петък, 9 май 2014 г.

День Победы ли? Не, благодаря, ние вече празнувахме вчера, товарищи!


Краят на Втората световна война в Европа е един, а има два празника. Защо? Официално нацистка Германия капитулира безусловно на 7 май, но Сталин изисква нацистите да капитулират пред Съветския съюз, обявявайки подписания в Реймс документ за невалиден. И така, вторият документ е подписан на 8 май късно през нощта в Берлин този път пред маршал Жуков. Заради часовата разлика тогава в Москва вече е 9 май.
Обаче само часовата разлика ли разделя празника на две? Само часовата разлика ли противопоставя западните демокрации на тоталитарния СССР или разминаването е най-вече идеологическо, морално, човешко? Освен това на Сталин никак дори не му е до празник, защото...
Защото в случая Сталин побеждава най-близкия си съюзник, с когото през 1938 г. си поделя Европа. Освен това СССР сътрудничи и по други направления с Германия – Сталин не само доставя оръжие на Хитлер, но и обучава офицерите му.

Втората причина за тъгата на Сталин е, че не успява да превземе цяла Европа, за да й наложи комунистическата идеология. С което де факто „червената революция” се изчерпва, а мастодонтът СССР започва да се задушава под собствената си тежест.
Третата причина е, че разобличавайки нацизма, светът разобличава тоталитарните режими като цяло и има възможността да разбере истината за комунизма. Тогава става ясно, че нацисткото чудовище, причинило смъртта на десетки милиони хора, има достоен заместник в лицето на СССР. Много скоро излиза на бял свят истината за Катинското клане, за издевателствата над милиони хора, изселвани, депортирани, експлоатирани в лагери, изтребвани. Световната общественост разбира и за военните престъпления на „славната” Червена армия. За масовите убийства, за депортирането на цели народи, за целенасочения терор върху цивилното население.
Ето какво пише Юрген Торвалд : „... руснаците приковаха жените живи за вратите на плевните.  Всички бяха изнасилени безброй пъти, мъжете и старците както и 40 френски затворника бяха убити.” 
Подобни сцени се наблюдават навсякъде, откъдето минава Червената армия, дори и при уж „приятелските” народи. Така например Милован Джилас се оплаква лично на Сталин за хилядите случаи на изнасилване в Сърбия. На което Бащата на народите отговаря с цинизъм, че Червената армия е страдала достатъчно, за да не й се правят подобни дребни забележки.
Превантивното депортиране на милиони хора по етнически принцип започва още през Голямата чиста (1937-1938г.), а след подписването на пакта Рибентроп-Молотов около един милион поляци, финландци, балтийци и молдавци се озовават в Сибир и Казахстан. След началото на немската офанзива Сталин нарежда още през лятото на 1941г. всички немци от Урал да бъдат депортирани.
През 1944 г. 14 народа са обвинени в предателство и депортирани – сред тях са чечено-ингушите и кримските татари, като имуществото на депортираните е подарено на новодошлите руски заселници. През март 1944г. депортирането на 600 000 чеченци, сред които фигурират дори герои от войната с нацистка Германия, бива извършено за рекордните 6 дни – 780 души са убити, 2016 са арестувани, а 6544 успяват да избягат.
Това са само малка част от причините, които ме карат да се съглася със Сталин, че би било неуместно Европа да празнува края на войната едновременно с абсолютния противник на европейските ценности, човешките права и демокрацията. Така е най-добре. Защото все пак е ясно и напълно вярно, че Русия ни освободи от нацизма. Кога обаче най-сетне ще ни освободи и от себе си?!


...


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

Няма коментари:

Публикуване на коментар