понеделник, 31 март 2014 г.

ЦИВИЛИЗАЦИОННИЯТ ИЗБОР - СЛАВЯНОФИЛСТВО ИЛИ ЗАПАДНИЧЕСТВО, РУСИЯ ИЛИ ЕВРОПА



Независимо от факта, че България е член на Европейския съюз, независимо от уж окончатело изразеното желание за приемане на европейските ценности и за равно участие с останалите европейски държави в политическия, икономическия и социален живот на континента, българската държава продължава да клони към най-върлия противник на демокрацията – Русия.
Изборът е цивилизационен – или сме за Европа, демокрацията, републиката и човешките права, или сме за Русия, авторитаризма, империализма, обезличаването на индивида и потисничеството. Обаче двете неща са взаимоизключващи се и не съществува абсолютно никаква възможност България да върви редом с Европа, подкрепяйки едновременно с това антиевропеизма на съвременната руска държава.
Разцеплението на „русофили” и „русофоби” в българското общество не е от вчера - още навремето големият патриот Захари Стоянов се кълнеше, че „московлукът” може да ни накара да съжаляваме за Османската империя, защото руснаците според него са по-големи врагове на българщината дори и от османлиите. Насреща му пък винаги е имало хора, които да защитят тезата за великото славянско братство и добронамереността на Русия... Само че нека погледнем обективно откъде иде това противопоставяне и какви форми то приема у нас, на българска земя.
Началото на враждата се поставя в Русия между „славянофилите” и тъй наречените „западняки”. Едните защитават тезата за обединяване на славяните около Русия и съответно под ботуша й, а другите пък отдават предпочитание на модернизирането и демократизирането на руската държава. Сами виждате, че Русия бележи напредък, когато се предприемат европейски реформи (например при Петър Велики) и наоборот, линее и запада, когато се затваря в тесногръдието на уж самобитния си, евразийски характер, в абсолютния консерватизъм на нейната "рускост". 
С времето в противопоставянето взема превес славянофилството, което по-късно се преражда в панславизъм, което пък от своя страна не е нищо друго освен руски национализъм-империализъм, защото основната идея е, че Русия е сърцето на славянството. Или с други думи казано, всички славяни са равни, но руснаците са по-равни от всички и най-вече от украинците, които явно са считани от Москва за съвсем низши славяни, след като столицата на славянството им организира ГОЛОДОМОР - геноцид чрез глад, при който умират над 5 милиона немирни селяни, изпитващи съмнение относно безграничната любов на московската власт
С установяването на тоталитаризма западничеството съвсем естествено изчезва от територията на СССР, а интелектуалците, за които възниква дори най-малко съмнение за симпатия към западните демокрации и въобще нещо западно, биват унищожавани – телом, духом, всякак. Та нали и затова режимът е наречен тоталитарен – диктатурата се упражнява и върху плътта, и върху духа, върху семейството, върху народните маси.
Интересно е все пак да се отбележи, че Русия наистина успява да обедини абсолютно всички славянски народи около себе си в една-единствена коалиция и около една и съща идеология. А човекът, постигнал този небивал успех през далечната 1945 г, се казва Йосиф Висарионович Джугашвили, известен също като „Коба”, „баща на народите” и най-вече под прякора „Сталин”. Сами знаете докъде доведе този успех и защо всеки здравомислещ човек отхвърля идеята за подобни политически експерименти.
По време на гражданската война (1917-1923) в качеството си на последни поборници на болшевизма, белогвардейците се опълчват също така на тоталната държава и абсолютната диктатура, а противопоставянето славянофилство-западничество бива изместено от противопоставяне комунизъм-антикомунизъм, Русия-Запад.
Любопитен е фактът, че последното сражение на белгвардейците с техния кръвен враг болшевиките се провежда в България, т.е. България посредством Димитров и Коларов се превръща в бойно поле на съветските амбиции за „изнасяне” на т.нар. революция зад граница.
Знаете, че плановете на Деветоюнския преврат са изготвени от белогвардейски офицери, принудени от просъветската политика на Стамболийски, сключил тайни договори с непризнатия от международната общност СССР и допуснал съветски шпиони на българска територия, да вземат страна във вътрешно политическите дела на България. Но може би не ви е толкова известно, че при избухването на Септемврийското въстание единствената редовна армия, разполагаща с нужното въоръжение, за да даде отпор на организирания от московските агенти метеж са пребиваващите по това време подразделения на Врангеловата армия. Според Ньойския мирен договор България няма право да притежава тежко въоръжение, а общото число на армията, жандармерията и полицията не трябва да надхвърля 33 00 души, което разбира се дава основание на Коминтерна да се възползва от слабостта й, за да направи опит да насилствено вземане на властта. В битката са убити около 20 000 българи, а Антон Страшимиров пише в позива си „Клаха народа, както и турчин не го е клал“ следното : "Нито тези, които погавриха надеждите на народните маси и забегнаха, нито тези, които клаха народа си, както и турчин не го е клал ­ нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, оставени на произвола пред зима."
В официалната българска история пък марковците на генерал Пешня, участвали активно в потушаването на метежа в северозападна България, биват тотално изтрити и заместени от "фашистки групировки" и "тежковъоръжена редовна армия"...  Т.е. за "братушките" или хубаво, или нищо. Някой въобще чувал ли е за генерал Пешня? Главнокомандващ на Марковския полк, разквартирован в Белоградчик, ликвидирал болшевишки метеж и свършил дните си като таксиметров шофьор в Париж...
Противопоставянето на русофили и русофоби в България приема различни форми през годините, като основната характеристика на русофилите е, че служат на московските интереси, а на русофобите, че искат да се отърсят от пагубното чуждо влияние на всяка цена. За жалост и в двата случая (особено в първия) се стига до тежки за България решения.
Какво всъщност е русофил? Аз например, въпреки че руската история ми е страст и бих могъл да рецитирам Осип Мандельштам дори и от сън да ме вдигнат, минавам за русофоб заради критиките си към съветската власт и производните й изроди. А онези, които убиха Мандельштам и затриха цялата руска интелигенция редом с него, минават за русофили... Странно, нали?
Това е така, защото в наши дни често наричаме "русофили" най-обикновените рубладжии и московски агенти, които всъщност са откровени предатели и ренегати. В други времена и в други географски ширини главите на такива хора щяха може би да стърчат забити нейде около входа на дадено селище, обаче у нас същите тези глави държат властта в ръцете си и превръщат България в отвратително за живеене място. Жалко е наистина, че Гоцевци, Станишевци, Боковци/Боковици, Росици Янакиевици, Николай Малиновци и прочие родоотстъпници държат българските пенсионери за гърлото в името на руската имперска и анти-европейска политика, ...но пък едновременно с това те са на власт с благословията на същия този български народ. Пак странно, нали?
Французите казват, че всеки народ си заслужава управниците... Не е вярно! Такива като гореупоменатите рубладжии са бреме, каквото не само никой не заслужава, но и никой не може да понесе. 


........
БЕЗ КОМЕНТАР : "Всички православни славяни трябва да се поздравим с победата в Третата кримска война", обяви депутатът от БСП, член на парламентарната външна комисия, председател на движение "Русофили" и издател на в. "Дума" Николай Малинов пред БНТ. "Бих желал да честитя на всички православни славяни в света победата в Третата кримска война и да напомня, че след Кримската идват Балканите по южния път и смятам, че можем да се поздравим, поне русофилите на тази маса", обяви той. И допълни, че не си спомня в последните 1000 г. Русия да е решила нещо и то да не се е случило. (цитат от сайта на СЕГА)
....
...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 17 март 2014 г.

СМОГ НАД ПАРИЖ



Злият змей Смог нападна и френската столица. Поради необичайно високите средни температури, липсата на валежи и слабите въздушни течения вече  близо две седмици парижани берат душа в натрупалото се рекордно замърсяване на въздуха, а правителството реши да вземе мерки чак миналия четвъртък. И така, вече пети ден градският транспорт в региона Ил-дьо-Франс (Париж и околните департаменти) е безплатен – метро, влак, автобуси, трамваи, велосипеди „велиб”, електрически автомобили „отолиб”. В същото време днес, понеделник 17 март,  бе наложено ограничение и на придвижването с леки автомобили, скутери и мотори – могат да се движат  единствено тези с нечетни регистрацонни номера. Четните пък ще се движат във вторник. Правителството заяви, че мярката може да бъде продължена и след вторник, ако нивото на замърсяване остане твърде незадоволително.
Зелената партия обвини кандидатката на десните за кмет на Париж  и бивша министърка на екологията, транспорта и устойчивото развитие Натали Косцюшко-Моризе, че наложените от нея навремето данъчни облекчения в автомобилната промишленост са довели до разпространяването на дизеловите автомобили, което пък от своя страна е в основата на замърсяването с фини частици (над 70% се приписва на дизела). Разбира се, никой не си е правил илюзиите, че екологичният проблем  няма да влезе в предизборната кампания само една седмица преди местните избори, на които левицата и най-вече зелените традиционно постигат високи резултати.
Въпреки наистина приятното време, около себе си наблюдавам небивало голям брой кашлюкащи и подсмърчащи хора, аз самият и децата ми сме в същото положение. Жалко наистина, че вместо да се предодврати екологичната катастрофа, сега трябва да се налагат спешни мерки за отстраняването й.


Преди замърсяването...



И след...

































 

 

....
Снимки : АФП

....

 
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

петък, 14 март 2014 г.

ЗА ПЕРНИШКАТА КМЕТИЦА или ПЛАЧЪТ НА РУБЛАДЖИЙКАТА



От Пернишка околия се носи силен рев. Кметицата Росица Янакиева (да, онзи същата, дето накичи пластмаси за милиони връз фалшивите зидове на крепостта Кракра) вие като гайда, чупи пръсти и скубе наскоро боядисаната прическа! И защо плаче женичката? За нови милиони, които иска да й отпуснат от Европейския съюз за монументалните й идиотщини ли? Или за помощи, които тя да не раздаде на пострадалите от земетресението? Или защото й биха шута от БСП-то? Неее, тя реве пред руските телевизии и се оплаква от Европата, която - видиш ли - повече вземала от членовете, откокото давала. Така обаче и не разбрах какво точно могат да й вземат тъкмо на нея, дъртата рубладжийка– порутените сгради ли, затворените заводи ли...  Или може би народонаселението й е отнето насила, а не си е тръгнало самоволно от този най-мръсен град на Стария континент.
Хайде, хайде, успокойте се, госпожа, не е време за реване! Ако имахте съвест, щяхте да ревете навремето, когато Ви избраха за кметица, защото със сигурност сте наясно с неспособността си не само да изправите Перник на крака, но и въобще да сторите нещо полезно и стойностно. Трябваше да се оплачете от липсата си на добра воля и да си посипете главата с пепел за това, че сте троянският кон на руснаците в Европа, изпратен с мисията да пилее средства и да съсипва всичко, до което се докосне. Трябваше да се оплачете, че на Вас не Ви трябва демокрация, гражданско общество и справедливост и затова европейските ценности са Ви трън в очите – на Вас и на работодателите от Москва. И, да, въпреки милионите, харизани на пернишката община по европроекти със сигурност Европа Ви взема повече, отколкото Ви дава, защото всяка капка свобода е отрова за малката душичка на рубладжията, дето е готов да лиже ботуша на московеца до гроб, та даже и отатъка, та даже и през трупа на собствения си народ.
Дали обаче сега, след като предадохте и се подиграхте на европейската общност, наливайки вода в мелницата на руската анти демократична и анти републиканска пропаганда, дали ще понечите да върнете паричките, дето попиляхте за пълни глупости? Ще ги върнете, ама друг път! Ще ги върнете, когато цъфнат налъмите или когато и последното про-руско ченге изчезне от редиците на БСП и производните му АБВ-та и прочие банди, т.е. баш никога!
Бързам да Ви успокоя, че и ние, крепостните Ви селяни, сме ревали, когато е трябвало. И сме си тръгнали от задунайската губерния, когато е трябвало - само от семейството ми сме десетки спасили се от Вас зад граница. И няма повече никога да ни видите, за да ни плюете пак в лицата.  Гордейте си се с пластмасите, с порутените сгради, с кукерско-пиянската вакханалия, с калта навсякъде, с най-мръсния въздух и т.н., а Европа ще гледа разрухата и ще Ви се чуди на акъла, дето не стига да гради сам съдбата си, ами слугува на разрушителите, та даже се и оплаква от истинските човешки ценности и от единственото хубаво нещо, което се е случавало на българския народ през последните години, през които на власт сте Вие и Вашата клика от Гоцевци и Станишевци.
Плачете, оплаквайте се, Янакиева, има защо. И тепърва пак ще плачете, защото друго не заслужавате.

...
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

събота, 8 март 2014 г.

ЧЕСТИТ ОСМИ МАРТ

Специален подарък за всички жени по случай празника - един "убаф" французин с една чудесна песен. Може би жените имат нужда именно от това и от нищо кой знае какво друго?! (блажени са верующите...)
И стига спорове, реторики и мозъчни гимнастики, жените имат нужда и заслужават един вечен празник!




...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 4 март 2014 г.

УРОК ПО ПУТИНИЗЪМ

Във връзка с последните събития в Украйна и поредното вероломно действие на Москва, реших да припомня на драгите читатели на моя блог необятното си любопитство спрямо тази толкова странна издънка на човешкия род, превърнала се през годините в своего рода раково образувание, което аз кратичко нарекох "хомо болшевикус".

Та, по този повод ви предлагам кратък урок на тема "Що е обич и какви са нейните различни проявления у Владимир Путин".
Нека все пак си спомним, че другарят Путин носи в сърцето си топли чувства и към нашата скромна рОдина, откакто бат' Бойко го дари с каракачанско пале, а в старопрестолното Търново пък получи титлата доктор хонорис кауза на тамошния ерзац-университет, ръководен от путинопоклонното ченге Пламен Лекгоступ.


А ето и кратката презентация, онагледена с картинки от изпълнения с емоции и поучителни моменти живот на московския самодержец :

Другарят Путин обича да разсмива обикновените хорица... Ха-ха

Другарят Путин обича да сочи светлото бъдеще пред украинския народ

Другарят Путин обича да изразява мислите си

Другарят Путин обича Украйна, Грузия, Чечения и много други

Другарят Путин обича да се грижи за вашите зъби. Не вярвате ли? Питайте опозицията

Другарят Путин обича да радва жените с добре сложеното си тяло... Затова издува бицепси дори при мятане на въдица

Другарят Путин обича да спортува, дори когато огромен пес заплашва мъжките му атрибути

В името на любовта към народа си другарят Путин е способен да понесе всички особености на женската привързаност



Другарят Путин обича да се радва на неочаквани и искрени изблици на народна любов към скромната му личност

Другарят Путин обича да радва децата с чудесния си подпис на велик президент
Другарят Путин прави чудесни реплики на президентски екскременти от глина

Другарят Путин обича синхронното плуване
Дрюгарят Путин обича да ловува на нудисткия плаж

Другарят Путин обича животинките, дори когато са живи

Другарят Путин обича да угоява коледното меню
Другарят Путин... обичаше животните

Другарят Путин обича да кара мотор редом с шеф на чудесна неонацистка организация
Другарят Путин обича да навестява с личната си подводница момчетата от "Курск"
Другарят Путин обича да дресира също и кучета.
Другарят Путин обича да е строг, но справедлив

Другарят Путин обича да кара автомобил


Другарят Путин обича да кара руско подобие на автомобил

Другарят Путин обича да стреля бързо и точно със снаряди от всякакъв калибър


Другарят Путин обича да играе с макети на самолети, които скоро ще бомбят Украйна

Другарят Путин обича неочакваните изненади и приятелските пожелания

Другарят Путин обича да се показва ласкав и нежен

Другарят Путин обича да се снима за еротични календари, като по този начин дава частица от себе си на всяка руска домхозяйка

Другарят Путин обича да онагледява с жестове и мимики приятелските си закачки с украинците

....







Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 3 март 2014 г.

ДА ПРАЗНУВАМЕ ЛИ ТРЕТИ МАРТ?

Какъв празник е днес, какво точно празнуваме, с какво се гордем? Какъв празник може да има една чезнеща или направо загиваща нация, чийто държавнически модел е изначало опорочен и чиито амбиции са изначало болни?
Мой най-близък приятел беше споделил преди малко в социалните мрежи стария български химн със следния коментар : "Думата трикольор е френска, девизът е белгийски, конституцията е руска и ни управлява Местан, но поне "Шуми Марица" е наша!"
Цитирам го по памет, защото броени минути по-късно приятелят ми си бе дал сметка, че "Шуми Марица" е всъщност немски марш с прикачен български текст и бе изтрил коментара си...

Или с други думи казано, българската държавност, зачената след Санстефанския мирен договор, е изтъкана от напълно чужди за тогавашния българин понятия, цветове, мелодии, символи и закони. Българинът изведнъж се впуска в държавническо-националната авантюра с убеждението, че наистина има капацитет и компетенции да съперничи с останалите европейски нации, да се противопоставя на установения световен ред и т.н.
И така, Трети март март е всъщност празник на презумпциите и болните амбиции, а българинът се заробва самичък с един "план", заченат в главите на няколко руски ентусиасти-русофили, които подклаждат Априлското въстание чрез обучени и финансирани от Русия "революционери". В края на краищата пращат българите на заколение с едничката цел Русия да се завърне в международните дела. Самите руснаци не вярват в този "план" и затова всичко е доста претупано. Ами така де, кой идиот би си казал, че една конституция, съчинена от руснаци-поданици на абсолютна монархия за народ от селяни, би представлявала искрен израз на социалните стремежи на една все още неродена нация, без интелектуален елит, без икономика, без културен живот? И кой би повярвал, че един парламент, съставен от файтонджии и селски търговци може да функционира делово и смислено? Но на руснаците не им пука особено - нито за избитите Априлци, нито за загиналите руски солдати. Защото за тях важно е единствено премахването на последвалия Кримската война Парижки мирен договор (от 1856 г.), който изтиква Русия в Азия и й забранява да поддържа военен флот в Черно море, отдалечавайки я по този начен от стратегическите търговски пътища на "топлите" морета и Дунава.

Но на кой му дреме за истината? Кой би предпочел истината пред тоталната ревизия на досегашните грешни разбирания и колосални илюзии? Кой би се решил да се отърве от толкова удобното оправдание, състоящо се в прехвърлянето на вината за сегашното ни състояние върху една отдавна отминала епоха, за която средностатистическият българин не знае абсолютно нищо? Кой би приел да се срамува от това, което (не) построихме върху костите на Априлци?

По време на Берлинския конгрес изкуфелият шеф на руската дипломация Горчаков се хили самодоволно на инвалидната си количка (на картината по-долу  е изтипосан на стол) - кой е могъл тогава да се надява, че скалъпената за секунди карта на Санстефанска България ще се окаже толкова ефикасен довод за развалянето на Парижкия договор? Впоследствие манипулацията чрез карти и прочие псевдонаучни доводи се фабрикуват на конвеир от всички националисти и най-вече на Балканите.



Ето, че българите повярваха в истинността на тази абсурдна карта. И до ден днешен за тях това е документ, доказващ наличието на заселени единствено с българи територии в една империя, в която етносите са бевъзвратно смесени. Тази карта е също така причината България да робува на самоубийствена експанзионистична доктрина, довела до няколко национални катастрофи със стотици хиляди жертви, бежанци, разрушения и т.н. Въз основа на фалшификати преиначи историята си и отказа да построи истинска нация, върху истински национален проект за бъдещето и с общ спомен за миналото. В българското общество историческата наука е окончателно заменена с историческа догма, а историческите персонажи са превърнати в свещени крави. Основа пък на националните ни схващания се явява омразата - едни мразят Турция, други мразят Русия, трети мразят всичко и всички. И затова в България има няколко взаимоизключващи се Българии и българският народ е осъден да живее разделен во веки веков, окъпан в лъжи, в които сам си е избрал да вярва.

Така че нека все пак празнуваме днес - ако не желанието на българина да живее освободен от тесногръдието си, то поне неспособността си да сътворим нещо истинско и трайно, което да просъществува през вековете. Пък може би някой ден ще разберем, че върху фалшива история можем да построим единствено това, в което живеем, т.е. лъжа за общество, нация, демокрация, справедливост, държава, история и бъдеще.


...


...


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)