петък, 17 юли 2009 г.

НЮ ЙОРК - СТОЛИЦАТА НА СВЕТА




Това е! Кризата захлупи световната икономика и докато Обама разсъждава на глас какво трябва да се предприеме, курсът на долара падна до рекордно ниски нива спрямо еврото. И така, дойде време за евтин туризъм в САЩ!

Може би наистина са ми минавали подобни мисли през главата, а може би – със или без криза – пак щях да замина на екскурзия до Америка... Така или иначе Ню Йорк за мнозина е не само мечта, но и житейска цел.


Не е никак лесно да разказваш за град, който всеки познава... Каквото и да кажа, все ще е казано вече, а забравя ли да кажа нещо – към мен веднага ще завалят упреци в неточност, липса на наблюдателност, пристрастност, интелектуална несъстоятелност и мързел, а многоуважаемите читатели ще констатират в скромната ми личност разни недостатъци и психологични проблеми, каквито пък в крайна сметка може и наистина и да имам. Затова започвам разказа си с особено мнение.


Пристигнахме в Ню-Йорк с полет от Бъфало (още Алеко беше отбелязал, че на хамерикански се произнася Баафлооууу). При приземяването се сетих, че само няколко седмици по-рано бяха станали два инцидента със самолет – във Бъфало и в Ню-Йорк – при втория случай самолетът се беше приводнил благополучно в Хъдсън ривър.


На летището се качихме в препълнен бус-такси... Не беше като българските маршрутки, защото всички пътници бяха седнали, но имайки предвид особените телесни размери на американците (дето има една дума - кинг сайз), седалките ми се сториха доста тесни. Освен това вътре имаше и телевизорче, на което течеше праисторическият сериал “К 2000” с участието на известния със спасителските си качества Дейвид Хаселхоф.

Шофьорът събра плащанията, шофирайки и сричайки като първолак имената върху кредитните карти, което създаде реална опасност от ПТП. С периферното си зрение отчитам тази интересна подробност, а иначе се опитвам да изпия с очи откриващите се пред мен американски чудеса, булеварди, небостъргачи, минаваме по моста от Куинс към Манхатън, а сърцето ми тупти като влака за Петрич и Култа през горещ летен ден.... Оказва се, че ние първи слизаме от таксито – шофьорчето помага да свалим багажите и протяга ръка – понечвам да я стисна, но се сещам, че всъщност трябва да додам задължителните 15% бонус/бакшиш.


Настанихме се в хотела (Мариот на ъгъла между 5-то и 40-то авеню) и веднага запрашихме на разходка из Голямата ябълка.


Предупреждавам, че разглеждането на Ню Йорк е свързано с постоянно напрягане на вратните мускули – всичко в тази градска джунгла расте нагоре и нагоре в едно непрекъснато състезание към небето и слънцето. В това се изразява и основната му разлика с европейските ни разбирания за градоустройство – тук силата не се разстила в безкрайни територии, ами остава концентрирана в собственото си усилие за извисяване. Затова след едно качествено разглеждане на Ню Йорк непременно ще ви се схване врат.

Обиколихме го всякак – най-вече пеш, но и на колело, и с туристически автобус, и с метро... Поради архитектурните особености на небостъргачите се налагаше да ползваме и асансьор повече от обикновеното.

Ексурзоводът с наслада разказваше за историята на различните квартали, за филмите и сериалите, заснети на всеки ъгъл, за големината на постройките... Всъщност, всяка сграда тук участва в състезание за някакъв рекорд – тази е била най-висока еди-коя си година, след това другата поела щафетата, а после и третата... Пощата е най-голямата, магазинът също... Наслушах се на постижения и си казах, че не е трябвало да кръщават града Ню Йорк, ами Най-Йорк.

Цените се оказаха съвсем сходни с тези в по-скъпите европейски столици. Колкото до храната, има за всички вкусове по нещо – от традиционните улични продавачи на хот-дог до изтънчени ресторанти с всякакви национални и международни кухни.

След уморително разглеждане “долу” непременно разгледайте и “горе” - качете се на Empire State Building, откъдето ще се порадвате на невероятното стълпотворение от небостъргачи. Подобна гледка можете да видите и от много други места, но Empire State Building е наистина класика в жанра.


Особено красив и интересен е и нощният Ню Йорк – на Time Square настроението винаги е празнично, а рекламите и осветлението са като постоянен фойерверк. Съветвам ви, ако наминавате наблизо, да се качите на последния етаж на тамошния хотел Мариот, където хората са устроили подвижен бар – пиете си напитката, а Манхатън се върти около вас с валсова стъпка.


Другите важни неща за разглеждане, дето си ги знаем, са музеите и разните забележителности. Предполагам се досещате за тях – всички сме ги виждали по телевизията, на кино, в литературата, на картичка в секцията при комшиите и т.н., а ако седна да ги изброявам, със сигурност ще ви отегча. И все пак, при наличието на време и ищях не би било зле да посетите МОМА (задължително !!!), Metropolitan Museum of Art, музея Гугенхайм и още един куп музеи – човек ще рече, че във всяка по-малка сграда има по един музей! Разходете се из Сентръл парк, отскочете и в различните джаз-кафета с музика на живо, до статуята на свободата, до пристанището, до моста Бруклин, до сградата на ООН, до различните самобитни кварталчета на южен Манхатън и до по-народните

северни квартали... И докато се огледате, седмицата ще е минала, а на вас хич няма да ви се

тръгва и направо ви прилошава, особено като се сетите за бачкането, градския транспорт и загадъчните мутри в него, дето ви кашлят в лицето за разнообразие.


Ех, Ню Йорк! Вече знам как изглеждат на живо полицейските коли и пожарната, продавачите на хот-дог и светещите

реклами... Не знам дали е „най” във всяко отношение, но съм сигурен, че е най-космополитният град, в който някога съм стъпвал с пропътувалите ми хиляди километри ходила номер 42.

Всичко е точно толкова внушително, колкото си го представях, и затова първото ми впечатление бе свързано с обвзелото ме внезапно спокойствие – да, най-после посещавам този задължителен за посещение град и осъществявам

детската си мечта. Сега вече новата ми цел е да се върна пак тук възможно най-скоро и за повечко време!





Мястото на World Trade Center


С колелото...





Снимките са от личния ми архив

.............

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

4 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Имаш талант на разказвач.
    Нищо не си описал с подробности, а сякаш ме пренесе там...
    Поздрави :)

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ти за прекараните тук минути ... върна ме 4 години назад, когато имах щастието и аз да посетя Ню Йорк - но ние бяхме в хотел Карлътн на Медисън авеню и 29 улица ...спомените са за това да топлят :) Отново ти благодаря за описателния разказ :)

    ОтговорИзтриване
  4. Ох, както напоследък ми се е отворил апетит за пътуване... наистина си заслужи благородното ми завиждане ;)

    ОтговорИзтриване