неделя, 15 януари 2012 г.

ПЕРНИК - ЛИЦЕТО НА БЪЛГАРИЯ 2


Предполагам се досещате, че не се гордея с родния си град, когото най-добрият ми приятел - също перничанин - нарича съвсем искрено "столица на ужаса". Не се гордея и с това, че цялата ми родна страна се е превърнала в един огромен Перник. Напротив, мъчно ми е, защото хората сякаш си мислят, че Перник е тумор, който трябва да бъде изрязан в името на всеобщото оздравяване и не си дават сметка, че Перник е национален концентрат, получен чрез дестилацията на десетилетия грешки и социален крах.
В обществото се надигат гласове и за "изрязването" на някой етноси, закриват се железници, затварят се болници... Все едно присъстваме на апокалипсиса, хората палят стърнищата с надеждата от тях да се пръкне феникс, но вместо с митичната птица народонаселението се сдобива с поредния циник, раздаващ телешки пържолки на кучетата си, когато пенсионерите живеят на хляб и вода и когато родители оплакват децата си.

И вместо да поправим сторените грешки, ние затриваме всичко. Защото при всичката си глупост ние сме и горди. И дори се гордеем с гордостта си, въпреки че гордостта е смъртен грях.
Когато обществото се разтресе отново и отново от отвратителни престъпления, дали пък някой някога ще обърне внимание на всичката тази мерзост, която прави тези престъпления възможни?
И която певръща едни и същи млади хора в палачи и жертви...

В случая с последното убийство мога да кажа две неща - първо, Чочо (по времето, когато общувах с него, го наричахме Чочата) беше някога момче като другите. Интелигентно, забавно, добро. И затова искам да разбера кога и защо се е променил. Разбера ли го, ще ви кажа и защо обществото ни е на този хал. Второ, не вярвам нито на една дума на пернишката полиция, на прокурора, на всички останали институции. При всеки свой допир с тях съм имал само допълнителни поводи да съжалявам, че аз и моите близки сме в позицията на перманентна жертва. Защото институциите са съучастници във всички престъпления, в институциите живеят всички онези корупционни схеми, които тровят живота на обикновения човек.

Как се "урежда" на работа? С връзки. Как се вадят безпроблемно документи? С бутане на пари. Как се намира открадната кола? С откуп. Как се става милионер? Със заем. И всички участват в тази самоубийствена система, всички легитимират престъпната норма на поведение. Потърсите ли съдействие - присмиват ви се. Поискате ли помощ - довършват ви.
Ако не искате да живеете така, не ходете в Перник. Ако ли пък сте родени там - бягайте колкото ви сили държат.

Чочата беше младеж като мен, само че с къса коса. Обичаше Металика. Музиката по онова време беше важен социален белег, чрез който се идентифицирахме помежду си. Иначе всички бяхме еднакво изгубени в превода и еднакво тъжни деца без надзор. Спомням си нашата първа среща - казах си, че сигурно губи бая време в правене на мускули. Освен това беше малко трътлест и изглеждаше доста смешен в ластичните дънки, които тогава бяха като задължителна униформа за металюгите. Казах си също така, че е малко нервен заради акнето си... И аз бях нервен, заради други работи. Чочо беше съученик на моя най-добър приятел, а неговият пък най-добър приятел беше в моя клас.

И така...
Единственото, което мога да кажа е, че всички сме жертви и палачи и единствени сме виновни, когато едни и същи млади хора се обръщат един срещу друг, за да разрушат живота си. Единствени сме виновни, когато не желаем да поправим грешките си, защото децата без надзор не са научени да живеят в мир.



Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

3 коментара:

  1. Когато Чочката слезе от патрулката, той намигна, усмихна се и каза: "Не вярвайте на това, което ще прочетете във вестниците, всичко ще се оправи". Три минути по-късно проехтя изстрел, но по-тих, по-заглушен отколкото би трябвало да бъде от пистолета на Чочо. Странно...Първо бил се застрелял след повторен (?) обиск с личното си оръжие. Значи, мърлявите ни ченгета (да, те са ченгета, не са никакви полицаи - това е все едно на циганите да кезваме роми)не са открили цял един пистолет в апартамента на Чочата. После, пистолетът бил в касата - е, нека влезнат журналистите да видят къде е разположена касата и дали може човек с белезници да я отвори, че и да вземе пистолет отвътре... Накрая, Чочката бил взел пистолета на един от полицаите - ами че те бяха цивилни, той трябваше да им разкопчае дрехите, за да вземе от тях оръжие. Нее, Чочата си обичаше живота, такъв човек няма как да си посегне сам, позволете ми да го познавам. Не вярвайте какво казват психолозите от МВР, на тях им се казва какво да казват. Истината е, че Чочката го уби едно от двете софийски ченгета, които бяха дошли. Той е изкупителната жертва, която трябва да замаже очите на хората, за да не личи много безсилието, бездействието и безхаберието на МВР, а и на цялата държава. ОСТАВКА И ПАНДИЗ, Ц.Ц. ! ДРУГОТО МОМЧЕ ЩЕ ТЕ ПОСЛЕДВА !

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей!
    И аз съм родом от Перник, но знаеш ли аз не съжалявам за което. Той си ми е роден град, имам си спомените от него и родната ми схлупена къщурка винаги ще е моят дом.
    Не съм съгласна с теб, че Перник е 'столицата на ужаса'....сигурна съм че има много по-ужасни градове в БГ.
    Корупция, нищета и подигравка с народа-о, само за това питай и ще го откриеш навсякъде в БГ, до последното селце - от вените и артериите на страната -до кръвните й телца- всичко е корумпирано.
    А за убийците на момичето-бих казала че каквито и да са били като млади-сега това няма значение. Защото според мен няма значение какъв си БИЛ в определен момент от живота си, а как ще свършиш и какво ще оставиш след себе си.
    Жалко за погубените невинни животи... Вярвай ми ако бях родител и подобно нещо се случи на детето ми, правосъдната система в БГ ще е последната инстанция, на която ще се оповавам. По-скоро ще хвана мръсника, който е убил детето ми и ще го изтезавам толкова жестоко, че да ме моли за смъртта си. НЕ, НЕ АЗ ЩЕ СЪМ ПСИХОПАТА ТОГАВА! Защото аз вярвам в смъртната присъда и ничия смърт не може да бъде простена или добре наказана с друго освен смърт.

    ОтговорИзтриване
  3. @ Evolots : Май не си ме разбрала. Когато казвам, че не се гордея, това не означава, че съжалявам. Не аз наричам Перник "столица на ужаса", ами моят най-добър приятел. А аз само си го мисля, наблюдавайки случващото се напоследък. Когато казвам, че цялата България се е превърнала в един огромен Перник, имам предвид, че навсякъде цари еднакво беззаконие.

    Колкото до убийците, засега можем да говорим единствено за "заподозряни" и едва след приключване на делото за "виновни" - или поне така става в условията на действаща правова държава, каквато България обаче очевидно не е, защото справедливостта у нас е всичко друго, но не и социална нужда.

    Но не присъдите са цел на моите писаници, а и никъде не се опитвам да оправдавам заподозряните! Не ми е работата на мен да съдя или да оправдавам. Работата ми като гражданин и човек е да изискам от институциите да защитават невинните жертви чрез закона, за да не им хрумва на обикновените хора (в случая - макар и виртуално - на теб) да предвиждат отмъщение и правораздаване с лични средства или да отвръщат на насилието с насилие. Защото не сме диваци все пак и не живеем в джунглата.

    Доколкото обаче разбрах, самоубилият се Чочо не е бил заподозрян в убийство, ами в съучастничество. Не знам дори да е повдигнато срещу него официално обвинение. За сметка на това обаче е бил със статут на защитен свидетел. Логично погледнато един човек не може да е защитен свидетел, ако свидетелства сам срещу себе си, от което излиза, че не той е бил главният заподозрян. Следва първи обиск в дома на Чочо, след това и втори обиск, на който той по непонятни причини присъства (без адвокат!). Според коментара на неговия комшия по-горе става ясно че Чочо слиза от патрулката с белезници. Усмихва се на познатите съседи и им казва да не вярват на написаното по вестниците. Влизат в апартамента и няколко минути по-късно отекват два (според други свидетелства дори три) изстрела. Самоубийството е извършено в присъствието на трима полицаи и прокурор. Следват няколко несвързани версии - първоначално казват, че Чочо се е самоубил с лично оръжие в тоалетната. След това се казва, че се е самоубил с оръжието на един от полицаите (т.е. не е било в тоалетната, защото не виждам как един човек с белезници може да прибере оръжието на професионален полицай и да избяга в тоалетната, за да се самоубие). От самосебе си се разбира, че е изключително трудно също така човек да се самоубие с два-три изстрела... Е, в Перник вече се беше случвал подобен прецедент, защото един собственик на автоборса се беше самоубил с куршум в главата и сърцето, но ако продължава така ще трябва да включим Перник в книгата на Гинес като град с най-ловки самоубийци. Или може би с най-нагли лъжци и убийци?

    Не, версиите за самоубийството не изглеждат вече никак достоверно, а това пък от своя страна хвърля сянка върху цялото следствие и кара хората да се съмняват в абсолютно всичко. И с право. Защото самото следствие, както впрочем и изказванията на висшестоящи капацитети, намесващи в случая телешки пържоли и изискващи извинения от близките на жертвата, са поне толкова грозни в обществено отношение, колкото е грозна и смъртта на едно невинно дете.

    ОтговорИзтриване