петък, 30 май 2014 г.

КАЖЕТЕ, ДРУГАРИ, КАК МОГА ДА СЪМ ВИ СЪРДИТ?!

Тези дни бях доста гневен. Така се чувствам обикновено, когато някой ме напсува напълно безпричинно. В случая обаче усещането за накърнена чест и желанието за саморазправа, примесени с чувство на безсилие и лека доза отвращение, бяха породени от семейство Ангелови-
Паметник на миньора в Перник
Лаверн, представляващи "лявата идея" и именно поради тази причина отстояващи правата на най-бедните и онеправданите чрез манипулации, шантажи, тормоз и обиди.

Та, след думите на Достена Лаверн преди месец, когато нарече онези, които не възнамеряват да гласуват за нея, "ядящи фекалии", признавам, получих остра неприязън към и без това наподобяващия червено мекотело политически субект, катапултиран от Страсбург в страната на Ботев и Левски по строго партийни причини, убягващи на простите хора като вас и мене.
Когато обаче превъзходната мамица на Достена, университетската преподавателка Мария Пиргова демек, си позволи да обяви миньорите за интелектуално недоразвити тапири, тогава вече нещо ме жегна, карайки ме несъзнателно да попипам кобура, висящ според въображението ми нейде в областта на дясното бедро. След това обаче се сетих, че никога не съм имал кобур и че с подобна червена измет човек е по-добре да се разправи евентуално с типичния за миньора-копач инструмент - шилката. Или може би дори с класическа лопата, ама с тъпата й страна.

Да, потомък на миньори съм. Но не от Бобов дол, ами от Перник. Още прадядо ми е бил ковач в мината, а аз самият израстнах в "града на Димитров", който благодарение на Пиргова и нейните съмишленици е понастоящем най-мръсният град в Европа. Перник се слави също така и с високата безработица, и с високата престъпност, и с порутените от земетресение сгради, за които "социалистическата" управа на града отказа масово помощи. За сметка на това обаче социалистите построиха една бутафорна имитация на средновековна крепост от пластмаса. И въобще Перник, както и Бобов Дол, е нещо като паметник на болшевишко-комунистическата диктатура в България, на паразитизма, на експлоатацията, на човешкото падение.

Да, миньорско чедо съм и се гордея, че произхождам от град, в който през годините на скапания социализъм-комунизъм хората си изкарваха хляба с пот на челото, докато самозабравилите се партийни аристократи живееха като патриции на гърба на плебса. Но това може да се прости евентуално в името на помирението, можем да погледнем с леко око на експлоатацията и пропиления живот на родителите си в името на едно по-добро бъдеще за нашите деца. Когато обаче високомерната мамица на Лаверн ни лишава от възможността да сме хора с чест и права, когато ни изкарва неграмотни и достойни единствено да мъкнем хомота на червеното робство, когато ни принизява до нивото на добитъка, заслужаващ само презрение и тояга, тогава вече си казвам, че може би помирението и прошката биха били поредното престъпление срещу жертвите на тоталитаризма и тяхната памет. И същевременно си задавам въпроса защо бе, другарко Лаверн, защо Вашата мама иска да отдете в Брюксел, или в Париж, или в Ню Йорк? За да представлявате животни ли? Че нали е унизително за такива червени аристократки като Вас и Вашата мамичка да изпълнявате роля на овчарки пред стадото на миньорите? Та не Ви ли е страх, че в Брюксел, или в Париж, или Ню Йорк вашите върли врагове, гадните капиталисти, ще си кажат : "Гледай ги значи, мръсните червени уруспии, идват тука да ни осмърдяват гадния капиталистически въздух с адската си зловоня, породена нейде из недрата на миньорските шахти. Сигурно идват да защитават правата на онеправданите миньори, дето нямат акъл да прочетат един вестник дори! Ох-ох, колко само ни е страх от скапаните червените кучки!"

Не, другарко Лаверн, след Вашите думи и най-вече след изказванията на Вашата мамица, никой няма да си помисли, че Вие и мамичката Ви имате намерение да представлявате нейде други интереси освен Вашите лични и тези на червената клика, с която в други времена и на други географски ширини обществото щеше да се разправи така, както ентомологът забучва пеперудките, преди да ги подреди на дъсчица с надписче. Защото Вие и маменцето Ви мамино сте изчадия адови, дошли да овампирясат окончателно и без това тъжния и тежък живот на сведените до скотско съществуване обикновени хорица-миньори. Не, Вие просто искате да си пълните тумбаците чрез европейските ценности, от които ви се повръща, като в същото време служите на Партията и на Москва. Ето, това е голата истина, другарко, а Вие и Вашата мамка мамина само се правите, че не сте я схванали.
Както може би сте се досетили, още съм бесен и дори леко потропвам с крак, утъпквайки въображаемо пръстта над нещо току-що заровено.
Но пък за сметка на това не съм сърдит, никак дори! Та нали за да се обиди човек някому, би трябвало да има поне частица взаимна емпатия, уважение, съпричастност, разбиране? А у нас, или поне у мен, няма. Може би Лаверн и мамичката й биха ми подхвърлили парченце хляб, очаквайки, че ще гласувам за тях на следващите избори, но иначе всички разбрахме как гледат те и тям подобните червени боклуци на собствения си електорат и на гласоподавателите, и на хората въобще. И затова съм сигурен, че и те не биха се разсърдили за малко грубите ми думи по-горе.
Пък ако се засегнат, нека си кажат, че пиша така, както чета вестник, защото съм потомък на миньори и част от презрения плебс. Оня с шилката.

...
Снимката е взета от този блог
...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 28 май 2014 г.

СЛЕДИЗБОРЕН ЦИРК "БСП"

Голям смях падна пак благодарение на дементната Столетница, която за кой ли път вече се чуди кой й е напълнил памперса, кой е виновен за изборния провал и всичко останало... А отговорът е само един - за последния четвърт век, както впрочем и през последната година и нещо, управлението на полупотопената ладия, наречена България, е било изцяло в нейни ръце и повечето зулуми са лично нейно производство. Нейно и на московския бащица де, защото не бива все пак да забравяме чии интереси обслужват товарищите Станишев, Гоце и прочие. И кланият-недоклан изборен закон, позволяващ всякакви злоупотреби и машинации също е нейно отроче, както впрочем и всички анти-демократични и анти-европейски прояви напоследък  (в Бобов дол, а и другите очевидни изборни измами, горене на европейски знамена и т.н.).
Особено комично се получи с непредвиденото избиране на Момчил Неков за евродепутат благодарение на преференциалния вот. Тук разбира се лъсна голата истина - Столетницата играе на демокрация с не дотам демократични прийоми, като например инструкции за гласуване и т.н., каквито в други държави биха били незаконни, но в България са редовна практика.
И ето, хашлакът Момчил Неков, първоначално изтипосан в листата на БСП за запълване на бройката и за демонстриране на майчино чувство спрямо комсомола, изведнъж се оказа първенец в изборната надпревара, измествайки Станишев от челната позиция и изритвайки парашутираната от Страсбург Достена Лаверн обратно в гнилата Франция.

Последвалата реакция съответно отговаря на демократичния дух на Партията. Висши кадри открито започнаха да бият отбой и да разкриват картите си, показвайки на всички истинската си същност, която без маска и без грим мяза повечко на гьонсуратлък, отколкото на напъпила роза.

Първа пробва да сътвори "опорна точка" Мая Манолова - станала била "техническа грешка". От което излиза, че червените роботи, гласуващи безцеремонно за БСП от зората на демокрацията до днес, явно са бъгирали нещо... Е, по-досетливите измежду нас бяха зацепили вече де, но все пак бе хубаво да го чуем от сладострастните устни на Майчето. Това обаче означавали ли наистина, че Партията контролира вота? Защото ако е така, БСП наистина няма място в демокрацията, а изборните роботи са за скрап.

Втората "опорна точка", подлагаща под съмнение здравия разум на червения електорат и въобще изборните резултати, бе изразена от една друга цветнокоса примадона - Илияна Йотова. Според нея Момчил Неков бил прекалено млад и неопитен, а европарламентът не бил училище... Ах ти, другарко-кугарко, такива ти били плановете, а?  Значи неуките миньори в Бобов дол са гласували за тебе, Майчето и вся остальная с надеждата, че ще ги понаучите на това-онова? Значи всъщност искаш да си пазиш Момчилчо до себе си, за да го учиш самата ти на занаята, в който вече толкова време вриш и кипиш? Разбирам те напълно, нооо в демокрацията вотът е свещен и неприкосновен и никой не може да накара народния избраник да изневери на оказаното му доверие и да се откаже от топлото местенце в брюкселската соба със съответната заплатка и разните му там други екстри. А освен това в Брюксел Момчил със сигурност ще ти намери достойна заместничка зад някоя витрина.
Не, наистина, не си правете сметки да си признавате фалшификациите безнаказано, защото вече дяволите ще ви вземат!

Това е, другари, излагацията на БСП е пълна и въпросът за оставката на настоящото правителство от палячовци е по-актуален от всякога. Обирайте си крушите преди да сте я втасали съвсем, банда лъжци!

....
....
....



Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 26 май 2014 г.

А ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ НА ИЗБОРИТЕ ПОБЕДИ НЕХАЙСТВОТО


Политически шок, шамар, цунами... Такива са заглавията на вестниците днес след историческата победа на крайната десница (Фрон насионал или ФН) на евроизборите, превърнала се изведнъж в първа политическа сила с 25% от гласовете. Такива обаче бяха заглавията и преди тридесет години, когато за първи път ФН на Жан-Мари Льо Пен спечели 10,95% , такива бяха след това всеки път, когато наблюдателите изведнъж с учудване и ужас откриваха, че гласпоодавателите са излезли от правия път на праведната политика, за да подкрепят екстремизма. Е, да, ама с охкане и ахкане нищо не се постига, а обикновеният гласоподаветел очаква съвсем различна реакция на протестния си вот, който в крайна сметка става все по-малко протестен и все повече реално нападателен и екстремистки. Защото управлявалите и управляващи партии си затварят очите пред желанието за реформи на европейско и национално ниво, а в същото време се впускат безрасъдно на предпочитания от Фрон насионал терен - имиграция, престъпност, патриотарски протекционизъм - наливайки по този начин вода в мелницата му и придавайки значимост на иначе неприложимите и абсолютно неприемливи политики.

През 2002 г. Жан-Мари Льо Пен стигна до втори тур на президентските избори именно защото дебатите се водеха около уж тревожните нива на престъпността. След мобилизацията срещу крайната десница, позволила на Жак Ширак да победи Льо Пен с над 82%, не бяха предприети никакви мерки за успокояване на общественото мнение. Напротив - през 2005 г. избухнаха бунтовете на предградията, предизвикани до голяма степен от амбициозния Никола Саркози, съзрял в заиграването с идеите на крайната десница удобна вузможност да излезе на преден план предвид президентските избори през 2007 г. Пак през 2005 г. французите гласуваха срещу предложението за европейска конституция, но и този път политиците не приеха предупреждението насериозно.

По време на президентската кампания през 2012 г. Саркози продължи пагубната си стратегия, която не му донесе очакваните дивиденти, но пък за сметка на това даде необходимия тласък на ФН за добро представяне на парламентарните избори - за първи път от 1993 г. фронтистите разполагат с представителив Националната асамблея.

И така, Фрон насионал зае солидни позиции в политическия живот на Франция и дори ги затвърди на местните избори. Снощи след обявяването на предварителните резултати на европейските избори Марин Льо Пен - лидер на ФН и дъщеря на основателя на политическата формация Жан-Мари Льо Пен - гордо представи новия афиш - "Фрон насионал, първа политическа партия във Франция", а наблюдателите отново и отново констатираха тоталната липса на доверие към традиционните управляващи партии. Този път обаче изненадата липсва, защото резултатите отговарят на предвижданията.

В крайна сметка Фрон насионал спечели съвсем логично. Първо, защото за разлика от останалите партии води ожесточена кампания - дори и в деня на изборите огромното мнозинство от паната, предоставени за разлепване на агитационни материали, остана незаето. Второ, защото всички партии - дори и еврофилите - с охота критикуваха сегашната Европа, засилвайки по този начин идеята на ФН за радикални промени и разпалвайки народното негодувание срещу европейското разточителство, съставляващо според някои спирачка за френската икономика.
Трето, французите са сред основоположниците на европейския процес, но националното унифициране с общи европейски норми не предизвиква у тях особен ентусиазъм. Освен това приоритет за французите представлява единствено ставащото в държавата им. Поради тази причина вчера на изборите за европейски парламент едва 43% от френските гласоподаватели си дадоха труда да гласуват. От което следва, че Фрон насионал е спечелил едва 10% от гласовете на общата маса избиратели и че всъщност сътресението произлиза най-вече от ниските резултати на социалистите (13,98%) и на дясната партия ЮМП (20,79%). За най-голям виновник обаче наблюдателите сочат настоящия президент Франсоа Оланд, чиято политика вече две години не дава никакви плодове. Очевидно търпението на французите към президента им вече е окончателно изчерпано - едва 11% от тях считат сега, че Оланд става за... президент.
Въпреки всички причини, които ни позволяват да релативизираме резултатите на крайната десница, наистина изглежда жалко, че разчиствайки сметките си със собствените си политици, французите изпращат в европейския парламент представители, които ще получават заплата, за да саботират европейската идея. Дано да става дума за прецедент, защото иначе...

...
...




Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 22 май 2014 г.

QUO VADIS БЕ, ЕСНАФ?

Quo vadis, къде си тръгнал? Във времето и пространството, в планината на живота?
Тръгнали хашлаци да планинарстват без подготовка, без екипировка, просто така, защото са
младежи, а призванието на младежа е да пробва онова, за което възрастните нямат кураж, за да се превърнат по-късно самите младежи в дръзки възрастни, борещи се на свой ред смело за бъдещето на децата си. И затова бъдещето е именно в ръцете на нашите младежи. Е, ако не ги направим еснафи и търгаши като нас, разбира се... И ако не отрежат и те крилата на децата си...

Спомних си как като дете обикалях из планините с приятели, как се катерехме без екипировка по скали и дървета, как ловяхме гущери и змии... По-късно, вече като юноши, пак се вдигахме на импровизирани излети из Витоша или експедиции в Духлата, без подготовка и без да предупредим никого. Тръгвахме сутрин и се прибирахме вечер за вечеря доволни и свободни.
Днес не е така. Онези момчета, които посмеят да тръгнат смело напред, веднага биват скастряни. Ако изпаднат в беда, обществото тутакси им тика под носа фактурите за спасителните акции - видите ли сега колко скъпо ни струвате на нас, еснафите, дето изчисляваме всичко в левчета, виждате ли всъщност колко ви струва животецът в тази иначе толкова евтина и скапана страна, където свободата на словото и правото на глас се търгуват като буца сирене на тезгяха на човешкото падение? Виждате ли колко ни струва образованието и дипломите ви, дето всъщност нищо не струват? Добре поне, че за възпитание нищо не даваме - нито време, нито пари, нито търпение, нито желание да направим от нашите момчета и момичета граждани, служещи с достойнство на републиката и нацията.
Ето къде ни е грешката, обаче сме слепи да я видим - имаме народ, а нямаме нация, имаме държава, а нямаме нито република, нито демокрация... И най-вече - имаме образование, а нямаме възпитание. Апропо, замислялили сте се защо в големите дъжави се казва "министерство на възпитанието", а не както при нас "министерство на образованието"? Достатъчно големи сте, за да се сетите сами... Ако не ви се губи време за мислене... Защото времето е пари, нали? Да, възможно е да сте прави... Само че, драги мои, едно нещо е сигурно - нищо не струва толкова скъпо, колкото липсата на възпитание и култура - гражданска и всякаква.

Така сме възпитани ние, да слагаме цена на всяко нещо, дори и на човешкия живот, които според по-наивничките философи и прочие бърборковци уж е безценен.
С еснафските реакции, последвали една рутинна спасителна акция, показахме колко държим на младото поколение и какви ценности всъщност защитава обществото ни. Съвсем логично народът ни се топи ("гледането на деца струва скъпо"), а останалите шепа младежи залагат вече единствено на материалното. Един ден те най-сетне ще престанат да търсят свободата из Балкана, защото тогава българите ще сме само един неприятен спомен. И тогава на връх Ботев ще турим една табелка : " ЗАТВОРЕНО ПОРАДИ ЕСНАФЩИНА".


...

....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 20 май 2014 г.

МЕНЮ ПО СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ

Четейки сутрешните новини, човек може изведнъж да усети нещо необичайно... Някакъв странен привкус да му вгорчи усещането от сутрешното кафе с кроасан или боза с кифла, нещо силно притеснително да го накара да се ущипе, за да се убеди, че не сънува кошмар, ами живее в реалния свят с реалните кандидат-депутати за европарламента... И всеки ден му се сервира поредната порция изненади със съмнително качество, но в обилно количество - Пеевски, Бареков... Станишев държи речи на митинг с палеж на европейското знаме... Абе цирк!

Днес се радваме на "новото лице" на соцпартията - кандидатката-социалистка Достена Христова Ангелова-Лаверн, за която стана ясно, че е имала някакви неприятности с френското правосъдие. Като всеки потомствен болшевик госпожа Лаверн, наричана от другарите си "АЕЦ на Партията" (ах, че романтично!) изпусна нервите си и избухна точно като атомна електроцентрала от съветски тип!

Още не мога да се съвзема от прочетеното! Какъв изящен изказ! Гали ухото като ромон на планинско поточе! Само социалистите го могат туй. Ликуй, народе, Достена ще ти е евродепутат!
"...аз ще бъда евродепутат на хората, които имат нужда от духовна и политическа храна, а не от хората, които искат да се хранят с фекалии" - заяви пред OFFNews.bg Достена Лаверн.

А вие, уважаеми читатели, с какво се храните? С духовна и политическа храна или с... А? За кое точно ще отворите човки, за да могат нашите евродепутати да ви нахранят, както подобава?
Ами така е... Ново лице, нова храна... Да ви е сладко!





....


.... 



Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 15 май 2014 г.

БЪЛГАРИЯ, АМА НАИСТИНА БЕЗ ЦЕНЗУРА

Когато в политическото пространство се появи поредната бутафорна формация, наречена "България без цензура", си зададох въпроса какво, аджеба, искат да кажат с това нелепо име? Към коя България се обръщат и за каква цензура става въпрос? Цензурата е била измислена и е служила в древен Рим за преброяване на населението и каталогиране на имуществото предвид определянето на различните съслойки - тази цензура ли не ти трябва бе, джанъм? Или може би става въпрос за онази цензура, целяща опазването на благоприличието в обществото?  Нима въобще българинът знае какво е цензура, че да си даде сметка за евентуалните ползи и вреди от нея? Защото цензурата като разумен контрол би могла да предпази от изкривявания, а като тотална забрана би ни лишила от свобода на словото. По мое скромно мнение в България няма абсолютно никаква цензура в нито една сфера на социалните отношения, нито разумна, нито неразумнa!

Няма цензура в медиите и затова вестниците се превърнаха в долнопробни таблоиди, бълващи неграмотно жълта информация чрез тотално омаскарен език.

Няма цензура в културата и затова в момента единственият развиващ се жанр е чалгата.

Няма цензура в социалните отношения и затова всеки е свободен да изразява дискриминационни и всякакви маргинални мнения, както и да подтикват към асоциални настроения. Погледнете само политиците какви неща си позволяват. Атака например не отзнаменува ли влизането си в парламента с публикуване на списък с "вредни" евреи?

Особено трагично е положението в социалните мрежи, където под прикритието на анонимността или полу-анонимността на необятната информация всеки може да изрази на висок глас онова, което обикновено се свеним да кажем на глас пред хора поради морални моралните задръжки. Но тези задръжки постепенно падат, а реакциите срещу зачестяващите форми на дискриминация стават все по-тихи и по-тихи, докато накрая не се превърнат в мълчание или блеене. Блеене на овци, поведени на заколение.

Когато създателят на "България без цензура" Николай Бареков нарече народа си "боклук" и го заплаши с въоръжена саморазправа, какви санкции му бяха наложени от страна на правосъдието? Никакви! Ами да, човекът наистина е разбрал как се живее без никаква цензура и явно му е харесало!

Когато премиерът Борисов нарече българите "кучета", по какъв начин бе цензуриран или

наказан? Партията му пак събра най-много гласове на парламентарните избори.

Преди време трима хашлаци се снимаха в неприлични пози с портрети на исторически персонажи. Ромският произход на момчетата бе достатъчен повод обществото да поиска те да бъдат линчувани, убити, правени на сапун и т.н. Прилагам снимка, на която можете да прочетете част от расистките изказвания (вижте също така коментарите на линка по-горе). Каква беше реакцията на обществото срещу очевидното подстрекаване към убийства? Мълчаливо съгласие!

Когато сирийски бежанци биват нападани, ръгани с ножове или гонени, каква е реакцията на обществото?! Гузно мълчание!

Миналата седмица върху фейсбук-стената на моя съученичка, понастоящем общинска
съветничка-социалистка, една от коментиращите, говорейки за възпитанието на децата, открито призоваваше за кастрация и намаляване броя на ромите в България (виж снимката). Каква беше реакцията срещу предложението за извършване на геноцид?! Никаква!

Когато Путин анексира Крим под претекст, че там живеят най-вече руснаци, заселени на мястото на депортираните и експроприирани от Сталин татари, каква беше реакцията на демократичната българска общественост? Бурни аплодисменти в знак на съгласие с тоталитарната политика!

Когато дърпаме дявола за опашката и предлагаме да няма никаква цензура, никаква законова рамка, която да обуздава най-антихуманните и низки страсти у хората, когато открито проповядваме омраза, не можем да се надяваме, че ще създадем мирно общество и бъдеще за децата си.
И ето сега ставаме свидетели на поредния скандал - сайтът на българската православна църква бе нападнат от хакери и на заглавната му страница се развя турско знаме. Не знам дали това наистина е дело, както пише върху посланието, на възмутени от оскверняването на Джумая джамия мюсюлмани или ставаме свидетели на нова провокация от страна на други елементи, целящи етническото дестабилизиране на страната броени дни преди избори, но резултатът при всички положения ще е един и същ - определени партии ще ударят джакпота на изборите. Иначе омразата в България е набрала достатъчно скорост, за да излезе от контрола на всякакакъв вид цензура, здрав разум и добро желание и да доведе до непоправими последици, от които върховният цензор Господ/Аллах едва ли ще ни опази.



....



Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 14 май 2014 г.

Камий Льопаж, една истинска журналистка

Днес водеща новина във френските информационни емисии не бяха предвидените териториални реформи или списъкът на селекционираните футболисти за предстоящия Мондиал. Не, в страната на буржоазната революция и просвещението денят започна със съобщение за смъртта на млада журналистка - фоторепортер в Централноафриканската република.

Камий Льопаж, 26 годишна завинаги, e завършила журналистика в Southampton Solent University, Великобритания. Ето какво пише в CV-то си : " Ориентирам се преди всичко към свободната журналистика, защото тя според мен е единствената достойна журналистика."
И наистина, с работата и трагичната си смърт младата журналистка доказва, че истинската журналистика трябва да е свободна и че тази свобода би била достоен повод човек да поеме рискове, като понякога дори да се изложи на смъртна опасност.
Камий дебютира в професията в Дарфур, където тежките събития остават почти неотразени в световните медии. Там тя понася непоносимите условия на живот редом с бежанците.
Талантът на Камий е оценен от многобройни медии с международна слава, публикували нейни клишета : Le Monde, Sunday Times, Washington Post, Wall Street Journal...
Тук можете да видите част от работата й.
Поклон пред паметта на младата журналистка и пред общото дело на истинските журналисти-хуманисти, рискуващи живота си, за да ни припомнят откъде идваме, какви сме и къде отиваме.

...
...






....





....






....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 13 май 2014 г.

НОВА ПОБЕДА ЗА ЕВРАЗИЯ - НУРСУЛТАН НАЗАРБАЕВ БЕ ОБЯВЕН ЗА НАЙ-УСПЕШЕН ДИКТАТОР НА ГОДИНАТА

Евразия може да се гордее с това отличие! Обичаният президент на Казахстан и любимец на Москва, управляващ страната от разпада на СССР до наши дни, спечели наскоро наградата за най-успешен диктатор,
присъдена му от две неправителствени организации (THE GEOPOLITICAL OBSERVATORY OF CRIMINALITIES и SHERPA).

Ето това е изкуството да предизвикваш неизмеримо задоволство чрез универсални политически, морални и всякакви качества - хем крадеш милиарди, хем хората те обичат и те преизбират (95,5% гласуват за Нурсултан Назарбаев на президентските избори през 2011 г.).
Казахстанският диктатор-слънце тихичко страда от липсата на всякаква конкуренция. Защото другите кандидати се срамуват да се съревновават с него, което понякога дори ги подтиква към непоправимото - през 2005 г. Заманбек Нуркадилов, бивш министър, упрекващ президента и властта въобще в корупция, се самоуби... с два куршума в гърдите и един в главата.
По корупция Казахстан се класира на 140 място от общо 177 изследвани държави.

Невъзможно е да се оцени колко милиарда Нурсултан Назарбаев е натрупал с пот на челото си. Знае се само, че са много. Според Forbes дъщерята на президента Динара и съпругът й Тимур Кулибаев, които държат една от най-големите банки в Казахстан, разполагат с 2,6 милиарда долара. През 2009г. любимата на тати Нурсултан и народа двойка е закупила в Швейцария скромна къщурка за 61,3 милиона евро, поради което те биват разследвани за пране на пари.

Нурсултан Назарбаев обича също така и изкуството. През 2013г. президентът е заплатил 3 милиона долара на рапъра Кейни Уест за частно представление.


...
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 12 май 2014 г.

ПИШМАН ИЗБОРИ ЗА ПИШМАН ДЕМОКРАЦИЯ


Идат поредните избори. 
Мнозинството от нас ще идат да гласуват преко волята си, защото от четвърт век насам българските избори са се превърнали във вариант на играта "тука има-тука нема".

Нито знаем за кого гласуваме, нито знаем кой гласува...
Посолството ни в Париж...
Опашка за тоалетна хартия ли се вие из квартала?
Не, бате, парламентарни избори! Три часа чакане!
Когато, да речем, един емигрант гласува в Париж на парламентарни избори, знаете ли къде отива гласът му? Знаете ли дали гласовете не се изсипват еди-къде си според нуждата и предвид очакваните резултати, за да може същите тези резултати да се нагодят спрямо нечии партийни нужди? Или ако се изсипват, да предположим, в Харманли, как един емигрант може да очаква, че избраният с неговите гласове депутат би защитавал едновременно интересите на хора, живеещи в чужбина и в Харманли? Нали уж това е занаятът на депутата - да работи за избирателите си, да се среща с тях, да отговаря на въпросите им, да върши конкретна дейност в техен интерес? А аз не знам депутат да е идвал да се среща с мен в Париж, да има приемна еди-къде си с часове за срещи... (Чувал съм, че Волен Сидеров наминава с разни колеги чат-пат през Брюксел, но по съвсем други причини... Свинята му със свиня. Имам предвид Брюксел де.)

В други страни с може би малко повече опит в демократичния процес хората са измислили да речем, че емигрантите от дадена географска зона са достатъчно на брой, за да имат свой депутат - примерно за западна Европа, за  северна Америка, за Турция... Така хората наистина знаят за кого гласуват и са сигурни, че гласовете им не участват в поредната изборна шашмалогия с разнасяне на чували и т.н.

Друг един проблем също много ме притеснява. 
Извадка от парижкия изборен парцал... пардон, протокол...
Кой би приел подобно нещо за достоверен документ?!?
Поправките са десетки върху всички страници!
Става въпрос за свободното вписване и дописване на изборните списъци. Всеки може да довтаса в изборната секция, да речем, в Париж и да гласува без името му да фигурира в някакъв списък - записват го на момента и толкоз. Чудо голямо, ще възрази Пелагия Фьодоровна, та нали в демокрацията всеки би трябвало да може да гласува? Какво тук значи някакъв си списък? Е, да, дорогая, ама в демокрацията гласуват гражданите с граждански права, спазващи закона и гражданските си задължения. Кой би ми гарантирал на мен, че част от гласуващите в Париж не са нелегални емигранти? Че не само не разполагат с адресна регистрация, но и не се водят на отчет в нито една институция, не плащат данъци нито в България, нито никъде и въобще не участват по никакъв начин в гражданските процеси? Освен това кой ми гарантира, че в изборния ден едни и същи хора не обикалят изборните секции и не гласуват по няколко пъти?

Според сегашния изборен закон гаранция можем да имаме единствено за изборни неуредици и нарушения. А иначе никак не е трудно да се намери разрешение на проблема. Не е нужно дори да си блъскаме главата, защото истинските демократи са го измислили вече - всеки човек трябва да е записан в едно-единствено избирателно бюро и да може да гласува само там. И съответно при отсъствие в изборния ден би могъл да гласува с пълномощно чрез човек, гласуващ в същото бюро, като всеки упълномощен може да разполага само с едно пълномощно.

Направете си сметка само с една такава мярка колко много злоупотреби биха били отстранени. А ако едновременно с това се направи и чистка сред купуващите и продаващите гласове, тогава изборните резултати може би щяха да станат просто... валидни! И хората нямаше да се гнусят от псевдо-изборния процес, чрез който жабите и гущерите успяват да се насадят на удобно депутатско кресло и да живеят на изпостелия гръб на българина, да издуват шкембетата и да си скъсват задниците от обикаляне на света.

Това е само едно предположение... Би си струвало поне да се опита да се прокара адекватен изборен закон. Ако управляващите не ги мързи и ако промяната им изнася де... И ако им позволят от Москва... Ех, много "ако" станаха!

...
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

петък, 9 май 2014 г.

День Победы ли? Не, благодаря, ние вече празнувахме вчера, товарищи!


Краят на Втората световна война в Европа е един, а има два празника. Защо? Официално нацистка Германия капитулира безусловно на 7 май, но Сталин изисква нацистите да капитулират пред Съветския съюз, обявявайки подписания в Реймс документ за невалиден. И така, вторият документ е подписан на 8 май късно през нощта в Берлин този път пред маршал Жуков. Заради часовата разлика тогава в Москва вече е 9 май.
Обаче само часовата разлика ли разделя празника на две? Само часовата разлика ли противопоставя западните демокрации на тоталитарния СССР или разминаването е най-вече идеологическо, морално, човешко? Освен това на Сталин никак дори не му е до празник, защото...
Защото в случая Сталин побеждава най-близкия си съюзник, с когото през 1938 г. си поделя Европа. Освен това СССР сътрудничи и по други направления с Германия – Сталин не само доставя оръжие на Хитлер, но и обучава офицерите му.

Втората причина за тъгата на Сталин е, че не успява да превземе цяла Европа, за да й наложи комунистическата идеология. С което де факто „червената революция” се изчерпва, а мастодонтът СССР започва да се задушава под собствената си тежест.
Третата причина е, че разобличавайки нацизма, светът разобличава тоталитарните режими като цяло и има възможността да разбере истината за комунизма. Тогава става ясно, че нацисткото чудовище, причинило смъртта на десетки милиони хора, има достоен заместник в лицето на СССР. Много скоро излиза на бял свят истината за Катинското клане, за издевателствата над милиони хора, изселвани, депортирани, експлоатирани в лагери, изтребвани. Световната общественост разбира и за военните престъпления на „славната” Червена армия. За масовите убийства, за депортирането на цели народи, за целенасочения терор върху цивилното население.
Ето какво пише Юрген Торвалд : „... руснаците приковаха жените живи за вратите на плевните.  Всички бяха изнасилени безброй пъти, мъжете и старците както и 40 френски затворника бяха убити.” 
Подобни сцени се наблюдават навсякъде, откъдето минава Червената армия, дори и при уж „приятелските” народи. Така например Милован Джилас се оплаква лично на Сталин за хилядите случаи на изнасилване в Сърбия. На което Бащата на народите отговаря с цинизъм, че Червената армия е страдала достатъчно, за да не й се правят подобни дребни забележки.
Превантивното депортиране на милиони хора по етнически принцип започва още през Голямата чиста (1937-1938г.), а след подписването на пакта Рибентроп-Молотов около един милион поляци, финландци, балтийци и молдавци се озовават в Сибир и Казахстан. След началото на немската офанзива Сталин нарежда още през лятото на 1941г. всички немци от Урал да бъдат депортирани.
През 1944 г. 14 народа са обвинени в предателство и депортирани – сред тях са чечено-ингушите и кримските татари, като имуществото на депортираните е подарено на новодошлите руски заселници. През март 1944г. депортирането на 600 000 чеченци, сред които фигурират дори герои от войната с нацистка Германия, бива извършено за рекордните 6 дни – 780 души са убити, 2016 са арестувани, а 6544 успяват да избягат.
Това са само малка част от причините, които ме карат да се съглася със Сталин, че би било неуместно Европа да празнува края на войната едновременно с абсолютния противник на европейските ценности, човешките права и демокрацията. Така е най-добре. Защото все пак е ясно и напълно вярно, че Русия ни освободи от нацизма. Кога обаче най-сетне ще ни освободи и от себе си?!


...


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)