ТОЧНО ЕДИН МЕСЕЦ ПО-КЪСНО


Измина един кошмарен месец, а резултатите от него ще ни вълнуват още дълго време.
На първо място във Франция бе обявено извънредно положение - за първи път от войната в Алжир насам! А в него се съдържат известни ограничения на личните свободи, свързани най-вече с публичните изяви, демонстрациите и произволните проверки, които са временни и разбираеми, но все пак притесняват. Освен това охраната е видна навсякъде и непрекъснато се дочуват сирени на полицейски коли.
Другият пряк резултат са засилените позиции на крайната десница, която се възползва от ситуацията, за да направи мощен пробив на регионалните избори с критикарщина и популистки обещания за повече сигурност, контрол, икономически протекционизъм...
....
През януари също имаше атентати, също французите показаха солидарност в името на свободата, както впрочем го изисква девизът на Републиката им.
На ПЕТАТА Република.
Свобода, равенство, братство.
Свобода да разполагаш със себе си, да живееш в разбирателство с околните, да пазиш интересите си в рамките на закона.
Равенство пред същия този закон, равни права за всички граждани.
Братство...
Братството е онази солидарност в спомените, мислите и действията, която превръща един народ или общност в нация. Братството е желанието да живееш в едно общество с другите, с едни и същи закони и правила, защото искаш родът ти да пребъде, за да сътвори един по-добър свят.
Цели три философски концепта, които не са никак лесен кръст за носене.
Французите са силен народ именно благодарение на тези изковани през вековете и в тежки битки три принципа на френската Република. При всеки нов атентат хората си дават сметка, че ударът не е срещу плътта им, ами срещу този достоен проект, заченат във Френската революция и отстояван оттогава в десетки войни и междуособици.
По време на ноемврийските атентати обаче тероризмът удари и нещо съвсем друго - радостта от живота, която всъщност е духът на Франция. Удари не екстравагантни художници на карикатури понякога със съмнителен вкус, не институция или дадена общност, ами обикновените хора, отишли да да се порадват на човешкия контакт, на спорта и изкуството. Все дребни, но толкова важни неща, които човек не може да оцени, ако не е свободен.
След атентата срещу Шарли Ебдо французите показаха завидна солидарност, макар че в обществото се проведе обичайния за едно здраво гражданско общество дебат - до каква степен Шарли се е държал провокативно и дали е могло да се предотврати нападението с малко повече сдържаност. Сред младежите, изповядващи исляма, често дочувахме признанието, че са се чувствали обидени от карикатурите, както впрочем и много други представители на религиозни общности или политически партии се засягаха и се засягат все още при поредната провокация на Шарли. Някои казваха дори, че не са Шарли.
Тогава беше така.
А сега беше различно.
Този път в солидарността дори няма дебат. Защото не става дума за свобода на словото или някаква друга такава процедурна свобода, ами за правото на човек да диша с пълни гърди вечерния въздух на най-красивия град в света. Правото да затвори очи без да се страхува, че когато отново ги отвори светлината може вече да е изчезнала в пазвата на мракобесието.
Ударът бе срещу удоволствието, за което всъщност живеем, срещу онази жизнерадост, без която човекът се превръща в скот.
...
Понеделник 16 ноември...
Първи работен ден след атентатите.
По инициатива на президента на Републиката французите трябваше да изразят почит пред загиналите в кървавото нападение с едноминутно мълчание.
Наблюдавах как протече минутата мълчание при ученици от една голяма гимназия в околностите на Париж. Когато алармата отекна, всички излязоха от час. Събраха се много по-бързо от очакваното и затова директорът произнесе речта си десетина минути преди звънецът да бие точно 12 ч. Ученици и учители млъкнаха в очакване на минутата мълчание. Така мълчаха много повече от една минута, без да гъкнат, без да мръднат. Хулиганчетата от кварталите, които вечер играят на гоненица с полицията, момчета и момичета от всякакъв произход бяха до един кротки и смирени заедно в болката на нацията си.
Сред тях присъстваха и две групи чужденци - италианци и немци, дошли на гости по европейски проект. Мисля, че мълчанието и солидарността ги впечатлиха далеч повече от кървавата баня от петък 13 ноември.
Но нека видят как една несправедлива атака може да направи обществото по-силно. Нека и те се присъединят към нас и направят Европа единна, солидарна и несломима, каквато е Републиката със своите три оръжия - Свобода, Равенство, Братство.
....
....

Коментари