четвъртък, 22 май 2014 г.

QUO VADIS БЕ, ЕСНАФ?

Quo vadis, къде си тръгнал? Във времето и пространството, в планината на живота?
Тръгнали хашлаци да планинарстват без подготовка, без екипировка, просто така, защото са
младежи, а призванието на младежа е да пробва онова, за което възрастните нямат кураж, за да се превърнат по-късно самите младежи в дръзки възрастни, борещи се на свой ред смело за бъдещето на децата си. И затова бъдещето е именно в ръцете на нашите младежи. Е, ако не ги направим еснафи и търгаши като нас, разбира се... И ако не отрежат и те крилата на децата си...

Спомних си как като дете обикалях из планините с приятели, как се катерехме без екипировка по скали и дървета, как ловяхме гущери и змии... По-късно, вече като юноши, пак се вдигахме на импровизирани излети из Витоша или експедиции в Духлата, без подготовка и без да предупредим никого. Тръгвахме сутрин и се прибирахме вечер за вечеря доволни и свободни.
Днес не е така. Онези момчета, които посмеят да тръгнат смело напред, веднага биват скастряни. Ако изпаднат в беда, обществото тутакси им тика под носа фактурите за спасителните акции - видите ли сега колко скъпо ни струвате на нас, еснафите, дето изчисляваме всичко в левчета, виждате ли всъщност колко ви струва животецът в тази иначе толкова евтина и скапана страна, където свободата на словото и правото на глас се търгуват като буца сирене на тезгяха на човешкото падение? Виждате ли колко ни струва образованието и дипломите ви, дето всъщност нищо не струват? Добре поне, че за възпитание нищо не даваме - нито време, нито пари, нито търпение, нито желание да направим от нашите момчета и момичета граждани, служещи с достойнство на републиката и нацията.
Ето къде ни е грешката, обаче сме слепи да я видим - имаме народ, а нямаме нация, имаме държава, а нямаме нито република, нито демокрация... И най-вече - имаме образование, а нямаме възпитание. Апропо, замислялили сте се защо в големите дъжави се казва "министерство на възпитанието", а не както при нас "министерство на образованието"? Достатъчно големи сте, за да се сетите сами... Ако не ви се губи време за мислене... Защото времето е пари, нали? Да, възможно е да сте прави... Само че, драги мои, едно нещо е сигурно - нищо не струва толкова скъпо, колкото липсата на възпитание и култура - гражданска и всякаква.

Така сме възпитани ние, да слагаме цена на всяко нещо, дори и на човешкия живот, които според по-наивничките философи и прочие бърборковци уж е безценен.
С еснафските реакции, последвали една рутинна спасителна акция, показахме колко държим на младото поколение и какви ценности всъщност защитава обществото ни. Съвсем логично народът ни се топи ("гледането на деца струва скъпо"), а останалите шепа младежи залагат вече единствено на материалното. Един ден те най-сетне ще престанат да търсят свободата из Балкана, защото тогава българите ще сме само един неприятен спомен. И тогава на връх Ботев ще турим една табелка : " ЗАТВОРЕНО ПОРАДИ ЕСНАФЩИНА".


...

....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

4 коментара:

  1. Публикувам като "анонимен", защото нямам профил и нямам желания да имам, за да издевателствам над блогъри и четящите ги с мое мнение. Сандо, много те харесвам като перо. Но в този случай, ми се струва, че изобщо не става въпрос за търсене на "свободата из Балкана". Работил съм 10 години без три месеца на връх Ботев. Познавам, все още, лично част от участващите в спасителната операция. Познавам, сравнително, добре пътят от Паниците до Върха. При първото съобщение за изчезването на момчетата си мислех непрекъснато къде биха могли да се отклонят, да се изгубят. След щастливия край със самонамирането им, горещо препоръчвам да се извърши много щателно разследване на поведението на тези момчета. Защото имам сериозни съмнения в тяхната добросъвестност. Ще бъда щастлив, ако резултатите от подобно разследване са в тяхна полза. А аз да се окажа мърморлив старец. Но разследване трябва да се направи. Точно, за да бъдем общество. И всеки да получи дължимото си- и спасители и спасени. И в това дължимо нямам изобщо предвид похарчените пари. А имам предвид съпричастността. С която не трябва да се злоупотребява!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Съгласен съм, че в случай на доказана злоупотреба трябва да има съответните санкции. Но това разбира се е работа на правораздаването и компетентните органи. Живея в страна, в която планинският туризъм е изключително развит (Франция е първа туристическа дестинация в света и първа дестинация за зимни спортове), така че случаи на злополуки се наблюдават непрекъснато. Засега обаче никога не съм чувал някой да повдига въпроса за финансирането на спасителните акции.

      Изтриване
    2. Анонимен2 юни 2014 г., 17:31

      Кои са "компетентните" органи? Какво представлява "правораздаването"? Ако е останало нещо читаво у нас, компетентните органи трябва да се състоят от представители на всички спасителни отряди, които са ги търсили! Като тези момчета (самоспасените) задължително трябва да покажат от къде са минали по часове. Посоченият от тях маршрут трябва да се сравни с полета на хеликоптерите и пътя на спасителите. Моят приятел и бивш колега от Върха (Тошо Мечкарят) е обикалял по всички възможни места, където биха се изгубили. Жена му ми каза, че никога не го е виждала толкова мрачен и обезсърчен. Както и да е! Май и тази история ще си остане едно безплодно есе!

      Изтриване
    3. До доказване на противното младежите са невинни. Виж, за "компетентните" органи и "правораздаването" съм съгласен - ако нещо фунционираше в България, сега може би нямаше да си пиша коментарите от чужбина. Има и нещо друго, което ти си достатъчно любезен, за да не споменеш, но за което аз пък си давам все по-силно сметка. Разминаването между моя мироглед и българската реалност превръща думите ми в досадно упражнение на езика и реториката. Това е така, защото съм прекарал по-голямата част от живота си в чужбина и съдя ставащото според чужда социална норма. Вече ми е напълно ясно, че понякога коментарите ми звучат смешно именно защото българската реалност представлява един чудесен пример за пълен абсурд, който не може по никакъв начин да се побере в логическата рамка на западните общества.
      Нататъка обаче какво да правим? Да млъкваме и да пазим ненужните мисли за себе си ли?

      Изтриване