петък, 22 март 2013 г.

САРКО СЛЕДСТВЕН!

Френското правосъдие се разбушува и за три дни взе три скалпа, разтърсвайки едновремено френското правителство и левицата, Международния валутен фонд и главната френска дясна партия UMP.

Първо бе започнато разследване на министъра на бюджета по повод един негов телефонен разговор, в който се споменава за принадлежащи му сметки в швейцарски банки. Първоначално министърът оспори записа, чиято автентичност обаче бе доказана. Още на следващия ден (20.03.2013) министърът Жером Каюзак подаде оставка.

И докато в министерството изпращаха Каюзак, жилището на настоящата директорка на Международния валутен фонд Кристин Лагард бе претърсено във връзка с участието й в арбитражната комисия, "овъзмездила" Бернар Тапи с 250 милиона евро, към които се прибавят също така 70 милиона евро лихви и 45 милиона морално обезщетение... В това дело Кристин Лагард рискува да получи 10 години затвор и да заплати 150 000 евро глоба.

Но истинското земетресение разклати политическия свят в четвъртък вечер (21.03.2013) към 22 ч., когато се разбра, че срещу бившия френски президент е започнало разследване по повод тегнещото над него съмнение за "възползване от зависимо лице". Става въпрос за средства, които Саркози евентуално е получил за нуждите на президентската си кампания от 90 годишната собственичка на Л'Ореал - милиардерката Лилиан Бетанкур.

Името на Саркози се споменава и в други две подобни афери. Първата е така наречената афера "Карачи", която повдига въпроса за незаконното финансиране на президентската кампания на Едуар Баладюр, чиято дясна ръка и говорител бе съвсем младият тогава Никола Саркози. Втората афера пък е за пари, харизани от либийския диктатор Муамар Кадафи и послужили пак за финансиране на президентската кампания на Саркози.
Само преди няколко седмици Никола Саркози беше дал да се разбере, че има голяма вероятност да участва отново на президенстки избори през 2017. При така създалите се обстоятелства обаче не би било прекомерно наивно, ако се отнесем с мнителност към президентското и всякакво друго политическо бъдеще на този основен играч в европейските и световни дела от близкото минало.


P.S. Представяте ли си колко паразити, извършили далеч по-тежки пестъпления от незаконно финансиране, каквото впрочем в много други съвсем демократични страни от ранга например на САЩ не се счита за незаконно, щяха да лежат из българските зандани, ако нашите прокурори имаха достойнствата на френските си колеги?
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 21 март 2013 г.

ЗА ЕДНА ИЗГОРЯЛА ГУМА

Убийството на няколко човека, последвано от самоубийство, само по себе си е достатъчно грозно събитие, за да наложим морална спирачка на всякакъв род дебати.
Когато обаче престъплението е извършено заради ИЗГОРЯЛА ГУМА, тогава вече въпросът за истинския подтик става неизбежен.

Представете си само, пет човека си отидоха от този свят заради задушливия дим на една езическа традиция, изначало носеща в себе си пожелание за здраве и любов. Само че към горящата гума, заменила в наши дни класическия огън от дървесина,  трябва да прибавим и един по-модерен фактор, който се изразява в целенасочената и методично насаждана  у българина омраза към самия него - чрез крайната бедност, в която е принуден да живее, чрез културната нищета, чрез постоянното унижение на безсилието и чрез срама от това, че е единствен роб в епохата на безкрайните свободи в свободна Европа.
Българинът е отчаян от слабост, а слабостта го изпълва с фрустрация. Българинът е скопец, дал си сметка, че нищо не зависи вече от него и че никому вече не е нужен за нищо. Единствената му утеха се таи в чувството на превъзходство спрямо етническите малцинства, чийто пък живот е толкова скотски, че даже нямат време да се замислят нито за несъществуващия вече за тях екзистенц-минимум, нито за отнетото им право на достоен живот. Не, никак не е трудно  човек да се почувства висш спрямо хора, принудени да просят, крадат и ровят в отпадъците, за да оцелеят. Не е никак трудно също така да им се припише вината за съсипания живот - и техния, и на всички останали.

Само че това успокоение трае до момента на отрезвяването, когато човек разбира, че ромите са също толкова жертви, та дори и много повече от всички останали, а насажданата бавно и полека към тях дискриминация е всъщност част от омразата към човека като цяло.

Въпреки престъпния си характер, антиромската пропаганда продължава съвсем безнаказано в интернет, подема се в социалните мрежи и превръща дискриминацията в еталон за гражданско поведение. Четворното убийство на роми се извинява с престъпления на други представители на ромската общност, нямащи никаква връзка с разстреляните жертви, което само по себе си е не само апология на етническо престъпление, но и подтик към саморазправа с малцинствата (излишно е да споменавам какви биха били последствията за автора на подобни дискриминационни изказвания в една истинска правова държава).

Докога ще си неразумен бе, юроде? Докога ще виниш болния за неговата болест, бедния за бедността му и низвергнатия за това, че е отритнат от своите съграждани? Та нима ромите са виновни за поголовното разграбване на най-високо ниво? Нима роми подписват договорите и роми създават монополите? Роми ли са бандитите, разстрелващи посред бял ден в центъра на София и роми ли отвличат за откуп? Роми ли измислиха заменките? Роми ли раздават бонуси из министерствата и роми ли назначавт свои хора на удобни службици? Роми ли прибират парите от европроектите и роми ли пречат на правосъдието да работи? Роми ли въртят бизнеса с изсечените български гори? Не, не са роми, ами етнически българчета с колосани якички, които си вършат далаверите, докато простолюдието псува циганите. И колкото повече българинът псува рома, толкова повече чорбаджията си разиграва коня.
(Пак ви припомням онези страшни цифрички - през 2008 г. 14% от българите са преживявали под прага на бедността, а през 2012 г. - 27%...)

Нека най-сетне изтрезнеем и разберем, че независимо от етническата си принадлежност всеки българин е ром и жертва в собствената си страна и че именно в омразата и нежеланието да видим истинските проблеми умира надеждата за общо бъдеще на всички нас в едно хуманно общество.
...



Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 14 март 2013 г.

РАЗМИСЛИ ЗА СЛУЖЕБНИЯ КАБИНЕТ И НЯКОЛКО ЛИЧНИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ МАРИН РАЙКОВ

Президентът Плевнелиев даде списъка на новото правителство
и общо взето затвърди четвъртвековното статукво,неспазвайки нито едно от исканията на протестиращите и опитвайки се да замаже положението с високопарни слова за волонтаризъм и патриотизъм, от които обаче лъхаше на безсилие пред тежеста на посткомунистическата система, наследила много от недостатъците на тоталитаризма, с който така и не понечихме да се разделим окончателно.

В казионното слово на президента бе отбелязано, че всеки нов министър е "безспорен в своята област професионалист"... Което само по себе си звучи като плеоназъм, защото едва ли някой би допуснал, че един министър може да не е "безспорен професионалист"... Или може би в предишните правителства са се намирали все пак парвенюта? Опортюнисти? Конформисти? Службогонци? Може би все пак е имало необразовани? Или негодни за министерски пост? Поне последните три премиера преди Райков доста приличаха на такива - Симеон беше без висше образование, Станишев - без трудов стаж, а Борисов си беше... хайде да го наречем просто пожарникар.
Друг един интересен момент в речта на президента бе тъй нареченият "пирует" или "реверанс" към жените-вицепремиери в служебния кабинет : "работливи, компетентни и можещи, доказали своя морал и отговорност, както всички български жени, на които народът винаги се е уповавал в трудни времена". Разбира се, тук Плевнелиев има по-скоро предвид баба Илиица, отколкото  назначаваните по незнайни критерии от правителството на Борисов "калинки".

Особено трогателна бе перифразата на онзи стар виц за Никанор Никанорич, чрез която президентът успя набързо да даде нагледен пример за бъдещите действия/бездействия на правителството... За какво става въпрос ли?
       Никанор Никанорич бил известен с това, че открил самолета - един ден братята Райт прелетели над родното украинско село на Никанор, а той вдигнал очи, посочил летателното тяло с пръст и заявил : " Това е самолет!"
В селото на Никанор Никанорич обаче имало паметник не на откривателя на самолета, ами на баща му... Защото той пък открил Никанор Никанорич...

И така, Плевнелиев каза, че една от задачите на правителството е да "изиска от Комисията за защита на конкуренцията да посочи монополите и секторите, в които има такива". От което излиза, че правителството ще "посочва" - индиректно при това - и ще заявява " Това са монополите!" И накрая няма да вдигнат паметник на правителството, открило топлата вода и наличието на монополи, ами на Плевнелиев, защото е открил правителството.

В Рим избират папа, а в България се търси тапа.
Тапа, която да запуши народното недоволство, без същевременно да се пипа на удобното статукво. И затова Плевнелиев извади от магическата шапка невинни зайчета, които не само няма да дразнят мастите политици, но и няма да притесняват обикновените хора с нагла арогантност и явна некомпетентност. Затова президентът отиде чак в Париж да търси необвързан с правителството на Борисов и събитията от последните години политик.

Марин Райков бе дълги години посланик в Париж. В интерес на истината той наистина внесе динамика в живота на мисията ни и бързо се отличи от предишните посланици, за които се говореше, че държат посолството затворено за българските емигранти, че са дошли в Париж единствено заради келепира, голямата заплатка, широките жилища, командировките, ежеседмичните "отскачания" до Лондон в клубове за млади мъже и т.н. Марин Райков пръв - и засега последен - отвори посолството за простолюдието. Освен това пое инициативата да открие български културен център. Макар че впоследствие Ирина Бокова обра лаврите и се възползва от "културната си дейност" както и от скромната помощ на българските данъкоплатци и на московските другари лобисти, за да лансира щурма на ЮНЕСКО от поста си на български посланик в Париж, истинският основател на българския културен център бе Марин Райков. Той помогна също така за откриването на българска църква във френската столица.
Общите впечатления от посланика са положителни - и българите, и французите го намират за интелигентен, общителен и деен. За него имам спомени най-вече от първия му мандат, когато за първи път всички българи можеха да влязат в посолството - Райков посрещаше стотиците гости, изправен със съпругата си до вратата на огромния салон. Не си спомням за какво си приказвахме с него, но се учудих от непринудеността и любезността на посланика. След това го срещах и на различни културни събития, което затвърди в мен убеждението, че Марин Райков не се вписва в кадъра на традиционните български функционери с бетонирани мозъци, озоваващи се зад граница по партийна линия и за да си карат кефа на приятна службица.

В заключение ще кажа, че не се съмнявам толкова в качествата на опитния дипломат Марин Райков, колкото в предопределената от президента и неговите дружки роля на бъдещото правителство, която основно се изразява в запазване на статуквото, успокояване на народните страсти и провеждане на избори. Така или иначе сега поне онези от вас, които държат премиерът им да е образован и да не се изразява като селски каруцар, могат да въздъхнат. А за останалото не ни остава друго, освен да стискаме палци!

...





Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 7 март 2013 г.

РОКЪТ СКЪСА СТРУНА - АЛВИН ЛИЙ СИ ОТИДЕ

Не съм сигурен, че съм способен безпристрастно да опиша музиката на Алвин Лий и легендарната му група Ten Years After. Герой от Уудсток, единствен и неповторим виртуоз, пряк конкурент на Джими Хендрикс... Мога само да кажа, че Алвин Лий ми е любим китарист, с когото на всичкото отгоре празнувахме едновременно рожден ден.
Нека да чуем отново великолепното изпълнение на I'm Going Home от Уудсток :



Алвин Лий бе сред първите световно известни изпълнители, дошли в България след началото на промените. Тогава нямах възможност да отида на концерта му, но тайничко се надявах, че съвсем скоро при нас ще заприиждат още много легенди, защото си мислех, че всичко ще се оправи фантастично бързо и страната ни ще заживее нормален, европейски живот. В крайна сметка се получи точно обратното - аз заминах за чужбина при кумирите си, а в България абсолютно нищо не се оправи. И ако Алвин Лий не беше починал ненадейно, точно след месец (07.04.2013) щях да го слушам в парижката зала Олимпия, където трябваше да свири с друг един гигант на белия блус - Джони Уинтър... Баси, как ме е яд!!! Лека му пръст!
Ако завали сняг, значи на ангелите са им изпопадали перата от яки жици.









 .....

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 6 март 2013 г.

ПАРИЖ, ТРЕТИ МАРТ, ТЪРЖЕСТВОТО НА СЛУЖБОГОНЦИТЕ



Вече 19 години живея зад граница. Или с други думи казано, живял съм в чужбина повече, отколкото в България. Затова знам какво е да си емигрант и мога да ви опиша не само какви са българите в чужбина, но и тези в България, защото нашите сънародници зад граница са истинска представителна извадка на българското общество въобще.
На първо място трябва да се подчертае, че българите зад граница се делят на емигранти и на лъжеемигранти. Емигрантите са хора, чиято задача е да се адаптират и интегрират в чуждата страна, за да могат да получат нов шанс за по-справедлив живот. Българските емигранти поддържат връзка с родината си, милеят за нея и се надяват един ден тя наистина да стане част от Европа и да приеме европейските ценности за свои. Но това им пожелание е най-вече за техните близки и роднини, защото за мнозинството от емигрантите България е задънена улица, откъдето те повече не могат да минат.

Другата група българи зад граница е далеч по-интересна. Кои са тези хора и защо ги наричам лъжеемигранти?
Лъжеемигрантите живеят в чужбина, както се живее в България, ядат основно лютеница, кебапчета и кюфтенца, слушат Лили Иванова и отричат всичко не-българско. Те не желаят да се адаптират към живота зад граница, ами към българския живот, защото тяхната върховна цел е да преживяват/паразитират на гърба на българската държава. Това са тъй наречените „службогонци”, каквито ще намерите на мероприятията във всяка една българска мисия зад граница. Ще ги разпознаете по разкривените в лицемерна усмивка лица, когато приказват с висш кадър на Външно – колкото е по-висш кадърът, толкова усмивката е по разкривена, а чупката в кръста е по-ярко изразена. И понеже основното качество на службогонеца е да лази на четири крака пред властимащите, затова и се надява да реализира мечтите си чрез подмазване, кучешка преданост и слугинаж. 
Както споменах по-горе, вече 19 години следя ставащото в България и при всяко социално сътресение очаквам с надежда да се случи нещо положително за народ и държава. Вместо това обаче наблюдавам поредното наместване на службогонци.  За същите тези никаквици, цедящи лиги пред големите клечки, всеки катаклизъм е нова възможност да си бутнат пешките напред и да се настанят на удобно местенце. Такъв например „златен” момент бе организираният от Иван Костов „Български Великден”, когато стотици, та може би и хиляди „перспективни” българи бяха доведени от чужбина с парите на бедния български данъкоплатец, за да помагат уж за изграждането на новата българска държава. Но ето, че мнозинството от тези младежи се оказаха дечица на апаратчици, а резултатът от цялото мероприятие беше завръщането на Симеон и след него на социалистите на власт.
За тези двадесет и кусур години преход много службогонци успяха да се наложат не с кадърност, ами със сервилност, като по-ловките  от тях усещаха откъде духа вятърът и смениха по две-три ризи без да загубят службичките си.
Сегашните събития са особено показателни за нагаждаческите способности на политическия ни и обществен елит зад граница.
На Трети март и в Париж се проведе сбирка в подкрепа на протестите в България. Аз самият реших да не присъствам, защото от доста време в мен надделява желанието да стоя настрана от асоциациите, посолствата и тям подобните гнезда на службогонци. Сред присъстващите обаче имах достатъчно близки и познати, от които да почерпя информация за случилото се. За мое огромно съжаление, и този „протест” се е превърнал в израз на подлизурщината, а инициативата да се подкрепи недоволството на онеправдания български народ е била яхната от шепа службогонци, заявяващи открито желанието си да се сдобият с депутатски места и да „реформират системата изотвътре”.  След което по стара службогонска традиция самоназначилите се „представители” на народа пресекли Сена по моста Алма и отишли на фамозния прием в българското посолство, където домакинът ги посрещнал с чудни кюфтенца и кебапченца. И да видите какво е наглост – произнасяли се речи, осъждащи тежкото положение на народа... Съответно на приема е имало повече хора, отколкото на "протеста".

Яли, пили и се веселили, а през това време Пламен Горанов ни напусна завинаги. Но новината за смъртта му не бе разпространена веднага, ами чак на следващия ден, да не би случайно кебапчетата да не се сторят достатъчно вкусни на някой от тези службогонци и на техните идоли, успелите службогонци, превърнали се във властимащи, депутати, дипломати и министри, раздаващи сега тъй щедро службици предизборно.
Колкото обаче и да внимават, рано или късно ще им приседне. Колкото и да се смесват с народа и да показват състрадание, да се тюхкат и да леят крокодилски сълзи, ние знаем, че за всичко са виновни те, службогонците, запалили България и играещи хоро върху горящата й плът.
...

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 5 март 2013 г.

ПОСЛУШНОТО МЪЛЧАНИЕ НА МЕДИИТЕ

Броени дни след като "премиерът в оставка" обясни как, видиш ли, медиите не били под ботуша на властта и че му правят комплименти единствено от искрена любов към импозантните му телеса и дълбоката му мъдрост, станахме свидетели на поредното информационно затъмнение. Става въпрос за смъртта на Пламен Горанов, който почина на 3ти март в 20,30 ч., а новината бе разпространена от електронните медии едва на следващия ден в 10,20 ч.  
Очевидно някой е наредил информацията да бъде задържана до средата на следващата сутрин, когато хората вече са се отдали на делничните си занимания...

Знаем, че политиците ни са страхливи поплювковци, знаем и защо се страхуват. Затова и действията им са изключително прозрачни - ако тъжната новина се беше разнесла сред манифестиралото цял ден множество, гибелта на Пламен щеше да запали огъня на гнева и мъстта, в който със сигурност щеше да изгори и чергата на главните виновници за смъртта му. Само че скриването на информацията не е демократично, както не е демократична например и покупко-продажбата на гласове. Нещо повече, в случая става дума за поругаване на саможертвата на Пламен, както и на желанието на българите да живеят в нормална държава.

Затова нека спрем да се лъжем и нека си кажем истината в очите - българските медии не са свободни, България не е демократична държава, а Бойко Борисов и кликата му не са демократи.



...




Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 4 март 2013 г.

МОЯТ НАЦИОНАЛЕН ГЕРОЙ - ПЛАМЕН ГОРАНОВ

Българският национален празник е ден за размисъл, на който неминуемо се сещаме за всички тези герои, дали живота си за нашата свобода и независимост. И наблюдавайки резултата на тяхното дело, все така неминуемо се замисляме дали наистина техните потомци са на висотата на саможертвата и дали продължават достойно по пътя им, за да докажат на отнеслия се по онова време с мнителност и снизхождение към младата българска държава свят, че наистина заслужаваме да сме свободни и независими.

Ето че 135 години по-късно с ужас установяваме, че България все още не се е отърсила от османското начало и обществото ни е все така подвластно на всякакви местни деспоти, чорбаджии, башии, еничари, кърджалии и башибузуци. Българите пак изнемогват икономически и социално, а държавното устройство е корумпирано и нефункциониращо. Досущ като в Османската империя! Само че Османската империя отдавна не съществува, а самата Турция вече е модерна държава с цветуща икономика. На кого тогава да се сърдим освен на себе си?

След тогавашния Трети март идва сегашният Трети март 2013 - денят, в който почина Пламен Горанов, самозапалил се на 20 февруари 2013 пред варненското кметство в знак на протест срещу националното падение.
Едни го сравниха със самозапалилия се в Прага Ян Палах, който през далечната 1969 г. се възпротиви срещу съветската окупация и се превърна в символ на Пражката пролет. Други си спомниха за тунизийския младеж Мохамед Буазизи, самозапалил се в изблик на отчаяние от корумпираната диктатура на Бен Али и възпламенил Арабската пролет. Пламен Горанов пък посегна на живота си, за да се спаси от диктатурата на мафията в родния си град Варна и за да покаже на сънародниците си, че девизът на Априлци живее все още и е все така актуален - свобода или смърт! Пламен стана гласът и плътта на протестите, изказвайки истината : цяла България е под ботуша на властващата клика, българите живеят в небивала немотия, младите напускат страната, старите едвам преживяват. Европа все така ни гледа със съжаление и се пази от нас като от чума, защото името "България" означава в наши дни гибел на демокрацията и на Човешките права.

И така, общото на Пламен Горанов с другите млади герои не се заключава единствено в този изключително страшен израз на протест, олицетворяващ върховната и непреодолима мъка. Пламен и останалите изгарят за свободата - основно човешко качество, което ни различава от скотовете и ни прави висши създания и човеци.

Без свобода сме нищо и дори смисълът от независима държава изчезва. Изчезват и всички човешки нужди, а човешкото същество се превръща в скот, сведен да се бори чисто животински за оцеляването си. Такива бяхме в границите на архаичната Османска империя, такива сме и сега в собствената си империя на нищетата, чиито окови обаче са далеч по-трудни за счупване, защото са ни ги сложили хора измежду нас - ренегати, родоотстъпници, предатели, мафиоти, доносници, лъжци, пладнешки разбойници, чужди лакеи, кръвопийци.

И си задавам този нелеп въпрос, нима наистина не си заслужаваше България да е независима? Нима има смисъл от Трети март, след като млади хора продължават да умират за свободата ни? Нима ни трябва България, след като сме готови да емигрираме в чужбина, защото в чужбина се чувстваме по-малко чужденци? Нима България трябва да съществува, след като от нея се умира?

Вечна ти памет, Пламене, ти единствен даваш вяра в бъдещето на тази страна и ни вдъхваш желание да се борим срещу нейните демони за свободата си! Поклон! От днес нататък Трети март е ден за национален траур.


...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

КРАТКИ БОЙКОВИ ПРОЗРЕНИЯ (ВИНАГИ КРАТКИ, НО НЕ ВИНАГИ ПРОЗРЕНИЯ)

Вие си мислите, че премиерът в оставка е постил в болница заради хипертония, дължаща се на държавни вълнения и наднормено тегло? Няма такова нещо! Подобно на Моисей наш Боце се качи на болничната планина, за да се срещне с висша инстанция и да получи някои съществени прозрения. В свещената си мисия той биде подкрепен и от новия патриарх Неофит.
За какво става дума ли?
Борисов прозря следното :
"На хората им омръзна да се дрънкаме..."
Което преведено на простосмъртен български означава, че би било националнополезно и далеч по-прагматично в тези дни на емоционална и икономическа криза българският политически елит да се впергне в работа и да направи държавата политически изправна, за да могат поне изборите - предсрочни с едва един месец - да протекат що-годе гладко. "Да, ама не!" би възкликнал тук един известен журналист, оказал се впоследствие ченге. Май на никой не му изнася да правим чиста и свята република с чисти и честни избори, поради което другарят Станишев открито се облещи, изричайки угодната нему и на останалите червенотиквеници истина :
"Няма време за промяна на изборния кодекс"
Не, наистина няма как да върнем морала в политиката и да оправим тенденциозно вредната дейност на няколко поколения апаратчици за толкова кратко време. А пък Станишев хептен не може да се оправи, но това е тема на един друг тъжен размисъл.

Друго прозрение на Борисов :
"Магистралите се харесват, но не са достатъчни..." Рече и излезе... от болницата
Ама как само се сети, значи! Инфраструктурите наистина са важни, но съвсем не са достатъчни, за да стимулират производителността, да създадат достатъчен брой трайни работни места и да покачат покупателната способност на българина. Защото на пенсионерите, живеещи с 80 евро на месец, едва ли им дреме особено, че има нова магистрала до порутения от земетресение Перник, която освен всичко не е никак добре замислена. Напротив, един пенсионер може би си казва, че вместо да се хвалят с бюджетен излишък или с похарчени за магистрали пари, управляващите можеха да му помогнат да не гладува, да не студува и да се лекува като нормален човек. И тук не става въпрос за някакъв лукс от рода на нови очила или чейне, ами за най-обикновен живот, различен от скотския!

Та, в крайна сметка наистина магистралите, построени с паднали от небето европейски парички едва ли променят кой знае какво. Обаче защо ли бившият премиер се сеща чак сега? Защо чак сега иска да "радвижи икономиката"? Човек ще рече, че това пак е форма на предизборен популизъм.
Но няма значение... По-добре късно, отколкото никога. Пожелаваме на Бойко Борисов да оздравее и да получи при новата хоспитализация още много такива мъдри и забавни прозрения. И нека се грижи за здравето си, избягвайки напълно стреса на управленческите службици, рязането на лентички и "полагането на асфалт". Амин!

...


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

петък, 1 март 2013 г.

ИЗГЛЕДИ ОТ СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО : ТАОРМИНА И ЕТНА

Това според мен са едни от най-внушителните и красиви изгледи не само на Средиземно море, но и въобще. Горещо ви препоръчвам Сицилия за всички видове туризъм - зелен, културен, гастрономически и плажен.

Изглед към Етна
От кораба до сушата се стига с понтонни лодки. След това човек се двоуми дали да не поостане на плажа...
В крайна сметка решихме да се качим до кацналия на отсрещния хълм град Таормина.


Човек може да избира между три вида превоз : още на кораба се предлагат екскурзии с автобусчета, наети специално за пасажерите (40 евро на човек). На пристанището пък чакат таксита (20 евро), а малко по-далеч има класически градски автобуси (мисля, че билетчето струваше около едно евро). След това до градчето се стига за десетина минути.

След кратка разходка по главната улица на Таормина туристите се озовават на малък площад, от който пред очите им се разкрива изглед като пощенска картичка. В далечината круизният кораб мяза на рибарска гемия.
В самото градче също има неща за разглеждане - амфитеатър, стари сгради, фонтани... Особено важно е тук да се похапне автентична италианска кухня, приготвена с пресни зеленчуци и току-що уловени риби и прочие морски продукти.

Абсолютната класика - фрути ди маре с пица

Останах с впечатление, че сицилианската мафия е много "ларж" - никой не задължава летовниците да вземат чадъри... И въобще дори не видях дебеловрати типове с огромни автомобили.

Цветята променят всичко!

Разходка из вулкана Етна
И понеже Таормина е близо до Етна, реших да прибавя и няколко снимки от една паметна разходка из черните чукари на вулкана.
Склоновете на планината са осеяни с кратери

Един от достъпните кратери, полазен от туристи
...






Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)