Пътувам си по
магистрала Тракия и си мисля разни работи.
Мисля си най-вече, че трябва да внимавам.
Защото пътят е скапан, колите са стари, а водачите на МПС-та често не са уведомени, че съществува Правилник за движение по пътищата, Конституция, Наказателен кодекс, Продължителност на живота и Задгробен живот, който обаче не е гарантиран.
Отварям си очите на четири, но и това не е достатъчно, когато те задминават отдясно с 200 км в час. Или когато камионът, когото задминаваш, тръгва също да задминава.
Тук се сещам за таксиджията, който ме кара веднъж до летището и за няколко километра ми разказа всичко за живота, вселената и всичко останало :
- И аз карах дълго камион, кай, и затова ти казвам, че шофьорите на камиони са най-големите идиоти! Има там едни ограничители на скоростта, обаче те, кай, слагат едно копче, с което ги изключват. И си карат както си искат!
Мисля си най-вече, че трябва да внимавам.
Защото пътят е скапан, колите са стари, а водачите на МПС-та често не са уведомени, че съществува Правилник за движение по пътищата, Конституция, Наказателен кодекс, Продължителност на живота и Задгробен живот, който обаче не е гарантиран.
Отварям си очите на четири, но и това не е достатъчно, когато те задминават отдясно с 200 км в час. Или когато камионът, когото задминаваш, тръгва също да задминава.
Тук се сещам за таксиджията, който ме кара веднъж до летището и за няколко километра ми разказа всичко за живота, вселената и всичко останало :
- И аз карах дълго камион, кай, и затова ти казвам, че шофьорите на камиони са най-големите идиоти! Има там едни ограничители на скоростта, обаче те, кай, слагат едно копче, с което ги изключват. И си карат както си искат!
Прав е бакшишът.
И на мен непрекъснато ми се случва да ме засичат камиони. Последния път бях
предвидил, че включващият се в магистралата грузовик ще ме засече и затова се
изнесох в лявата лента. Обаче не бях предвидил, че веднага след като се включи
на магистралата, ще тръгне и да изпреварва! Жена ми до мен изтръпна... А и аз
се препотих.
На отиване към морето се забавихме повече от час заради два обърнати тира в ранния следобед. Малко по-късно пък се беше обърнал един тир с жито, заради което отбили движението през Петолъчката и братовчед ми загубил също няколко часа...
На отиване към морето се забавихме повече от час заради два обърнати тира в ранния следобед. Малко по-късно пък се беше обърнал един тир с жито, заради което отбили движението през Петолъчката и братовчед ми загубил също няколко часа...
Гледам философски
на небивалия хаос. Вече съм зрял мъж на 42 години и приемам стоически
житейските изненади.
„42" е сакрално число, което според една култова книга представлява отговор на въпроса за смисъла на живота.
„42" е сакрално число, което според една култова книга представлява отговор на въпроса за смисъла на живота.
Мултимилиардерът
Кзавие Ниел, създател и главен акционер на телефонния оператор Free, основа в Париж ВУЗ по информатика и
разните му там модерни технологии и го нарече точно така : „42”. Сигурно според
мнозинството шофиращи по магистрала Тракия Кзавие Ниел е един доста
посредствен тип, инвестиращ в знания и умения, демек в младите хора и бъдещето
на страната си, вместо да си купи остров и дузина фолк-певици, които да му
сервират студена биричка в народни носии. Защото на мнозинството шофьори хич не
им пука за бъдещето, знанията и уменията. Хич не им пука нито за човешкия
живот, нито за нищо и затова си карат както си искат. Така са форматирани - да не мислят и да не чувстват.
Та, сещам се за
много неща, но иначе си мисля само за едно. И свеждам всичко до него.
Минавайки покрай отбивката за Стара Загора, търся с поглед следи от катастрофата на моя кум Атила.
И той беше на 42, когато се е блъснал в камион в последното си пътуване по магистрала Тракия към родния Бургас.
За девет месеца и половина обаче времето е заличило всички следи. Със съпругата ми обсъждаме тихичко, за да не ни чуят спящите на задната седалка деца. И двамата сме покрусени и от нелепата смърт, и от нелепите действия на полиция и администрация. Защото времето тече, а все още няма нито експертиза, нито официална версия за случилото се. Неофициални версии има, но те пък не отговарят на истината, което ни навежда на мисълта, че съществува очевиден опит да се оневини транспортната фирма, която трябва да остане все така доходоносна, за да финансира закупуването на острови и фолк-певици на собствениците си.
Минавайки покрай отбивката за Стара Загора, търся с поглед следи от катастрофата на моя кум Атила.
И той беше на 42, когато се е блъснал в камион в последното си пътуване по магистрала Тракия към родния Бургас.
За девет месеца и половина обаче времето е заличило всички следи. Със съпругата ми обсъждаме тихичко, за да не ни чуят спящите на задната седалка деца. И двамата сме покрусени и от нелепата смърт, и от нелепите действия на полиция и администрация. Защото времето тече, а все още няма нито експертиза, нито официална версия за случилото се. Неофициални версии има, но те пък не отговарят на истината, което ни навежда на мисълта, че съществува очевиден опит да се оневини транспортната фирма, която трябва да остане все така доходоносна, за да финансира закупуването на острови и фолк-певици на собствениците си.
По същия начин се
строят и пътищата - минимално качество с
максимална печалба за всички посредници и изпълнители на поръчки.
Данъкоплатците пък печелят минимални заплати и плащат минимални данъци, поради
което от една страна могат да си позволят само най-евтини и скапани автомобили
втора ръка, т.е. вече непродаваеми в цивилизования свят, а от друга страна не могат да инвестират нищичко
- за разлика от Кзавие Ниел - в бъдещето на страната си, в знанието и
умението на децата си. И порочният кръг на системата се завърта – виновни няма,
а България е на първо място в Европа по пътни катастрофи.
Гледах статистиките - в България
смъртността по пътищата е в пъти повече от някои други европейски държави. През
2016 в България има 99 смъртни случая на милион население, а в Швеция са 27 на
милион…
Пиша ги тези неща не заради поредната истерия покрай катастрофа на автобус
с многобройни жертви, която се разпали мигом и пак така мигом ще си отиде без
дори да остави следа в колективната памет, ами заради моя скъп приятел, когото
общественото мнение натика силом в тази жалка статистика. Атила беше най-ерудираната
личност, която ми е било съдено да познавам на този свят. Великолепен
изкуствовед, историк, археолог, лингвист... И най-вече чудесен човек, баща,
съпруг, син, брат, приятел... За него могат да се напишат книги, да се композират
песни, да се заснеме филм, защото беше единствен и неповторим.
И докато карам по този проклет път, се питам само едно – има ли смисъл да дебатираме очевидното? Та нима човешкият живот може да има цена? Нима може да има компромис със здравето или с бъдещето на децата ни? Нима може да допускаме пътищата ни да са в такова състояние, за да пълним джобовете на политици и строители? Да караме таратайки? Да корумпираме полицията? Да хрантутим администрацията? Да оставяме фирмите да експлоатират работниците за жълти стотинки, за да може еди-кой-си да кара Ферари? Да нямаме здравеопазване и да оставяме хората да мрат като кучета? Да няма истински контрол на движението, за да може всеки да прекрачва правилника? Какви хора сме въобще?
И докато карам по този проклет път, се питам само едно – има ли смисъл да дебатираме очевидното? Та нима човешкият живот може да има цена? Нима може да има компромис със здравето или с бъдещето на децата ни? Нима може да допускаме пътищата ни да са в такова състояние, за да пълним джобовете на политици и строители? Да караме таратайки? Да корумпираме полицията? Да хрантутим администрацията? Да оставяме фирмите да експлоатират работниците за жълти стотинки, за да може еди-кой-си да кара Ферари? Да нямаме здравеопазване и да оставяме хората да мрат като кучета? Да няма истински контрол на движението, за да може всеки да прекрачва правилника? Какви хора сме въобще?
Думи... Празни думи и тъга.
А момчето, с което се запознах в подножието на Сент Виктоар, вече го няма.
....
Коментари
Публикуване на коментар