МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДЕЦА

Медиите избягват да говорят за проблемите на децата – животът на шоу-бизнеса е по-весел и шарен, когато не се чувстваме виновни и директно замесени в чудовищни престъпления спрямо собственото си общество. И така, децата се превръщат в тема-табу, защото имаме гузна съвест. Защото знаем, че не сме направили каквото трябва за тях, за да осигурим бъдещето им в родината ни.

На този ден в България много хора трябва да си останат в къщи, за да не срещат укора в погледите на минувачите и най-вече болката в очите на децата.

Дали пък един ден, в един по-добър свят, корумпираните служители, бизнесмените-крадци и некомпетентните и безочливи политици няма да си дадат сметка, че измамите срещу обществото са в ущърб единствено на беззащитните и зависещите изцяло от грижите на възрастните, и че тяхното богатство е натрупано на гърба на децата и в замяна на непостроените училища и болници, паркове и спортни площадки... Не им завиждам за лъскавите автомобили и претруфените с джунджурии вили и апартаменти из престижните квартали на София и по Черноморието, защото знам колко детска болка има зад тях.

По повод тази дата за размисъл предлагам да почетем също така и онези деца, които знаем къде са, но съдбата им е също толкова черна и недопустима, колкото и на безследно изчезналите.

Нека си спомним за децата в сиропиталищата, където условията никак не са се променили от времето на Дейвид Копърфийлд. Стигнахме дотам, че в чужбина ни сочат като пример за нечовешко отношение спрямо децата.

Нека си спомним и за продаваните като домашни животни деца – българските бебета зад граница се оценяват на 5-6 хиляди евро.

Нека си припомним и децата, принудени - понякога от собствените си родители - да се проституират .

Нека си припомним и експлоатирания детски труд.

Нека си спомним и за децата войници и за всички деца жертви на военни конфликти.

Да си спомняме за децата, защото единствено нашата късопаметност е по-грозна от егоизма ни и може да направи живота им по-лош от смъртта!

Коментари

  1. чух по новините, че наричат България "супермаркет" за хора. най-вече за деца. звучи грозно, но и доста вярно - като се има предвид съдбата не само на децата от домовете, на децата на малцинствените групи, не само децата на социално слабите, но и донякъде всички деца. защото в общество, в което човекът сам по себе си не е ценност няма ясни граници за потъпкване на човешкото достоинство и злоупотребата с човека е лесна.

    ОтговорИзтриване
  2. Много бързаш. Ще дойде Коледа и ще видиш как всички ще се сетят за нещастните дечица. Агент Гоце най-напред.

    ОтговорИзтриване
  3. Не знаех,че има такъв ден.Не е нещо, което медиите популяризират.След една седмица е международният ден на детето и пак ще слушаме лъжи, колко много са направил обществото и държавата за децата. И все така, докато не се разчуе поредната грозна история.

    ОтговорИзтриване
  4. Ако никога никъде и за нищо не ти е идвал поне ПОМИСЪЛ за дете /собствено или чуждо/- не си човек

    ОтговорИзтриване
  5. Не съм сигурен, че общество, което не уважава децата си, може и заслужава да съществува.

    ОтговорИзтриване
  6. Какво сте се загрижили за нашите деца, по-важно е, че на управляващите чедата са нахранени, облечени, с осигурено образование в чужбина и със светло бъдеще...

    ОтговорИзтриване
  7. Аз също не знаех, че има такъв "Международен ден на изчезналите деца". Недоумявам как е възможно нито една българска медия да не спомене този факт?

    "Агенцията за защита на децата" можеше да даде информация колко е броят на изчезналите деца в България? Какво е свършила за издирването им и връщането им в Родината и семействата им?

    Докога ще търпим некадърни и бездарни да ни управляват? Докога?

    Благодаря на автора за гражданската позиция.

    ОтговорИзтриване
  8. В интернет попаднах все пак на няколко стари статии за Деня на изчезналите деца. В тях човек може да прочете за броя на изчезналите в Румъния, но не и за българските деца, което означава, че ДОРИ НЯМА СТАТИСТИКИ!!!

    Паметта се тренира! Затова трябва да има такива дни, които да ни принуждават насила да помним, докато това ни стане навик.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар