вторник, 1 юни 2010 г.

ПЕРНИК, ЛИЦЕТО НА БЪЛГАРИЯ

"Откъде идваме, какви сме, къде отиваме?" Пол Гоген
...

През годините “перничанин” се превърна в мръсна дума, а жителите на този град са официално обявени за отрепки от всички модерни журналисти, живеещи от бакшишите на властта.

Това е повече от нормално – в търговското дружество с ограничена отговорност “Земен рай”, по-известно сред широката общественост с наименованието Република България, дискриминацията, стигматизацията и евтините подигравки са неизменна част от социалната норма, та затова и славитрифоновците не се притесняват да удрят с лопатата, където сварят.


Нормално е също така и президентът Гоце-Агенто да произлиза от същия този толкова “отвратителен” граовско-радомирски регион, защото хората (от цялата страна, а не само перничани) си го избраха такъв, какъвто им трябваше, т.е. лика-прилика.

Нормални са и безработицата, и престъпността, и алкохолизмът, и постоянното обезлюдяване.


Нормално е и в Перник, както впрочем и из цялата задунайска губерния, да няма културен живот – пернишкият театър изгоря, кината са затворени, художествените галерии представляват картинопродавници, а Арт-салонът е заведение за обществено хранене и най-вече пиене, украсено с творби на местни творци.


Нормално е, разбира се, културата да се замести с анти-култура (славитрифоновщина демек), а основният й производител/отделител хем съвсем редовно се подиграва на перничаните за сполетялото ги нещастие, хем печели на гърба на същата тази публика, заливайки я с тонове чалгарски буламач.


По-нормално от това би било ненормално за нашето житие-битие. Защото Перник е огледален образ на българското общество и затова може би ни боли толкова, когато се оглеждаме в него необръснати, недоспали и недоизтрезнели, за да си зададем екзистенциалното въпросче от картината на Гоген “Откъде идваме, какви сме и къде отиваме?” или с други думи казано “Какво точно стана снощи и къде се е дянала лявата ми обувка?!”

...

При цялата тази ненормална нормалност обаче аз имам особен повод за празник и гордост, защото големият поет и писател Борис Христов – друг един граовец –направи онази гигантска крачка към човешкото достойнство, която ние, дребнавите пъзльовци, вече толкова години се страхуваме да направим. Отказвайки пършивия орден, окачен на врата на цяла плеяда от мухльовци, Борис Христов ми напомни, че всъщност винаги съм искал да бъда представян пред света от достоен човек като него и че неговото лице би трябвало да е истинското лице не само на моя роден град, но и на чистата и неподкупна култура на народа ни.

За жалост обаче птичка пролет не прави и мутрата на българската ни реалност се изкривява в безподобен риктус при такива рицарски прояви, защото те по никакъв начин не се вписват в прагматичната норма на новобългарския чорбаджилък. Борис Христов обаче това едва ли го притеснява, а и той със сигурност знае, че върнатият орден не струва и прашинка от ревера на Времето в сравнение с вечния медал на нашите сърца.

...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

5 коментара:

  1. Лице? По-скоро сфинктер.

    ОтговорИзтриване
  2. Не бих казал, че метафората ти е особено лицеприятна.

    ОтговорИзтриване
  3. "За жалост обаче птичка пролет не прави ..." Но пък подсеща и подсказва...
    Виж

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен2 юни 2010 г., 9:16

    Сандо,
    Матералът ти е чудесен!Кратко и много точно напипване на "сърцето" на проблемите на "проблемна" България.Нещо,което,за съжаление,мнозина се правят, че не забелязват. А ето го и резултатът - бла,бла...Това момче съм го забелязал и в други блогове,тъжна работа,просто то е красноречив продукт на "създаденото" през този преход,синоним на комплексарщината и на тъпотията българска, уж минаваща за "бурното недоволство" на младите. На тези млади,които са стогодишни старци по начин на мислене и усещане.
    А иначе Борис Христов е голям поет,несравним с Левчев и неговите днешни последователи и подлоги,окупирали един-два кръга в българската литература и превърнали я в доходоносен занаят и място за почелене на пари.Прочетете някои от прехвалените романи и ще почувствате отвращение,срам и погнуса, и то не толкова от написаното,което е бездарно,за,извинете,"сране"," мириса на гаджето,когато сере",о,хиляди извинения,но това е от роман,рубликуван в двадесет държави в света с помощта на пари на данъкоплатеца,"чекии","изчукване" и тъй нататък, ами за мълчаливото съгласие и одобрение на уж културната ни общественост към тези ерзац-явления у нас. Лошото е,че тези момчета и момичета са завладели с помощта на спонсорите и вдъхновителите си целия книжен пазар,парцелирали са медиите, ако, както го пишеш и ти в друга своя статия, не са сред наградените,то те са сред членовете на журито, хора като Михаил Неделчев и сие ги превъзнасят и заедно печелят ли печелят награди,специализации в чужбина,конкурси за преводи и те всъщност представляват лицето на нашата литература в странство.А какво е това лице? Какъв е отзвукът? Но тези хора това не ги интересува,важното е да върви алъш-веришът,да позхранват и егото си и бездънния стомах,да работят на пет-шест работи и синекурни длъжности,както едно време и да си траят за истинското състояние на страната.Докато истинските творци тънат в мизерия и умират като пилци, тези охранени и самооблащаващи се "елитни писатели" разхождат модните си костьоми,не по мярка,по коктейли и пирове по време на чума.И гледат в устата ония,които им подхвърлят кокъла.
    Затова жестът на Борис Христов е плющящ! И браво на теб,Сандо,защото само ти засега го коментираш,а всички други се правят на утрепани. Защото този отказ е отказ от статуквото, от цялата тази простотия, сервилност и мръсотия,която ни залива вече десетилетия наред.Аз знам,почувствал съм го на гърба си, как сега ще гракнат тези "избрани" незнайно от кого,всъщност знаем ги, днешни "писатели",как ще търсят и,естествено, ще намерят петънца в битието на Борис Христов,само и само за да омаловажат направеното от него - айде бе,ще ми се прави на герой.
    Но плесницата е факт.И макар,че както казваш ти една птичка пролет не прави,понякога тази птичка може да се превърне и в бяла, нали,Сандо! Поне в нашите мисли, на хората,които все още обичаме оня самотен човек на Борис Христов,отколкото звъна нв финикийските знаци.

    ОтговорИзтриване
  5. Сандо,

    перник има едно друго лице :) събирам материал по софийските улици и ще го постна в скоро време ;)

    ОтговорИзтриване