министър на културата дори цветя не са й пратили! Което е хубаво! (Ако аз бях на нейно място и тия тримата ми пратеха цветя, щях да се почувствам много зле!) Ама, добре де, ако баба Лили е най-виновната и трябва чрез критика към нея да се изкупува вината за комунизма, сигурно тя не би имала нищо против ...

    ОтговорИзтриване
  4. Е, не исках да ви уплаша де :-)))

    Парадоксалното и жестокото в историята на комунизма е, че въпреки желанието на режима да прилага закона върху масите като цяло в основата на всичко стои човешката драма на отделния индивид. И колкото и да се опитват да пробутат идеологически оправдания за случилото се, комунизмът ще се запомни не със сърпа и чука на фона на червената звезда, ами със Сашо Сладура и още около 100 милиона жертви на всички болшевишки режими по света.

    Колкото до нашата, българската история - трябва да побързаме да си разчистим сметките с миналото преди миналото да ни е видяло сметката на нас ;-)

    ОтговорИзтриване
  5. Не мога, във връзка с всичко това - статията и коментарите - да не задам един въпрос, свързан с отношението ви (на Сандо и на другите) към едно явление днес (последните няколко години), което аз наричам костозомбизъм.
    Току-що (вчера) започнах да пиша във форума към вестника на Дачков "Гласове" - и съм удивен да видя същото, което чувам (чета) непрекъснато другаде - и в Нета, и "в живота".
    Значи, Костов е велик, той е извършил чудеса, той е антикоумнист, а ние сме с Костов. Ние сме против чалгата и сме много умни, щото ... сме с Костов, който е велик и т.н. Нещо повече: ние сме НОРМАЛНИ - и сме нормални пак по същата причина, а именно щото сме с Костов. А всички други са ненормални - щото изобщо са ... българи.
    Истината (моята, но и на повечето хора) е доста по-различна. Накратко тя е: Костов до 40-годишна възраст е бил пръв глашатай на комунизма, не е казал и "гък" на несъгласие с него (има хора като проф. Иван Славов, които ПИШЕХА така, че се разбираше, че са против), пълнил е главите на младежта с една варварска идеология, преподавал е една напълно ненаучна дисциплина, хвалил е най-големия изрод в световната история Ленин като "голям икономист", твърдял е (в дисертацията си), че съветската икономика е "прогресивна" за разлика от "буржоазната", давал е съвети на комунистическите убийци как да не загубят доверието на народа в първите седмици на демокрацията в техния парцал "Работническо дело" (след тяхното жестоко издънване). Обаче след една-две години - ХОП - оооооо, ама аз съм антикомунист! Айде бе?
    Истината, чисто фактологична, е, че той за ръчичка е заведен от Луканов при Желев! Друга фактологична истина е, че той не отвори досиетата! Според костозомбистите това е някаква "грешка". Според мен не е грешка, а е просто изпълнена (блестящо - трябва да се отчете) негова задача - ДА НЕ СЕ ОСЪЩЕСТВИ ДЕКОМУНИЗАЦИЯ, поставена му със завеждането му от Луканов при Желев.
    Благодаря предварително за вашето мнение и за това, какво трябва да се прави за РАЗОБЛИЧАВАНЕ НА КОМУНИЗМА И ЗА АНТИКОМУНИСТИЧЕСКАТА КАУЗА.

    ОтговорИзтриване
  6. Много добре написано! И нашенските тук са точно такива! Много съм съгласна и с последния коментар, на г-н Кабакчиев. Аз съм доста млад човек, дясно настроена, но с две ръце се подписвам като съгласна с мнението за Костов.

    ОтговорИзтриване
  7. С Павлик Морозов падна единия от стълбовете на рев.ком. възпитание на нас децата от 40-те и 50-те години.За другия стълб, Аркади Гайдар,написал"Тимур и неговата команда"; "Военна тайна"; "Чук и Гек" и т.н, преди няколко години прочетох в руските сайтове ужасни неща за него. Хладнокръвен убиец през гражданската война и психично болен човек. И този стълб падна.
    Третият стълб, Митко Палаузов, чувам, че също ще му местят паметника. Спомням си 1949 година. На пионерски лагер съм в Етъра и татко му , събрал ни около пионерския огън,с часове ни разправяше за неговите героични подвизи.

    ОтговорИзтриване
  8. Прекрасно написано.
    "Рай за низшите и шутовете" - написано от сънародник на безродника Павел Морозов.
    Искрени почитания.
    Алеко.

    ОтговорИзтриване
  9. Koмплименти!!!
    Винаги ти се възхищавам и чета с голям интерес статиите ти ;)
    Дано тази жестокост не
    тормози дори сънищата ни, a
    комунягите да изчезнат от настоящето и бъдещето!

    ОтговорИзтриване
  10. Благодаря много за реакциите! Комплименти отново за статията - и за другите статии (като изключим "неправилната" за Л.Иванова :-))))! Жалко, че няма повече такива блогове, особено в България. В България в момента - а и от доста време насам, става нещо наистина страшно. В морален смисъл, не в материален. И точно конструкциите от типа на тези тук липсват! Имам да кажа много още, но сега нямам време.

    ОтговорИзтриване
  11. Тука в коментарите малко ми прилича на десебарска трибуна, но темата е добра. съгласен съм с прочетеното, но ми се струва, че като цяло в България винаги си е било така. И след освобождението са се топели и са се преследвали българи, и после през 20-те, и след това отново, и при комунизЪма също, и след него продължаваме в тоя дух :( При комунистите е било най-брутално и вероятно затова реагираме остро, когато тази практика си продължава, а те отново са на власт. Проблемът е, че ако рече господ, от комунистите ще се отървем през лятото, но от себе си не знам дали ще успеем. Съмнявам се.

    Но не за това реших да се включа в коментарите. Покрай припомнянето на украинските гладове се сетих за другаря Чекатило. Предполагам, че за повечето хора е известно що за птица е бил въпросния другар - людоед. Споменавам го, защото след залавянето му, той бил казал на психиатрите, че когато бил малък - по време на въпросните гладове, майка му му казвала да стои у дома и да не излиза, защото ще бъде изяден, като брат си. Украинска кухня и молдовска. Казвам ги тези неща, защото е добре да се гледа на взаимовръзката между управлението, което е налице и промениет, до които води това управление.
    Добре е да помним комунизма, добре е да помним и това как преди 13 години изнесоха зърното. Последното го споменавам във връзка с една анкета за Чичибаба, която пуснах преди време и ми направиха впечатление две неща - много малко хора се престрашиха да гласуват в нея, за разликата от другата, която вървеше в тоя момент и това, че около 30% смятаха, че Чичибаба е някаква река, паланка или джамия...

    ОтговорИзтриване
  12. Японците биха го нарисували по много интересен начин, този "демон". За съжаление такива като него и сега ги има сред нас и то на ключови позиции.

    ОтговорИзтриване
  13. Няма мания колко велик е Костов. Има мания колко лош е той ;)

    ОтговорИзтриване
  14. Заглушаващото бръмчене в този прекрасен текст на Сандо е написаното от Балтазар Иванович. Някакви негови размисли за исторически вроденото и исконно желание на българина да топи.
    В допълнение към мислите на Балтазар Иванович - за ДСБ-арския шум.
    Върнах се и прочетох коментарите пак и пак. И установих - ДСБ-арите са Радан, Павел, Темплар и аз.
    В нито един от коментарите на тез достопочтени люде (на мен - майната ми)не открих ДСБ-арската им същност. Намерих искрено възхищение от мисъл и текст.
    Да, де. Ама на анти ДСБ-арите, като Кабакчиев, установих груба намеса в авторски блог. С провокативни въпроси към творец за политическа му принадлежност. Все едно сме на открито партийно събрание преди 1989.
    Дами и господа, посткомунисти и антидесебари! Радвайте се на изкуството, случайно срещнато. Оставете настрана комплексите си!
    РАДВАЙТЕ СЕ!
    С изключително добри ДСБ-арски чувства към вас:
    Алеко

    ОтговорИзтриване
  15. Анонимен7 юни 2010 г., 14:53

    Как не ви е срам да изпозвате детето точно така, както преди десетилетия - за мерзка политическа пропаганда. Разликата между вас, и тези разпространявали едно време историята за Павлик е нулева.

    ОтговорИзтриване
  16. Това не е дете, ами исторически персонаж. Освен това в текста ми няма нито грам полит.пропаганда, другарю Анонимен. И наистина е жалко, когато човек е неспособен да гледа обективно на историческите събития и това го кара да крие невежеството си под анонимност.

    ОтговорИзтриване
  17. Може и да е исторически персонаж (освен ако не е, но по последни данни изглежда, че действително е съществувал), обаче преди всичко е дете. На 13 години даже бих го окачествила като малолетен :) Нищо лично, нищо политическо, нищо "анти" и "про" - просто трябва да сме обективни :)
    Поздрави!
    (Не съм никой от горните анонимни, затова ще се подпиша:
    Кики)

    ОтговорИзтриване