вторник, 27 март 2012 г.

ПЛАНЕТАТА НА МАЙМУНИТЕ И НА КИСЕЛОТО МЛЯКО

Цяла България е стадион и всички българи са футболни простаци. Така бих резюмирал аз ставащото в българското общество от вече две десетилетия, а констатацията ми се кристализира в това цинично заключение посредством случилото се по време на мача Локо Пд- ЦСКА, на който домакините – очевидно фрустрирани индивиди -  са обиждали на маймуна чернокож играч на гостите. Принципно погледнато, когато подобни обиди се отправят в едно ннормално общества и то от страна на банда шимпанзета, обектът на обидите би трябвало да погледне по-философски на нещата и да действа процедурно, т.е. да подаде жалба, да осъди футболния клуб и сателитните фен-клубове, да даде няколко интервюта в обществено отговорни медии, да съдейства на правозащитните организации в борбата им с расовата дискриминация и по този начин да помогне за социалното и ментално развитие на цялата нация. 

Само че в България подобен начин на действие е невъзможен и вие много добре знаете защо.  В България нормата на поведение се диктува от футболните запалянковци, парламентът се дели на Левски/ЦСКА, а правителството е съставено от футболен отбор, чийто капитан също гордо се окичи със званието „Пръв футболист на Републиката” (он толко си и може де...).   

Така че камерунецът  Нджонго Присо може само да мечтае за правосъдие и справедливост. Поставете се за миг на неговото място и ще усетите ужасa, който със сигурност е изпитал той, талантливият футболист, заминал за чужбина с надежди за спортна слава, озововавайки се заобиколен от овълчените и алкохолизирани физиономии на онези, които по принцип в цивилизованите общества се считат за отрепки, а в България същите изпълняват ролята на социални регулатори. Защото същите тези, които обиждат и бият, на следващите избори ще гласуват под строй за поредния футболист-политик, който също ще псува, приказва и върши глупости, но на национално ниво.

Къде сбъркахме?  И защо не искаме да признаем, че сме сбъркали? Нима не виждаме, че и другите народи се отнасят към нас така, както и ние се държим спрямо тях и спрямо самите себе си? Нима не си даваме сметка, че именно нашето чувство за превъзходство пречи на останалите да ни приемат и говорят с нас като равен с равен?

Преди повече от осемнадесет години чаках пред италианското консулство да ми върнат паспорта със заветната транзитна виза. Тогава бях сърдит и млад човек, дългокос и надъхан с патриотични убеждения за българската история, националното обединение, вярата в българския дух и прочие надути до спукване балони. Беше зима, прехвърчаха снежинки, хората търпеливо чакаха в студа и кишата. И тогава на прага на вратата се появи италианският карабинер в изрядна униформа, която на фона на всеобщата сивота незабавно привлече погледа ми. А в ръцете си държеше купчинка паспорти. Само че карабинерът не искаше да се изложи на слабия снеговалеж и да джапа в кишата с перфектно излъсканите чепици и затова започна да срича имената и да раздава паспортите от висотата на трите стъпала на входа. Множеството отпред се развълнува и както е традицията в такива случаи народът започна да се бута. Италианецът се развесели и започна да чете още по-изкилиферчено имената, а когато не можеше да достигне до протегнатата ръка, хвърляше паспорта в горе-долу правилната посока. Само че паспортите не са пилета, та да хвръкнат, не са и топка, че да спазват правилна траектория. И затова падаха на земята, българите безропотно лазеха на четири крака в калта, а италианецът се заливаше в смях.

Дълго време си задавах въпроса защо италианецът си позволи такова отношение и дори след многогодишен престой зад граница не успях да видя подобен рецидив – нито спрямо себе си, нито спрямо друг чужденец. Отговорът всъщност се намира в липсата на реакция от страна на лазещите по земята хора. Защото именно това е причината другите да се отнасят така с нас – ние самите се държим така както със себе си, така  с останалите. Ние самите приемаме унижението за нормално, защото и ние унижаваме. И нека да погледнем истината в очите – Нджонго Присо е пример за расизма на българите, но не и за царуващата в българското общество посевместна дискриминация. В България обичаме да мразим, да тормозим и това се вижда на всяко едно ниво и спрямо всяка социална категория – спрямо жените, спрямо децата, спрямо бедните, спрямо старите, спрямо етническите групи, спрямо другоселците, спрямо столичаните, спрямо хомосексуалистите, спрямо дебелите, спрямо болните... И докато се мразим, другите също ще ни мразят - каквото повикало, такова се обадило. Толкоз.

Колкото до случая с камерунския футболист, можем само да се срамуваме. Но не от простащината на простаците, които са такива навсякъде по света, ами от постоянно насърчавания националистически примитивизъм и институционализираната идиотщина. Представете си само – футболистът е замерян (и улучен!) с камъни, отправят му тежки расистки обиди, след което го задържат за 20 часа в ареста без дори срещу него да бъде повдигнато някакво обвинение. Самите полицаи също се държат просташки, снимат го с личните си телефони като екзотично животно, а във вестниците говорят за Присо с пренебрежение и подигравка -  футболистът бил „побеснял”, „смутолевил” нещо...

Вчера френският президент никола Саркози изрече – предполагам съвсем неволно – една недодялана фраза, носеща двуяко значение и отнасяща се до тримата загинали в Тулуза военни, в която той казва, че двама от тях са „...мюсюлмани или поне приличат на такива”. Само тази връза между външния вид (т.е. арабския произход) и изповядваната религия бе достатъчен повод за скандал.

Преди години пък цял един фен-клуб на ПСЖ бе разпуснат също заради дискриминационни и обидни лозунги срещу жителите на северна Франция.

Помислете си каква би била реакцията на нашего брата българина, ако това се бе случило в България и ще раберете каква е разликата между нас и Запада... И ще ви светне защо не ни искат в Шенген и защо въобще влизането ни в Европа е едно крайно случайно и щастливо за рОдината ни стеченение на обстоятелствата.

Така че, драги фенове на кръглата топка, отиващи на стадиона не заради футболното майсторство, ами заради удоволствието да изразявате омраза, обиждайте колкото ви душа иска, обаче застанете преди това пред огледалото. Защото колкото и да обиждате останалите хора, обидите се отнасят единствено за вас и за жалкото ви състояние на нищожества.
А на Присо му пожелавам дълга и успешна футболна кариера,но по възможност в страна, където няма да го съдят и обиждат заради цвета на кожата му, ами ще го уважават за спортните му качества.


.....

... 

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

Няма коментари:

Публикуване на коментар