ПАНЕЛЕН ФОЛКЛОР – внимание, носете каски!

Фолкор та фолклор... Още от детската градина ни заливат с легенди за българския фолклор и затова всички сме убедени, че той е единствен и неповторим. Поради същата причина, въпреки че не ги гледаме никога, все пак търпим „фолклорните“ предавания по телевизията и разните му там дядковци и бабки, пеещи по един и същи начин едни и същи песни в един и същи съпровод и в неизменните носии и с филипкутеви хореографии, съставени от закачливи моми и момци с налудничави усмивки на лицата и със закичени зад ушите китки. И въобще се чудим защо ли ни е писнало от тази пародия на първобитна идилия от времето на немския романтизъм...

Добре де, а задавали ли сте си някога въпроса какво точно означава превърнатата в догма думичка „фолклор“? Фолклорът е наука за традициите и народните обичаи в музиката, песните, танците, облеклото, архитектурата, бита, кухнята, социалните отношения и т.н. От което се подразбира, че става въпрос за традиции и народни обичаи, които се практикуват все още.

Т.е. фолклорът е нещо живо, развиващо се и придобиващо с времето нови форми, за да може всяко ново поколение да идентифицира с него националния си характер и култура.

И тук, уважаеми сънародници, човек изпада в недоумение, защото нищо от тъй наречения „фолклор“, струящ от медиите, не съвпада със съвременния ни бит и култура, нищо не прилича на образа, който сме си създали за себе си и с който живеем. Защо е нужно да се лъжем, че играем ръченица и пеем с медни гласчета наивни песнички, когато всичко живо в кръчмата кърши гюбеци и грачи отвратителни чалга-текстове, от които ушите дори и на най-дъртия британски боцман биха почервенели? Защо е нужно да се фукаме с пищни носии, когато традиционното облеко на българина се съставлява от съшити в Китай имитации на маркови дрешки?

Колкото до „традиционната“ възрожденска архитектура в чист отомански стил, с която толкова се гордеем в стария Пловдив, Трявна, Копривщица и т.н., трабва най-сетне да признаем, че отдавна сме я заместили с много по-традиционните ПАНЕЛКИ.

Толкова сме свикнали с тях, че дори си ги харесваме и кичим/санираме в различни цветове и разцветки. Обичаме да ги усъвършенстваме и рационализираме с остъклени тераси, ПВЦ-дограма, камини, сателитни антени, кабели и т.н. Има обаче и по-смели архитектурни решения, които по новаторство се съревновават с Франк Лойд Райт и Льо Корбюзие, а естетически си слагат в джоба дори Гауди.

Ето, специално за вас изнамерих пернишкия вариант на „Висящите градини на Семирамида“ или по-точно казано - пристройка към апартамент върху козирката на намиращите се отдолу гаражи (булевард Кракра, блок n° 61) :

Забележете как този пернишки Филип Старк се е вдъхновил от възрожденското ни наследство и с каква сила е пресъздал борбения дух и упоритостта на дедите ни в стремежа им към свободата и човешките права (обърнете внимание на остроумното отстраняване на проблема с водосточната тръба и веднага ще се досетите защо още не сме излезли от Прехода).

Но както обикновено единствено съдбата (или световната конспирация) може да попречи на българския гений да развихри всичките си таланти. В случая например проклятието идва от поддалата козирка, която очевидно е решила да се срути върху играещите под нея дечица и с това да причини поредната горест на изтерзаната ни родина.

Жестоко ще се излъжем, ако причислим само катунската архитектура към новобългарския фолклор. Защото за да посмее един средностатистически дебил да сътвори подобно безобразие, той трябва да се опре именно на фолклора в държавната или общинската уредба, т.е. корупцията, липсата на контрол и безотговорността на управлаващите (в Перник на власт е БСП). А когато към всичко това прибавим овчедушното и безмълвно съгласие на комшиите, катастрофите неизбежно стават реалност.

Подобен случай на строеж върху козирката на жилищен блок във Варна бе повод за сатиричен репортаж в предаването „Господари на ефира“:

Та, като става дума за архитектура, се сещам за желанието на нашия велик министър и културтрегер Вежди Рашидов да строи български Лувър. Идеята е добра, обаче дали бай Вежди се е замислял колко фолклор е бил необходим на французите, за да достигнат да архитектурата на Лувъра. И колко революции са направени, докато премахнат коронованите паразити и го превърнат в музей. И колко творчество, вдъхновение и желание им е струвало, за да го напълнят с всички тези шедьоври на човешкото изкуство... Векове след построяването на Лувъра, французите се осмеляват да добавят нов напълно модерен елемент, който въпреки контраста във формите се вписва толкова естествено в архитектурния ансамбъл, че днес трудно бихме могли да си представим сградата без него.

Става въпрос за пирамидите, в които се намира централният вход на музея.

Абе, бай Вежди, естетическото чувство се възпитава именно в този непрекъснат фолклор на хармонията, в който хората се опитват да живеят от векове. Така че ние по никакъв начин не можем да прескочим от панелките към Лувъра.

Или може би все пак има такава възможност. Но за целта ще създадем няколко добре премерени ядрени взрива, а като спадне пушилката, ще презастроим всичко в Луври и пирамиди.

Дотогава обаче, ще трябва да се пазим от падащи козирки и да ходим със силно стиснати очи, за да не гледаме всеобщата грозотия на българския фолклор.