Тридесет години...


Преди тридесет години дойде "промяната". Някои я наричат "демокрация", други - "падането на комунизма".
Последното според мен е пълна глупост, защото не виждам как може да падне нещо, което не съществува и никога не е съществувало.
Тогава падна единствено оня правешки селянин, с когото си правехме майтапи и който в крайна сметка единствен опра пешкира за един милион партийци и още толкова доносници.
Бай Тошо падна, но заветната му простащина и до днес е на власт и води народа в първосигналните му реакции.
"Свободата води Народа" на картинката на Делакроа, а на българската бай Тошо води хорото. И така тридесет години...
Тридесет години право хоро в кръг...
Тридесет години култ я към този, я към онзи...
Тридесет години врагове ни правят сечено и ни пречат да покажем на света колко сме велики...
Тридесет години фалшиви спомени за сирене по трийсе с'тинки, дето нито беше сирене, нито го имаше по магазините...
Тридесет години чинно предаване на властта и пушек в очите...
Тридесет години последни в Европа по всичко...
Тридесет години чалга, мутри, корупция, пирамиди, проституция, своеволие, беззаконие...
Тридесет години намаляващо население...
Тридесет години... нищо!

Когато навремето с баща ми тръгнахме с полския фиат по белия свят, в родния ми град имаше режим на водата - къпехме се само в неделя, но... не всяка неделя.
Прочетох по медиите, че от вчера там пак има режим на водата.

Толкова по въпроса за... промяната.
....

Коментари