четвъртък, 7 юли 2011 г.

КЕ ЗАТВАРЯМЕ ЛИ СОФИЙСКОТО ЛЕТИЩЕ ИЛИ НЕ?

Напоследък се забелязва особено силно развихряне на патриотичните страсти около софийското летище. А на мен ми се случва от време на време да понамина оттам и затова си позволявам да се изкажа по въпроса.
Първо трябва ясно и громко да се каже, че патриотите нямат работа на летището – оттам се тръгва за чужбина, а чужбината е виновна за всичките ни болежки в родината, която от край време се знае, че е земен рай, на който му липсват само две морета (третото по някаква случайност са ни го оставили да го мърляме на воля). Та, летището е обект с особено значение за патриотите – намира се в родината , но служи предимно за заминаване от нея. Като късче от свещената българска земя обаче то се ползува с особен статут и никой няма право да казва абсолютно нищо срещу него. Трябва да си затварят устата най-вече онези, които го ползват, за да си веят гащите зад граница на държавни разноски. Защото знаем, че дори и евродепутатите са на държавни разноски - Европата се финансира с процент от голташкия бюджет дори на бананови републики без банани като нашата. Или с други думи казано, храни куче да те лае... Неблагодарните емигранти и задграничните функционери само критикуват, обаче не се сещат да кажат едно благодаря на страната, която ги е родила, изучила и направила хора. За сметка на това обаче плюят като бесни и искат да се отнеме лиценза на родното летище. Защото им били крадяли вещите там... Голям праз! Имали бол вещи, откраднали им ги!
Летище като една човешка длан, но по-голямо то не ни е нужно. Какво са се рахвърчали насам-натам тези хора, какво толкова има за гледане в чужбина? Къде другаде по света има подобни чудеса на природата като тези в родината - побитите камъни, белоградчишките скали и всякакъв род каменоподобни образувания?  Стойте си в България и няма да ви крадат на летището бе! А ако сте зад граница, стойте си там и... пак същото!
Или ако по някаква нещастна случайност ви се налага да пътувате или сте паднали толкова ниско, че да живеете в чужбина (то пък един живот...), барем си затваряйте плювалника. Като мен. Аз всеки път, при всяко завръщане на Обетованата българска земя, родила Боримечката, Бай Ганя Балкански и Бойко Борисов, целувам плочника на летището и търпя охотно всички мъки и несрети, защото... ами защото и без това нямам особен избор. Поради едни административни причини предпочитам да пътувам навсякъде зад граница не с български, ами с чужди документи. Да, добре рабрахте, освен всичко останало аз съм и родоотстъпник, разполагащ с двойно гражданство. Това служителите на софийското летище го знаят много добре и при всеки удобен случай ми го напомнят. Съпругата ми минава с българския си паспорт, а мен ме задържат. Момче, дай български докименти – казва гуспойцата на гишето. Нямам, отвръщам и инстинктивно вдигам ръка, за да се предпазая от предстоящото отмъщение. Дръпни се мало встрани тогава, да не пречиш... Дърпвам се и чакам. Идва един дебел и потен полицай, който ме гледа с изключително омерзение – дори и надничащите от разкопчаната му униформа кичурчета окосмление са настръхнали срещу мен в откровеното си желание да ми зашлевят един. Ще стоиш и ще чакаш, докато те проверим! – изръмжава полицаят и ме оставя самотен и объркан до една колона, на която се подпирам през следващия половин час. Жена ми през това време вече е взела багажите и ме чака нейде отатък, посрещачите (и родоотстъпниците като мен имат роднини и приятели) също тъпчат на едно място пред вратите с магическата фотоклетка.
Времето тече бавно и затова се осмелявам да надзърна зад вратата на фамозното „бюро” – полицаите пушат, пият кафе и разни кехлибарени напитки, играят на компютър. Дебелият ме забелязва и мигом излиза. Колко време още ще чакам, питам с видимо раздразнение в гласа... Отговорът не закъснява. Ще предам само началото на изречението, защото останалото се отнасяше към покойната ми майка, както и към всички жени в изменническия ми род  - Ще седиш и ще чакаш бе... (цензурирано от автора на блога)...!
Всъщност, не съм сигурен че имаме нужда от летище и още по-малко от служители. Дълги години Софийското летище бе едно от най-малките в света, бе по-малко дори от провинциални такива като това в Пиза или Монпелие, а и сега е по-миниатюрно от всички столични летища на Стария континент. Така че според мен можем да се оправим и без него. С родоотстъпниците обаче как ще се оправяме? Къде ще ги посрещаме и тормозим? Къде ще ги крадем и малтретираме? Вярно, остават все пак таксиметраджиите, хотелите, ресторантите, плажовете, чеиндж-бюрата, и всички видове търговски обекти, но летището е все пак запазена марка, лицето и сърцето на българската битка със заобикалящата ни враждебност... Летището със сигурност е и основна причина много от емигрантите да усетят с цялото си същество нещастието да си емигрант, както и да разредят завръщанията си в родината – самият аз се връщах по един-два пъти годишно, а сега това ми се случва все по-рядко. И направо се питам как мога да живея без любимото летище вече цели две години и половина?
Преди няколко месеца се срещнахме с една наша приятелка – българска художничка от Париж и... бивша патриотка. Казвам „бивша”, защото я чух - за първи път откакто я познавам! - да изрази огорчение от родината, а веднъж огорчиш ли се, горчи ти цял живот. Питахме я дали продължава да дерзае, да организира изложби в България, да прави ремонти в софийския си апартамент и т.н. И тук тя ни разказа как са я подредили. Първо, „майсторите” я измамили сто пъти и направили ремонтите през пръсти. Второ, таксиметраджията, който я возил последния път от заветното софийско летище до ремонтирания апартамент, офейкал с багажите й, сред които се намирали и картините за предстояща изложба. Момичето направило хиляди издирвания, подала жалби и т.н., но единственото й успокоение били хапливите забележки на полицаите и уместният съвет „Като не искаш да те крадат, стой си в Париж!”. И тя решила да си стои.
Има ли смисъл да се упорства? Има ли смисъл да получаваме нови и нови разочарования? Най-добре би било наистина да затворим летището и да оставим държавата на доизживяване в ръцете на ченгетата и бакшишите.  И както са тръгнали нещата, съвсем скоро ще затворим кепенците и ще врътнем ключа окончателно.

Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

6 коментара:

  1. Имам познати и роднини които работеха на летището през 90-те. Явно нещата не са мръднали много.

    ОтговорИзтриване
  2. То, мърдането, май не ни е национален спорт :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Ще става по-зле!Имаме си премиер престъпник. Скоро ще си имаме и президент откровен престъпник./сегашият е прикриващ се престъпник/ Народното събрание е пълно с престъпници.Не се връщайте тук момчета.Следващите десетиетия ще бъдат трагични.

    ОтговорИзтриване
  4. Мдааааааа ... Странно нещо сте пропуснали. Софийското летище е единственото летище в света, на което на изхода на паркинга плащаш на ръка на понамирисващ тип с омацана светоотразителна жилетка. Останалите (а съм бил и на източноевропейски летища) отдавна са с апарати и първите 15 минути са ти безплатни.

    ОтговорИзтриване
  5. „Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)” пише под публикацията.
    Въпреки, че е съвсем вярно и добре написано не кликнах. Как да кажа, че съдържанието ми харесва!?!

    ОтговорИзтриване
  6. „Като не искаш да те крадат, стой си в Париж!”. И тя решила да си стои. - Такова е положението в БГ. Има всичко - по документи, но нищо не работи, както би трябвало.

    ОтговорИзтриване