9.09 или СВЪРШЕКЪТ НА СВЕТА


Не съм луд, не съм Пако Рабан и няма да ви плаша с падащи по главите на хората астероиди, или с разни извънземни, чиято физиономия досущ прилича на диня. В случая споменавам нещо съвсем реално, което всички здравомислещи хора считат за истински свършек на света. Имам предвид, разбира се, смъртта на някогашната България, на онзи свят, който след освобождението ни от османлиите няколко поколения българи се стремят да построят. Има дори и една такава велика книга на Симеон Радев – “Строители на съвременна България”. Или както казваше дядо ми Сандо, ако не сте я чели, значи нищо не сте чели и нищо не знаете нито за себе си, нито за България такава, каквато би трябвало да бъде, каквато ни я откраднаха онези, с червените петолъчки по челата.

Този период на нашата история бе изцяло унищожен от болшевишката революция, започнала с деветосептемврийския преврат. Да, признавам, революция е, защото наистина става дума за ефективна смяна на режима. Друг обаче е въпросът дали има нещо градивно и позитивно във всичко това. Защото както и да гледаме фактите, каквито и цифри да вадим и пресмятаме, ще се окаже, че повечето големи българи, повечето истински патриоти, интелектуалци, писатели и творци са живели и творили преди идването на Червената власт.

Тогава, на 9.09.1944 идва свършекът на света за независимата българска държава, преминала изцяло под контрола на съветския ботуш. Старата политическа класа също престава да съществува, заместена от банда съветски лакеи или екзекутирана от Народния съд. Съвсем скоро след това българската икономика също изчезва – национализацията и колективизацията лишават индустриалците, търговците и селяните от право да участват в икономическия живот на страната. Интелектуалците стават роби на общата работническа мисъл, претапят се в концлагерите и губят самоличността си.

“Какво тук значи някаква си личност” се казваше в предсмъртното послание на един от ТЯХ, червените времеядци (Н.Й.Вапцаров демек). Какво значи ли? Ами всичко!

Истинският свършек обаче, чийто фантом витае над историята ни и - искрено се надявам – ще тормози во веки веков прокажената съвест на гореупоменатите болшевишки безбожници, се заключава в едно друго престъпление. Става въпрос за опропастения живот на онези измежду нашите родители, които преминаха през този черен период без свобода, без духовност, без собственост и без мечти. Единствената следа от тяхното клето съществувание сме ние и затова считам за свой дълг да почета на тази дата мъртвороденото им поколение.

И все си мисля, че би било редно ние, живеещите свободни от идеологическото робство на червените, да уважаваме свободата и Човешките права поне с толкова повече, с колкото нашите родители са били лишавани от тях. И тогава може би донякъде ще възстановим правдата и болката от несправедливостта ще бъде излекувана. Амин!
...

Снимката е от личния ми архив : прототип на български социалист

Коментари

  1. Съжалявам,че коментарът ми няма да е съвсем по темата.Съгласен съм с всичко написано в статията,но не приемам позицията Ви относно "Н.Й.Вапцаров".Вярно е,че той е писател с открито комунистически убеждения,които личат в много от стихотворенията му,но това не значи,че трябва да го приравняваме с хората,които са спомогнали за упадъка на България след 9 септември по ред причини:

    - Много малко от комунистите след девети според мен ги е било грижа за идейте на социализма ,за "братството и дружбата" и другите лозунги на времето.Основен е стремеж при тези хора е личностната облага,ликвидиране на инакомислещите, а те самите са обикновено с ниска култура и еснафски манталитет.Вапцаров за разлика от тях вярва в една идеология,която наистина се оказва погрешна,но това е начинът ,по който той е виждал нещата,към това го е насочил житейският му път,не можем с толкова лека ръка да го обвиняваме и да зачеркваме приноса му към литературата ни.

    -Да,принос към литературата ни той определено има по мое мнение,стига човек да не е предубеден.Не всичките му творби са идеологически,образите на борбата,моторите и т.н. присъстват почти навсякъде наистина,но те в крайна сметка са универсални.Вазов също има открито русофилски творби,значи ли,че трябва да го заклеймим?Вапцаровите творби за мен са стойностни от чисто литературна и човешка гледна точка,неслучайно са преведени на 60 езика.Има много български писатели след 1944 год,чиито произведения днес са абсолютно неактуални и нафталинени.Творбите на Вапцаров са ценни и интересни и до днес за мен,а и за много други.

    -Творците често са с леви убеждения и това не е случайно - в левите идеи те виждат осъществени идеалите си.Друг е въпросът,че обикновено при тях наивността надделява над здравия разум,но именно тези идеали и емоциите,свързани с тях,им помагат да творят и да оставят след себе си културно наследство.Най-значимият гръцки композитор на 20 век Микис Теодоракис също е с леви убеждения и това проличава и в някои от песните му,но гърците не са се отрекли от него.

    Мога да напища още много неща ,но искам първо да чуя Вашето мнение. Ако ще слагате Вапцаров при "ТЯХ",моля първо се обосновете защо го правите и заслужил ли го е той...

    ОтговорИзтриване
  2. С всичко останало съм съгласна. С отношението към Вапцаров - не.

    ОтговорИзтриване
  3. Ех, Вапцаров... И вечното двоумене между човека и твореца. Само че забележките ви са неуместни, защото в нито един момент не поставям под въпрос качествата на творчеството му... с изключение на прозиращите от време на време идеологически забежки, разбира се. Но в другия спор - този за ангажираното изкуство, фестивалите на политическата песен, изложбите от портрети на Ленин и т.н. - съм твърдо убеден, че истинското изкуство се създава заради самото изкуство, а всяка политическа намеса го превръща в пропаганден материал.

    Колкото до политическата принадлежност на човека-Вапцаров - тук вече спор няма. Не знам доколко е бил виновен, дали наистина е бил терорист, дали е заслужавал присъда и т.н., но така или иначе правосъдието вече е казало тежката си дума. Искрено съжалявам за екзекуцията му, защото самата смъртна присъда е антихуманна. Поради същата причина съжалявам и всички жертви на комунизма, които според някои историци са около 100 милиона души.

    Не съм сигурен, че съучастничеството в престъпления срещу човечеството може да бъде извининено с идеализъм и затова ми е невъзможно да затворя очите пред грешките на човекът-Вапцаров. Обаче с удоволствие чета стиховете му, защото присъдата важи за хората, но не и за изкуството.

    По същия начин чета и книгите на Селин, който е неввероятен писател, но за жалост е сътрудничил с нацистите и се е проявявал като антисемит по време на немската окупация.

    Селин ме задължава да не спирам с отговора си дотук, защото има един друг много голям проблем, свързан с нашето минало. Не е възможно да затворим очи и да се направим, че ен го виждаме! Имам предвид престъпленията на комунистическия режим, които все още не са осъдени от обществото. И може би затова все още спорим за Вапцаров и объркваме човека с твореца. С нетърпение очаквам деня, в който ще престанем да защитаваме единия с достойнствата на другия и ще можем да оценим творчеството, отърсени от политически мисли и страсти.

    ОтговорИзтриване
  4. Аз пък съм много съгласна с отношението към Вапцаров. Има две-три добри стихотворения, останалото лъха на машинно малсо и соц. На всичкото отгоре още мъчат учениците с него. А редица свестни поети, които сме имали тъй ще си останат неизвестни за поколенията.

    ОтговорИзтриване
  5. Съгласна съм с абсолютно всичко, написано в този пост, с изключение на едно: цитатът на великия поент Вапцаров (защото той е наистина велик, и забележете И ТОЙ Е ЖИВЯЛ И ТВОРИЛ ПРЕДИ 1945 г.)"Какво тук значи някаква си личност" е взет извън контекста на стихотворението и времето, ето защо вие го тълкувате грешно. В крайна сметка самият Вапцаров е една от големите български личности и добре си е давал сметка за това, че неговият живот няма особено голямо значение по времето, когато милиони хора умират в една Световна Война. Така че някои написани неща не бива да се разглеждат еднозначно и само от съвременна гледна точка... В крайна сметка левите поети по това време са отличителна черта на световната литература от онова време, светова литература, на която Вапцаров заслужено принадлежи. Е, разбира се, в днешно време "личността е всичко", а и вие навярно не сте добре запознат с тенденциите в поезията, затова извинявам малко небрежният ви коментар за Вапцаров. На фона на всичко вярно казано, това е простима неточност :))) Поздрави :)))

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар