понеделник, 3 май 2010 г.

ЗА ОБЩОТО МЕЖДУ АВТОРСКОТО ПРАВО И ТОПЛОФИКАЦИЯ


Ето, че подхващам наново модерната напоследък тема за пиратите, крадящи музика и филми по интернет, но този път под формата на сравнение, което би могло да обясни донякъде на незапознатите с хай-тека, виртуалната реалност и съвсем конкретните кюлоти на Лейди Гага какво, аджеба, са авторските права и имат ли те почва у нас.


Авторските права, другарки и другари, са своего рода ПАРНО ОТОПЛЕНИЕ, което трябва да се плати на ТОПЛОФИКАЦИЯ, за да не ти спрат парното и да не те тормозят със заплахи и т.н. И независимо дали ти е студено или не, дали ползваш парно или не, дали комшията краде или не, дали искаш или не, ЩЕ ЦАКАШ КАТО ПОП, защото Ваньо Топлото има нужда от сносен жизнен стандарт.


Сумите се отчитат по НЕВЕДОМ начин чрез загадъчното изобретение ТОПЛОМЕР, измерващо незнайно какво в незнайно какви мерни единици, които, приведени към общата абстрактно изразходвана топлинна енергия, разпределят разноските на всеки балама, разчитащ на Топлофикация в неистовата си борба с ревматизма. Стана ли ви ясно? Не нали?


Та, авторското право е същата ала-баланица. Първо трябва да приемем, че изкуството е ПРОДУКТ, след което да си изясним кой го е произвел, за да му платим за оказаната услуга.

Дотук добре...

Само че има няколко неясноти около статута на АВТОРА, защото много често авторските права също биват считани за материална придобивка и се предават, преотстъпват или продават точно като продукт. Така например авторските права на Бийтълс принадлежаха на Майкъл Джексън, който обаче се спомина и сега гореупоменатите авторски права принадлежат на хора, които нямат нищо общо нито с Бийтълс, нито с музиката като цяло. В такъв случай следва да си зададем въпроса доколко Авторските Права са наистина “авторски” и “права”.


Както е добре известно, при ТОПЛОПОДАВАНЕТО има огромна загуба на мощност по време на пренасянето на услугата до потребителите – досещате се, че повече от половината топлинна енергия служи за затопляне на междублоковите пространства. Така че хората плащат не толкова за радиаторите, на които бихме могли да изсушим според съответната необходимост кюлотите на баба Пена или Лейди Гага, ами за Глобалното затопляне и най-вече за битовите придобивки на хилядите велможи от рода на Ваньо Топлото, които без съмнение са ни истински благодарни за нашата щедрост. В изкуството пък едва 3% от платените парички отиват за изпълнителите на дадена песен, а останалото потъва в джоба на друг вид Ваньовци.


ЗНАЧИ изкуството също е своего рода ПРОДУКТ, който, щеш-не щеш, трябва да платиш на притежателя на авторските права, за да не ти спрат интернет и да не те тормозят със заплахи и прочие ексцесии.


Друг е въпросът, че още не са представили изкуствомер, способен да отчете кой, кому, колко и по каква логика се полага да плати.

Пък вие, ако сте съгласни и ако смятате системата за справедлива, плащайте.


...


Ако написаното ви харесва, кликнете на бутоните :-)

3 коментара:

  1. Ами то май само в България тези права се наричат авторски, за заблуда на потребителите. Иначе са издателски права, които за съжаление рядко имат нещо общо с автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Bozho, не само в България на тези такси им казват "авторски права" (странно как ще са "авторски", след като не отиват у автора... и как са "права" след като се плащат...)

    Иначе цялата система на шоу-бизнеса е несправедлива и убийствена за изкуството, но това разбира се минава на заден план. Важното е да става алъш-вериш.

    ОтговорИзтриване
  3. Поне на английски са copyrights.
    Може на френски също да се водят "автроски", както на български, не знам.

    ОтговорИзтриване