вторник, 24 февруари 2009 г.

Surprise!

Въргалям се в кревата на чуждоземския хотел, а заради часовата разлика не мога да заспя... Решавам да видя какво става из блогосферата и тихичко включвам лаптопа, като много внимавам да не събудя жената... И въпреки старанието си - хлъцвам от изненада! Поради неведома причина десетина от най-верните ми последователи са изчезнали безследно!

След първоначалното стъписване попоглеждам насам-натам из интернет и установявам, че феноменът е глобален и засяга всички блогъри. Успокоявам се - няма нищо лично ;-)

Значи вината пак е ТАМ!
Аман от комунисти бе!
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 17 февруари 2009 г.

ДЪРЖАВАТА - БЕЗ МАСКА И БЕЗ ГРИМ...


Миналата неделя вестник
Le Monde публикува статия, в която авторът Франсоа Фризон-Рош (изследовател в Центъра за административни науки към университета Париж-II, където е учел и Мартин Борилски) назовава поименно призраците на българското общество – номенклатура, престъпност, овчедушие, пасивност, безнравствена държавност... Журналистът описва ясно и категорично тревожните явления, сякаш за да покаже на самозабравилите се велможи, че на Запад хората не „пасат трева”, ами водят редовни бележки за ставащото в България. Защото ние, в ролята си на вечна жертва, успокояваме съвестта си с късопаметност, докато в истинските демокрации народите са научени да се борят за правата и свободите си.

Превеждам и препечатвам
статията с огромно задоволство, защото само преди няколко дни в миналия си пост написах две-три размишления именно за същата тази престъпна същност на българската държава, която тревожи и кара дори и традиционно егоистично настроените Велики сили да реагират. А самият факт, че Франция е родината на журнализма и вестник “Монд” е една от най-уважаваните медии в света, говори достатъчно за погледа на трезвомислещите наблюдатели към нас.

Съдете сами:



БЪЛГАРСКАТА ИЗМАМА?



Двадесет години след края на комунистическия режим и две години след приемането й в Европейския съюз България не оправдава очакванията на партньорите си. След скорошното замразяване на присъединителните фондове заради опити за измама, състоянието на съдебната й система безспокои до такава степен, че някои страни-членки повдигат въпроса за прилагане на защитната клауза съобразно чл. 38 от Договора за присъединяване. В продължение на много години правораздаването, основа на всяка една демокрация, е подкопавано от пълзящата криминализация на държавата и от корупцията. Илюстрация за това е последният пример с така нареченото "дело Борилски".


Мартин Борилски е млад 24 годишен българин, който следва четвърта година право в Париж. През юли 2000 година той е убит с 93 удара с нож. Независимо от научните доказателства, събрани от френската полиция, и предадени на българското правосъдие, предполагаемите убийци, двама успели да избягат от Франция българи, са оправдани с решение на апелационния съд. Въпреки че френските власти изразиха силен интерес към делото (френският посланик присъстваше на първия съдебен процес в Шумен, а министърът на правосъдието обсъди въпроса с българския си колега), съдебното решение след деветгодишна процедура говори за извратено, подкупно и гнило правосъдие.


Единият от обвиняемите, Георги Ж, е син на бивш шеф на следствената служба, преквалифицирал се в особено влиятелен „бизнес адвокат” в най-големия крайморски град. Без съмнение тази „присъда” е несправедлива. Дали пък не е придобита чрез корупция? Или чрез заплаха? В отговор на „недоумението” на френския посланик, българският министър на правосъдието заяви по телевизията, че съдебната власт е „независима”. В същото време трябва да отбележим, че пълната безнаказаност, на която се радват някои хора благодарение на политически познанства или на богатството си, е една местна особеност.


От много години насам на Балканите и в частност в България се наблюдава криминализация на държавата. А това явление е по-опасно дори от проявите на икономическа престъпност и корупция, които ЕС с право осъжда. След падането на комунистическата „партия-държава”, държавната машина - администрация, съдебна система и полиция – не успя да придобие необходимите умения, за да изпълнява задълженията си за „добро управление”. Поради липса на политическа воля и на резерв от квалифицирани кадри новите институционални органи бяха „създадени” с цел да служат на определени групировки за по-лесно натрупване на максимално количество капитали. Тук са засегнати не само парламентът, правителството, президентът на републиката, общините, прокуратурата, висшите съдебни инстанции и полицията, но и политическите партии и медиите.


Бяха публикувани и непълни списъци с имена на хора, заемащи понастоящем отговорни постове във всички сектори, а в миналото работили или сътрудничили с комунистическия режим. Някои от бившите висши номенклатурчици, преквалифицирани в „бизнесмени” гравитират също особено успешно около властта. България е малка страна, чийто „елит” е ограничен и на всяко ниво всички се познават. Затова биографията на всеки може да бъде лесно възстановена.


Един бивш американски посланик в София обяснява иронично, че „проблемът с българската организирана престъпност се състои в това, че е прекалено организирана”. В случая се намеква, че има връзка между бившата Държавна сигурност, закрита в началото на прехода, и основните ръководители на „икономическите групировки” (чиито капитали според озадачените западните експерти са с особено съмнителен произход).


В България съществуват два вида организирана престъпност. Първият е съставен и ръководен от дребни гангстери и разнородни трафиканти, докато вторият е на по-високите етажи и се ръководи от обучени хора, добре информирани за най-доходоносните далавери и разполагащи със солидни връзки в страните от бившия соц.лагер. Първата група често бива наемана от втората за вършене на черна работа.

И всяка от тях разполага със собствени кланове, със специализиран сектор на действие, с географско разположение, с кодове, като често се случва вълците да се изядат едни-други. Най-лошото обаче е, че за две десетилетия елитът на комунистическата номенклатура успя да направи представителите на политическата власт напълно зависими – при нужда може да ги повлияе така, че законодателството да е възможно най-удобно. Може също така да ги манипулира и даже да ги корумпира, за да печели време. Може и да поръчва убийства, за да се отърве от съперник, да сплаши околните му и да „пренареди картите”, както се случи през 1996-та година, когато бившият премиер Андрей Луканов бе застрелян пред дома си (защото без съмнение е бил прекалено добре информиран за разпръснатите в чужбина „финансовите средства” на комунистическата партия) или както през 2005-та бе застрелян насред София „банкерът” Емил Кюлев, близък приятел на сегашния президент на републиката. А тези, които се опитват да разлседват, са в най-добрия случай пребивани – като журналиста Огнян Стефанов.

Само преди няколко месеца пък Георги Стоев, издал няколко книги за мафията, бе застрелян насред тълпата на една автобусна спирка. Публикуването на книгата на немския разследващ журналист Юрген Рот, разкриваща структуриращите връзки на престъпната мрежа, успя все пак да разбули тайната. И въпреки секретността в подобни случаи, явлението бе добре разгадано. В България обаче след няколко дни скандалите затихват, завесата се спуска и беззаконието отново тържествува. Би било абсурдно и грешно да се каже, че всички български ръководни лица са корумпирани, но за сметка на това много от тях се страхуват. Когато държавата не функционира, законът е на страната на по-силния и в такъв случай, както казва една българска поговорка, „наведена глава сабя не я сече”...


Дали в така създалия се контекст българските власти – били те леви или десни, настоящи или бъдещи – биха могли да проявят поисканата от ЕС политическа воля? При сегашното положение отговорът е отрицателен. Как обаче ще се развият в такъв случай събитията? Ще направят, разбира се, обещания на ЕС и ще гласуват по-сложни закони, които или няма да бъдат приложени, или ще са лошо изпълнени. Няколко доказани корупционни афери ще бъдат изложени, за да отклонят вниманието на обществото, като например бившия директор на Топлофикация, уличен в кражба, който би трябвало скоро да бъде съден. По същия начин и няколко крадци на еврофондове, както и второразредни съдии ще послужат за предпазни бушони. Но остава все пак една надежда – България е в Европа, а освен това скоро ще има парламентарни избори.


За разлика от ставащото в западната част на континета, българското общество желае по-обширна намеса на ЕС. Наскоро публикуваният доклад на европейския комисар по въпросите на правосъдието и вътрешните работи Жак Баро би могъл да послужи за отправна точка и да предизвика електрошок преди изборите. Ако нищо не се направи, ако Европа не отговори на надеждите на обществото, обещанията на властите – приключващи мандата си със сетни сили – биха били счетени за измама.


Франсоа Фризон-Рош, неделя 15 февруари 2009

...



Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

понеделник, 9 февруари 2009 г.

ОГЛЕДАЛО ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ

След дълги години живот в чужбина човек ще-не ще започва да се интегрира и да разбира критичния поглед на чужденеца. А като се поогледа малко, установява и еволюцията в отношението към една страна, която доскоро беше известна единствено с киселото мляко и спортните си постижения. Ако се бяхме понапънали малко, щахме да добавим и още няколко подточки към националната си характеристика, която щеше да е скромна, но достойна и естетически издържана. За сметка на това обаче ние запретнахме ръкави и я пренаписахме изцяло – с тонове правописни грешки и измислици.

Първите впечатления от огледалото

Тогава, малко след смяната на режима, в чужбина почти никой не знаеше коя е столицата на България, а най-известните българи бяха Христо Стоичков и Емо Костадинов (с гола в последната минута на „Парк де пренс”). Всички приятелски ме потупваха по рамото и ми се радваха като на екзотичен островитянин, а аз разказвах с увлечение за българската природа, за красивите девойки, за шопската салата и ракийката...

Статутът ни на „весел народ от спортисти” обаче започна постепенно да придобива по-странни форми. И както във фантастичния жанр напрежението се поддържа на заден фон от тревожното бръмчене на необясними събития, предвещаващи нещо страшно (виж Стивън Кинг), така и в моя случай започнаха да се появяват странни знаци – първата информация за България, публикувана извън спортната рубрика, разказваше как в някакъв окръжен град местни велможи си устроили пиршество с животните от зоологическата градина...

Благодарение на Жан Виденов България излезе за първи път на челно място в информационните емисии – зърнена криза, пирамиди, протести...

През следващите години политическите новини, произлизащи от страната ни, отстъпиха място почти изцяло на черната хроника, а българската идентичност се свързваше основно с проституция, крадени банкови карти и автомобили, рекет, продажба на бебета, допинг, алкохолизъм, просия и измами от всякакъв вид. И разбира се българските медици в Либия – символ на несправедливост и държавническа импотентност.


Забранената тема

Въпреки редовните скандали с българи в чужбина, родните медии проявяват странна разсеяност и почти винаги забравят да ги отразят. Така например българската общественост „проспа” нашумели случаи като убийството на 19 годишната проститутка Гинка. Също така съвсем бегло бяха споменати и продадените български бебета, и книгата на бившата проститутка Галина Вълкова, и бандите джебчии в метрото, и пълчищата гастербайтери, живеещи в катуни под мостовете ...

Причината за това на пръв поглед непрофесионално поведение е много проста – криминалните гурбетчии са един от движещите фактори на българската икономика, които позволяват на страната ни да отчита завиден икономически ръст без в действителност да произвежда почти нищо. Според най-скромни сметки от 2006-та година, само износът на проститутки към западна Европа (около 20 000 жени само във Франция, Италия и Испания) докарва между 900 милиона и 1,8 милиарда евро, което се равнява на 3,6% до 7,2% от брутния вътрешен продукт.
А като прибавите към тези суми и доходите от безподобната приватизация, от трафика на дрога и оръжие, откраднатите пари от еврофондовете и спекулациите с недвижимо имущество, се оказва, че българската държава е пиратска структура, която съществува единствено благодарение на бандитизма.

Звучи невероятно, нали? Разказът ми наистина се превърна в някаква кошмарна антиутопия. За съжаление обаче положението може да е и още по-зле, отколкото изглежда в момента... Особено ако начело на държавата стои не някакъв първобитен диктатор, ами групировка от пост-тоталитарен характер, дирижирана от вещата ръка на московски самодержец.

Но да не се отдалечаваме от темата! Пиша тези редове, силно впечатлен от новите ни изяви във френските медии. Отново ни споменават за орязаните евро-фондове и за газовата криза, а преди няколко дни телевизионният канал Public-Sénat излъчи филм за българските роми.

И разбира се делото за убийството на Мартин Борилски... Два френски вестника (Le Figaro и France soir) публикуваха статии, които едва ли са преведени извън виртуалното пространство (превод на първата статия можете да намерите тук).

Французите се почувстваха пряко засегнати от това ужасно престъпление не само защото убийството е извършено на френска земя, но и защото Мартин е завършил първи по успех факултета Асас, считан за най-престижния правен институт във Франция. Всъщност в случая е убит един блестящ младеж, а заедно с него умира част от гордостта на Републиката, както и осъществената мечта на хиляди други обикновени млади хора, които чрез Мартин също успяват да се докоснат и да усетят освобождаващата светлина на френската столица.


Развод по европейски

Има много поводи за неразбирателство, но вие не се сърдете, добри хора, на свъсените вежди на безцеремонния наблюдател, защото не винаги виновно е кривото огледало и не винаги хората ги е еня толкова за нас, че от завист за небивалите ни успехи да се опитват да ни смачкат самочувствието с тенденциозни забележки.

Така че, нека приемем поне за миг, че погледът на чужденеца е обективен и че упреците са причинени от разминаване в ценностните системи. Напълно нормално е немците да се бунтуват срещу съсипаната природа, французите да вдигат революции срещу нарушаването на човешките права, а италианците да колабират пред неземната красота на нашите панелки – разните народи и нации са си изградили светоусещане, различно от българското, което разбира се не е критерий за качество, ами за несъвместимост.

А ето го и разумното разрешение на проблемите ни – след всички тези скандали съжителството с Европа се е превърнало в непосилно терзание и за двама ни. Все се караме, викаме, лъжем и изневеряваме и нищо хубаво няма да излезе от тази връзка. И затова предлагам най-искрено да се разделим, докато това все още е възможно. Защото следващата стъпка може да е фатална за един от двамата.
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

вторник, 3 февруари 2009 г.

ГОСПОДИН ЛЕГКОСТУП, ВИЕ СТЕ ИДИОТ!

Следващият пост не е от мен – написан е от мой близък приятел, а аз го публикувам от солидарност и в знак на протест срещу повсеместното опорочаване на българското общество. Образование, правосъдие, култура, икономика, здравеопазване, спорт... На всяко ниво господства по някой всесилен бей, колещ и бесещ по собствено усмотрение, а гражданското общество закърнява все повече и повече и скоро съвсем ще изчезне.

...







Тази особено неодухотворена физиономия принадлежи на многоуважаемия професор Пламен Легкоступ, ректор на Великотърновския университет "Свети Свети Кирил и Методий".

(Не, не сънувате, човекът е направил онова, което би накарало всеки френски моделиер да си тегли куршума - съчетал е тъмносиньо сако на райета с черна риза дюз. Колкото до вратовръзката...)

Както вече се досещате, освен с името, заето сякаш от "Именник на българските ханове", а всъщност с белогвардейски произход, професорът е прочут със страстта си към модата от началото на деветдесетте със средновековни елементи, подчертаващи болярския му произход, а селско-академичната му осанка се допълва от сребрист мерцедес с мутренски номер, който по екстравагантност в Търново отстъпва единствено на тойотата на Митьо Пищова.


Злите езици твърдят, че професорът зорлем се е добрал до средно образование, но това изглежда не му е попречило да стане професор по педагогика, въпреки че по образование е художник.


И изобщо всичко – от естетическото чувство до призванието - изглежда наистина много сбъркано. Легкоступ е от поколенията труженици, които със старанието си успяват да съсипят авторитета на ВТУ и да го направят от второ по реноме висше училище в България (след Софийския едем), в сегашното жалко подобие на школо. Въпреки жестоката конкуренция, Великотърновският отдавна задминава култови образователни предприятия като ШУИ, Лесотехническия и кой ли не. Там можеш преспокойно да влезеш английска филология след завършен тригодишен техникум, достатъчно е да си купиш теста от приемния изпит, както се случи например миналото лято. Преди година пък се оказва,че ВТУ като всеки себеуважаващ се хуманитарен университет е издавал дипломи за агрономи. Голям късмет за родното земеделие ще бъде, ако гордите легкоступови агрономи последват примера на своя първообраз Мичурин, който според легендата се е споминал, берейки магданоз от една топола.



Легкоступовите подлоги извършват и още много добри дела с цел усвояване на средства, но последната им идея надминава по мащаб всичко останало.


Иде реч за предложението „Самодержец всей России” Владимир Путин да бъде обявен за доктор хонорис кауза на Великотърновския. Дали от благодарност, че последният остави на студено газифицираното Търново тая зима, дали заради колосалния принос на офицера от КГБ към световната наука и култура, не е добре известно. Или може би от чисто патриотично преклонение пред Гоце, който след непълнолетните ромки най-много обича университетските софри и МГУ.Отдавна съм свикнал престъпници като Легкоступ да крадат парите на старите хора, за да си пълнят резервоара и да пазаруват безвкусици. Но да унижават националното ми достойнство, това вече наистина минава всякакви граници!
Господин Легкоступ, Вие не сте просто леко тъп, ами сте си чист идиот!
Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)