петък, 30 март 2012 г.

Агент Ивайло гледа-Иде ли-Една централа-По жицата (с Бойко)...


Както обикновено, чета и се забавлявам. Народът пак играе хоро и ръкопляска на водителите. И защо? Защото премиер Бойко отказал на руснаците една централа. Не, мерси! - казал и се препотил пет пъти, а отатък Путин дишал тежко в телефона, галейки нежно копчетата на ракетните установки.

Следваща забавна картинка и следващо телефонно обаждане - премиер Бойко звъни да се обяснява на агент Ивайло, по-известен в светското пост-съветско общество с името Иво Инджев. Всеки би могъл да се запита защо, аджеба, Бойко не звънна на Любка Кумчева, ами точно на Иво Инджев? Ами защото едно е да си метеорологичен агент, а съвсем друго е да носиш пагоните на ДС. Но и за това май много не ти пука, драги читателю, защото ние сме толерантен народ и лесно забравяме и ръкопляскаме. Правим компромиси с миналото така, както правим компромиси и с бъдещето, и с настоящето. Пито-платено, битият-бит... и т.н...

Но нека погледнем "великата" новина и помислим какво толкова ни стъписва в нея. Може би се учудихме, защото Бойко Борисов послуша общественото мнение? Или че не похарчи пари, които няма? Или че не каза на цяла Европа, че съвсем доброволно се заробваме с астрономически дълг към дядо Иван за още поне пет века? Или че не построихме ненужна централа? Това ли е чудното на решението на Борисов? Или просто това беше единственото възможно решение?

Та, защо изпадаш в захлас, неразумни? Нима не ти е ясно, че Бойко Борисов нямаше право на избор и че всяко угодно на руснаците действие щеше да бъде пагубно за България и за правителството на Борисов? Защото сме свикнали да ни ръководят родоотстъпници от рода на Симеон, Доган и Станишев, но в случая родоотстъпничеството щеше да се превърне в родоубийство, ако Борисов беше подписал договора. А пък в същото време руснаците едва ли ще се обидят особено, имайки предвид, че те и сега доят България като крава с небивали цени на газ и прочие.

Така че, драги, ръкопляскайте, но потихоньку. И не на Бойко, ами на Ивайло, защото той единствен се облажи от тази "хроника на един предизвестен отказ". А защо точно той, ще раберете в следващия епизод на евтината герберска сапунка.

...
...
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 27 март 2012 г.

ПЛАНЕТАТА НА МАЙМУНИТЕ И НА КИСЕЛОТО МЛЯКО

Цяла България е стадион и всички българи са футболни простаци. Така бих резюмирал аз ставащото в българското общество от вече две десетилетия, а констатацията ми се кристализира в това цинично заключение посредством случилото се по време на мача Локо Пд- ЦСКА, на който домакините – очевидно фрустрирани индивиди -  са обиждали на маймуна чернокож играч на гостите. Принципно погледнато, когато подобни обиди се отправят в едно ннормално общества и то от страна на банда шимпанзета, обектът на обидите би трябвало да погледне по-философски на нещата и да действа процедурно, т.е. да подаде жалба, да осъди футболния клуб и сателитните фен-клубове, да даде няколко интервюта в обществено отговорни медии, да съдейства на правозащитните организации в борбата им с расовата дискриминация и по този начин да помогне за социалното и ментално развитие на цялата нация. 

Само че в България подобен начин на действие е невъзможен и вие много добре знаете защо.  В България нормата на поведение се диктува от футболните запалянковци, парламентът се дели на Левски/ЦСКА, а правителството е съставено от футболен отбор, чийто капитан също гордо се окичи със званието „Пръв футболист на Републиката” (он толко си и може де...).   

Така че камерунецът  Нджонго Присо може само да мечтае за правосъдие и справедливост. Поставете се за миг на неговото място и ще усетите ужасa, който със сигурност е изпитал той, талантливият футболист, заминал за чужбина с надежди за спортна слава, озововавайки се заобиколен от овълчените и алкохолизирани физиономии на онези, които по принцип в цивилизованите общества се считат за отрепки, а в България същите изпълняват ролята на социални регулатори. Защото същите тези, които обиждат и бият, на следващите избори ще гласуват под строй за поредния футболист-политик, който също ще псува, приказва и върши глупости, но на национално ниво.

Къде сбъркахме?  И защо не искаме да признаем, че сме сбъркали? Нима не виждаме, че и другите народи се отнасят към нас така, както и ние се държим спрямо тях и спрямо самите себе си? Нима не си даваме сметка, че именно нашето чувство за превъзходство пречи на останалите да ни приемат и говорят с нас като равен с равен?

Преди повече от осемнадесет години чаках пред италианското консулство да ми върнат паспорта със заветната транзитна виза. Тогава бях сърдит и млад човек, дългокос и надъхан с патриотични убеждения за българската история, националното обединение, вярата в българския дух и прочие надути до спукване балони. Беше зима, прехвърчаха снежинки, хората търпеливо чакаха в студа и кишата. И тогава на прага на вратата се появи италианският карабинер в изрядна униформа, която на фона на всеобщата сивота незабавно привлече погледа ми. А в ръцете си държеше купчинка паспорти. Само че карабинерът не искаше да се изложи на слабия снеговалеж и да джапа в кишата с перфектно излъсканите чепици и затова започна да срича имената и да раздава паспортите от висотата на трите стъпала на входа. Множеството отпред се развълнува и както е традицията в такива случаи народът започна да се бута. Италианецът се развесели и започна да чете още по-изкилиферчено имената, а когато не можеше да достигне до протегнатата ръка, хвърляше паспорта в горе-долу правилната посока. Само че паспортите не са пилета, та да хвръкнат, не са и топка, че да спазват правилна траектория. И затова падаха на земята, българите безропотно лазеха на четири крака в калта, а италианецът се заливаше в смях.

Дълго време си задавах въпроса защо италианецът си позволи такова отношение и дори след многогодишен престой зад граница не успях да видя подобен рецидив – нито спрямо себе си, нито спрямо друг чужденец. Отговорът всъщност се намира в липсата на реакция от страна на лазещите по земята хора. Защото именно това е причината другите да се отнасят така с нас – ние самите се държим така както със себе си, така  с останалите. Ние самите приемаме унижението за нормално, защото и ние унижаваме. И нека да погледнем истината в очите – Нджонго Присо е пример за расизма на българите, но не и за царуващата в българското общество посевместна дискриминация. В България обичаме да мразим, да тормозим и това се вижда на всяко едно ниво и спрямо всяка социална категория – спрямо жените, спрямо децата, спрямо бедните, спрямо старите, спрямо етническите групи, спрямо другоселците, спрямо столичаните, спрямо хомосексуалистите, спрямо дебелите, спрямо болните... И докато се мразим, другите също ще ни мразят - каквото повикало, такова се обадило. Толкоз.

Колкото до случая с камерунския футболист, можем само да се срамуваме. Но не от простащината на простаците, които са такива навсякъде по света, ами от постоянно насърчавания националистически примитивизъм и институционализираната идиотщина. Представете си само – футболистът е замерян (и улучен!) с камъни, отправят му тежки расистки обиди, след което го задържат за 20 часа в ареста без дори срещу него да бъде повдигнато някакво обвинение. Самите полицаи също се държат просташки, снимат го с личните си телефони като екзотично животно, а във вестниците говорят за Присо с пренебрежение и подигравка -  футболистът бил „побеснял”, „смутолевил” нещо...

Вчера френският президент никола Саркози изрече – предполагам съвсем неволно – една недодялана фраза, носеща двуяко значение и отнасяща се до тримата загинали в Тулуза военни, в която той казва, че двама от тях са „...мюсюлмани или поне приличат на такива”. Само тази връза между външния вид (т.е. арабския произход) и изповядваната религия бе достатъчен повод за скандал.

Преди години пък цял един фен-клуб на ПСЖ бе разпуснат също заради дискриминационни и обидни лозунги срещу жителите на северна Франция.

Помислете си каква би била реакцията на нашего брата българина, ако това се бе случило в България и ще раберете каква е разликата между нас и Запада... И ще ви светне защо не ни искат в Шенген и защо въобще влизането ни в Европа е едно крайно случайно и щастливо за рОдината ни стеченение на обстоятелствата.

Така че, драги фенове на кръглата топка, отиващи на стадиона не заради футболното майсторство, ами заради удоволствието да изразявате омраза, обиждайте колкото ви душа иска, обаче застанете преди това пред огледалото. Защото колкото и да обиждате останалите хора, обидите се отнасят единствено за вас и за жалкото ви състояние на нищожества.
А на Присо му пожелавам дълга и успешна футболна кариера,но по възможност в страна, където няма да го съдят и обиждат заради цвета на кожата му, ами ще го уважават за спортните му качества.


.....

... 

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

сряда, 21 март 2012 г.

УБИЕЦЪТ ОТ ТУЛУЗА



Пред убежището на убиеца


Цяла Франция следи развоя на събитията в Тулуза, където основният заподозрян за убийствата миналата седмица на трима военни-парашутисти, е обсаден в малка къща, намираща се близо до еврейското училище, където в понеделник 19 март бе извършено друго убийство на един учител и три деца.

Училището
Министърът на вътрешните работи Клод Геан изрази току-що убеждение, че заподозреният със сигурност е извършител на престъпленията.
Операцията по обевреждането на заподозрения и брат му е започнала в 3ч. през нощта, когато съседите чуват изстрели. При престрелката трима служители на органите на реда са ранени.
Според последните сведения убиецът се декларира член на Ал Кайда и е извършил убийствата, за да отмъсти за убити от Израел палестински деца и за участието на Франция във военни действия на територията на Афганистан.

При наличието на нова информация постингът ще бъде актуализиран. 
Мохамед Мера
Заподозреният Мохамед Мера е с френска националност, мюсюлманин салафист и джихадист, преминал през обучение в Афганистан.

Заподозреният е бил локализиран благодарение на номера IP на компютъра на брат му. Заподозреният е разглеждал обява за продажба на мотор в интернет. При срещата с продавача на мотора заподозреният извършва първото престъпление - застрелва в упор продавача - бивш военен.

Убиецът Мохамед Мера е изхвърлил през прозореца на жилището си оръжието, използвано при извършването на престъпленията - Колт 45.
Според министъра на вътрешните работи убиецът разполага и с автомат Калашников, както и с Узи.

По време на преговорите убиецът е заявил, че ще се предаде в ранния следобед.
Братът на убиеца е бил задържан и обвинен в съучастничество.

Убиецът е бил заподозрян още след убийството на военните миналата седмица.

Понастоящем Мохамед Мера е прекъснал преговорите с полицията.

Започва евакуацията на съседите.
Мохамед Мера

Днес телата на жертвите от понеделник пристигат в Израел, където
ще бъдат погребани още утре.

Полицията е задържала майката на Мохамед Мера, брат му и приятелката на брат му.

Газоподаването в квартала, където е обкръжен Мохамед Мера, е прекъснато.

Президентът Саркози произнася реч, в която изказва желание за национално обединение срещу тероризма. Саркози предупреждава, че трябва да се избегнат обвиненията срещу отделните общности и разцеплението в обществото.

Мохамед Мера е на 24 години, бил е два пъти в Пакистан/Афганистан, където е бил обучен от талибаните. Във Франция е опитал да влезе в Чуждестранния легион, но е бил отхвърлен веднага. Бил е осъден веднъж на един месец затвор за управление на МПС без книжка.

Според адвоката му, като се изключи една кражба на чантичка в банка, Мохамед Мера не е проявявал други форми на насилие.

СПОРЕД МЕДИИТЕ КЪМ 14,20 ЧАСА МЕСТНО ВРЕМЕ УБИЕЦЪТ МОХАМЕД МЕРА Е БИЛ АРЕСТУВАН В СГРАДАТА, В КОЯТО БЕ ОБСАДЕН ОТ ПОЛИЦИЯТА.

Полицията е открила експлозиви в колата на брата на Мохамед Мера.

Информацията за задържането на Мохамед Мера е опровергана.

Вторник 20.03.2012, минута мълчание във френските училища
Основните кандидати на предстоящите във Франция президентстки избори също изразиха мнение по повод убийствата и идентифицирането на извършителя им.

Президентът Саркози отправи призив към народа да не се търси мъст и да не се правят неуместни връзки между различни проблеми.

Франсоа Оланд изрази "облекчение" при идентифицирането на извършителя на убийствата и каза, че следи ставащото ежеминутно.

Кандидатката на крайната десница Марин Льо Пен заяви, че трябва непременно да се организира референдум за връщането на смъртната присъда. Тя смята, че трябва да се води война срещу фундаментализма, който спред нея е подценен във Франция. Нейни близки са споделили, че партията им може да извлече полза от трагедията... В същото време Националният фронт публикува комюнике, адресиращо се към онези, които вчера набедиха крайната десница за ставащото.

Центристът Франсоа Байру каза, че във френското общество съществуват взривоопасни проблеми и призова политиците  да не внасят задграничните конфликти в страната. Той обвини също така Марин Льо Пен, че се възползва от трагедията. В същото време Байру вчера направи неуместно изказване, заявявайки, че виновници в случая са онези, които сочат с пръст имигрантите, хората с чуждестранен произход и настройват общественото мнение срещу различните общности.

Представителят на крайно левия Ляв фронт също заяви, че трябва се избегне стигматизацията на определени общности.

Президентът Саркози по време на погребението на тримата войници вчера
16,40 часа - Прокуратурата дава пресконференция, в която подчертава сложността на полицейските разследвания : проверени са над 7 000 000 телефонни обаждания, около 700 IP номера, 300 веществени доказателства, 1 000 рапорта...

Според прокурорите на Париж и Тулуза Мохамед Мера е опасен екстремист, който се гордее с извършените убийства. По време на преговорите с полицията убиецът е споделил, че съжалява единствено за това, че не е успял да извърши още убийства.Той дори е запланувал убийствата на още един военен и на двама полицай в Тулуза.

На местопрестъплението Мера винаги е действал сам. Убиецът наистина е заснел действията си, а камерата е намерена от полицията при трето лице,
Прокуратурата потвърди, че Мохамед Мера все още не се е предал, но че има вероятност да го стори по-късно тази вечер.

28 часа след началото на акцията Мера все още е под обсада.

Връзката с него е прекъсната и има съмнение, че се е самоубил. Министърът на вътрешните работи изказа надежда, че Мера е все още жив.
 
22/03/2012 - 11,40 Ч. МЕСТНО ВРЕМЕ, МЕДИИТЕ СЪОБЩАВАТ, ЧЕ МОХАМЕД МЕРА Е ПОЧИНАЛ ПРИ ЩУРМА НА СПЕЦ.ЧАСТИТЕ

ПО ВРЕМЕ НА ПРЕСТРЕЛКАТА СА РАНЕНИ И ТРИМА СЛУЖИТЕЛИ НА ОРГАНИТЕ НА РЕДА, ЕДИН ОТ КОИТО ТЕЖКО.

ЩУРМЪТ ЗАПОЧВА 32 ЧАСА СЛЕД НАЧАЛОТО НА ОБСАДАТА. ПО ВРЕМЕ НА ПЕТМИНУТНАТА ПРЕСТРЕЛКА СА ПРОИЗВЕДЕНИ НАД 300 ИЗСТРЕЛА. МОХАМЕД МЕРА СЕ Е ХВЪРЛИЛ ОТ БАЛКОНА.


...


....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 12 март 2012 г.

ЗА ЕДИН ПРОБИТ БОНУС


Седя, блея, завиждам и се ядосвам. Ако не бях поел по трънливия път на емиграцията, сега щях все още да живея в райското кътче, носещо още по-райското име България.Т.е.страната на „бонусите”. И с малко повече късмет може би и аз щях да закача някое „бонусче”. Самото произнасяне на думичката води до обилно слюнкоотделяне, все едно някой дъвче шумно лимон до ухото ти... Защото т.нар. „бонус” всъщност си е чист келепир.
Кой е казал, че България линее, че е бедна и се проституира под червените фенери на западните столици, кой е казал, че българите са последни по заплати в Европа, по-последни дори от катастрофалните гърци, чиято минимална заплата е седем пъти по-висока от българската... Наивници!
Та кой в наши дни печели въобще нещо от заплата?! България всъщност  е богата, по-богата дори от най-богатите в Европа, защото при нас богатството идва от „бонусите”! При нас разковничето на богатството се крие в щедро разпределяните „бонуси” сред висшите и средновисши, та дори и баш низши държавни служители.
Кой западняк може да се похвали с подобни бонуси? Никой!
Ха, та нали западняците се възмущаваха от това, че чиновниците в „бедната” Гърция, дето всички я жалим, вземали 13-та и 14-та заплата... И сигурно същите тези западняци бая биха хлъцнали при вида на българските чиновници, които вземат и 13-та, и 14-та, та чак и стотна заплата, но под формата на „бонуси”! А пък в същото време пенсионерите преживяват с кофичка кисело мляко и един хляб на ден.
Сами разбирате, че се майтапя. Не съжалявам никак даже, че съм дългогодишен емигрант – иначе нямаше да списвам хейтърско-тролския си блог, ами щях да се прибера в родния Перник и да съм пиян от сутрин до вечер, както са пияни много мои връстници, останали без работа, подигравани и унижавани също така от сутрин до вечер. Не съжалявам и не се съгласявам нито с разпределяните бонуси, нито с обществената реакция. Не искам да имам нищо общо с всеобщото обществено мнение, което е далеч по-сбъркано дори от самите „бонуси”.
Френската прокурорка Ева Жоли, която понастоящем се подвизава като кандидат на Зелената партия за президент на Франция, а навремето пък беше известна с яростните си атаки срещу бивши министри и сатрапи от рода на Лоран Дюма, получавали именно такива „бонуси”, на които в крайна сметка им се разката фамилията, беше написла в една от книгите си следната известна мисъл : „Във всяка държава има мафия, а в България мафията има държава.”  Фразата е пример за брилятна реторика, но в същото време от нея разбираме, че колкото и да са умни, западняците не могат да си дадат сметка за истинския проблем, който стои в основата на българското общество, а именно – представата ни за  държава, държавност, икономика, труд и социални взаимоотношения .
За българина държавата не е поредица от закони и разпоредби, ами  богоподобно същество, раздаващо бонуси и оправящо разни неща – мостове, пътища, тигани, крачета на дивани и чушкопеци. Държавата е грубиянин, псуващ и говорещ нелепости, който е мразен от всички и тачен поради надеждата, че ще отпусне някое „бонусче”. А ако не отпусне, и него го псуват.
Въобще икономиката на страната е в ръцете на личността, олицетворяваща държавата, на този деспот-простак, когото хората избират в демократични избори, по време на който гласоподаването също е подчинено на покупко-продажбата и печели онзи, който раздаде най-много кебапчета и ракия в стратегическите избирателни райони. От това пък излиза, че и демокрацията ни е същата като икономиката, прах в очите демек, колкото да излъжем западняците да отпуснат някой лев за раздаване на „бонуси”. Иначе икономиката не съществува, защото нищо не се произвежда. Е, може би има няколко цеха и туристически сезон от няколко месеца, обаче с това живее ли се? И изкарват ли се пари? Не! Селско стопанство има ли? Хъм... България е пет пъти по-малка от Франция, а разполага с десет пъти по-малко обработена земя... Значи и тука келепир няма. От което съвсем логично заключаваме, че парите идват от Европа.
Миналото лято в Бургас ми се наложи да чакам в продължение на часове самолета за София. Три часа закъснение за половин час път... И докато чаках, забелязах няколко машини, на които пишеше, че са закупени по европейски програми с европейски пари. Пътищата, дето премиерът открива толкова тържествено и с разни лентички и ножици, също се правят предимно с европейски средства и от чужди фирми, ремонтите на старинни сгради и културни паметници също се извършват с европейски пари и т.н. И за всичката тази работа, свършена с европейски пари, се раздават „бонуси”, а не заплати, защото заплата се получава срещу произведена стока или извършена услуга.
Тук ще наблегна пак на това, че в България малко хора произвеждат и и малко извършват услуги и затова реално погледнато малцина заслужават заплата. И дори ако погледнем истинската ефективност на българските работници и служители, ще излезе, че българските заплати са абсолютно пропорционални и справедливи спрямо европейските такива. Същото се отнася и за пенсиите – какво е произвел един партиен секретар, че да получава пенсия? Или един военен? Или един работник от фалирало предприятие, което по времето на комунизма фунционираше единствено, за да вдига пушилка и да симулира работа? И сега партийците вземат най-високите пенсии, а фиктивните работници разправят колко било хубаво при комунизма, защото тогава вземали хубави пари, сега „държавата” се скъпяла да им вдигне пенсиите с един-два лева.
Не си правете илюзии, по времето на комунизма се правехме също, че работим, пак за да получаваме „бонуси”. Само че по онова време им викахме „премии”.  И както сега „бонусите” се вземат изключително от „наши” хора, така и по онова време премиите се прибираха от партийците, профсъюзниците и прочие търтеи. Сега само наименованията са променени, иначе всичко си е същото. Начело на държавата стоят същите неуки галоши, приближените им прибират „бонуси”, а народът реве и чака държавата да снесе яйце. Обаче мъцки! Навремето лъжехме народната власт, че работим, а тя пък се правеше, че ни плаща, а сега лъжем Европа, че сме демократи, а тя пък се прави, че ни е приела в Европа. И ние живеем с трохите на щастието, наречени... „бонуси”!
И така, системата се възпроизвежда безотказно от време оно. Никой не посмя да я пипне, защото никой не искаше да се раздели с мечтата да получи „бонус” и с идеята, че парите не растат по дърветата, ами се получават съответно положения труд. Леви, десни, център, ментър, всички се изредиха да си прибират парсата, защото така е най-лесно. Никой не може да си представи също така, че държавата е фикция, зависеща от добрата воля на хората да живеят заедно  и уреждаща законово взаимоотношенията им, а не тиран, налагащ мнението и желанието си навсякъде, та дори и в икономиката на страната (освен в България подобен икономически модел действа единствено в КНДР и Куба). И затова икономика няма, а народът живее в крайна мизерия. „Бонусите” не се считат за нещо неморално, защото са навлезли дотолкова в хорското възприятие за добро и лошо, че никой не го нарича с правилното им име. А именно, КРАЖБА! Бонусите са институционализирана КРАЖБА! Обаче и държавата е държава на крадци и затова крадците се измъкват безнаказано, или в най-лошия случай си тръгват обидени като ущипани госпожици, "подават" оставки демек. И дори имат наглостта да се изтъкват и обвиняват.
Туй то! Това е справедливостта в българското общество – нещо като бонус, от който обаче на едни им става приятно, а други много ги боли, защото истината е горчива.  И всъщност няма истина, ами само едно скапано общество, една пародия на демокрация, едно жалко подобие на пазарна икономика, в което бившите служители на тоталитарния режим вземат все така тлъсти пенсии по повод голямата лъжа, наречена „преход”.
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 8 март 2012 г.

ПРАЗНИК ЛИ Е МЕЖДУНАРОДНИЯТ ДЕН НА ПРАВАТА НА ЖЕНАТА или ТРАЙ, БАБО, ЗА ГЛУПОСТ...

На днешния ден човек не може по никакъв начин да остане безпристрастен – едни ще се впуснат да подаряват цветя, други ще рекат, че това е комунистическа измишльотина, трети ще обясняват в подробности тънкостите на феминизма, четвърти ще си посипят главата с пепел и ще го ударят на поезия... А може би ще има и такива, които да направят някоя неудобна констатация или направо да изръсят откровена вулгарност или цинизъм.
(Преди всичко трябва все пак ясно да кажем, че жените са жертва на различни форми на несправедливост и дискриминация. И след това вече можем да продължим със сладкодумните спорове и церебралната гимнастика.)
Не знам до каква степен правата на жената са достигнали до толкова висш стадий, че да заслужават празник, но за сметка на това съм сигурен, че трябва де им се отдаде нужното уважение с един ден на почит. Защото жените имат преди всичко нужда именно да бъдат обичани и уважавани. Само че за да получат всичко това, жените имат нужда най-вече от НЯКОЙ, който да ги обича и уважава. Т.е. имат нужда от погледа на околните, чрез който да се чувстват харесвани и оценявани.
Но за жалост именно там нещата куцат и комай никой не си дава сметка, че в повечето случаи не правата, ами отсрещният поглед е сбъркан, поради което борбата за женските права трябва да мине задължително през поправката на мъжкото възприятие и най-вече на добрата му воля. Защото в крайна сметка, ако жените се впускат в безумия, забулват се с фереджета от главата до петите, слагат си тонове силикони, дърпат се с лифтинги и се подлагат на всякакви козметични издевателства над физиката си, то е именно за да угодят на мъжката половина от човечеството, чиито пък изисквания са може би – в зависимост от социалната еволюция на съответното общество – леко занишени, изкилиферчени или просто идиотски. Или с други думи казано, както на коча му трябва коза, така и на религиозния фанатик му трябва набожна жена, на простака му трябва фолк-простачка, а на сексуално фрустрирания тип му трябва сексуална отварячка. След което пък мъжете винят жените, че са станали такива, каквито те самите са ги направили.
Това е то... Дори и в междуполовите отношения действа принципът на търсенето и предлагането. И колкото и да се мъчим, жените ни едва ли ще надскочат цялостното социално и интелектуално ниво чрез права и цветенца по случай 8ми март и никак не ми е ясно къде ще се денем ние, мъжете, ако не дай Боже това наистина един ден се получи. Всъщност, няма как де не се получи...
Ние, мъжете...
Като оставим настрана тези плахи опасения на все по-крехките мъже (виж снимката) за задаващото се – и може би напълно необходимо и заслужено - женско царство, пожелаваме на жените да бъдат все така женствени и красиви, когато най-после настъпи часът на справедливостта. А дотогава ще си спорим за нуждата от 8ми март и ще люпим семки над всеобщата безизходица.


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

четвъртък, 1 март 2012 г.

ОПАСНИ ЛИ СА ПОЛУИНТЕЛИГЕНТНИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

Положението с интелекта е точно като онзи лаф за бутилката - едни ще рекат, че тя е полупълна, а други пък ще я видят полупразна. В случая става въпрос за черепната кутия на Мартин Карбовски, а дилемата е дали и тя е полупълна или полупразна. Или може би това няма никакво значение, след като независимо от отговора резултатът би бил един и същ.

Ето какво имам предвид. В един надъхан текст за "отмъщението", Карбовски говори за средния чиновник, който бил вреден, защото назначавал роднини за портиери, крадял, носел скъпи часновници (намек за "оня" шеф на язовирите? ама той не е нито дребен, нито чиновник), а самият той пък бил назначаван от олигарски, които му диктували как да вдига цените на лекарствата и т.н. Дотук добре, говорим си общи лафове и ни е весело, правим очевидни констатации, всички сме съгласни и всички ръкопляскаме . И тук лъсва интелектуалният задник на Карбовски, защото този храненик на системата не препоръчва промяна на същата тази система-хранилница, ами подстрекава в прав текст народът да си го изкара ЧРЕЗ НАСИЛИЕ на чиновниците, аптекарите, пощаджиите и прочие обикновени хора, каквито в крайна сметка сме всички ние, средностатистическите граждани. 
Цитат : "Отмъстете им. Взривете едно гише. Поне пуснете една пиратка. Поне ги напсувайте."
И още : "Ето ви упътване: ако сте много болен и не може да си купите лекарство от аптеката, купете си от пазара бертолетова сол, сяра и дървени въглища. Смесете ги в пропорция (виж гугъл) и ги натъпчете н една тръба, като от двата й края затъкнете с пирони и гайки. Сложете фитил. Потърсете първата аптека, където лекарствата са по-скъпи от същите в Турция. Предупредете учтиво персонала да излезе през вратата. Запалете фитила и бавно се предайте на полицията, като се отдалечите с бързина, съответна на дължината на фитила..."

Ето това е разрешението според полуинтелигентния - шашка динамит. Виновна е скапаната държава, а не онези, които дърпат конците. Виновен е глупавият народ, а не платените журналисти, които го лоботомизират денонощно с поръчкови материалчета.

В текста на Карбовски виждам и много расизъм, но това той не го крие, защото винаги и при всякакви обстоятелства се е отнасял с пренебрежение към циганите. Виж, Лили Иванова е друго нещо и Карбовски с удоволствие я цитира ("Лили Иванова има една теория. Красива теория. В нея се твърди, че... " въх, спестявам ви останалото...), защото тя затова и му плаща - да й пише мемоарите и да и лъска реномето. И понеже поради чисто финансови интереси не може да отправя нападки - директно и поименно - към узурпаторите и мошениците в политиката, икономиката и културата, дай сега да бъхтим циганите! От думите му ясно личи, че той не ги зачита за български граждани и дори заплашва, че след време те щели да си направят (явно така Карбовски си представя свършека на света) самостоятелна държава на мястото на България : "Нека циганите родят тук децата си и нека тук си направят тяхна държава - държава от цигани и чиновници. Последното отмъщение."

Цялата тази патетична тирада всъщност се оказва въведение към личното мнение на Карбовски за един развод, който явно не му отърва. Не му отърват и цените на лекарствата, обаче не казва нито дума за калпавата здравна система. Не му отърват и останалите в чужбина български деца, а забравя да спомене за неспособността на журналистите да скалъпят обективна статия за всеки един такъв случай и да предложат грамотно на вниманието на широката общественост юридическия казус. Не споменава и за нехайството на отделните дипломати (а техен работодател е същият като този на Карбовски), които би трябвало да се намесват винаги в полза на българските граждани. От десет кладенеца вода носи, за да поднесе една информация абсолютно тенденциозно, половинчато, изкилиферчено... Но никой не му се сърди. Он толко си може, а и народът чете избирателно.
И всичко това е публикувано на сайта на национален ежедневник, което пък придава допълнителна тежест на текста, прави го по-достоверен, нищо че единствен конкретен аргумент в него се явява някакъв си SMS... 

Та, защо полуинтелигентният интелектуалец е опасен.
Много от вас може би ще си кажат, че един полуинтелигентен полукелеш е по-безвреден от един нискоинтелигентен баш келеш, обаче не е така. Един полуинтелигентен полукелеш е по-опасен с това, че умее да си издокарва келешлъка, да го лъска и изтипосва, тъй щото да грабва окото, да се харесва и да печели последователи, да го превръща в качество, идея, идеология. И така полуинтелигентният става кумир на простаците, чиято примитивна мисъл изведнъж придобива завършен вид и привидно човешки облик, а пред очите на доскоро низвергнатите, неграмотни отрепки се открива неочакваната възможност да изказват мнение, да пишат стихове, да дерзаят за изкуство, да се докопат до власт и т.н. Уместен пример за подобна полуинтелигентна мерзост е популярното предаване "Ку-ку" и последвалият пробив на славитрифоновщината, чалгата и тоталната идиотизация на обществото.

Полуинтелигентният е таранът, разчупващ черупката на здравия разум и добрите чувства. Полуинтелигентните и полуобразованите са проводниците на упадъка, те легитимират дискриминацията в обществения дебат, те подтикват към насилие и банализират глобалните проблеми чрез популизъм. Защото е лесно да се печелят дивиденти от проблемите на другите, обаче когато стане въпрос за разрешаването им, полуинтелигентните предлагат разрушение и омраза. И знаете ли защо? Защото на тях това им е бизнесът - това може само да им роди главата и от това единствено печелят.

Тоталитарните режими от миналия век бяха създадени и ръководени от такива учили-недоучили полуинтелигентни типове, а сега пък техните полуинтелигентни отрочета ни поучават как се прави демокрация и как се живее в общество, поощрявайки същевременно етническата омраза, физическата саморазправа и тероризма.

И познайте защо нещата никога няма да потръгнат! Мисля, че бихте могли да се досетите сами, дори и ако бутилката ви е изцяло празна.


....
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)