четвъртък, 25 февруари 2010 г.

ЗА ГЕРБ, МОРАЛА И ТЮТЮНОПУШЕНЕТО


Извинявайте, че ви шокирам с тази снимка на млади хора, симулиращи фелацио, но трябваше да ви дам нагледен пример за това, че компромисът със здравето е също толкова недопустим, колкото и компромисът с морала. И затова всяка мярка в полза на тютюнопушенето би била ретроградна, анти-социална и анти-хуманна.

***
С огорчение констатирам, че управляващите изпускат още един удобен повод за лесна революция. Не, нямам предвид граждански войни, кланета, гилотини и прочие ексцесии, ами положителна промяна на мисленето въз основа на универсални ценности. Т.е. промяна на мисленето към по-добро. Революция е, когато човекът разбере, че съдбата му не зависи от сбирщина пияндурници на връх Олимп, които се забавляват да хвърлят гръмотевици по главите на случайните минувачи. Революция е и когато човекът се научи да обработва земята, или да се бори с болести, или да строи мостове...
А всеки отбой от вече извоюваните позиции би бил чиста форма на пораженчество и предателство спрямо онези, чиито стъпки следваме, и онези, които идват след нас. По този повод Томас Джеферсън казва, че „който е способен да се откаже дори от част от свободите си, не заслужава да бъде свободен”.

Друг термин, който в случая би паснал добре на правителствената политика, е „цинизъм”. Защото е цинично да се замества стремежа към по-добро общество със съмнителна икономическа логика, основана на добруването на някакъв хипотетичен „бизнес” – видите ли, мерките срещу тютюнопушенето щели да навредят на „бизнеса”. От което пък - реторично погледнато - излиза, че полезното за човека е вредно за „бизнеса” и обратното, а това пък ме навежда на мисълта, че ако искаме да сме в добро здраве, ще трябва да се върнем към плановата икономика.

Во кратце, правителството води ретроградна кампания на няколко нива (ЗЕС, ГМО, тютюнопушене...), а обществото се раздира от спорове там, където би трябвало да има национален консенсус, подчинен на универсални ценности. Защото колкото и социолозите да седят и да ми обясняват, че логиката струва повече от морала, аз все ще си имам едно наум, че никакъв „бизнес” не би оправдал дори и само един канцер на белия дроб.

….
…..
P.S. Снимката е заимствана от френска анти-цигарена кампания на асоциацията Les Droits des Non-Fumeurs. Текстът под нея гласи „Да пушиш, означава да си роб на тютюна”.

...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

петък, 19 февруари 2010 г.

Нашествието на Генно МУТРИфицираните Организми (първи български филм на ужасите)


Граждани, положението е критично! Отвсякъде ни заливат с Генно МУТРИфицирани Организми, а ние се караме за маловажни проблеми. В същото време Мутрифицираните не дремят, ами вършат работа, защото е добре известно, че луд умора не знае. Мутрифицираните са дръзки и безскрупулни, така че за да се неутрализира един Мутрифициран, трябват поне десет Нормални. А нямаме!


Мутрифицираните са психопати, които хич не ги е еня за общество, природа, държава, деца, училища, култура-мултура и прочие подробности, защото считат, че единствено и само тяхното грамаданско его трябва да стои изпъчено като еректирал фалос в центъра на вселената.

Тяхната сила се състои в това, че действат напук – напук на добрия вкус създадоха чалгата, напук на здравия смисъл гласуват за маргинали в политиката, напук на родолюбието съсипват родината си, разхищават богатствата й, бетонират бреговете й, съсичат горите й...


И разбира се, те зная всичко и се намесват авторитетно в споровете при всеки удобен повод.

Знаят и за евроко-институциите, и за климатичните проблеми, и за нужните-ненужни езикови реформи, и за копулацията при членестоногите, и за скритите марксистки убеждения на Обама, и за ползата от тютюнопушенето при пеленачетата, и за естествената лекота на смъртната присъда... А напоследък особено се наслаждават на изказвания относно техните братовчеди – Генно Модифицираните Организми. И изтъкват неопровержими доводи в защита на последните – учените (платени от Монсанто) не знаели със сигурност дали ще има негативни последици, отглеждането на подобни култури можело да е доходоносно, това било бъдещето на света... Така де, важна е валутката и кльопачката, а моралната страна на въпроса минава автоматически на заден план. На кой му пука за това, че ГМО-тата ще се кръстосат постепенно с генно нормалните организми? И на кой му пука, че генотипът, създаван от природата (или Господ?) в продължение на милиони години, ще се съсипе за няколко лета? Вижте само колко е забавно – хитрият човек ще сложи ген на риба в ягодите, за да ги предпази от измръзване, и ген от говедо на доматите, за да растат по-бързо... Голям праз, че вкусът не е същият и че задниците ни растат с по колограм на ден и придобиват формата и миризмата на втасал хамбургер! Важното е, че сме излъгали природата.


Предполагам се досещате обаче какво става, когато играем карти с дявола... Винаги нещо недоглеждаме и след това ние сами сме си виновни за сполетелите ни нещастия.


И не знам защо на акъла ми идва идеята, че половината българска обработваема земя пустее и че лъже-дебатът около ГМО е само прах в очите и оправдание за безкраен мързел и нехайство. Mоже пък само така да ми се е сторило, но във всички модерни държави земеделието живее благодарение на държавни помощи, а в отрасъла са заети около 5% от трудоспособното население. Не си спомням също така наскоро да е имало глад в Европа, който да обоснове нужда от спешно развитие на ГМО. Освен това единствените евентуални консуматори на ГМО по далечните кътчета на планетата, където хората страдат не от мързел, ами от реални бедствия, са... неплатежоспособни.


Така че, драги Мутрифицирани биолози, генни инженери, Аврам-БАНаджии, мениджъри на ТКЗС и прочие специалисти, идеята ви за отглеждане на ГМО ми изглежда отчайващо идиотска. Оставете природата намира и се заемете с обработка на собствените си мозъци, та белкем поникне нещо от тях!

….

….






Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 18 февруари 2010 г.

МАРИЯНА, СИМВОЛЪТ НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА – БРЕМЕННА!


По повод на така жадувания от френското правителство Голям Държавен Заем (т.е. гражданите да дават пари на държавата с надеждата нещо да стане....) във вестниците се появи пропагандна кампания, придружена със снимка на виртуалния символ на френската република Марияна, олицетворена от солидно забременяла жена.

Ах, този палавник Саркози... Пак е забравил да сложи презерватив!

P.S. Подобни случаи на мистериозно зачатие съвсем не са рядкост сред френските политици. Така например все още не се знае кой е бащата на детето на Рашида Дати – бивш министър на правосъдието и настоящ евро-депутат и кметица на 7-ми арондисман в Париж. Но в интерес на истината и хората не се интересуват особено, така че... Голям праз!


Марияна в небременно състояние - върху картината на Йожен Делакроа "Свободата води народа"



....


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

неделя, 14 февруари 2010 г.

ПО ПОВОД ПРАЗНИКА НА ВЛЮБЕНИТЕ В ТРИФОН ЗАРЕЗАН - ЙО-ХО-ХО И БУТИЛКА ШАМПАНСКО!


Дори и при удобен повод за хапване и пийване (последното с мярка!) хората винаги са способни да намерят претекст за ненужни търкания и кавги. Защото през последните години се народиха нови празници, които понякога съвпадат със старите, превръщайки по този начин човешкото битие в труден низ от слагане и раздигане на маси. Такъв е случаят с килнатия калпак на Трифон Зарезан и зализания перчем на Свети Валентин – човек вече не знае какво празнува! Не се притеснявайте, защото специално за вас открих универсалния обединител на празници!

И така, сред всичките епистемологични спорове, конфети, гирлянди, украси, музики, чинии и гозби една напитка веднага се набива на очи, защото самата тя се е превърнала в символ на празненство.

Едва ли е нужно да ви представям шампанското – звукът на изскачаща тапа със следващият го шум на разливаща се пяна са достатъчно описание... Струва ни се, че го познаваме, че винаги е било съвсем наблизо, че дори и въздържателите са го вкусвали от любопитство, но въпреки популярността си шампанското крие много повече тайни, отколкото му трябват на човек, за да го пие без да го оцени истински.

На първо място трябва да се спомене историята на шампанското, защото това вино е в основата на сомелиерството – за първи път човекът (или в случая дом Периньон, 1638-1715) решава да направи съчетание от няколко сорта вино, за да засили едни качества и да намали други и в крайна сметка да постигне определен вкус. Напитката е също така наречена „лудо вино” заради невъзможното й бутилиране. Наложило се да измислят специални бутилки и тапи, които да издържат вътрешното налягане, както и сътресенията при превоз – шампанското бързо става най-популярната напитка във всички кралски дворове и бутилките трябва да изминават огромни разстояния, докато стигнат до жадните устни на коронованите субекти.

За производството на шампанско се използва грозде, отгледано в три региона в североизточна Франция, разпределни в 17 масива, като критерий при избора на земите е тяхното минерално съдържание. Границите на тази територия са строго регламентирани със закон от 1821-ва година – единствено там се прави истинско шампанско по класическа рецепта, а всички останали вина, произведени извън областта Шампан, са жалко подобие на това единствено по рода си вино.

Шампанското е плод на сложна и трудоемка технология. Ще ви цитирам (по памет) няколко от по-важните етапи при изработката му, които екскурзоводът на „Моет и Шандон” ни обясни в подробности при посещение на километричните катакомби, криещи в недрата си тонове от скъпоценната течност.

На първо място, разбира се, е гроздоберът – гроздето от трите сорта (пино ноар, пино мьоние, шардоне) се бере внимателно в точно определен момент на зрялост.

Изключително важна е работата на енолозите, които трябва да съчетаят пропорциите на трите сорта от различните лозя по такъв начин, че да добият най-добър и автентичен вкус.

Получената смес се оставя да отлежи в бутилки, след което към нея се прибавя специален фермент (бактерии) в сладък разтвор – бактериите се хранят с разтвора и отделят въглероден двуокис. Така виното се газира по естествен път с характерните за шампанското ситни мехурчета. При този етап бутилките се подреждат под ъгъл от 45° надолу с тапите и периодически се въртят, за да може утайката, образувана от ферментите, да се отложи постепенно върху капачката. А когато и този процес приключи, капачките се махат и на тяхно място се поставят със специална технология (под налягане и при понижена температура) коркови тапи, които обаче са много по-дебели от класическите, за да удържат напъна на газировката.

***

Ренс е столица на областта Шампан, а градчето Еперне пък се счита за столица на шампанското вино. В тези два града повечето големи производители ( Heidsieck, Moët et Chandon, Perrier-Jouët, Charles Lafitte, Charles de Cazenave, Mercier, Mumm, Pommery, Veuve Clicquot-Ponsardin…) имат представителство и предлагат посещение на избите, като в цената на билета влиза и дегустация на реколтата. Съществуват общо 284 производители на шампанско, като за периода 2007/2008 общата продукция е от около 322,4 милиона бутилки.

Тази година забелязах една положителна черта на финансовата криза – американците и англичаните консумират по-малко шампанско, поради което цените на пенливия еликсир драстично се понижиха. Така че, драги колеги-любители на хубавото в живота, не се двоумете да се почерпите по случай Трифон-Валентин с чаша шампанско! Наздраве и всичко най-добро!









Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 11 февруари 2010 г.

ДАНИЕЛ КОН-БЕНДИТ БЪХТИ БАРОЗУ

Извадка от речта на зеления евро-депутат с немско-френски произход Даниел Кон-Бендит по повод приемането на новата Европейска Комисия.


**********************

Е, това направо е фантастично! Присъстваме на коалицията на лицемерите. Точно преди Свети Валентин си играем с господин Барозу на “Обичам те – не те обичам! Не ти вярвам, но ще гласувам за теб!”

Големи групи ще подкрепят Барозу. Обаче те са неспособни да излязат с обща резолюция, чрез която да обяснят защо го подкрепят. И знаете ли защо? Защото всъщност не са за тази комисия!

Повечето от предложените еврокомисари – не всички – нямат нужните решителност, възгледи и амбиции. Но[] според новата математика на комисията Барозу сборът от кръгли нули дава положителен резултат.

Каква е вашата инициатива за разрешаването на кризата в Гърция? Къде се дяна солидарността? А в Испания? Нито я видях, нито я чух!

Един от проблемите на Гърция е нейният военен бюджет, съставляващ 4,3% от брутния вътрешен продукт. И защо е така? Заради Кипър и отношенията с Турция.

Каква е вашата инициатива за разрешаване на кипърския проблем, за да облекчим по този начин гръцката икономика от този глупав и идиотски конфликт? Инициативи на комисията – нула!

Що се отнася до Хаити, г-жо Аштън, искам да имате идеи и да защитавате нещо! Казвате, че е важно и че ще поемете ръководството, но не знаем кое е важното и каква е йерархията по важност, а това не ви помага да напредвате.

Реалното положение в световен мащаб показва, че Европа не е на нивото на икономическата криза. [Обръща се към един евродепутат] Ta gueule! (затваряй си устата) Не е на нивото на екологичната и финансова криза!

Вече са ни правили този номер – уж са против, а се въздържат при гласуването! Или уж са против, а в крайна сметка гласуват «за»! Недостойно е за този Парламент!

Време е да се събудим, защото Европа има нужда от това!



Dany Cohn-Bendit-Investiture de la Commission Barroso II
envoyé par EurodeputesEE. - L'actualité du moment en vidéo.
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

Ирония судьбы в градината на Октопода

Дами и господа, състезанието с багери и трактори започна!

Преди известно време споделих размисли за различните видове октоподи – за онзи в чинията на зет ми, за мафията, за пипалата на мекотелото в главите на хората, за нелепата участ на прокурора Николай Колев и т.н. А тези дни се разигра постановка на същата тематика и озаглавена “Октопод”! Оказа се, че заподозреният за главен участник в един куп афери (в това число и убийството на Николай Колев!) Алексей Петров похапвал октопод по време на ареста...

Чудя се дали пък да не искам хонорар от МВР за авторско право! Или може би колегата Цветанов ще ми даде да направя едно кръгче с багера?

Специален поздрав за всички любители на тежката изкопна техника и морските деликатеси : песента на Бийтълс « Octopus Garden »…

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 8 февруари 2010 г.

ДЕЛОТО "БОРИЛСКИ" ИЛИ БАГЕРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВОСЪДИЕ



Миналата седмица станахме свидетели на още един пример за крещящата нужда от европейска намеса в регулацията на държавните ни институции. Защото сам по себе си случаят Борилски е показателен не само за човешката жестокост, но и за изключителната некадърност на правосъдието в този последен бастион на Османската империя, окичен с красивото име “България”. Разберете ме правилно, една присъда може да е справедлива или несправедлива, но в случая осъдителна и погазваща паметта на жертвата е преди всичко гротеската форма на процеса.


И тук е редно да кажем със стиснати зъби и червени от срам “MERCI BEAUCOUP” на френската държава, която си позволи невижданото нахалство да протестира за това, че едно засягащо я пряко дело (убийството е извършено на френска земя и е убит българин, който в същото време е френски студент) може да се протака вече десетилетие, а цялата “правна” процедура прилича повече на театър на абсурда, отколкото на процес в демократична държава с функционираща съдебна система.


И това е така именно защото България не е демократична държава с функциониращи институции – чорбаджиите разполагат с народонаселението като с крепостни селяни, корупцията е посевместна, кадии и съдии си мешат капите, а законите са бутнати под крачето на масата, за да не се клатят и разсипват закупените с толкова вересии напитки.


По същия начин стискаме зъби и когато изоставени българчета са осиновени зад граница, и когато млади наши сънародници предпочитат да спят на палатка във Венсенския лес пред сигурната безисходица в родната им страна, и когато красивите българки изкарват с телата си прехраната на дебеловратите мутри. Стискаме и ще стискаме докато имаме зъби, когато признатите за виновни престъпници се разхождат на свобода – министър Цветанов сигурно пак ходи с багер да копае трупове и затова е забравил да предвиди съответните мерки...

...


Във всеки случай завършилото най-сетне дело Борилски въобще не е гаранция за нищо в разградения двор на нашето правораздаване. Благодарско все пак на Европа и в частност на Франция (па макар и да се намесва заради собствените си национални интереси), че се опитват да изкопаят (без багер) и съживят трупа на българската държавност.




...


картинка : http://www.enjeux.org/images/justice.jpg

....


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 2 февруари 2010 г.

ШЕСТ ГОДИНИ БЕЗ ТЮТЮНЕВ ДИМ!




Точно на този ден преди шест години изпих кафето си без цигара, тръгнах на работа без цигара в устата, не запалих цигара нито след обилния обяд, нито след вечеря. За сметка на това обаче в продължение на няколко седмици сънувах, че пак пропушвам и се чувствах някак... гузен. А събуждайки се, въздъхвах с облекчение – цигарите за мен вече са само виртуален кошмар. Сега тежа малко повечко, но за сметка на това не смърдя на фас, не кашлям, дишам с пълни гърди и изкачвам стълбищата три пъти по-бързо!


В случая няма никакъв реален повод за гордост, защото нищо не може да компенсира глупостта на пушача. Казват, че за десетина години белите дробове се прочистват изцяло, но това по никакъв начин не може да ми върне младите години, когато се тъпчех с въглероден окис и още десетки отровни съставки вместо да спортувам.


Всъщност в началото и аз попаднах в капана от детинска глупост, както впрочем започват да пушат и повечето хора. А когато пък човек проумее какво зло е сторил на себе си, вече е достатъчно пристрастен към никотина, за да повярва на приказките за “невъзможната” битка със зависимостта и абстиненцията.


В действителност не е никак трудно. Достатъчно е човек наистина да го желае.


Но тук искам най-вече да се обърна към “големите хора”, защото си дадох сметка, че малчуганите правят фаталната крачка именно защото обществото им го позволява. Та дори ги насърчава – с реклами, забавни скечове, съпричастни продавачки и т.н. Мисля, че ако самите ние не показваме лош пример, и децата ни ще попадат по-рядко в капана на зависимостта от алкохол, цигари, дрога, идиотска телевизия, тъпоумни политици, дебилна чалга и т.н.


Така че, спрете цигарите, за да не пушат и децата ви!



Аутопсия на един убиец

...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 1 февруари 2010 г.

САРКОЗИ - С ГЛАВАТА В СТЕНАТА





Често се получава така – в желанието си да постигне оптимални резултати човек предизвиква съдбата и се насажда на пачи яйца. Или поне такава участ сполетя Никола Саркози, който от симпатична жертва на аферата Клиърстрийм се превърна в антипатичен палач на невинния Доминик дьо Вилпен.

Така нареченото дело Клиърстрийм, отнасящо се до съставянето на фалшиви списъци с имена на политици (в том числе и Саркози), разполагащи с тайни сметки зад граница, приключи в четвъртък. Най-неочаквано за ищеца-президент обаче правосъдието оневини смъртния му враг Доминик дьо Вилпен, давайки в ръцете му козове за по-нататъшен политически живот. Бившият френски премиер незабавно мина в контраатака и публично обвини Саркози във въздействие върху прокуратурата. Защото главният прокурор веднага (буквално на следващия ден сутринта) реши да обжалва, което според Вилпен е доказателство за спогодба между прокуратурата и президентството. Нещо повече – Вилпен заяви, че разполага с информация, произлизаща директно от служител в президенството, за тайна среща в Елисейския дворец, на която прокурорът е получил нареждане да обжалва решението на съда.

Наблюдателите отбелязват възраждането на опозиционни анти-саркозистки течения вътре в самата десница, които в крайна сметка ще доведат до изплуването на алтернативен десен кандидат на президентските избори през 2012 г. в лицето на Доминик дьо Вилпен.

Едно е сигурно, с желанието си за мъст и набезите срещу ширакистите Саркози рискува да разцепи десницата и да отвори пътя към властта на противникови политически формации. Или както се изрази по този повод Жан-Пиер Рафарен (също десен и също бивш премиер на правителство, съдържащо в себе си министрите... Вилпен и Саркози) : “Който сее раздори, ще жъне социалисти.”

....

Припомням ви, че дьо Вилпен беше председател на консултативния съвет към кабинета на Станишев, а представеният от него доклад пред ЕС бе отчетен като един от най-звучните шамари срещу дебелобузото правителство на Тройната коалиция.


....

Снимки:

http://villepinoulenergiedelaction.over-blog.com/24-index.html
http://www.ledevoir.com/international/europe/269319/affaire-clearstream-le-general-rondot-incrimine-villepin
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)