И до ден днешен мнозина от нас свързват френските песни с романтиката на една епоха, която за жалост ние, затворниците зад Желязната завеса, така и не успяхме да изживеем истински. Сега пък гледаме на тези песни пак с носталгия, но този път виждаме в тях доказателство за това, че все пак сме живяли и ни е имало, въпреки че съществуванието на цяло едно поколение – това на моите родители - е обезсмислено и окрадено.
Френските изпълнители бяха до известна степен толерирани от червената власт, защото пропагандата се опитваше да ни убеди, че видиш ли, много от френските хора на изкуството са хуманисти и социално ангажирани, „наши хора” демек, защитаващи нашата справедлива кауза. След кратко общуване с нас обаче, французите неизменно се отдръпваха ужасени и уплашени от истинската същност на хомо-совиетикус и неговото леговище. Така надеждите им, че откъм нашата страна на Берлинската стена се строи справедлив свят, се изпаряваха яко дим, а в червената империя на универсалното щастие пък ги задраскваха един по един от списъка на „нашите хора” и им лепваха етикета „политически невеж”. И на всички ни ставаше ясно, че нещо не е наред, че нещо ни лъжат. Защото в крайна сметка френските изпълнители са истински творци с оригинално творчество. И в повечето случаи са хора като нас, тръгващи от нищото и създали истинско изкуство без да са облагодетелствани от държавни институции и без да изпълняват политически поръчки. Мнозина от тях са с чужд произход или дори родени зад граница, но - дали по случайност или благодарение на любовта на французите към неподправеното изкуство - талантът им се проявява на френска земя. Ето няколко примера за творци, емигрирали във Франция и превърнали се в олицетворение френската естрада.
Силви Вартан
Великолепната Силви, към която всеки французин храни най-топли чувства, е родена в село Искрец, община Своге. Въпреки че баща й е с арменски произход, майка й с унгарски, а самата тя заминава за Франция на 16 години, Силви Вартан никога не пропуска да изтъкне, че е българка по рождение и душа. От брака си с Джони Халидей Силви Вартан има син - Давид, а през 1998г. с втория си съпруг осиновява българче - Дарина.
Шарл Азнавур
За него Жак Брел беше казал че „това е единственият човек, способен да стои прав в Ролс-Ройс”. Шарл е роден в Париж на 22 май 1924 по случайност, докато родителите му – арменски бегълци - са чакали виза за САЩ. Въпреки напредналата си възраст Азнавур продължава да записва музика и да издава книги.
Серж Генсбург
Генсбург е роден в семейство на руски евреи, напуснали родината си след установяването на болшевишката диктатура. Талантът му прави впечатление първо на Борис Виан, след което Серж Генсбург се превръща в символ на провокацията и анти-конформизма. Осмелява се дори да създаде реге вариант на Марсилезата... Генсбург пише също така много песни за други изпълнители, най-вече жени, повечето от които са влюбени не само в творческия му талант. Песента му „Poupée de cire, poupée de son” в изпълнение на Франс Гал печели конкурса Евровизия през 1965 г.
France Gall Poupée de cire
envoyé par YoungFool. - Regardez plus de clips, en HD !
Comic strip / Gainsbourg
envoyé par blindblind. - L'info video en direct.
Мишел Полнареф
Мишел Полнареф също е син на руски евреин – музикант и композитор, работил с Едит Пиаф и Ив Монтан и съумял да предаде на сина си любовта към изкуството. Звездата на Мишел Полнареф изгрява през 60–те години и специалистите го причисляват към поколението „йе-йе”, производно на Бийтълс. Полнареф обича да провокира – през 1972 г. е осъден да плати по 10 франка глоба за всеки един афиш (отпечатани са били общо 60 000), на който певецът гордо показва разголените си задни части... Жертва на измами и в конфликт с държавата заради неплатени данъци, Полнареф решава да емигрира в САЩ.
Жак Брел
Пристига във вагон трета класа от Брюксел. Доказателство за неговата популярност е фактът, че продажбите на дисковете му расте с всяка изминала година дори и след смъртта му, та до ден-днешен . В началото на кариерата си обаче Брел се сблъсква с изключително враждебната критика, която дори го подканва да си ходи по живо, по здраво в Белгия... „Държим да напомним на уважаемия господин Брел, че разполагаме с чудесни влакове за Брюксел...” Скоро след това обаче Брел вече притежава личен самолет, с който лети в необятния простор на таланта си.
Енрико Масиас
Напуска Алжир малко преди края на войната. Енрико е добродушен и скромен човек, често разсмива публиката с непринуденото си поведение. Винаги се е чувствал близък до левицата заради социалната си ангажираност, но на последните президентски избори застана зад кандидата на десницата в знак на благодарност за съдействието на Саркози в подкрепа на някои важни за Енрико благотворителни акции.
Далида
С италиански произход, родена в Египет. Далида е близка приятелка с президента Митеран. И дори прекалено близка и малко повече от приятелка... Съдбата й завършва трагично със самоубийство на 2 май 1987г.
Майк Брант
Израелец с полски произход, роден в Кипър и намерил поле за изява във Франция. Главоломният му успех идва ненадейно и Майк Брант не успява да издържи на напрежението. Самоубива се на 25 април 1975.
Жорж Мустаки
Роден в Александрия, Египет, в семейство на италиански евреи от остров Корфу. Замества истинското си име (Джузепе) с псевдонима Жорж в чест на кумира си Жорж Брасенс. Работи с Едит Пиаф.
Ив Монтан
Също италианец по произход, Иво Ливи, приел впоследствие творческия псевдоним Ив Монтан, е едва двегодишен, когато семейството му напуска Италия заради фашистката диктатура.
Жо Дасен
Внук на украински евреин от Одеса, Жо Дасен е роден в Ню-Йорк. По-късно семейството му напуска САЩ заради макартизма.
Всъщност не повечето, а всички измежду изрично посочените от теб творци са с чужд произход и/или са родени в чужбина! :)))
ОтговорИзтриванеТова, разбира се, наистина говори само добре за качествата на почвата, върху която талантът им е разцъфтял.
Интересно, че с времето (аз лично, с биографията си на пишман почитател на пънк, ню-уейв и други работи, предимно от 80-те) се "хванах" как откривам в песните от точно тези хора и времето им, все повече и повече музикални достоинства извън чисто носталгичната симпатия, за която споменаваш.
Надали ще е само от ЕГН-то... :)
Мерси за хубавия обзор!
И аз съм горе-долу с такава музикална биография - рок, рок и понякога рок :-)) Сега обаче харесвам всичко, стига да е сътворено с минимум труд и оригинална мисъл.
ОтговорИзтриванеЗапочнах да си падам по френските песни, когато навлязох в текстовете им, а самата музика и до ден-днешен не ми прави особено впечатление (след Led Zeppelin човек трудно се впечатлява в музикално отношение).
И наистина е чудно колко много хора във Франция са потомци на имигранти! Като се загледа човек във френската култура, си дава сметка какво огромно богатство е разнообразието - та дори и в произхода на хората.
И аз слушах само рок. Но сега слушам всичко, дори в последно време само класическа музика.
ОтговорИзтриванеАко някой ми беше казал преди 10 години, че ще харесам Моцарт или Бах, щях да му се изсмея.
Но сега е различно, и ти много правилно загатваш думата носталгия. Носталгия по спокойствието на 60-80 години на миналия век. Носталгия по спокойствието, произтичащо от ограниченията.
Сигурно живота на родителите ни беше похабен от системата, в която живеехме, но какво ни донесе демокрацията-носталгия по соца? Друг е въпроса, че това у нас е всичко друго, но не и демокрация.
Вече мисля, че не системата е виновна, виновен е самия човек. Защото бариерите и ограниченията, които сами си създаваме са непреодолими - до момента, в който не го осъзнаем.
"Je vous parle d'un temps,
ОтговорИзтриванеque les moins de vingt ans,
ne peuvent pas connaître..."
Бих добавила и Дани Бриян. Той е роден по-скоро, но песните му са за онези времена:
http://www.youtube.com/watch?v=W72Af-FmTyo
Dans la vie faut pleurer
ОтговорИзтриванеFaut sourire et rêver
Et surtout jamais désespérer
Car un jour, tu verras
Tu le rencontreras cet amour qui te protégera
.....
какво по-добро от тези слова написани от друга италиянка емигрирала в Париж и сътворила плеяда от песни по собствени текстове и музика - великата ПАТРИЦИЯ КАРЛИ...???