ОГЛЕДАЛО ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ

След дълги години живот в чужбина човек ще-не ще започва да се интегрира и да разбира критичния поглед на чужденеца. А като се поогледа малко, установява и еволюцията в отношението към една страна, която доскоро беше известна единствено с киселото мляко и спортните си постижения. Ако се бяхме понапънали малко, щахме да добавим и още няколко подточки към националната си характеристика, която щеше да е скромна, но достойна и естетически издържана. За сметка на това обаче ние запретнахме ръкави и я пренаписахме изцяло – с тонове правописни грешки и измислици.

Първите впечатления от огледалото

Тогава, малко след смяната на режима, в чужбина почти никой не знаеше коя е столицата на България, а най-известните българи бяха Христо Стоичков и Емо Костадинов (с гола в последната минута на „Парк де пренс”). Всички приятелски ме потупваха по рамото и ми се радваха като на екзотичен островитянин, а аз разказвах с увлечение за българската природа, за красивите девойки, за шопската салата и ракийката...

Статутът ни на „весел народ от спортисти” обаче започна постепенно да придобива по-странни форми. И както във фантастичния жанр напрежението се поддържа на заден фон от тревожното бръмчене на необясними събития, предвещаващи нещо страшно (виж Стивън Кинг), така и в моя случай започнаха да се появяват странни знаци – първата информация за България, публикувана извън спортната рубрика, разказваше как в някакъв окръжен град местни велможи си устроили пиршество с животните от зоологическата градина...

Благодарение на Жан Виденов България излезе за първи път на челно място в информационните емисии – зърнена криза, пирамиди, протести...

През следващите години политическите новини, произлизащи от страната ни, отстъпиха място почти изцяло на черната хроника, а българската идентичност се свързваше основно с проституция, крадени банкови карти и автомобили, рекет, продажба на бебета, допинг, алкохолизъм, просия и измами от всякакъв вид. И разбира се българските медици в Либия – символ на несправедливост и държавническа импотентност.

Забранената тема

Въпреки редовните скандали с българи в чужбина, родните медии проявяват странна разсеяност и почти винаги забравят да ги отразят. Така например българската общественост „проспа” нашумели случаи като убийството на 19 годишната проститутка Гинка. Също така съвсем бегло бяха споменати и продадените български бебета, и книгата на бившата проститутка Галина Вълкова, и бандите джебчии в метрото, и пълчищата гастербайтери, живеещи в катуни под мостовете ...

Причината за това на пръв поглед непрофесионално поведение е много проста – криминалните гурбетчии са един от движещите фактори на българската икономика, които позволяват на страната ни да отчита завиден икономически ръст без в действителност да произвежда почти нищо. Според най-скромни сметки от 2006-та година, само износът на проститутки към западна Европа (около 20 000 жени само във Франция, Италия и Испания) докарва между 900 милиона и 1,8 милиарда евро, което се равнява на 3,6% до 7,2% от брутния вътрешен продукт.
А като прибавите към тези суми и доходите от безподобната приватизация, от трафика на дрога и оръжие, откраднатите пари от еврофондовете и спекулациите с недвижимо имущество, се оказва, че българската държава е пиратска структура, която съществува единствено благодарение на бандитизма.

Звучи невероятно, нали? Разказът ми наистина се превърна в някаква кошмарна антиутопия. За съжаление обаче положението може да е и още по-зле, отколкото изглежда в момента... Особено ако начело на държавата стои не някакъв първобитен диктатор, ами групировка от пост-тоталитарен характер, дирижирана от вещата ръка на московски самодержец.

Но да не се отдалечаваме от темата! Пиша тези редове, силно впечатлен от новите ни изяви във френските медии. Отново ни споменават за орязаните евро-фондове и за газовата криза, а преди няколко дни телевизионният канал Public-Sénat излъчи филм за българските роми.

И разбира се делото за убийството на Мартин Борилски... Два френски вестника (Le Figaro и France soir) публикуваха статии, които едва ли са преведени извън виртуалното пространство (превод на първата статия можете да намерите тук).

Французите се почувстваха пряко засегнати от това ужасно престъпление не само защото убийството е извършено на френска земя, но и защото Мартин е завършил първи по успех факултета Асас, считан за най-престижния правен институт във Франция. Всъщност в случая е убит един блестящ младеж, а заедно с него умира част от гордостта на Републиката, както и осъществената мечта на хиляди други обикновени млади хора, които чрез Мартин също успяват да се докоснат и да усетят освобождаващата светлина на френската столица.

Развод по европейски

Има много поводи за неразбирателство, но вие не се сърдете, добри хора, на свъсените вежди на безцеремонния наблюдател, защото не винаги виновно е кривото огледало и не винаги хората ги е еня толкова за нас, че от завист за небивалите ни успехи да се опитват да ни смачкат самочувствието с тенденциозни забележки.

Така че, нека приемем поне за миг, че погледът на чужденеца е обективен и че упреците са причинени от разминаване в ценностните системи. Напълно нормално е немците да се бунтуват срещу съсипаната природа, французите да вдигат революции срещу нарушаването на човешките права, а италианците да колабират пред неземната красота на нашите панелки – разните народи и нации са си изградили светоусещане, различно от българското, което разбира се не е критерий за качество, ами за несъвместимост.

А ето го и разумното разрешение на проблемите ни – след всички тези скандали съжителството с Европа се е превърнало в непосилно терзание и за двама ни. Все се караме, викаме, лъжем и изневеряваме и нищо хубаво няма да излезе от тази връзка. И затова предлагам най-искрено да се разделим, докато това все още е възможно. Защото следващата стъпка може да е фатална за един от двамата.