А ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ НА ИЗБОРИТЕ ПОБЕДИ НЕХАЙСТВОТО


Политически шок, шамар, цунами... Такива са заглавията на вестниците днес след историческата победа на крайната десница (Фрон насионал или ФН) на евроизборите, превърнала се изведнъж в първа политическа сила с 25% от гласовете. Такива обаче бяха заглавията и преди тридесет години, когато за първи път ФН на Жан-Мари Льо Пен спечели 10,95% , такива бяха след това всеки път, когато наблюдателите изведнъж с учудване и ужас откриваха, че гласпоодавателите са излезли от правия път на праведната политика, за да подкрепят екстремизма. Е, да, ама с охкане и ахкане нищо не се постига, а обикновеният гласоподаветел очаква съвсем различна реакция на протестния си вот, който в крайна сметка става все по-малко протестен и все повече реално нападателен и екстремистки. Защото управлявалите и управляващи партии си затварят очите пред желанието за реформи на европейско и национално ниво, а в същото време се впускат безрасъдно на предпочитания от Фрон насионал терен - имиграция, престъпност, патриотарски протекционизъм - наливайки по този начин вода в мелницата му и придавайки значимост на иначе неприложимите и абсолютно неприемливи политики.

През 2002 г. Жан-Мари Льо Пен стигна до втори тур на президентските избори именно защото дебатите се водеха около уж тревожните нива на престъпността. След мобилизацията срещу крайната десница, позволила на Жак Ширак да победи Льо Пен с над 82%, не бяха предприети никакви мерки за успокояване на общественото мнение. Напротив - през 2005 г. избухнаха бунтовете на предградията, предизвикани до голяма степен от амбициозния Никола Саркози, съзрял в заиграването с идеите на крайната десница удобна вузможност да излезе на преден план предвид президентските избори през 2007 г. Пак през 2005 г. французите гласуваха срещу предложението за европейска конституция, но и този път политиците не приеха предупреждението насериозно.

По време на президентската кампания през 2012 г. Саркози продължи пагубната си стратегия, която не му донесе очакваните дивиденти, но пък за сметка на това даде необходимия тласък на ФН за добро представяне на парламентарните избори - за първи път от 1993 г. фронтистите разполагат с представителив Националната асамблея.

И така, Фрон насионал зае солидни позиции в политическия живот на Франция и дори ги затвърди на местните избори. Снощи след обявяването на предварителните резултати на европейските избори Марин Льо Пен - лидер на ФН и дъщеря на основателя на политическата формация Жан-Мари Льо Пен - гордо представи новия афиш - "Фрон насионал, първа политическа партия във Франция", а наблюдателите отново и отново констатираха тоталната липса на доверие към традиционните управляващи партии. Този път обаче изненадата липсва, защото резултатите отговарят на предвижданията.

В крайна сметка Фрон насионал спечели съвсем логично. Първо, защото за разлика от останалите партии води ожесточена кампания - дори и в деня на изборите огромното мнозинство от паната, предоставени за разлепване на агитационни материали, остана незаето. Второ, защото всички партии - дори и еврофилите - с охота критикуваха сегашната Европа, засилвайки по този начин идеята на ФН за радикални промени и разпалвайки народното негодувание срещу европейското разточителство, съставляващо според някои спирачка за френската икономика.
Трето, французите са сред основоположниците на европейския процес, но националното унифициране с общи европейски норми не предизвиква у тях особен ентусиазъм. Освен това приоритет за французите представлява единствено ставащото в държавата им. Поради тази причина вчера на изборите за европейски парламент едва 43% от френските гласоподаватели си дадоха труда да гласуват. От което следва, че Фрон насионал е спечелил едва 10% от гласовете на общата маса избиратели и че всъщност сътресението произлиза най-вече от ниските резултати на социалистите (13,98%) и на дясната партия ЮМП (20,79%). За най-голям виновник обаче наблюдателите сочат настоящия президент Франсоа Оланд, чиято политика вече две години не дава никакви плодове. Очевидно търпението на французите към президента им вече е окончателно изчерпано - едва 11% от тях считат сега, че Оланд става за... президент.
Въпреки всички причини, които ни позволяват да релативизираме резултатите на крайната десница, наистина изглежда жалко, че разчиствайки сметките си със собствените си политици, французите изпращат в европейския парламент представители, които ще получават заплата, за да саботират европейската идея. Дано да става дума за прецедент, защото иначе...

...
...




Коментари

  1. Не съм запознат в детайли с идеологията на Front national, в интервю с Марин Льо Пен, което гледах наскоро, тя застъпва тезата, че много френски мюсюлмани подкрепят партията ѝ, която според нея не а анти-ислямска, а се бори срещу ислямския фундаментализъм. Какво е вашето впечатление като човек, живеещ от години във Франция? Успехът на Front national най-вече на моментната ситуация в Европа ли го отдавате или и на лична харизма на Марин льо Пен?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Идеологията на Front national е изцяло подчинена на отрицанието и работи срещу Европа и общата икономическа и всякаква политика, срещу имиграцията и Шенген, срещу исляма и всички чужди култури, опитващи да намерят почва във Франция. Може и да има няколко заблудени мюсюлмани в редиците на FN, но това е по-скоро изключение, потвърждаващо правилото. Все пак има не един и два случая на чужденци, станали жертва на насилие от страна на симпатизанти на FN.
      Иначе успехът на Марин Льо Пен се дължи на няколко фактора. От една страна редовните 10% нейни гласоподаватели са дисциплинирани и винаги гласуват, така че при ниска мобилизация на другите партии и слаба активност десетте процента с превръщат в 20-25%. От друга страна Марин Льо Пен успя да подобри имиджа на партията, която покрай баща й се беше превърнала в мръсна дума. И затова сега обикновените хора по-лесно посягат към бюлетината на FN, отколкото преди.
      И третата, но според мен най-важна причина за силните резултати на FN се дължи на двете поредни слаби правителства - на десния Фийон и на левия Еро. Заради тях хората останаха с чувството, че традиционните партии оставят Франция на течението вместо да се занимаят с неотложните проблеми.
      Иначе между нас казано, Front National е една изключително популистка партия, чиято програма е повече от смехотворна. Снощи един икономист сравни икономическата им платформа с тази на комунистите през 60-те години... И наистина приликите са доста фрапиращи.

      Изтриване

Публикуване на коментар