ПАНЕЛЕН ФОЛКЛОР – внимание, носете каски!


Фолкор та фолклор... Още от детската градина ни заливат с легенди за българския фолклор и затова всички сме убедени, че той е единствен и неповторим. Поради същата причина, въпреки че не ги гледаме никога, все пак търпим „фолклорните“ предавания по телевизията и разните му там дядковци и бабки, пеещи по един и същи начин едни и същи песни в един и същи съпровод и в неизменните носии и с филипкутеви хореографии, съставени от закачливи моми и момци с налудничави усмивки на лицата и със закичени зад ушите китки. И въобще се чудим защо ли ни е писнало от тази пародия на първобитна идилия от времето на немския романтизъм...


Добре де, а задавали ли сте си някога въпроса какво точно означава превърнатата в догма думичка „фолклор“? Фолклорът е наука за традициите и народните обичаи в музиката, песните, танците, облеклото, архитектурата, бита, кухнята, социалните отношения и т.н. От което се подразбира, че става въпрос за традиции и народни обичаи, които се практикуват все още.

Т.е. фолклорът е нещо живо, развиващо се и придобиващо с времето нови форми, за да може всяко ново поколение да идентифицира с него националния си характер и култура.


И тук, уважаеми сънародници, човек изпада в недоумение, защото нищо от тъй наречения „фолклор“, струящ от медиите, не съвпада със съвременния ни бит и култура, нищо не прилича на образа, който сме си създали за себе си и с който живеем. Защо е нужно да се лъжем, че играем ръченица и пеем с медни гласчета наивни песнички, когато всичко живо в кръчмата кърши гюбеци и грачи отвратителни чалга-текстове, от които ушите дори и на най-дъртия британски боцман биха почервенели? Защо е нужно да се фукаме с пищни носии, когато традиционното облеко на българина се съставлява от съшити в Китай имитации на маркови дрешки?


Колкото до „традиционната“ възрожденска архитектура в чист отомански стил, с която толкова се гордеем в стария Пловдив, Трявна, Копривщица и т.н., трабва най-сетне да признаем, че отдавна сме я заместили с много по-традиционните ПАНЕЛКИ.


Толкова сме свикнали с тях, че дори си ги харесваме и кичим/санираме в различни цветове и разцветки. Обичаме да ги усъвършенстваме и рационализираме с остъклени тераси, ПВЦ-дограма, камини, сателитни антени, кабели и т.н. Има обаче и по-смели архитектурни решения, които по новаторство се съревновават с Франк Лойд Райт и Льо Корбюзие, а естетически си слагат в джоба дори Гауди.


Ето, специално за вас изнамерих пернишкия вариант на „Висящите градини на Семирамида“ или по-точно казано - пристройка към апартамент върху козирката на намиращите се отдолу гаражи (булевард Кракра, блок n° 61) :



Забележете как този пернишки Филип Старк се е вдъхновил от възрожденското ни наследство и с каква сила е пресъздал борбения дух и упоритостта на дедите ни в стремежа им към свободата и човешките права (обърнете внимание на остроумното отстраняване на проблема с водосточната тръба и веднага ще се досетите защо още не сме излезли от Прехода).


Но както обикновено единствено съдбата (или световната конспирация) може да попречи на българския гений да развихри всичките си таланти. В случая например проклятието идва от поддалата козирка, която очевидно е решила да се срути върху играещите под нея дечица и с това да причини поредната горест на изтерзаната ни родина.


Жестоко ще се излъжем, ако причислим само катунската архитектура към новобългарския фолклор. Защото за да посмее един средностатистически дебил да сътвори подобно безобразие, той трябва да се опре именно на фолклора в държавната или общинската уредба, т.е. корупцията, липсата на контрол и безотговорността на управлаващите (в Перник на власт е БСП). А когато към всичко това прибавим овчедушното и безмълвно съгласие на комшиите, катастрофите неизбежно стават реалност.


Подобен случай на строеж върху козирката на жилищен блок във Варна бе повод за сатиричен репортаж в предаването „Господари на ефира“:


Та, като става дума за архитектура, се сещам за желанието на нашия велик министър и културтрегер Вежди Рашидов да строи български Лувър. Идеята е добра, обаче дали бай Вежди се е замислял колко фолклор е бил необходим на французите, за да достигнат да архитектурата на Лувъра. И колко революции са направени, докато премахнат коронованите паразити и го превърнат в музей. И колко творчество, вдъхновение и желание им е струвало, за да го напълнят с всички тези шедьоври на човешкото изкуство... Векове след построяването на Лувъра, французите се осмеляват да добавят нов напълно модерен елемент, който въпреки контраста във формите се вписва толкова естествено в архитектурния ансамбъл, че днес трудно бихме могли да си представим сградата без него.

Става въпрос за пирамидите, в които се намира централният вход на музея.

Абе, бай Вежди, естетическото чувство се възпитава именно в този непрекъснат фолклор на хармонията, в който хората се опитват да живеят от векове. Така че ние по никакъв начин не можем да прескочим от панелките към Лувъра.


Или може би все пак има такава възможност. Но за целта ще създадем няколко добре премерени ядрени взрива, а като спадне пушилката, ще презастроим всичко в Луври и пирамиди.

Дотогава обаче, ще трябва да се пазим от падащи козирки и да ходим със силно стиснати очи, за да не гледаме всеобщата грозотия на българския фолклор.


Коментари

  1. Сандо, тия дни ще се опитам да снимам едно умопомрачително строително изпълнение, първо на теб ще го пратя. Очаквам някой да ми обясни как въобще е технически възможно.

    ОтговорИзтриване
  2. Интересна статия,но едно не разбрах,Сандо - смятате,че е смешно и нелепо да се поддържа изкуствено популярността на фолклора при положение,че реалните вкусове са съвсем други,или въобще отричате качествата на българския фолклор?Помня,че преди време самият Вие качихте линк към едно френско предаване,където три певици пееха българска народна песен.И въобще,ако фолклорът ни не струва,ако дори "възрожденската" архитектура всъщност не е възрожденска както твърдите,ако всичко е една имитация и лъжа,има ли поне едно нещо,с което България и българите да се гордеят според Вас?На какво да крепим националното си самочувстие,което примерно французите имат в изобилие?

    ОтговорИзтриване
  3. Забавно, днес писах на много подобна тема: http://www.e-stankov.com/blog/?p=849

    Българският съвременен архитектурен фолклор не се е развил заради панелките, а заради свободата която сега е дадена на етажните собственици да си разполагат с частната етажна собственост. Това е либералният мокър сън, но просто не изглежда добре.

    Затова писах в поста си, че преди да се въведе ред, ще е по-реалистично новите сгради да са концептуално така направени, че да позволяват на етажните собственици да изразяват индивидуалността си без да ги обезстиляват. допълнително.

    ОтговорИзтриване
  4. Станков,

    Какво имаш предвид под "СЕГА"? Щото и "преди" беше същото - остъкляването на балконите и разпадането на входовете не са явление на прехода, а непреодоляно наследство.

    Позволи ми и една корекция с оглед прецизността - по принцип и "сега", и "преди" етажните (съ)собственици нямат кой знае каква свобода, има само и единствено неприлагане на закона.

    Има си правила, които са далеч от либерални, но никой не следи за спазването им и, съответно, не ги прилага. Това е изначалният проблем на българския преход - закони има, но не се спазват, т.е. липсва върховенство на закона, а лъжата и фасадността са приети за правило в обществото.

    Ако ли пък някой от другите етажни собственици - било домоуправител, било съвестен пенсионер тип "дружинник" ;) реши да се прави на обществен глас и/или защитник и вземе та повдигне въпроса или пък има неразумността да се оплаче някъде (община, строителен контрол), където би следвало да действат и без много оплаквания, то единственото, което най-много ще последва е увеличение на нерегламентираните доходи на инспектиращите (ако въобще инспектират) и сериозен риск за етажния Матросов да си намери колата с надупчени гуми или одрани с ключ тенекии.

    Следва "етажна война" и окончателен блокаж на всички съвместни инициативи в етажната съсо..., пардон - противособственост.

    После всички млъкват и всеки почва да си прави каквото иска. Пари се дават само колкото да върви асансьора и да е светло в коридора и то не ги дават всички. Накрая излиза някой либертариански мислител в някой вестник и почва ехидно да мрънка, че хората били калпави и затова блоковете им изглеждали зле и че това си било техен проблем и никой външен фактор не им е крив.

    А общината в бяла премяна...

    ОтговорИзтриване
  5. Беломоре,

    Сценарият, който описа е абсолютно точен.

    Законите, които никой не спазва може и да са свръх тоталитарни, но сегашният социален договор е свръх либерален.

    Ако държавата реши да натисне етажните собственици да спазват правилата и плащат общите сметки на нивото на Германия, примерно, то това ще бъде обявено за абсолютна репресивна мярка над неприкосновеносста на частната собственост. И комунизъм.

    Нелепо е, но е така.

    На мода е пълната асоциалност и липса на солидарност, дори и в случаите, когато е дирекно полезна за всички участници, като примерно живущите ползващи разбитата входна врата на някой блок.

    ОтговорИзтриване
  6. Вещице, чакам с нетърпение снимките!

    Г-н Василев, обичам българската музика и често пея народни песни на дъщеричката си. Това обаче не ми пречи да съм обективен и да избягвам излишни сравнения и класации от рода на „по-по-най” за фолклора на различните народи и култури. Българският фолкор за нас винаги ще е специален така, както и при другите народи собственият им фолклор е специален. Всяко дете намира майка си за най-хубава, така че е нормално и всеки народ да счита собствената си култура за единствена и неповторима.

    Но нека все пак си кажем истината в очите – българският народ е един изселен народ, лишен от възможността да живее в естествената си среда и набутан в грозните складове за хора, наречени „жилищни блокове”, а естественият му фолклор бе заместен с изкуствените продукти на соц.реализма. И оттук нататък всичко се превръща в пародия на култура, държава, общество, народ и живот.

    Фолклорът вече не се съхранява от традицията, ами от държавните институции, които го превръщат в мумия за показ. И затова така наречените „фолк-предавания” са ни чужди и досадни – те просто не са наши и не са за нас.

    Същото положение можем да констатираме и във всички видове изкуства, навсякъде индустриализацията и желанието за тотален контрол над човешкия дух убиват самобитното и оригиналното. Напълно нормално е във вакуума на подобно социално извращение да се родят чалгата, славитрифоновщината, Вежди Рашидов с идеите му за „български Лувър”, Кирил Кадийски с фалшификацията на произведения, Светлин Русев с изографисани партийни величия в църква и т.н. В условията на тоталитаризъм дори и абсурдът е тотален.

    Така че за момента българско национално самочувствие не можем да имаме поради простата причина, че не съществува българска нация. Обществото ни е разделено – едни продължават да живеят постарому, следвайки тоталитарния етикет, а други се мъчат да видят светлинка в дъното на тунела и блуждаят в очакване на чудо. Обаче докато Гоце кичи продуктите на соца с ордени, а другите му ръкопляскат, в България мумиите ще са нормата за подражание, а всеки естествен порив за създаване на чисто изкуство ще се счита за маргинален.

    Беломоре и Станков, спорът ви е безпредметен, защото и общинарите са хора, живеещи в панелки и остъкляващи терасите си. Разпадащите се блокове са само част (или може би надгробен камък” на едно загиващо общество.

    ОтговорИзтриване
  7. Не, не, спор няма, само уточняваме.
    Безспорно е, че общината (или държавата - според конкретиката) не е някаква deus ex machina или подобно нещо, което няма нищо общо с живите хора (които работят в нея) и т.н.

    Просто уточнявам, като Станков е много прав за обществения договор.

    Предвид това бих си позволил да обобщя уточненията ни така:
    Ние имаме в много отношения сравнително умерени и не толкова лоши закони, но пък лош псевдолиберален обществен договор, основан на всеобщата убеденост, че личната индивидуална безнаказаност оправдава и аргументира останалите недъзи. От този договор следва нежеланието, а оттам и невъзможността тези не-чак-толкова-лоши закони да бъдат прилагани ефективно, така че в крайна сметка да се стигне дотам, че приемането на известно лично индивидуално ограничение да доведе до общо подобрение.

    Горното е пряко свързано и с всичко останало, тъй като така изложеният от Станков обществен договор е в основата на всичко.

    Това теоретизиране надали е от особена полза, но все се надявам поне да не е от вреда :)

    ОтговорИзтриване
  8. Да, вярно е, че законите не са закони, ако никой не ги спазва... Но трябва също така да си помислим защо наистина беззаконието царува в България.

    Законите се създават спрямо социалната норма, определяща кое в човешкото житие-битие е добро и кое не. Та, когато социалната норма се определя от бандити, тогава работата се усложнява, защото и социалната норма става бандитска, а честността вече не е добродетел, ами глупав кусур. А самите закони пък бяха наложени от кумова срама, просто ей тъй, за пред Европата, иначе нямат нищо общо с желанието на българина да стане милионер мигновено, да кара ферари и да си построи камина на балкона на панелката.

    Иначе на съвременното бг-общество закони не му трябват, защото в него няма и помен от онази "култура на отговорностите" (пардон за френския израз), която кара гражданите да живеят в хармония с околните, да спазват правилника за движение по пътищата, да не строят опасни сгради и да си плащат данъците, за да могат децата им да ходят на училище и да се лекуват.
    А у българина няма такава култура. Ние дори не говорим за "култура на отговорностите", ами за "чувство за отговорност", т.е. нещо чувстваме там, ама дали ни сърби или боли не - не се знае.

    Пожарите в Русия показаха, че подобен проблем имат всички бивши "хомо съветикус". И затова и българи, и руснаци чакат държавата да "оправи", докато те седят и си сърбат закупената с рушвети водка. Е, да, обаче държавата дава, но в кошара не вкарва, а пожарите се гасят от пожарникарите със средствата на местната власт, които обаче за жалост са изразходвани за закупуване на водка вместо за нови пожарникарски оборудвания.

    Това е то... Омагьосаният кръг се завърта и оправия не се очертава да има в близките 50 години...

    ОтговорИзтриване
  9. Изключително си прав за "културата на отговорностите" и изразът е доста точен.

    Българинът, за съжаление, по ред причини е свикнал правилата (каквито са и законите) да са му наложени отвън - от рода, общественото мнение (какво ще кажат хората...), падишаха, бирника, жандармерията, милицията, държавата, мутрите.
    Непозната му е концепцията за правила, наложени от него самия върху него самия (щото иначе дай му да налага правила на околните).

    За съжаление т.нар. преход беше периодът на, образно / звуково казано, повсеместния триумф на песента "Забрави за правилата...", изпълнявана от малко по-слабия измежду двамата високи и ниско подстригани български шоумени - приятели на Цеца Величкович, които в момента по съвпадение и двамата са на гастрол в САЩ.

    Защо се случи така сигурно може да бъде темата на не една монография или интердисциплинарно изследване от няколкостотин страници.

    В това отношение ромите, за които куп люде неуморно повтарят как се били възползвали от правата си, но се криели от задълженията си, се явяват еманация на българския преход или преходния българин - всички се държим като горепосочения (верен или не) архетипов образ на ромите, но понеже ужким го правим на (привидно) малко по-високо "цивилизационно" ниво, си прощаваме сами (ама на тях не).

    В този ред, не знам дали при посещенията си в България напоследък си забелязал как през последните години се появи феномена на "знаещия правата си" обществено осъзнат простак - т.е. обикновен простак, който обаче след 20 г. демократични лакърдии е подочул, че всеки бил имал някакви права и е готов да ги развява като знаме и оправдание за всяка своя простотия.

    Т.е. това е типажът:
    Какво ми се обясняваш, бе, аз имам право на... (попълнете според случая) и ще те съдя в Страсбург (или Хага, съдът в Люксембург за негов късмет още е много слабо познат)!

    Самият типаж е рядко неприятен, но ми се ще да мисля, че сигур аз съм песимистът и че в появата му може да има и положителни елементи в дългосрочна перспектива.
    Дано, ама надали...

    За финал на дългото ми отклонение, ще отбележа, че и аз като теб нямам особено много трезви причини да съм оптимист, но все още съм и за уж по-лесно продължавам да издирвам причини :)

    Единственото хубаво нещо е, че напоследък времето тече по-бързо и 50-те години, които споменаваш, по новото дигитално летоброене са много по-малко!
    Все пак, идат нови поколения, които от студения свят на компютърните игри трябва да са научили поне, че не спазваш ли правилата, губиш живот и накрая иде Game Over ;)

    ОтговорИзтриване
  10. Приятна статия, често посещавам вашият блог и се радвам че има любопитни статии.Хареса ми това което сте написали, че..." както обикновено единствено съдбата може да попречи на българския гений да развихри всичките си таланти. В случая например проклятието идва от поддалата козирка, която очевидно е решила да се срути върху играещите под нея дечица и с това да причини поредната горест на изтерзаната ни родина...."За жалост често срещано явление са подобни козирки и при нас беше така, но за щастие се поправи.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар