Какъв празник е днес, какво точно празнуваме, с какво се гордем? Какъв празник може да има една чезнеща или направо загиваща нация, чийто държавнически модел е изначало опорочен и чиито амбиции са изначало болни?
Мой най-близък приятел беше споделил преди малко в социалните мрежи стария български химн със следния коментар : "Думата трикольор е френска, девизът е белгийски, конституцията е руска и ни управлява Местан, но поне "Шуми Марица" е наша!"
Цитирам го по памет, защото броени минути по-късно приятелят ми си бе дал сметка, че "Шуми Марица" е всъщност немски марш с прикачен български текст и бе изтрил коментара си...
Или с други думи казано, българската държавност, зачената след Санстефанския мирен договор, е изтъкана от напълно чужди за тогавашния българин понятия, цветове, мелодии, символи и закони. Българинът изведнъж се впуска в държавническо-националната авантюра с убеждението, че наистина има капацитет и компетенции да съперничи с останалите европейски нации, да се противопоставя на установения световен ред и т.н.
И така, Трети март март е всъщност празник на презумпциите и болните амбиции, а българинът се заробва самичък с един "план", заченат в главите на няколко руски ентусиасти-русофили, които подклаждат Априлското въстание чрез обучени и финансирани от Русия "революционери". В края на краищата пращат българите на заколение с едничката цел Русия да се завърне в международните дела. Самите руснаци не вярват в този "план" и затова всичко е доста претупано. Ами така де, кой идиот би си казал, че една конституция, съчинена от руснаци-поданици на абсолютна монархия за народ от селяни, би представлявала искрен израз на социалните стремежи на една все още неродена нация, без интелектуален елит, без икономика, без културен живот? И кой би повярвал, че един парламент, съставен от файтонджии и селски търговци може да функционира делово и смислено? Но на руснаците не им пука особено - нито за избитите Априлци, нито за загиналите руски солдати. Защото за тях важно е единствено премахването на последвалия Кримската война Парижки мирен договор (от 1856 г.), който изтиква Русия в Азия и й забранява да поддържа военен флот в Черно море, отдалечавайки я по този начен от стратегическите търговски пътища на "топлите" морета и Дунава.
Но на кой му дреме за истината? Кой би предпочел истината пред тоталната ревизия на досегашните грешни разбирания и колосални илюзии? Кой би се решил да се отърве от толкова удобното оправдание, състоящо се в прехвърлянето на вината за сегашното ни състояние върху една отдавна отминала епоха, за която средностатистическият българин не знае абсолютно нищо? Кой би приел да се срамува от това, което (не) построихме върху костите на Априлци?
По време на Берлинския конгрес изкуфелият шеф на руската дипломация Горчаков се хили самодоволно на инвалидната си количка (на картината по-долу е изтипосан на стол) - кой е могъл тогава да се надява, че скалъпената за секунди карта на Санстефанска България ще се окаже толкова ефикасен довод за развалянето на Парижкия договор? Впоследствие манипулацията чрез карти и прочие псевдонаучни доводи се фабрикуват на конвеир от всички националисти и най-вече на Балканите.
Ето, че българите повярваха в истинността на тази абсурдна карта. И до ден днешен за тях това е документ, доказващ наличието на заселени единствено с българи територии в една империя, в която етносите са бевъзвратно смесени. Тази карта е също така причината България да робува на самоубийствена експанзионистична доктрина, довела до няколко национални катастрофи със стотици хиляди жертви, бежанци, разрушения и т.н. Въз основа на фалшификати преиначи историята си и отказа да построи истинска нация, върху истински национален проект за бъдещето и с общ спомен за миналото. В българското общество историческата наука е окончателно заменена с историческа догма, а историческите персонажи са превърнати в свещени крави. Основа пък на националните ни схващания се явява омразата - едни мразят Турция, други мразят Русия, трети мразят всичко и всички. И затова в България има няколко взаимоизключващи се Българии и българският народ е осъден да живее разделен во веки веков, окъпан в лъжи, в които сам си е избрал да вярва.
Така че нека все пак празнуваме днес - ако не желанието на българина да живее освободен от тесногръдието си, то поне неспособността си да сътворим нещо истинско и трайно, което да просъществува през вековете. Пък може би някой ден ще разберем, че върху фалшива история можем да построим единствено това, в което живеем, т.е. лъжа за общество, нация, демокрация, справедливост, държава, история и бъдеще.
...
...
Мой най-близък приятел беше споделил преди малко в социалните мрежи стария български химн със следния коментар : "Думата трикольор е френска, девизът е белгийски, конституцията е руска и ни управлява Местан, но поне "Шуми Марица" е наша!"
Цитирам го по памет, защото броени минути по-късно приятелят ми си бе дал сметка, че "Шуми Марица" е всъщност немски марш с прикачен български текст и бе изтрил коментара си...
Или с други думи казано, българската държавност, зачената след Санстефанския мирен договор, е изтъкана от напълно чужди за тогавашния българин понятия, цветове, мелодии, символи и закони. Българинът изведнъж се впуска в държавническо-националната авантюра с убеждението, че наистина има капацитет и компетенции да съперничи с останалите европейски нации, да се противопоставя на установения световен ред и т.н.И така, Трети март март е всъщност празник на презумпциите и болните амбиции, а българинът се заробва самичък с един "план", заченат в главите на няколко руски ентусиасти-русофили, които подклаждат Априлското въстание чрез обучени и финансирани от Русия "революционери". В края на краищата пращат българите на заколение с едничката цел Русия да се завърне в международните дела. Самите руснаци не вярват в този "план" и затова всичко е доста претупано. Ами така де, кой идиот би си казал, че една конституция, съчинена от руснаци-поданици на абсолютна монархия за народ от селяни, би представлявала искрен израз на социалните стремежи на една все още неродена нация, без интелектуален елит, без икономика, без културен живот? И кой би повярвал, че един парламент, съставен от файтонджии и селски търговци може да функционира делово и смислено? Но на руснаците не им пука особено - нито за избитите Априлци, нито за загиналите руски солдати. Защото за тях важно е единствено премахването на последвалия Кримската война Парижки мирен договор (от 1856 г.), който изтиква Русия в Азия и й забранява да поддържа военен флот в Черно море, отдалечавайки я по този начен от стратегическите търговски пътища на "топлите" морета и Дунава.
Но на кой му дреме за истината? Кой би предпочел истината пред тоталната ревизия на досегашните грешни разбирания и колосални илюзии? Кой би се решил да се отърве от толкова удобното оправдание, състоящо се в прехвърлянето на вината за сегашното ни състояние върху една отдавна отминала епоха, за която средностатистическият българин не знае абсолютно нищо? Кой би приел да се срамува от това, което (не) построихме върху костите на Априлци?По време на Берлинския конгрес изкуфелият шеф на руската дипломация Горчаков се хили самодоволно на инвалидната си количка (на картината по-долу е изтипосан на стол) - кой е могъл тогава да се надява, че скалъпената за секунди карта на Санстефанска България ще се окаже толкова ефикасен довод за развалянето на Парижкия договор? Впоследствие манипулацията чрез карти и прочие псевдонаучни доводи се фабрикуват на конвеир от всички националисти и най-вече на Балканите.
Ето, че българите повярваха в истинността на тази абсурдна карта. И до ден днешен за тях това е документ, доказващ наличието на заселени единствено с българи територии в една империя, в която етносите са бевъзвратно смесени. Тази карта е също така причината България да робува на самоубийствена експанзионистична доктрина, довела до няколко национални катастрофи със стотици хиляди жертви, бежанци, разрушения и т.н. Въз основа на фалшификати преиначи историята си и отказа да построи истинска нация, върху истински национален проект за бъдещето и с общ спомен за миналото. В българското общество историческата наука е окончателно заменена с историческа догма, а историческите персонажи са превърнати в свещени крави. Основа пък на националните ни схващания се явява омразата - едни мразят Турция, други мразят Русия, трети мразят всичко и всички. И затова в България има няколко взаимоизключващи се Българии и българският народ е осъден да живее разделен во веки веков, окъпан в лъжи, в които сам си е избрал да вярва.
Така че нека все пак празнуваме днес - ако не желанието на българина да живее освободен от тесногръдието си, то поне неспособността си да сътворим нещо истинско и трайно, което да просъществува през вековете. Пък може би някой ден ще разберем, че върху фалшива история можем да построим единствено това, в което живеем, т.е. лъжа за общество, нация, демокрация, справедливост, държава, история и бъдеще.
...
...
Коментари
Публикуване на коментар