събота, 12 юни 2010 г.

"ВЯРВАМ В ТЕБЕ, ГЕНЕРАЛЕ МОЙ" - ЕДНО ПИСМО ДО НАШИТЕ ПАЛАЧИ


Не знам как точно чувствате вие нещата, уважаеми читатели, но аз поне виждам времето и пространството по различен начин от политиците – когато те ми казват „добър ден”, винаги се обръщам да погледна къде е слънцето. А когато пък ми дават отчети и ме убеждават в успешната си работа, изпитвам странното усещане, че ми се подиграват. Например на стотния ден от така наречените „100 дни на правителството”, на мен лично - и то при всяко ново правителство! - ме обвзема... скука и велика досада! Първо – казвам си, че никак не е нужно човек да чака 100 дни, за да се досети накъде и с какъв тропот ще тръгне каруцата, второ – всички са много изненадани и сърдити, и трето – не смятате ли, че е неуместно и нескромно всеки Сульо-пульо, докопал се до премиерския пост, да се сравнява с държавник и пълководец от световен мащаб? Защото изразът „100 дни” обозначава периода от завръщането на Наполеон във Франция след изгнанието на о-в Елба (1 март 1815) до битката при Ватерло (18 юни 1815).


Първоначално Наполеон е бил „прост пожизнен консул”, след което го повишават в чин Император. В нашата скромна родина императори си нямаме, но за сметка на това пък начело на правителството стои генерал, който поне на приказки е толкова ефикасен, колкото и Наполеон. За жалост обаче приказките могат да се тълкуват по различен начин, а понякога можем и да ги разберем накриво, та затова трябва да си имаме винаги едно наум и да попоглеждаме задължително къде зад генерала се крие слънцето и дали някой ден ще имаме щастието то да ни огрее.


Съжалявам, но мисля, че съм изгубил тотално вяра в българските политици. Когато онзи странен дядка се дотътри от Мадрид и Костов му предаде властта без бой, за мен (но не и за средния българин) беше очевидно, че човек без висше образование, без професия и без никакъв опит в политиката не би могъл да ръководи цяла една държава. Освен това ми стана ясна и цялата схема на политическия Декамерон, в която участват съвсем лоялно всички политически сили без изключение и която действа безотказно вече 20 години.


Признавам също така, че съм - простете ме за ефемизма – скептично настроен и към сегашния премиер, но не заради произхода, образованието, езика, кариерата или нещо друго, свързано с достопочтената му персона, колкото заради очевидното му бездействие. Защото колкото и да се вдига пушилка около инсценирани полицейски акции и прочие мероприятия, мен и околните ми това по никакъв начин не ни грее, а освен това е невъзможно някой някога да компенсира вече стореното зло с медийни изяви и нагли фрази.


Първото съмнение за истинската мотивация на премиера в мен се породи, когато Б.Борисов, тогавашен шеф на полицията, не си направи труда да хване поне един пладнешки разбойник, а извинението му бяха магистратите. Преди няколко месеца ми попадна един документ от този особено безславен за Б.Борисов период. Става въпрос за писмо, написано от наивна жертва, опитала се да потърси помощ от висша инстанция – в случая Б.Борисов. Моля, прочетете го :

...........................................


До г-н Главния секретар на

Министерството на вътрешните работи на Република България – София.

Копие до началника на РДВР гр. Перник

И З Л О Ж Е Н И Е

От Д*Д* , временно пребиваващ

на адрес Перник **********************,

гражданин на Република Франция, постоянно живущ

на адрес: ************************ France

Г-н Главен секретар,

На 31 юли 2002 година около два часа през нощта, аз и моята дъщеря (и двамата сме с двойно гражданство) както правим по традиция, влязохме в България на КПП “Калотина”, показвайки българските си паспорти. Пътувахме с лек автомобил BMW, производство 1997 година, собственост на дъщеря ми ***********. Аз многократно съм минавал на този пункт с автомобил и всичките формалности са се свеждали до това съответният митничар да вписва данните на колата в българския ми паспорт, съпроводени с печат, така че на излизане от страната да представя същия автомобил. Този път обаче документите на BMW-то бяха ксерокопирани. Защо – не беше обяснено. И така в последния ден от нашето пребиваване в България (26 август 2002 година) същата кола беше открадната чрез взлом от собствения ни гараж на посочения по-горе български адрес, за което на същия ден сутринта беше съставен протокол от органите на МВР в град Перник.


След като съпроводих дъщеря ми и внучето ми до Италия, аз се върнах в България на 21 септември 2002 година и влязох в страната през същия КПП “Калотина”, но този път използвах френския си паспорт и френската си кола.

Документите на автомобила не бяха ксерокопирани, по което съдя, че тази операция не е задължителна административна практика на граничния пункт. Значи се ксерокопират документите само на супер коли, на подходящи коли!? Като прибавим, че се знаят адресите на местостоенето на тези коли, то какъв извод би трябвало да си направи човек? Още на третия ден от престоя ми в Перник някой ме заплаши по телефона – да съм се махал, същото се повтори и на следващия ден. Отидох в РДВР Перник, където ме прие служителят на криминално отделение Ганев. Разказах му за заплахите, а резултат от издирването на колата нямаше. На 17 октомври 2002 година ме пресрешна млад мъж с фигура на борец. Той се представи под името Венци. Познах го, тъй като той често гостува на съседите ми Иванови, чиито зет е, живущи на улица ******, етаж първи, ап. №*.Той ми каза, че е видял колата, посочи ми за нея подробности, които бях сигурен, че само аз знам, каза, че дори знае къде се намира. Че тя била купена от “някои хора”, с които е уредил среща на другия ден. Срещата ни се състоя на големия паркинг на село Драгичево преди отбивката за село Рударци в заведението от страната на Перник, около 13 часа. Бяха двама, единият се представи като приятел на Венци и че е от Дупница. Другият, младеж с вид на наркоман, го викаха Марин. Венци обясни, че те искат да се отърват от колата, а аз да им броя парите, които те дали за нея, че Венци се явява гарант. Дадох им 3000 лева, двадесет банкноти по петдесет евро и петдесет и две банкноти по двадесет лева. Уговорката за получаването на колата така и не стана. След три дни започна издевателство над мен. Същият Венци, обяснявайки различни причини, посочвайки различни места, където се намирала колата, определяше срещи да му занеса хиляда лева. През нощта ми звънеше по телефона.

Господин Борисов, разбирам, че съм постъпил наивно, но удавникът и за сламка се лови. Заради личната си безопасност ще напусна страната веднага след като изпратя писмото си до Вас, а когато го получите, аз вече ще съм отпътувал далече на сигурно и уютно място. Но тази жестока престъпност остава тук в България, от нея тук страдат хиляди хора, България губи имиджа си на нормална страна в чужбина. Кой ще помогне? Вярата в Бога? Не, аз вярвам във Вас, мой Генерале!

25.10.2002 г. написал:

гр. Перник /ДД/

....................


Сигурно се досещате, че нито колата е била намерена, нито Б.Борисов е отговорил на това писмо. Ако едно от двете неща по чудо бе сторено, то събитието несъмнено щеше да бъде отразено както подобава в медиите. Но уви, България е все така страната на несбъднатите мечти! Интересно е да се подчертае, че вечерта преди кражбата ДД вечеря с дъщеря си и с нейна приятелка от детинство, чийто "житейски другар" – тогавашен шеф на пернишките митници, а понастоящем „бизнесмен”, претърпял атентат „по погрешка” – също присъства на вечерята и проявява жив интерес към датата и часа на тръгване, както и към моторното превозно средство.


Епилогът към историята е следният – само няколко дни по-късно авторът на писмото се поболява от мъка и получава инсулт. Изважда късмет и италианските лекари успяват да го спасят, но за сметка на това здавето му вече е окончателно разклатено. От колата няма ни вест, ни кост, а всички в града знаят кой я е откраднал и кой е излъгал ДД, че ще му я върне срещу откуп.


И така, точно преди три години на 12 юни баща ми почина вследствие на втори инсулт.


Всъщност, позволих си да напиша тези редове от негово име и се надявам този път Б.Борисов да си прочете кореспонденцията с отвъдното, за да разбере, че на този свят може и да съществуват отчаяни хора, които му вярват по неволя, но има и такива като мен, които не биха платили и пукнат грош за качествата на българските политици така, както и българските политици не биха платили и пукнат грош за живота на гражданите на бутафорната ни република.


Толкоз! Да разчитате на българската държава е все едно да чакате от умрял писмо – абсурдът е толкова голям, че може и да получите нещо, но написаното със сигурност няма да ви хареса.

...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

23 коментара:

  1. Един въпрос, само да попитам, за всеки случай: какъв вид бой трябваше да упражни Костов за да не даде властта на Симеона, след като по демократичен начин величеството получи властта си от народа? Диктатура ли следваше да обяви Костов тогава, обяснете ми, щото умът ми не го проумява - не трябвало било да дава властта без бой?! Хм?

    ОтговорИзтриване
  2. В случая под "Без бой" разбирам напълно пасивната позиция на Костов и липсата на адекватна предизборна кампания. Освен това едва ли някому е убягнало дългото мълчание на Костов, след като Симеон спечели изборите. От тези необясними действия/бездействия стигам до извода, че всичко е било плод на предварителни спогодби. Всъщност съм сигурен, че цялата "линия" е начертана още от времето на Перестройката, а хваналите се под ръка Костов/Доган на анти-жанвиденовската манифестация в началото на 1997г. и цялостната безнаказаност за министрите на Жан Виденов показват колко близки са били всъщност всички мними врагове в тази мнима държава.

    ОтговорИзтриване
  3. С голямо съжаление - към родината и сънародниците си, към справедливостта като универсална ценност (ако все още е, както се надявам), към близките и себе си дори, трябва за пореден път да кажа, че си изцяло прав, Сандо.

    Времето тече, "преходът", животите ни също, единствената статична константа е омертата на свинските черва, наречени благозвучно политическа класа, дето нито е политическа, нито класа.
    Затова и нямам друг логичен избор освен да бъда изцяло съгласен с усещането ти относно "предначертанието" на безнаказаността и архинесправедливостта на прехода.
    Нищо сложно и неясно няма в подобни, на пръв поглед, конспиративни теории. Просто едни хора са се събрали и са се разбрали - правим, каквото правим, говорим, каквото говорим пред публиката, но едни на други отговорност няма да си търсим и рахата няма да си разваляме. А наивната и непораснала публика, винаги когато може, ще я държим в състояние, в което да не вижда слабата актьорска игра на сцената.
    Било чрез страх, било чрез профанизирани зрелища, но винаги гарнирано с ужасно много лъжи.

    Така, като страничен ефект, наивността и простодушието на българина, вместо да бъдат негово предимство в изграждането на спретнат, пък било и скромен, общ дом, станаха негов кобен камък, дърпащ го постоянно към дъното.

    За мен е особено тъжно, че на фона на цялата тази наивна слепота, повечето от еднооките избират да се погнусят от "хората", да се разграничат от тях, да ги обвинят злорадо за собственото им нещастие, което, верно или не (това не го коментирам) е просто най-лесното.

    А най-тъжното е, че в конкретиката на деня, днес - 12.06.2010 г., не виждам как и откъде може да се случи промяна в тази зловредна констелация.

    Продължавам да се надявам и аз не знам вече на какво, с някаква удивително тъпа упоритост, като си намирам сам десетки благозвучни оправдания, за да не загубя последните зрънца от вярата си.

    ОтговорИзтриване
  4. Не споделям, драги Сандо, Вашето мнение по този въпрос, но както и да е, мислете си го всичко това, щом сте убеден в него...

    Да се приравняват Доган и Костов, по моя преценка, и то на фона на всичко случило се в тази наша държава след 1989 г. ми се вижда плод на изцяло несъстоятелно сектантско-конспиритивистко мислене, което не ми импонира с нищо... Пък и то е, от друга страна, е изцяло изгодно за тия, срещу които уж е насочено...

    ОтговорИзтриване
  5. Не, тук по никакъв начин не приравнявам никого и никак дори не излагам конспиративни теории. Във всяка една държава се обособява политическа класа, в която съществува вътрешна етика, подчинена на идеята, че "гарван гарвану око не вади". Така например, когато във френската национална асамблея бе подложено на гласуване предложението тогавашният президент Жак Ширак да бъде задължен да свидетелствува по делото Клиърстрийм, социалистите подкрепиха без никакво угризение на съвестта десницата и защитиха Ширак. Освен това поне във Франция всички политически кадри, били те леви или десни, произлизат от едни и същи политически школи и избират път за политическа кариера според убежденията си или, май в повечето случаи, според приятелските кръгове и реалните възможности за политическа изява.

    Та, моята теория не е сектантска или конспиративна, ами чисто съглашенческа, а Вашата пък се опира на идеализирания образ на честния рицар-политик, погнал де-що има дракони от патриотизъм и други подобни чисти чувства и настроения. И всичко това в условията на една идеална демокрация без удари под пояса, без славитрифонизирани медии, без рицарите и драконите да делят общи инереси, без да се купуват гласове и строят хотели и т.н.

    Костов може да е най-сполучливият български премиер, но това не го прави рицар и не виждам как можем да си затворим очите пред някои изключително неудачни елементи от биографията му. Защо например не подведе нито един жанвиденовски министър под съдебна отговорност? Защо не отвори досиетата? Защо наложи Филчев за главен прокурор? Защо се покри след изборния провал?
    Освен това съм убеден - и това не е сравнение, ами констатация - че на онази манифестация наистина Костов крачеше заедно с Доган.

    Единствената разлика при нашите политици е, че освен собствените си дела не движат почти нищо друго, защото са аматьори и защото моралните им принципи са от болшевишки характер и се намират в зависимост от моментната форма в левия или в десния крачол. Повярвайте ми, имам чудесна база за сравнение и щастието да гласувам (в чужбина де) за професионални политици, които пипат здраво и си вършат работата. И мога да ви гарантирам, че когато кметството чисти безплатно фасадите на къщите от драсканици, когато навсякъде цъфтят цветя и зелените площи са идеално поддържани, когато сутринта видите улицата си разкопана, а до вечерта вече е заравнена и асфалтирана отново, като преди това в пощенската кутия получите писмено извинение за причинените неудобства, когато ежедневно се правят подобрения на градоустройствения план и когато непрекъснато се организират културни прояви, тогава човек наистина е доволен да живее в гражданско общество, т.е. да се радва на благата, но и да изпълнява гражданските си задължения.

    Сравнете сега тази утопична за българските представи картинка с реалното положение и ще разберете защо съм толкова песимистично настроен за бъдещетото на България.

    ОтговорИзтриване
  6. Ай стига с тоя Костов!
    Оставете го човека да си гледа състоянието.Кой образование имал, кой езици знаел..и като ги има тези показатели какво? Става автоматично гений политически, който загърбва личния си интерес и се обрича в името на нацията.
    Пфу! Такива са само някой бедни, по случайност честни провинциалисти, които нямат никакъв реален шанс за успех.
    Изобщо нито един от изброените политици няма намерение ( и не е имал намерение) да променя манталитета на една загубена в духовно отношение нация.Нали знаеш :"Всички са маскари".
    По-лошо е ,обаче, когато човек загуби вярата не само в политиците , а в българите като цяло. Тогава ги гледа ( някак отстрани и в друго измерение) и се чуди какво да ги прави.

    Почивай в мир ДД!

    ОтговорИзтриване
  7. Сандо, подкрепям всяка твоя дума, както в статията, така и в коментарите ти. За съжаление, с нищо друго не мога да те подкрепя, освен с думи.

    Зная, че ти е била необходима сила, да пишшеш за това с умерен тон...

    Колкото до Костов, разбира се, че е от същото котило.

    Сетих се за показно разстреления Георги Стоев. Дори и един процент от написаното от него за съвременните "герои" да е вярно, пак е страшно. А гаврата, съизмерима с геноцид, продължава. Жалко за България.

    ОтговорИзтриване
  8. Пишете:

    "Вашата (представа) пък се опира на идеализирания образ на честния рицар-политик, погнал де-що има дракони от патриотизъм и други подобни чисти чувства и настроения. И всичко това в условията на една идеална демокрация без удари под пояса, без славитрифонизирани медии, без рицарите и драконите да делят общи инереси, без да се купуват гласове и строят хотели и т.н."

    Което показва единствено, че съвсем не сте запознат с моята представа и с моите възгледи. Съвсем не Ви е адекватна представата за моята представа :-) Само това мога да кажа по този въпрос.

    Да оставим Костов настрана, аз не мога да разбера защо всеки политически разговор все до Костов опира. Впрочем, по въпроса за Костов Вашето мнение изцяло съвпада с това на толкова недолюбвания от Вас Слави Трифонов; впрочем, ченгесариатът от ДС направи нужното Костов да бъде оплют до такава степен, че днес се смята за проява на лош вкус да кажеш една добра дума за Костов :-)

    Аз просто не подкрепям толкова популярната теза, че "всички ДО ЕДИН са маскари". Когато се приеме, че всичките ни политици са еднакво лоши и опорочени, тогава, при липсата на критерий за сравняване, изцяло отпада възможността за всякаква оценка. Това размива отговорността: всички са виновни, ерго, никой не е виновен. Сам без да искате и без да съзнавате това подкрепяте този нихилистичен възглед, който влиза в рязък дисонанс с останалите Ви възгледи (доколкото съм запознат с тях - и често съм изказвал подкрепата си за много Ваши тези и анализи).

    Щото ако всичко, без никакво изключение, е така лошо, мръсно и опорочено, тогава какъв смисъл има изобщо да се говори?! С говорене нищо не може да се промени, тогава отчаяният, обезверен и уморен от ропота на такива интелектуалци народ се превръща изцяло в стадо, а пък апашите в политиката точно това чакат, та да правят необезпокоявано поразиите си - при приятния ромон на такива намръщени, всичко отричащи и от всичко недоволни интелектуалци.

    Излиза, че днешната българска интелектуалщина, оказва се, съвсем не е по-добра от българската мутризирана действителност и изцяло подпомага, като прилежна слугиня, триумфите й...

    ОтговорИзтриване
  9. Анонимен13 юни 2010 г., 6:23

    Една малка поправка, ако е възможно. Ако благоволите да се замислите ще видите, че е важна за едно по-добро съответствие на възгледите ни с действителността. Не "най-сполучливия", а най-малко несполучливия управник.

    ОтговорИзтриване
  10. Господин Грънчаров, ако погледнете, дори и с просто око, първия коментар под тази статия, едва ли е възможно да не забележите "защо всеки политически разговор все до Костов опира". :)

    А и трудно би могла да се отрече отрече непробиваемата Ви логика: Ако не се идеализира домашния Ви любимец, "всички ДО ЕДИН са маскари".

    Съгласен съм с Вас, че темата на Сандо не е (само) за "НЕГО", въпреки това вярвам в непресъхващата Ви способност да насочите всяка тема в "правилната" посока.

    ОтговорИзтриване
  11. az imam ideya ne mojem li da osadim nashite "opranitsi" deto ni opraviha taka hubavo 20 che i poveche godini tova si e jiv genotsid sryamo nasheto pokolenie

    ОтговорИзтриване
  12. Анонимен13 юни 2010 г., 8:27

    Имам толкова да пиша по тази тема, но ще бъда кратък.Бях доста време "вътре" в нещата, за които се говори сега в материала на Сандо, а и в коментарите.Твърдо мога да кажа,че Сандо е прав.
    Каква е обаче разликата между неговия начин на мислене и този на някои от коментиращите? Разликата е,че Сандо е имал, а и има възможността да живее в едно НОРМАЛНО общество и страна, докато опонентите му,в случая засега опонентът му,продължава да живее в кочината,наречена България.И това не го казвам от злорадство или пък с надменност.Просто се опитвам да обясня,разбира се,според мен,нещата. Защото когато си опръскан от калта на съседните прасета, ти не можеш,дори и да си интелигентен,като споменатия господин,да излезеш от калъпа. Калъпа,приятели, е страшно нещо! Той те приучава на търпение, на послушание, на идеализиране, на уж вярност за цял живот към "нашия" човек,на нашия "вожд". И когато се озовеш в нормалния свят, виждаш цялото безсмислие на балканската си ориентация, на безнадеждния си нашенски манталитет.Докато членът на нармалното гражданско общество има една "ориентация" - лична свобода, тоест неприкосновено лично пространство, в което трудно допуска "богове". Но той има и още нещо - и солидарност,хайде да я наречем поне мъничко човечност към непознатия до теб или край теб.Има ли го това у нас,българите? Ето на този въпрос си отговорете,г-н Грънчаров,а не скачайте заради този или онзи. Или по-точно,скочете заради човека,обикновения човек до Вас,който двадесет години живее като скот,или пък скочете просто заради себе си.Скоро четох Ваш материал как със свито сърце сте пътували за София,за да отложите още във времето плащането на поредния брой от списанието Ви. Не виждате ли нещо общо в тази Ваша, а и НАША безизходица,с това,което е почумствал бащата на Сандо, за да напише това писмо?Да си призная,и аз съм писал,може би в мислите си, подобни писма. И зная,ах,как зная, как кърви сърцето в такъв момент, как целият свят сякаш се срутва мърху теб.защото ти цял живот си живял почтено и кротко,мислел си,че ето,утре,ето в други ден нещата ще тръгнат нормално,че ти просто ще имаш мъничко време да се порадваш на...себе си, а не все да чакаш,все да оцеляваш,все да стягаш колана...Просто искаш мъничко нормален живот,нищо повече. А срещу теб има една стена.Накъдето и да тръгнеш,каквото и да предприемеш,стената е пред теб. И няма мърдане. И няма спасение. А в това време ония, евентуалните получатели на твоята МОЛБА за достоен миг живот,тоест политиците,тоест всевластните в България,живот си живеят. И трупат ли трупат имане.Ето,сега чета за Гиньо Ганев,какъв "гарант" на бедните ще бъде той,след като той,"бедният",продава имоти-апартаменти по морето,за да пълни бездънния си джоб.
    Но да привършвам.
    Сандо е напипал ядката на този проклет и уникален в световен мащаб български преход - вълмото,преплетеното вълбо на българската политическа олигархия,което вече 20 година души и изсмуква сетните сили на българина.Всичко останало е просто ала-бала,приятели!

    ОтговорИзтриване
  13. Хайде стига пораженски статии. Омръзна ми от мрънкане и бездействие. Особено бездействието. Такива статии обикновено се свеждат до:
    1. Всичко е загубено.
    2. Нищо не можем да направим.
    3. Някой друг е виновен.

    Не мога да понеса повече оправдания и мрънкане. Наситих им се за толкова години. Ако всеки, който беше критикувал правителството поне веднъж в живота си бе отишъл на митинг и бе изразил гражданската си позиция сега нямаше да сме в това положение.

    Или приемете, че ще ви управлява поредния предател и замълчете или направете нещо по въпроса. Бездействието е фатално.

    Света не се движи от масите. Едва 3-4% от населението са активните в променянето на историческите събития. Щом виждате проблемите, които другите не виждат хайде направете нещо де. Стига празни приказки само.

    Другите народи може да са много по-добре от нас, защото са си го извоювали. Предстои ни битка, където трябва да извоюваме положението си. Няма да я спечелим с мрънкане.

    ОтговорИзтриване
  14. Сандо, няма да повтарям казани работи, искам само да кажа, че това е най-...сериозното и солидно нещо писано от теб откакто те чета. Разбира се, според мен:)Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  15. Искрено се радвам, че и Belomore и Пламен, с които друг път ми се е случвало дори да водя и доста упорити спорове, ме подкрепят и споделят мнението ми.

    С господин Грънчаров пък имаме еднаква позиция спрямо комунизма и неговите производни, но ето че днес влизаме в спор за качествата на опозицията.

    Първо, не мога да се съглася с обвиненията в нихилизъм. Вярно, сигурно е нужна голяма доза обезвереност и разочарование, за да напусне човек родината си и да стане емигрант, но ако наистина е нихилист, той би трябвало да престане да гласува или дори да води социален живот и да прави политически коментари.

    Второ, в желанието си да "борим" остатъците от тоталитарния режим, които очевидно са основна причина за сегашното състояние на народ и държава, господин Грънчаров отказва всички форми на критика - в това число и конструктивната, обективната и благопожелателната - спрямо собствените си убеждения. Само че, господин Грънчаров, правото на мнение е в основата на демокрацията и никой не може да ме убеди в противното, а обективната критика към даден политик пък е далеч по ценна от всички хвалебствия, особено когато идва от
    негов гласоподавател (в блога си не само открито подкрепям Синята коалиция, но и това е всъщност единствената политическа сила в България, която някога съм подкрепял).

    Трето, не е справедливо в един текст от личен характер, посветен изцяло на мой най-близък човек, да се хващате, господин Грънчаров, за едно изречение и едно име и да пренебрегвате основната тема, а именно непрекъснатата приемственост на пост-тоталитарната управленческа структура, довела до сегашното състояние на държавата и до безброй лични трагедии като тази на баща ми инашето семейство.
    Не, всички не са маскари, защото самите ние не сме маскари, но за сметка на това обаче нито един от българските управници не се опита да излезе от коловозите на "прехода" и да управлява България като съвременна и модерната европейска страна.

    Четвърто и последно. Баща ми изпитваше физическа непоносимост към комуноидите и това впрочем бе една от причините да напуснем България. По образование беше филолог и журналист, а като спортист (плувец) е печелил републикански титли и е участвал на международни състезания. Въпреки будния си дух и открито изявените си антикомунистически позиции обаче(никога не е бил и не е искал да става член на БКП или нейните производни)баща ми с охота признаваше, че психиката му е обременена от десетилетия комунистическа обработка и че неговото поколение е неспособно да предложи качествена алтернатива за бъдещето на страната. Така е и другояче не може да бъде - докато политическата класа е изградена от "бивши" членове на БКП и ДС или хора, оформили се като личности в условията на тоталитаризма, България ще е все така в преход и безпътица.

    Бъдете искрен като баща ми и признайте с чест, господин Грънчаров, че въпреки всичко комунизмът живее у вас и че дори и да искате нещата да се променят, Вие нямате никаква представа как това би могло да се осъществи!

    ОтговорИзтриване
  16. Сандо,
    Тук малко попресилваш нещата.Не искам да защитавам никого,но можеш ли да виниш всички обикновени членове на оная партия?Онова менгеме,наречено социализъм,в страна без никаква информация беше нещо страшно и същевременно обикновено,ние го приемахме като даденост.А и човешкият живот е един и всички сме грешни. А и с какво,например,едни пълни мошеници като днешните крадци в България,са по-добри от един от ония хорица,имали нещастието да се родят и изкарат по-голямата си съзнателна част от живота при комунизма? Но това е тема за много,много по-дълъг разговор. Мисълта ми е за рецептата. Как и какво може да направи човек в страна,където от много,много години начин на живот е прекарването на другия,подливането на вода на ближния,доносничеството,подлизурството...Разбира се,и други народи ги имат тези "качества",но при нас те са в такава степен,че те втриса. Та как можеш да накараш един човек нормално да живее,без шмекерии,без далавери?Ето,и аз като теб съм емигрант и виждам неща,които ме потрисат.Нормалните страни в Европа в момента са заляни от български и румънски просяци,от нашенци-далавераджии,които предлагат наляво и надясно подкупи на служители в кметствата,в службите,просто нашенска работа,и лошото е,че някъде хващат дикиш. ЕИ ме е страх, че вместо Европа да ни научи на нещо,май ние ще я научим на нашенския начин на живот. Та какво искаш ти от един човек,който цял живот, а и го е предал това на поколението си, е бил крадец и мошеник.Как ще го промениш? Как ще го накараш да бъде нормален гражданин?Аз съм убеден - на първо място трябва да се премахне мизерията,второ всеки,който краде,дори и мъничко,да бъде аут от чиновничеството и администрацията,трето - който е на власт, да не бъде толкова алчен. Има и други неща,но като за начало тези стигат,нали? Само че кой и как да го "внедри" у нас,свикналите на аванта,на пререждане,на изблъскване на другия,на мимикрия.колцина са като баща ти да признаят вътрешното си усещане?И сами да дадат път на друг? А не както е като по правило у нас началникът винаги назначава некадърник под себе си,за да не го засенчи. Ето,малки неща,но ГОЛЕМИ,нали?

    ОтговорИзтриване
  17. Към последния (засега) анонимем коментатор.

    Сандо едва ли ще си направи безсмисления труд да отговаря на анонимни писания. Всеки се ражда с името си. И причините да се крие зад завесата на анонимността, за мен са повече от съмнителни. На мен обаче не ми пречи, г-н Анонимен, да цитирам това Ваше "не защитавам никого,но можеш ли да виниш всички обикновени членове на оная партия?", съчетано пак с Вашето "а и с какво,например,едни пълни мошеници като днешните крадци в България, са по-добри от един от ония хорица,имали нещастието да се родят и изкарат по-голямата си съзнателна част от живота при комунизма?".

    "Ония хорица,имали нещастието да се родят и изкарат по-голямата си съзнателна част от живота при комунизма", Вие, другарю анонимен, припознавате във "всички обикновени членове на оная партия".
    Това съвсем не е така!

    Целият ми живот, включително и до днешната дата, премина и продължава да си отива под вещия геноцид на "оная партия". Но дори и тогава, когато, уважаеми анонимни другарю, Партията беше официално на власт, а не, както днес, да продължава да дърпа конците, скрита в сенчестите си олигархически дупки, не е принуждавала "обикновения човечец" да се моли за партийно билетче, водещо към "земния рай". И тогава това си беше единствено въпрос на ЛИЧЕН ИЗБОР. На избора дали да живееш достойно или да се продадеш така, както се продава проститутка. И до днес България се управлява от бивши политически (и не само) проститутки, от настоящи такива и от синовете и дъщерите на първите и вторите.

    Сандо не само, че не пресилва нещата, а тъкмо обратното - изказът му е евфемистичен.
    Затова, ако някой е пропуснал да прочете заглавието на публикацията, бих му припомнил, че тук става дума за ПАЛАЧИ.

    И за трагедия.

    И за една престъпна тиква, превърната по приказен начин и в каляска за кастата на палачите, и в генерал-палач, и в поредния символ, легитимиран от търпението и овчеглавието на агнетата.

    ОтговорИзтриване
  18. Пламене,ще отговоря на Анонимния, защото всъщност той за мен не е никак анонимен и нашите спорове в повечето случаи не се водят в блогосферата.

    Освен това го разбирам и му съчувствам - представете си само колко доблест наистина е нужна на човек да признае, че е жертва на тоталитарен режим, че най-хубавите години от живота му са отишли напразно, че тепърва трябва да започва всичко отначало, или с други думи казано - обрали са го материално, интелектуално, чувствено и всякак! Остава му единствено физическото оцеляване, което често също е поставено под въпрос от ордите бандити, от лошото здравеопазване, от неизправната техника, от некачествената храна и т.н.

    Не виня жертвата за това, че е жертва, не я карам да се отрича от себе си, ами посочвам основната причина за настоящата безизходица. В историята дисконтинуитетът се нарича "революция". При нас революция не е имало, така че сегашното положение е всъщност логичното следствие и продължение на "стария" режим. Т.е. всичко си е постарому, със същия манталитет и със същите политици, възпитани по болшевишки.

    Съжалявам, но е напълно нормално едно поколение от лузъри да не може да предложи друго освен сегашното дередже.

    А идеята, че в България сред тези хора все партийни възпитаници съществуват класически герои от типа "добри и лоши", но видиш ли лошите са измамили добрите, ми се вижда прекалено наивно и достойно за произведение от времето на немския романтизъм, но не и за обективен исторически анализ.

    За да има промяна, трябва да се постигне еволюция на манталитета. Без промяна на светоусещането и мисленето и след 100 години пак ще сме тук и пак ще сме си същите, а поколенията ще се следват и възпроизвеждат, както казва Пламен - и от синовете и дъщерите, и от внуците и внучките и т.н.

    ОтговорИзтриване
  19. Впрочем, някой пък от изказалите се по-горе разви някакъв "географския детерминизъм", с една дума тия, дето живеят в "кочината, наречена България" били нам кви си, а пък тия, дето имали щастието да избягат от спомената кочинка, били нам кви си. Мисля, че на такива смехотворни тези не е нужно да се обръща внимание, но като куриоз тук я изтъквам. Впрочем, та разгорещилия се опонент с аргумента за кочинката искам да кажа, че не кочината определя свинския манталитет на свинете, и че една свиня, като напусне кочинката си, навсякъде със себе си носи своята свинщина - тогава защо обръщаме внимание на кочината, а не на интересуващата ни свинщина?! Прекрасен пример за това как материалистите подменят следствие с причина и всичко тълкуват точно наопаки на реалното, на истинското положение...

    ОтговорИзтриване
  20. Много силен материал на Сандо илюстриращ нагледно чисто криминалния генезис на настоящия премиер и партията му сформирана от поредната банда интерсчии, лапачи и ченгета. Напълно споделям и мнението му относно „месията“ Костов.
    За комунистите не ми се говори.
    Там нещата са очайващо безнадежни и нямат нужда от коментари, а от административна, политическа,държавна и морална изолация на бившите членове на тази партия. Да не кажа че най добра работа би свършил един чук за разбиване на чугунени глави.
    Би било добре да се приложи и известно насилие над свободата на някой от бившите висши комунситически функционери, но и za това отдавна е изтърван моментът. Още един пасив в актива на Костов и т.н. синя опозиция.

    ОтговорИзтриване
  21. Първо искам да те поздравя за чудесните статии, които публикуваш. Може и да не съм съгласен с всичко, но това са едни от най-хубавите текстове, които ми се е случвало да чета.

    То ти е по наследсдтво - писането и вярата в свободата. Баща ти ми диктува това писмо в един мрачен есенен следобед. Силата му е в искрената вяра в справедливостта на човека, който го е писал, неговата свободна воля и непримиримостта, които по чуден начин се четат и в твоите статии.

    Баща ти беше прекрасен смел човек и добър приятел. Дано се усмихва сега с онази фирмена семейна усмивка.

    ОтговорИзтриване
  22. Анонимен18 юни 2010 г., 1:58

    Много типична история от българската действителност. Както преди така и сега Борисов си остава един измислен медиен герой. Говори едно след два дни говори точно обратното, една определена група престъпници си остават все така недосегаеми и това е всичко. Казвате че сте изгубили вяра в българските политици, аз нямам вяра в българските избиратели, само един пример - дядката от Мадрид дойде и за нула време "гражданското общество" се превърна в някакви базови елементарни хора, които религиозно избраха спасителя-престолонаследник, едва говорещ български. После същата история се повтори със пожарникаря-каратист. За съжаление на българина му въздейства повече шопския диалект, плоските шегички и дебелия врат отколкото, когато му се говори като на разумен човек.

    ОтговорИзтриване
  23. n.kolev@free.fr bih jelal da govoria personalno ,ne obi4am skriti lica obi4am da gledam 4ovek v o4ite

    ОтговорИзтриване