четвъртък, 14 март 2013 г.

РАЗМИСЛИ ЗА СЛУЖЕБНИЯ КАБИНЕТ И НЯКОЛКО ЛИЧНИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ МАРИН РАЙКОВ

Президентът Плевнелиев даде списъка на новото правителство
и общо взето затвърди четвъртвековното статукво,неспазвайки нито едно от исканията на протестиращите и опитвайки се да замаже положението с високопарни слова за волонтаризъм и патриотизъм, от които обаче лъхаше на безсилие пред тежеста на посткомунистическата система, наследила много от недостатъците на тоталитаризма, с който така и не понечихме да се разделим окончателно.

В казионното слово на президента бе отбелязано, че всеки нов министър е "безспорен в своята област професионалист"... Което само по себе си звучи като плеоназъм, защото едва ли някой би допуснал, че един министър може да не е "безспорен професионалист"... Или може би в предишните правителства са се намирали все пак парвенюта? Опортюнисти? Конформисти? Службогонци? Може би все пак е имало необразовани? Или негодни за министерски пост? Поне последните три премиера преди Райков доста приличаха на такива - Симеон беше без висше образование, Станишев - без трудов стаж, а Борисов си беше... хайде да го наречем просто пожарникар.
Друг един интересен момент в речта на президента бе тъй нареченият "пирует" или "реверанс" към жените-вицепремиери в служебния кабинет : "работливи, компетентни и можещи, доказали своя морал и отговорност, както всички български жени, на които народът винаги се е уповавал в трудни времена". Разбира се, тук Плевнелиев има по-скоро предвид баба Илиица, отколкото  назначаваните по незнайни критерии от правителството на Борисов "калинки".

Особено трогателна бе перифразата на онзи стар виц за Никанор Никанорич, чрез която президентът успя набързо да даде нагледен пример за бъдещите действия/бездействия на правителството... За какво става въпрос ли?
       Никанор Никанорич бил известен с това, че открил самолета - един ден братята Райт прелетели над родното украинско село на Никанор, а той вдигнал очи, посочил летателното тяло с пръст и заявил : " Това е самолет!"
В селото на Никанор Никанорич обаче имало паметник не на откривателя на самолета, ами на баща му... Защото той пък открил Никанор Никанорич...

И така, Плевнелиев каза, че една от задачите на правителството е да "изиска от Комисията за защита на конкуренцията да посочи монополите и секторите, в които има такива". От което излиза, че правителството ще "посочва" - индиректно при това - и ще заявява " Това са монополите!" И накрая няма да вдигнат паметник на правителството, открило топлата вода и наличието на монополи, ами на Плевнелиев, защото е открил правителството.

В Рим избират папа, а в България се търси тапа.
Тапа, която да запуши народното недоволство, без същевременно да се пипа на удобното статукво. И затова Плевнелиев извади от магическата шапка невинни зайчета, които не само няма да дразнят мастите политици, но и няма да притесняват обикновените хора с нагла арогантност и явна некомпетентност. Затова президентът отиде чак в Париж да търси необвързан с правителството на Борисов и събитията от последните години политик.

Марин Райков бе дълги години посланик в Париж. В интерес на истината той наистина внесе динамика в живота на мисията ни и бързо се отличи от предишните посланици, за които се говореше, че държат посолството затворено за българските емигранти, че са дошли в Париж единствено заради келепира, голямата заплатка, широките жилища, командировките, ежеседмичните "отскачания" до Лондон в клубове за млади мъже и т.н. Марин Райков пръв - и засега последен - отвори посолството за простолюдието. Освен това пое инициативата да открие български културен център. Макар че впоследствие Ирина Бокова обра лаврите и се възползва от "културната си дейност" както и от скромната помощ на българските данъкоплатци и на московските другари лобисти, за да лансира щурма на ЮНЕСКО от поста си на български посланик в Париж, истинският основател на българския културен център бе Марин Райков. Той помогна също така за откриването на българска църква във френската столица.
Общите впечатления от посланика са положителни - и българите, и французите го намират за интелигентен, общителен и деен. За него имам спомени най-вече от първия му мандат, когато за първи път всички българи можеха да влязат в посолството - Райков посрещаше стотиците гости, изправен със съпругата си до вратата на огромния салон. Не си спомням за какво си приказвахме с него, но се учудих от непринудеността и любезността на посланика. След това го срещах и на различни културни събития, което затвърди в мен убеждението, че Марин Райков не се вписва в кадъра на традиционните български функционери с бетонирани мозъци, озоваващи се зад граница по партийна линия и за да си карат кефа на приятна службица.

В заключение ще кажа, че не се съмнявам толкова в качествата на опитния дипломат Марин Райков, колкото в предопределената от президента и неговите дружки роля на бъдещото правителство, която основно се изразява в запазване на статуквото, успокояване на народните страсти и провеждане на избори. Така или иначе сега поне онези от вас, които държат премиерът им да е образован и да не се изразява като селски каруцар, могат да въздъхнат. А за останалото не ни остава друго, освен да стискаме палци!

...





Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

1 коментар: