
Днес е рожденият ден на Антоан дьо Сент-Екзюпери – ако този чудесен писател не се беше жертвал за родината си през Втората световна война, сега щеше да навърши 110 години.
Във Франция културата и в частност литературата и френският език са в основата на френската нация. Затова и се говори за „френско изключение“ на фона на американизираното световно кино и т.н. Английският език отдавна вече е цар на езиците, но твърдоглавите французи продължават да се дърпат, защото такива изключителни личности като Сент-Екзюпери са писали на френски дори и в емиграция, дори и без изгледи да припечелват от авторски права, дори и без да знаят дали сънародниците им ги четат. Затова и френската литературна традиция е единствена по рода си.
А състоянието на българската литература е горе-долу обратното, т.е. Надолу с главата – автори няма, но издателите искат да печелят от авторски права, а еснафщината е основен двигател на издателската дейност.
Дебатът около българската писменост ми напомня на онзи стар виц от времето на болшевишката диктатура – какъвто и проблем да се повдигне, опонентът ви контрира с железния довод „... А вие защо биете негрите?“
На болшевишки жаргон това се нарича „диверсия“ - отклоняваш темата, убиваш дебата и опонетът престава да съществува. Долна стратегия, но ефикасна.
Българска литература почти няма, авторите не могат да се препитават от произведенията си, защото издателите ги мамят и им подхвърлят жълти стотинки, а вместо да се заемем със спасяването на българския език, ние се мъчим да отговорим на един безсмислен въпрос, зададен ни от унищожителите на писмеността ни „... А вие защо не искате да плащате авторски права?“
На всичкото отгоре всезнайковците си позволяват да ни бутат под носа френската литературна традиция и да ни я дават като пример за подражание.
Моля, другари, помислете трезво и бъдете поне веднъж през живота си интелигентни!
За да се направи качествено сравнение на двата културни субекта (Франция vs България), трябва първо да намерим обща база, на която да обосновем нашия анализ. А такава няма! Културалната разлика е толкова огромна, че можем дори да се запитаме дали въобще в случая става дума за един и същ вид творчество, за един и същ животински вид, за един и същ континент, за една и съща планета... Не, не подценявам българската литература, не се опитвам да я омаловажа или поставя на еди-кое си място в някакво жалко подобие на класация от рода на „Голямото четене“, което едва ли може да послужи за нещо повече от изкуствен фалос на една интелектуално кастрирана нация. Обаче формата и съдържанието на онова духовно нещо, което и във Франция, и в България наричаме „писменост“, до такава степен нямат нищо общо, че всеки разумен човек би счел сравненията за безсмислени и безпочвени.
....
Първо, литературната традиция в двете страни следва различен път и се влияе от различни исторически събития. Тук се сещам за една френска книжка (превод на български), която баща ми използавше при отглеждането на канарчета и чието първо издание е видяло бял свят малко преди „История славяноболгарская“ на Паисий. Логично е, че в дадения исторически контекст французите са имали възможност и ищях за писане на орнитологична и всякаква друга литература, докато на българите хич не им е било до канарчета, защото са се борели за физическо и национално оцеляване в една архаична и жестока държава.
Така че на мен поне не ми се вижда никак чудно, че френската литература е далеч по-развита от българската и че механизмите за нейното създаване и подпомагане са сред най-ефикасните в света. Всъщност, не би звучало превзето или претенциозно, ако кажа, че френската литературна традиция е една от основните в световното литературно наследство.
...
Второ, Издателските къщи във Франция са стотици. Бях тръгнал да ги броя, но се отказах. Съществува също така и синдикат на издателите, както и различни писателски асоциации (например La maison des écrivains).
ОБЩО ЗА 2008г. ВЪВ ФРАНЦИЯ СА ИЗЛЕЗЛИ ОТ ПЕЧАТ 63 602 НОВИ ЗАГЛАВИЯ.
Когато издаването на книгата е за сметка на издателя, печалбата на авторите е около 10-15% от коричната цена на продадена книга. При изданията с илюстрации печалбата пада до 6%, а при бестселърите може да надмине и 20% печалба за автора. Издателят може да предплати на автора част от евентуалните печалби под формата на хонорар, след което изплащането на авторските права се осъществява едва след като реалните продажби изплатят предплатения хонорар.
Останалите печалби покриват разходите по оформянето, печатането, превоза и договорите с книгоразпространителите, но най-голямата част от приходите отива, разбира се, у търговците.
...
Трето, библиотеките във Франция (често ги наричат „медиатеки“, защото освен книги предлагат и вестници, и дискови носители с музика и филми) са над 2700 с около 8 милиона абонирани посетители. Абонаментът струва към 20 евро на година. Разбира се, консултацията на място е безплатна. Библиотеките се финансират от държавата (министерство на културата), университетите и общините, а символичният абонамент на потребителите служи единствено за закупуване на нови книги и попълване на колекциите.
Копирането на 10% от едно произведение се толерира от закона. При надвишаване на тази квота обаче се плаща такса – не на издателя, ами на държавен организъм.
...
Четвърто, всички тези културни институции може да защитават нечии частни интереси, но като цяло основният заинтересован от целия този сложен механизъм без никакво съмнение е литературата.
...
Пето, французите уважават писателите си – във всеки един обществен дебат участват и популярни писатели, съществуват също така десетки литературни списания, радио и телевизионни емисии, панаири и т.н.
Някои от големите френски интелектуалци са погребани в Пантеона, а всички останали са обект на особено внимание и уважение. Не, не ги считат за светци, но на погребението на Виктор Юго например са дошли 2 милиона души (по онова време хората не са се придвижвали с влакове, самолети и автомобили).
...
А КАК СТОЯТ НЕЩАТА В БЪЛГАРИЯ?
Никак! В България говорим за авторски права, когато в продължение на десетилетия кражбата на интелектуална собственост бе официална държавна политика. Така беше и в началото на прехода – новоизлюпените „издатели“ се впуснаха да заливат пазара с „безплатна“ чужда литература, а в същото време българските автори издъхнаха в неравния бой с преведените за жълти стотинки чуждестранните мастодонти. Подобна беше и ситуацията при музикалната продукция, само че в това отношение Западът почувства интересите си засегнати и затова ни набута в Черния списък на пиратите (точно зад Китай), та се наложи Костов да забрани незаконната звукозаписна индустрия в построените още при бай Тошо заводи на ДЗУ (1968г.!), чието съществуване официално целеше „саботирането на западите технологии“. В крайна сметка саботирахме най-вече себе си, лоботомизирайки цяло едно поколение – бъдещето на страната – с ориенталски ритми и позволявайки на музикалните къщи да печелят от простащината и за сметка на морала в културата.
И както навремето в болшевишка България „Съюзът на българските писатели“ определяше кой става за писател и кой хич, така и сега преродилите се в „издатели“ тогавашни номенклатурчици печелят чрез продажба на чуждестранни произведения, а в същото време държат и доят българската литература, само че не толкова с издаване на книги, колкото чрез измислени „проекти“ и всякакви схеми за източване на държавната хазна. Печелят и директно от авторите, ощетявайки ги с неизплащане на авторски права и държейки ги в неведение за реалния брой продадени книги, „допечатки“ и „препечатки“...
Същите „издатели“ закриха и „Читанка“ (без съд и присъда и с безропотното съдействие на бутафорната полиция) под претекст, че защитавали правата на „творците“... Де ги тези „творци“, питам аз? Защо самите те не тръгнат да протестират и не посочат едно откраднато произведение?
Отговорът е прост – истински автори, създаващи истинско изкуство, почти вече не съществуват!
...
Толкоз! Издателските гъсеници опоскаха литературата ни и читателите ще видят качествен български писател от ранга на Сент-Екзюпери, когато цъфнат налъмите. А докато го чакаме, можем да кликнем на ей-този БЕЗПЛАТЕН линк към „Малкият Принц“ на френски...






