КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ПАДНАЛИЯ БАЛКОН НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ?



Много ми е весело, ама наистина много, когато съзерцавам таланта на родните държавници! Ето, вземете за пример Бойко Борисов – не човек, а желязо! Ако не съществуваше, трябваше да го измислим! Ако пък не можехме да го измислим, щяхме да го закъсаме! Ама яко!
Преглеждам хвалбите за  извършената от него дейност и откривам, че ТОЙ ВЪРШИ ВСИЧКО В ТАЗИ ДЪРЖАВА – строи магистрали, копае метро, преговаря с руснаците за АЕЦ, попива критиките на Брюксел, грижи се за културния живот на перничаните, превежда пари, кара се на тоз-онзи, преподава морал на разбойниците, поучава депутатите, играе футбол, учи чужди езици, уволнява, назначава, ходи из чужбина... Та, браво на него, въпреки че КОНКРЕТНИ РЕЗУЛТАТИ НЯМА...
Браво, обаче другите какво правят тогава? Май и те нищо не правят! И в такъв случай се питам къде потъват, да речем, местните данъци? Защото държавата в лицето на парламент/правителство/съдебна система/президент изпълнява много и различни функции, но що се отнася до копаенето на кварталната градинка, работата трябва да се върши от местните власти, които също се избират в преки избори, финансирани с паричките на народа. Обаче един обикновен преглед с невъоръжено око показва, че никой не е способен да определи кои компетенции са на премиера, кои на кмета, кои на окръжната управа и т.н. Ето прост пример – когато се строят пътища, какво е участието в проценти на всяка от гореупоменатите административни единици? Кой какво финансира и кой преговаря с фирмите-строителки? И защо единствен премиерът претендира за заслуги? Ако наистина само той строи, защо е нужно да ходим на местни избори и да плащаме заплати на един куп общински служители? Ако градинките пред блока не се копаят с парите от местните данъци, защо въобще плащаме местни данъци? Ако кметството не е способно да се справи с извозването на боклука, защо хората плащат такса смет?
Едно сравнение с жител на парижко предградие:
Гражданинът Х се нанася във въпросното градче-предградие със съпругата си, като едновременно с това плаща и местните данъци, както си му е редът (сложно е и няма смисъл да обяснявам).
Сградата е стара и хубава, само дето на фасадата учениците от близките училища са надраскали неразбираеми тъпотии. Но гражданинът Х е приятно изненадан, когато от кметството предлагат да почистят безплатно фасадата, а след това да продължат отново да почистват периодически при всяко ново надраскване. Пак безплатно (или не съвсем, защото Х си е платил все пак данъците). Х подписва формуляра и няколко дни по-късно всичко е почистено. Минават избори, втори, трети – кметството все така почиства фасадата на всички желаещи.
Х получава също така съобщение в пощата – кметството се извинява за бъдещи неудобства, свързани с покриването на ЖП линията на регионалната експресна мрежа, благодарение на която гражданите стигат за по-малко от десет минути до географския център на Париж. С покриването се цели да се намали драстично шума, както и да се оборудва квартална градинка с катерушки, люлки и други джунджурии. Х си казва, че един ден, като му се роди дъщеричка, ще я води там да си играят. Речено-сторено, дъщеричката е готова, а много преди нея е готова и детската площадка - с растителност, катерушки и пейки.  Върху линията има общо три градинки , една от които е в съседното предградие. (Тук се сещам да спомена, че през това време в съседното предградие модернизираха болницата, където Х присъства на раждането на дъщеричката си, с две модерни пристройки с големината на старата сграда и ново родилно отделение. Освен това построиха нова сграда на националния географски институт.)
В предградието на Х се издига и величествен замък, отворен за посещения, където през лятото организират опера на открито, както и безплатно лятно кино. Особена гордост са средновековната кула – най-високата запазена такава в света, както и Светата Капела.


Из предградието има цветя кажи-речи навсякъде, като градинарите на кметството избират насажденията  според сезона и старателно ги поддържат.
Понастоящем центърът на предградието търпи ремонтни работи – реорганизира се движението, разширяват се тротоарите, някои улици стават напълно пешеходни... Цялата тази тупурдия бе подложена предварително на одобрението на данъкоплатците, а обектът ще бъде завършен за година и три месеца.
Скоро ще е готов и новият плувен комплекс на градчето, което за момента разполага само с един закрит басейн.
Нито президентът, нито премиерът имат нещо общо с тези строежи, защото главният виновник е кметът на предградието, който има достатъчно добра воля, за да върши работата си, да привлича инвестиции и да изразходва парите на данъкоплатците така, че всички да са доволни. Можете да го срещнете облечен в костюм или по дънки в метрото, или на улицата, или на пазара... А ако поискате среща, ще ви приеме на драго сърце.
Преди време на кмета му се случи нещастие – при него отишъл някакъв гражданин, за да поиска място за детето си в общинските ясли (в предградието има много ясли, но и много деца...). Кметът категорично отказал да окаже съдействие по „втория начин”, а онзи пък взел, че го ударил. Съответно нападателят бе осъден по бързата процедура за нападение над длъжностно лице – една година условно, както и солидно обезщетение за жертвата.
Непрестанно повишаващото се качество на живота в предградието оказва влияние и върху цената на жилищата – въпреки кризата за последните пет години цените на квадратен метър обитаема площ се вдигнаха с близо 50%, а понастоящем квадратният метър струва около 6 550 евро.
Гражданинът Х знае много добре, че за да се ползва от облагите, трябва също така да спазва и задълженията си спрямо града и градската управа. Първото от тях е да си плаща данаците, а второто – да поддържа кооперацията, в която живее.  Защото в противен случай няма нито да има градинки, нито нищо. А ако пък не поддържа жилището си, кметството има право да го конфискува. Х гласува също така редовно на изборите, за да изрази позицията си спрямо общинската политика на управление.
За поддръжката на сградата пък съсобствениците-съкооператори се организират в съвет и подписват договор с фирма, занимаваща се именно с поддръжката на сгради, която след одобрението на домсъвета събира от съкооператорите таксата за стопанисване, подписва договорите с другите фирми, държи счетоводството на кооперацията, разплаща сметките, намесва се при нужда от спешен ремонт, предприема съдебни процедури... Т.е. цялата гражданска дейност започва от дома на всеки гражданин, а президентите и премиерите са последната брънка на веригата, от която зависят много неща, но не и стабилността на балконите.
....
Да приемем, че същият този гражданин Х е също така гражданин на република България, плащащ данъци, да речем, в Перник.
Какво би се получило тогава? И как вървят гражданските дела в това миньорско градче?
Очевидно държавата и общината са на нож и затова в Перник, както и навсякъде из красивата ни родина, всяко нещо се постига – ако въобще нещо се постига - с цената на големи усилия. Например когато театърът изгоря (частично),  ремонтът му се проточи няколко години. 
Перничанинът Х плаща данък сгради, смет и т.н. , но качеството му на живот запада все повече и повече.  И съответно цените на жилищата също се сгромолясват, превръщайки бащиния му дом – апартаментче в грозен блок - в безстойностна съборетина. Никой не го задължава да поддържа каквото и да било. Напротив, всеки прави каквото си иска, остъклява, строи камини, надстроява, санира, боядисва, руши... И съответно пейзажът придобива отенки на абсурд и фантастика, когато върху козирката на блока изниква нов апартамент, който вероятно ще се срути върху главите на минувачите. Гражданинът Х обаче въздъхва с облекчение – той вече не живее в Перник, ами в чужбина, където също не е рай, но поне не е и ад. Въпреки това подава жалба в общинския съвет на град Перник, на който ежегодно плаща данъци за наследения от баща си имот.
Няколко месеца по-късно от общинския съвет му отговарят, че молбата не е разгледана, защото гражданинът Х е забравил да даде еди-кой си документ, който дори не му е поискан първоначално при подаването на жалбата. Т.е. гражданинът е наказан за некомпетентността на служителите на общинския съвет, на които той плаща заплатите от собствения си джоб и чиято дейност очевидно се върши отчасти от държавата... Или поне Бойко Борисов така казва.  И може би затова се обръщат с въпроси към него, когато се срути някой балкон. А когато козирката на блока в Перник се срути и убие някого, пак ли към Бойко ще се обърнем? Ами сигурно... Само че той няма да ви отговори, защото е зает човек – открива магистрали, прави струва, а положението както в държавата, така и в Перник е все така трагично...
И тук гражданинът Х си задава следния въпрос : ако френските премиери се занимаваха с освещаването на магистрали, колко време щеше да им отнеме да присъстват на откриването на всичките 11 000 километра магистрали, с които разполага френската пътна система? Сигурно само с това щяха да се занимават. Само че не това им е работата, защото строежът на инфраструктурите е в ръцете на регионалната и департаменталната власт, а държавата участва единствено с частично финансиране на обектите.
Но да се върнем в Перник, където полицаите се смеят на жертвите и ги поучават, когато не им стиска да си поискат рушвет, и където основната дейност на общинските съветници се заключава в забатачването на хорските жалейки. Така че освен некомпетентността на институциите и различните родове „власт”, другият основен проблем на гражданското общество се изразява в институционалната анархия, т.е. всеки прави каквото си иска, а в това отношение шампион е самият премиер.
И в цялата тази бутафорна държавност е напълно нормално никой да не стопанисва нищо, никой да не носи отговорност за нищо, а балконите да падат и да убиват невинни хора. При това положение на нещата гражданинът Х е доволен от избора си да емигрира и да устрои живота си в страна, където плащането на данъци не е пладнешки обир и където държавата не се опитва да го убие с нехайството си. Гражданинът Х не се чувства виновен за ставащото и не иска да участва в колективната безотговорност, защото е доказал, че в друга държавна система, почиваща на истински ценности, каквито носи всеки честен човек у себе си, той успешно участва в гражданския процес и живее достойно и в разбирателство със себеподобните си. И затова управляващите не трябва никак даже да се надяват, че Х един ден ще се завърне да им прави евала в страната на абсурдите.
Това е! Премиер и общински съвет... Хвани единия и удари другия... По възможност с балкон.

Коментари

  1. 11 хиляди??? (Иначе: браво за текста!)

    ОтговорИзтриване
  2. Толкоз, Стойчо, според точните цифри става въпрос за 10950км... Закръглих на 11000 защото си помислих, че докато пиша текста може да са построили още 50км магистрали :-)))
    А от Перник до София има 30км...

    ОтговорИзтриване
  3. Сандо, поздравления!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар