Съдете сами:
Двадесет години след края на комунистическия режим и две години след приемането й в Европейския съюз България не оправдава очакванията на партньорите си. След скорошното замразяване на присъединителните фондове заради опити за измама, състоянието на съдебната й система безспокои до такава степен, че някои страни-
членки повдигат въпроса за прилагане на защитната клауза съобразно чл. 38 от Договора за присъединяване. В продължение на много години правораздаването, основа на всяка една демокрация, е подкопавано от пълзящата криминализация на държавата и от корупцията. Илюстрация за това е последният пример с така нареченото "дело Борилски".
Мартин Борилски е млад 24 годишен българин, който следва четвърта година право в Париж. През юли 2000 година той е убит с 93 удара с нож. Независимо от научните доказателства, събрани от френската полиция, и предадени на българското правосъдие, предполагаемите убийци, двама успели да избягат от Франция българи, са оправдани с решение на апелационния съд. Въпреки че френските власти изразиха силен интерес към делото (френският посланик присъстваше на първия съдебен процес в Шумен, а министърът на правосъдието обсъди въпроса с българския си колега), съдебното решение след деветгодишна процедура говори за извратено, подкупно и гнило правосъдие.
Единият от обвиняемите, Георги Ж, е син на бивш шеф на следствената служба, преквалифицирал се в особено влиятелен „бизнес адвокат” в най-големия крайморски град. Без съмнение тази „присъда” е несправедлива. Дали пък не е придобита чрез корупция? Или чрез заплаха? В отговор на „недоумението” на френския посланик, българският министър на правосъдието заяви по телевизията, че съдебната власт е „независима”. В същото време трябва да отбележим, че пълната безнаказаност, на която се радват някои хора благодарение на политически познанства или на богатството си, е една местна особеност.
От много години насам на Балканите и в частност в България се наблюдава криминализация на държавата. А това явление е по-опасно дори от проявите на икономическа престъпност и корупция, които ЕС с право осъжда. След падането на комунистическата „партия-държава”, държавната машина - администрация, съдебна система и полиция – не успя да придобие необходимите умения, за да изпълнява задълженията си за „добро управление”. Поради липса на политическа воля и на резерв от квалифицирани кадри новите институционални органи бяха „създадени” с цел да служат на определени групировки за по-лесно натрупване на максимално количество капитали. Тук са засегнати не само парламентът, правителството, президентът на републиката, общините, прокуратурата, висшите съдебни инстанции и полицията, но и политическите партии и медиите.
Бяха публикувани и непълни списъци с имена на хора, заемащи понастоящем отговорни постове във всички сектори, а в миналото работили или сътрудничили с комунистическия режим. Някои от бившите висши номенклатурчици, преквалифицирани в „бизнесмени” гравитират също особено успешно около властта. България е малка страна, чийто „елит” е ограничен и на всяко ниво всички се познават. Затова биографията на всеки може да бъде лесно възстановена.
Един бивш американски посланик в София обяснява иронично, че „проблемът с българската организирана престъпност се състои в това, че е прекалено организирана”. В случая се намеква, че има връзка между бившата Държавна сигурност, закрита в началото на прехода, и основните ръководители на „икономическите групировки” (чиито капитали според озадачените западните експерти са с особено съмнителен произход).
В България съществуват два вида организирана престъпност. Първият е съставен и ръководен от дребни гангстери и разнородни трафиканти, докато вторият е на по-високите етажи и се ръководи от обучени хора, добре информирани за най-доходоносните далавери и разполагащи със солидни връзки в страните от бившия соц.лагер. Първата група често бива наемана от втората за вършене на черна работа.
И всяка от тях разполага със собствени кланове, със специализиран сектор на действие, с географско разположение, с кодове, като често се случва вълците да се изядат едни-други. Най-лошото обаче е, че за две десетилетия елитът на комунистическата номенклатура успя да направи представителите на политическата власт напълно зависими – при нужда може да ги повлияе така, че законодателството да е възможно най-удобно. Може също така да ги манипулира и даже да ги корумпира, за да печели време. Може и да поръчва убийства, за да се отърве от съперник, да сплаши околните му и да „пренареди картите”, както се случи през 1996-та година, когато бившият премиер Андрей Луканов бе застрелян пред дома си (защото без съмнение е бил прекалено добре информиран за разпръснатите в чужбина „финансовите средства” на комунистическата партия) или както през 2005-та бе застрелян насред София „банкерът” Емил Кюлев, близък приятел на сегашния президент на републиката. А тези, които се опитват да разлседват, са в най-добрия случай пребивани – като журналиста Огнян Стефанов.
Само преди няколко месеца пък Георги Стоев, издал няколко книги за мафията, бе застрелян насред тълпата на една автобусна спирка. Публикуването на книгата на немския разследващ журналист Юрген Рот, разкриваща структуриращите връзки на престъпната мрежа, успя все пак да разбули тайната. И въпреки секретността в подобни случаи, явлението бе добре разгадано. В България обаче след няколко дни скандалите затихват, завесата се спуска и беззаконието отново тържествува. Би било абсурдно и грешно да се каже, че всички български ръководни лица са корумпирани, но за сметка на това много от тях се страхуват. Когато държавата не функционира, законът е на страната на по-силния и в такъв случай, както казва една българска поговорка, „наведена глава сабя не я сече”...
Дали в така създалия се контекст българските власти – били те леви или десни, настоящи или бъдещи – биха могли да проявят поисканата от ЕС политическа воля? При сегашното положение отговорът е отрицателен. Как обаче ще се развият в такъв случай събитията? Ще направят, разбира се, обещания на ЕС и ще гласуват по-сложни закони, които или няма да бъдат приложени, или ще са лошо изпълнени. Няколко доказани корупционни афери ще бъдат изложени, за да отклонят вниманието на обществото, като например бившия директор на Топлофикация, уличен в кражба, който би трябвало скоро да бъде съден. По същия начин и няколко крадци на еврофондове, както и второразредни съдии ще послужат за предпазни бушони. Но остава все пак една надежда – България е в Европа, а освен това скоро ще има парламентарни избори.
За разлика от ставащото в западната част на континета, българското общество желае по-обширна намеса на ЕС. Наскоро публикуваният доклад на европейския комисар по въпросите на правосъдието и вътрешните работи Жак Баро би могъл да послужи за отправна точка и да предизвика електрошок преди изборите. Ако нищо не се направи, ако Европа не отговори на надеждите на обществото, обещанията на властите – приключващи мандата си със сетни сили – биха били счетени за измама.
...
Тази особено неодухотворена физиономия принадлежи на многоуважаемия професор Пламен Легкоступ, ректор на Великотърновския университет "Свети Свети Кирил и Методий".
