петък, 30 май 2014 г.

КАЖЕТЕ, ДРУГАРИ, КАК МОГА ДА СЪМ ВИ СЪРДИТ?!

Тези дни бях доста гневен. Така се чувствам обикновено, когато някой ме напсува напълно безпричинно. В случая обаче усещането за накърнена чест и желанието за саморазправа, примесени с чувство на безсилие и лека доза отвращение, бяха породени от семейство Ангелови-
Паметник на миньора в Перник
Лаверн, представляващи "лявата идея" и именно поради тази причина отстояващи правата на най-бедните и онеправданите чрез манипулации, шантажи, тормоз и обиди.

Та, след думите на Достена Лаверн преди месец, когато нарече онези, които не възнамеряват да гласуват за нея, "ядящи фекалии", признавам, получих остра неприязън към и без това наподобяващия червено мекотело политически субект, катапултиран от Страсбург в страната на Ботев и Левски по строго партийни причини, убягващи на простите хора като вас и мене.
Когато обаче превъзходната мамица на Достена, университетската преподавателка Мария Пиргова демек, си позволи да обяви миньорите за интелектуално недоразвити тапири, тогава вече нещо ме жегна, карайки ме несъзнателно да попипам кобура, висящ според въображението ми нейде в областта на дясното бедро. След това обаче се сетих, че никога не съм имал кобур и че с подобна червена измет човек е по-добре да се разправи евентуално с типичния за миньора-копач инструмент - шилката. Или може би дори с класическа лопата, ама с тъпата й страна.

Да, потомък на миньори съм. Но не от Бобов дол, ами от Перник. Още прадядо ми е бил ковач в мината, а аз самият израстнах в "града на Димитров", който благодарение на Пиргова и нейните съмишленици е понастоящем най-мръсният град в Европа. Перник се слави също така и с високата безработица, и с високата престъпност, и с порутените от земетресение сгради, за които "социалистическата" управа на града отказа масово помощи. За сметка на това обаче социалистите построиха една бутафорна имитация на средновековна крепост от пластмаса. И въобще Перник, както и Бобов Дол, е нещо като паметник на болшевишко-комунистическата диктатура в България, на паразитизма, на експлоатацията, на човешкото падение.

Да, миньорско чедо съм и се гордея, че произхождам от град, в който през годините на скапания социализъм-комунизъм хората си изкарваха хляба с пот на челото, докато самозабравилите се партийни аристократи живееха като патриции на гърба на плебса. Но това може да се прости евентуално в името на помирението, можем да погледнем с леко око на експлоатацията и пропиления живот на родителите си в името на едно по-добро бъдеще за нашите деца. Когато обаче високомерната мамица на Лаверн ни лишава от възможността да сме хора с чест и права, когато ни изкарва неграмотни и достойни единствено да мъкнем хомота на червеното робство, когато ни принизява до нивото на добитъка, заслужаващ само презрение и тояга, тогава вече си казвам, че може би помирението и прошката биха били поредното престъпление срещу жертвите на тоталитаризма и тяхната памет. И същевременно си задавам въпроса защо бе, другарко Лаверн, защо Вашата мама иска да отдете в Брюксел, или в Париж, или в Ню Йорк? За да представлявате животни ли? Че нали е унизително за такива червени аристократки като Вас и Вашата мамичка да изпълнявате роля на овчарки пред стадото на миньорите? Та не Ви ли е страх, че в Брюксел, или в Париж, или Ню Йорк вашите върли врагове, гадните капиталисти, ще си кажат : "Гледай ги значи, мръсните червени уруспии, идват тука да ни осмърдяват гадния капиталистически въздух с адската си зловоня, породена нейде из недрата на миньорските шахти. Сигурно идват да защитават правата на онеправданите миньори, дето нямат акъл да прочетат един вестник дори! Ох-ох, колко само ни е страх от скапаните червените кучки!"

Не, другарко Лаверн, след Вашите думи и най-вече след изказванията на Вашата мамица, никой няма да си помисли, че Вие и мамичката Ви имате намерение да представлявате нейде други интереси освен Вашите лични и тези на червената клика, с която в други времена и на други географски ширини обществото щеше да се разправи така, както ентомологът забучва пеперудките, преди да ги подреди на дъсчица с надписче. Защото Вие и маменцето Ви мамино сте изчадия адови, дошли да овампирясат окончателно и без това тъжния и тежък живот на сведените до скотско съществуване обикновени хорица-миньори. Не, Вие просто искате да си пълните тумбаците чрез европейските ценности, от които ви се повръща, като в същото време служите на Партията и на Москва. Ето, това е голата истина, другарко, а Вие и Вашата мамка мамина само се правите, че не сте я схванали.
Както може би сте се досетили, още съм бесен и дори леко потропвам с крак, утъпквайки въображаемо пръстта над нещо току-що заровено.
Но пък за сметка на това не съм сърдит, никак дори! Та нали за да се обиди човек някому, би трябвало да има поне частица взаимна емпатия, уважение, съпричастност, разбиране? А у нас, или поне у мен, няма. Може би Лаверн и мамичката й биха ми подхвърлили парченце хляб, очаквайки, че ще гласувам за тях на следващите избори, но иначе всички разбрахме как гледат те и тям подобните червени боклуци на собствения си електорат и на гласоподавателите, и на хората въобще. И затова съм сигурен, че и те не биха се разсърдили за малко грубите ми думи по-горе.
Пък ако се засегнат, нека си кажат, че пиша така, както чета вестник, защото съм потомък на миньори и част от презрения плебс. Оня с шилката.

...
Снимката е взета от този блог
...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

Няма коментари:

Публикуване на коментар