6 юли 1957 г. - ЕДНА СРЕЩА

Стават такива работи.
Не знам как, но стават.
Изведнъж в безбрежната тъмнина на вселената насред нищото и тъгата се получава взрив, в който се раждат милиарди и милиарди галактики, звезди, планети, светлинки и пламъчета от всякакъв род и подобие...
Или пък два атома водород и един кислород се съединяват в първа водна молекула и дават начало на световния океан...

Горе-долу същото се получава и на 6 юли 1957 г.,  когато група младежи свирят на енорийския празник зад църквата в ливърпулския квартал Уултън. Лидерът на групата "Куоримен" е седемнадесет годишният Джон - нахакан теди-бой, свалил очилата, за да се харесва на момичетата... Той свири на китара, но с банджо-акорди.
"Гледай го пък този, пее каквото му падне!" - си казва случайно дошлият на празника в търсене на някого или нещо Пол. Само година по-рано той е загубил майка си и още му е трудно да се съвземе.
Айвън Вон е поканил Пол, защото иска да го представи на Джон.
"Запознайте се! Джон, това е Пол. Пол, това е Джон..."
Пол изсвирва няколко парчета и моментално се харесва на Джон.
Обаче Джон е горделив, прави се на недостъпен.
Минава цяла седмица.
Неволно се засичат на улицата и Джон казва уж с неохота на Пол : "Окей, ела да свириш в моята група!"
И така на енорийския празник се срещат двама младежи, с което се слага край на творената дотогава музика.
Ражда се нов свят с нова Британска империя.
Двете момчета живеят с музиката и приятелството, което им помага да преодолеят трудните моменти с песен на уста.
По-късно, след Хамбург и Кавърн клъб, момчетата се прераждат в Бийтълс, групата на групите превзела света с нечувани мелодии и идеи за създаване на музика.

В Ливърпул можете да посетите къщите на Джон и Пол, които принадлежат на основана от Йоко Оно фондация. В тези две къщи няма да видите нищо, свързано с Бийтълс, защото те са превърнати в музеи на момчетата от енорийския празник. Две будни момчета, живеещи с радостите и тревогите на обикновените хора от ония трудни години, но съумели да надскочат битието, съзнанието, таланта и всичко благодарение на... една среща.





....
....