ФРЕНСКИ ШАНСОН БЕЗ АКЦЕНТ

И до ден днешен мнозина от нас свързват френските песни с романтиката на една епоха, която за жалост ние, затворниците зад Желязната завеса, така и не успяхме да изживеем истински. Сега пък гледаме на тези песни пак с носталгия, но този път виждаме в тях доказателство за това, че все пак сме живяли и ни е имало, въпреки че съществуванието на цяло едно поколение – това на моите родители - е обезсмислено и окрадено.

Френските изпълнители бяха до известна степен толерирани от червената власт, защото пропагандата се опитваше да ни убеди, че видиш ли, много от френските хора на изкуството са хуманисти и социално ангажирани, „наши хора” демек, защитаващи нашата справедлива кауза. След кратко общуване с нас обаче, французите неизменно се отдръпваха ужасени и уплашени от истинската същност на хомо-совиетикус и неговото леговище. Така надеждите им, че откъм нашата страна на Берлинската стена се строи справедлив свят, се изпаряваха яко дим, а в червената империя на универсалното щастие пък ги задраскваха един по един от списъка на „нашите хора” и им лепваха етикета „политически невеж”. И на всички ни ставаше ясно, че нещо не е наред, че нещо ни лъжат. Защото в крайна сметка френските изпълнители са истински творци с оригинално творчество. И в повечето случаи са хора като нас, тръгващи от нищото и създали истинско изкуство без да са облагодетелствани от държавни институции и без да изпълняват политически поръчки. Мнозина от тях са с чужд произход или дори родени зад граница, но - дали по случайност или благодарение на любовта на французите към неподправеното изкуство - талантът им се проявява на френска земя. Ето няколко примера за творци, емигрирали във Франция и превърнали се в олицетворение френската естрада.

Силви Вартан

Великолепната Силви, към която всеки французин храни най-топли чувства, е родена в село Искрец, община Своге. Въпреки че баща й е с арменски произход, майка й с унгарски, а самата тя заминава за Франция на 16 години, Силви Вартан никога не пропуска да изтъкне, че е българка по рождение и душа. От брака си с Джони Халидей Силви Вартан има син - Давид, а през 1998г. с втория си съпруг осиновява българче - Дарина.

Шарл Азнавур

За него Жак Брел беше казал че „това е единственият човек, способен да стои прав в Ролс-Ройс”. Шарл е роден в Париж на 22 май 1924 по случайност, докато родителите му – арменски бегълци - са чакали виза за САЩ. Въпреки напредналата си възраст Азнавур продължава да записва музика и да издава книги.

Серж Генсбург

Генсбург е роден в семейство на руски евреи, напуснали родината си след установяването на болшевишката диктатура. Талантът му прави впечатление първо на Борис Виан, след което Серж Генсбург се превръща в символ на провокацията и анти-конформизма. Осмелява се дори да създаде реге вариант на Марсилезата... Генсбург пише също така много песни за други изпълнители, най-вече жени, повечето от които са влюбени не само в творческия му талант. Песента му „Poupée de cire, poupée de son” в изпълнение на Франс Гал печели конкурса Евровизия през 1965 г.


France Gall Poupée de cire
envoyé par YoungFool. - Regardez plus de clips, en HD !


Comic strip / Gainsbourg
envoyé par blindblind. - L'info video en direct.

Мишел Полнареф

Мишел Полнареф също е син на руски евреин – музикант и композитор, работил с Едит Пиаф и Ив Монтан и съумял да предаде на сина си любовта към изкуството. Звездата на Мишел Полнареф изгрява през 60–те години и специалистите го причисляват към поколението „йе-йе”, производно на Бийтълс. Полнареф обича да провокира – през 1972 г. е осъден да плати по 10 франка глоба за всеки един афиш (отпечатани са били общо 60 000), на който певецът гордо показва разголените си задни части... Жертва на измами и в конфликт с държавата заради неплатени данъци, Полнареф решава да емигрира в САЩ.


Жак Брел

Пристига във вагон трета класа от Брюксел. Доказателство за неговата популярност е фактът, че продажбите на дисковете му расте с всяка изминала година дори и след смъртта му, та до ден-днешен . В началото на кариерата си обаче Брел се сблъсква с изключително враждебната критика, която дори го подканва да си ходи по живо, по здраво в Белгия... „Държим да напомним на уважаемия господин Брел, че разполагаме с чудесни влакове за Брюксел...” Скоро след това обаче Брел вече притежава личен самолет, с който лети в необятния простор на таланта си.

Енрико Масиас

Напуска Алжир малко преди края на войната. Енрико е добродушен и скромен човек, често разсмива публиката с непринуденото си поведение. Винаги се е чувствал близък до левицата заради социалната си ангажираност, но на последните президентски избори застана зад кандидата на десницата в знак на благодарност за съдействието на Саркози в подкрепа на някои важни за Енрико благотворителни акции.

Далида

С италиански произход, родена в Египет. Далида е близка приятелка с президента Митеран. И дори прекалено близка и малко повече от приятелка... Съдбата й завършва трагично със самоубийство на 2 май 1987г.

Майк Брант

Израелец с полски произход, роден в Кипър и намерил поле за изява във Франция. Главоломният му успех идва ненадейно и Майк Брант не успява да издържи на напрежението. Самоубива се на 25 април 1975.

Жорж Мустаки

Роден в Александрия, Египет, в семейство на италиански евреи от остров Корфу. Замества истинското си име (Джузепе) с псевдонима Жорж в чест на кумира си Жорж Брасенс. Работи с Едит Пиаф.

Ив Монтан

Също италианец по произход, Иво Ливи, приел впоследствие творческия псевдоним Ив Монтан, е едва двегодишен, когато семейството му напуска Италия заради фашистката диктатура.

Жо Дасен

Внук на украински евреин от Одеса, Жо Дасен е роден в Ню-Йорк. По-късно семейството му напуска САЩ заради макартизма.

Коментари

  1. Всъщност не повечето, а всички измежду изрично посочените от теб творци са с чужд произход и/или са родени в чужбина! :)))

    Това, разбира се, наистина говори само добре за качествата на почвата, върху която талантът им е разцъфтял.

    Интересно, че с времето (аз лично, с биографията си на пишман почитател на пънк, ню-уейв и други работи, предимно от 80-те) се "хванах" как откривам в песните от точно тези хора и времето им, все повече и повече музикални достоинства извън чисто носталгичната симпатия, за която споменаваш.
    Надали ще е само от ЕГН-то... :)

    Мерси за хубавия обзор!

    ОтговорИзтриване
  2. И аз съм горе-долу с такава музикална биография - рок, рок и понякога рок :-)) Сега обаче харесвам всичко, стига да е сътворено с минимум труд и оригинална мисъл.

    Започнах да си падам по френските песни, когато навлязох в текстовете им, а самата музика и до ден-днешен не ми прави особено впечатление (след Led Zeppelin човек трудно се впечатлява в музикално отношение).

    И наистина е чудно колко много хора във Франция са потомци на имигранти! Като се загледа човек във френската култура, си дава сметка какво огромно богатство е разнообразието - та дори и в произхода на хората.

    ОтговорИзтриване
  3. И аз слушах само рок. Но сега слушам всичко, дори в последно време само класическа музика.

    Ако някой ми беше казал преди 10 години, че ще харесам Моцарт или Бах, щях да му се изсмея.
    Но сега е различно, и ти много правилно загатваш думата носталгия. Носталгия по спокойствието на 60-80 години на миналия век. Носталгия по спокойствието, произтичащо от ограниченията.

    Сигурно живота на родителите ни беше похабен от системата, в която живеехме, но какво ни донесе демокрацията-носталгия по соца? Друг е въпроса, че това у нас е всичко друго, но не и демокрация.

    Вече мисля, че не системата е виновна, виновен е самия човек. Защото бариерите и ограниченията, които сами си създаваме са непреодолими - до момента, в който не го осъзнаем.

    ОтговорИзтриване
  4. "Je vous parle d'un temps,
    que les moins de vingt ans,
    ne peuvent pas connaître..."

    Бих добавила и Дани Бриян. Той е роден по-скоро, но песните му са за онези времена:
    http://www.youtube.com/watch?v=W72Af-FmTyo

    ОтговорИзтриване
  5. Dans la vie faut pleurer
    Faut sourire et rêver
    Et surtout jamais désespérer
    Car un jour, tu verras
    Tu le rencontreras cet amour qui te protégera
    .....
    какво по-добро от тези слова написани от друга италиянка емигрирала в Париж и сътворила плеяда от песни по собствени текстове и музика - великата ПАТРИЦИЯ КАРЛИ...???

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар