понеделник, 31 март 2014 г.

ЦИВИЛИЗАЦИОННИЯТ ИЗБОР - СЛАВЯНОФИЛСТВО ИЛИ ЗАПАДНИЧЕСТВО, РУСИЯ ИЛИ ЕВРОПА



Независимо от факта, че България е член на Европейския съюз, независимо от уж окончатело изразеното желание за приемане на европейските ценности и за равно участие с останалите европейски държави в политическия, икономическия и социален живот на континента, българската държава продължава да клони към най-върлия противник на демокрацията – Русия.
Изборът е цивилизационен – или сме за Европа, демокрацията, републиката и човешките права, или сме за Русия, авторитаризма, империализма, обезличаването на индивида и потисничеството. Обаче двете неща са взаимоизключващи се и не съществува абсолютно никаква възможност България да върви редом с Европа, подкрепяйки едновременно с това антиевропеизма на съвременната руска държава.
Разцеплението на „русофили” и „русофоби” в българското общество не е от вчера - още навремето големият патриот Захари Стоянов се кълнеше, че „московлукът” може да ни накара да съжаляваме за Османската империя, защото руснаците според него са по-големи врагове на българщината дори и от османлиите. Насреща му пък винаги е имало хора, които да защитят тезата за великото славянско братство и добронамереността на Русия... Само че нека погледнем обективно откъде иде това противопоставяне и какви форми то приема у нас, на българска земя.
Началото на враждата се поставя в Русия между „славянофилите” и тъй наречените „западняки”. Едните защитават тезата за обединяване на славяните около Русия и съответно под ботуша й, а другите пък отдават предпочитание на модернизирането и демократизирането на руската държава. Сами виждате, че Русия бележи напредък, когато се предприемат европейски реформи (например при Петър Велики) и наоборот, линее и запада, когато се затваря в тесногръдието на уж самобитния си, евразийски характер, в абсолютния консерватизъм на нейната "рускост". 
С времето в противопоставянето взема превес славянофилството, което по-късно се преражда в панславизъм, което пък от своя страна не е нищо друго освен руски национализъм-империализъм, защото основната идея е, че Русия е сърцето на славянството. Или с други думи казано, всички славяни са равни, но руснаците са по-равни от всички и най-вече от украинците, които явно са считани от Москва за съвсем низши славяни, след като столицата на славянството им организира ГОЛОДОМОР - геноцид чрез глад, при който умират над 5 милиона немирни селяни, изпитващи съмнение относно безграничната любов на московската власт
С установяването на тоталитаризма западничеството съвсем естествено изчезва от територията на СССР, а интелектуалците, за които възниква дори най-малко съмнение за симпатия към западните демокрации и въобще нещо западно, биват унищожавани – телом, духом, всякак. Та нали и затова режимът е наречен тоталитарен – диктатурата се упражнява и върху плътта, и върху духа, върху семейството, върху народните маси.
Интересно е все пак да се отбележи, че Русия наистина успява да обедини абсолютно всички славянски народи около себе си в една-единствена коалиция и около една и съща идеология. А човекът, постигнал този небивал успех през далечната 1945 г, се казва Йосиф Висарионович Джугашвили, известен също като „Коба”, „баща на народите” и най-вече под прякора „Сталин”. Сами знаете докъде доведе този успех и защо всеки здравомислещ човек отхвърля идеята за подобни политически експерименти.
По време на гражданската война (1917-1923) в качеството си на последни поборници на болшевизма, белогвардейците се опълчват също така на тоталната държава и абсолютната диктатура, а противопоставянето славянофилство-западничество бива изместено от противопоставяне комунизъм-антикомунизъм, Русия-Запад.
Любопитен е фактът, че последното сражение на белгвардейците с техния кръвен враг болшевиките се провежда в България, т.е. България посредством Димитров и Коларов се превръща в бойно поле на съветските амбиции за „изнасяне” на т.нар. революция зад граница.
Знаете, че плановете на Деветоюнския преврат са изготвени от белогвардейски офицери, принудени от просъветската политика на Стамболийски, сключил тайни договори с непризнатия от международната общност СССР и допуснал съветски шпиони на българска територия, да вземат страна във вътрешно политическите дела на България. Но може би не ви е толкова известно, че при избухването на Септемврийското въстание единствената редовна армия, разполагаща с нужното въоръжение, за да даде отпор на организирания от московските агенти метеж са пребиваващите по това време подразделения на Врангеловата армия. Според Ньойския мирен договор България няма право да притежава тежко въоръжение, а общото число на армията, жандармерията и полицията не трябва да надхвърля 33 00 души, което разбира се дава основание на Коминтерна да се възползва от слабостта й, за да направи опит да насилствено вземане на властта. В битката са убити около 20 000 българи, а Антон Страшимиров пише в позива си „Клаха народа, както и турчин не го е клал“ следното : "Нито тези, които погавриха надеждите на народните маси и забегнаха, нито тези, които клаха народа си, както и турчин не го е клал ­ нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, оставени на произвола пред зима."
В официалната българска история пък марковците на генерал Пешня, участвали активно в потушаването на метежа в северозападна България, биват тотално изтрити и заместени от "фашистки групировки" и "тежковъоръжена редовна армия"...  Т.е. за "братушките" или хубаво, или нищо. Някой въобще чувал ли е за генерал Пешня? Главнокомандващ на Марковския полк, разквартирован в Белоградчик, ликвидирал болшевишки метеж и свършил дните си като таксиметров шофьор в Париж...
Противопоставянето на русофили и русофоби в България приема различни форми през годините, като основната характеристика на русофилите е, че служат на московските интереси, а на русофобите, че искат да се отърсят от пагубното чуждо влияние на всяка цена. За жалост и в двата случая (особено в първия) се стига до тежки за България решения.
Какво всъщност е русофил? Аз например, въпреки че руската история ми е страст и бих могъл да рецитирам Осип Мандельштам дори и от сън да ме вдигнат, минавам за русофоб заради критиките си към съветската власт и производните й изроди. А онези, които убиха Мандельштам и затриха цялата руска интелигенция редом с него, минават за русофили... Странно, нали?
Това е така, защото в наши дни често наричаме "русофили" най-обикновените рубладжии и московски агенти, които всъщност са откровени предатели и ренегати. В други времена и в други географски ширини главите на такива хора щяха може би да стърчат забити нейде около входа на дадено селище, обаче у нас същите тези глави държат властта в ръцете си и превръщат България в отвратително за живеене място. Жалко е наистина, че Гоцевци, Станишевци, Боковци/Боковици, Росици Янакиевици, Николай Малиновци и прочие родоотстъпници държат българските пенсионери за гърлото в името на руската имперска и анти-европейска политика, ...но пък едновременно с това те са на власт с благословията на същия този български народ. Пак странно, нали?
Французите казват, че всеки народ си заслужава управниците... Не е вярно! Такива като гореупоменатите рубладжии са бреме, каквото не само никой не заслужава, но и никой не може да понесе. 


........
БЕЗ КОМЕНТАР : "Всички православни славяни трябва да се поздравим с победата в Третата кримска война", обяви депутатът от БСП, член на парламентарната външна комисия, председател на движение "Русофили" и издател на в. "Дума" Николай Малинов пред БНТ. "Бих желал да честитя на всички православни славяни в света победата в Третата кримска война и да напомня, че след Кримската идват Балканите по южния път и смятам, че можем да се поздравим, поне русофилите на тази маса", обяви той. И допълни, че не си спомня в последните 1000 г. Русия да е решила нещо и то да не се е случило. (цитат от сайта на СЕГА)
....
...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

Няма коментари:

Публикуване на коментар