Денят "след"


Ноември стана януари. Спомените от атентатите в началото на годината изведнъж се съживиха, сякаш се върнахме към мача след кратка пауза. Същите сериозни лица, тихи улици, полиция и военни навсякъде, почти празни детски площадки.
За първи път от края на войната в Алжир правителството обявява извънредно положение в цялата страна. Държавните учреждения, спортните центрове и училищата са затворени.
Как и защо се стигна до тази нова трагедия?
Франция е де факто във война от няколко години срещу ислямизма и диктатурите, потъпкващи човешките права. Само че много често Франция е сама. Така беше сама, когато спря настъплението на Кадафи срещу въстанието в Бенгази, беше сама и в Мали, и в Централно африканската република. И пак беше сама, когато още в началото на гражданската война в Сирия Оланд поиска международна подкрепа на опозицията срещу Асад, който съвсем очевидно избиваше собствения си народ не по-зле от Садам Хюсеин. Съответно подкрепа не бе получена, опозицията бе притисната от Асад и ИДИЛ едновременно, а самата терористична организация "Ислямска държава" пък придоби формата на истинска държава. След многобройни екзекуции и ексцесии от всякакъв вид Западът се чатна, че с бездействието си е позволил да се пръкне чудовище, но... вече беше късно.
Усилията на Франция, колкото и недодялани да изглеждат те понякога, са все пак систематични и донякъде се опитват да компенсират липсата на обща европейска политика в сферата на отбраната и дипломацията. Което пък е голям трън в очите на терористите. И така, Франция - родината на Човешките права и една от основните движещи сили на ЕС - се превръща в предпочитана жертва на ислямизма.
След атентатите през януари стана ясно на всички, че въпросът вече не е дали ще има нови атентати, ами кога, къде и в какви мащаби ще са те. Защото терористите са сред хората в очакване на заповед за действие. Много са извън всякакво подозрение - близо 27% от тях са новоприели исляма джихадисти, или пък младежи от умерени мюсюлмански семейства, родени и възпитани във Франция.
Какво е разрешението на проблема?
Битката тепърва започва и трябва да очакваме нови и нови трагедии на фона на огромни усилия от страна на френското общество да запази интегритета си и да остане вярно на републиканските принципи. А войната няма да спре и заплахата няма да намалее, докато международната общност не заличи окончателно ИДИЛ от лицето на земята, а Европейският съюз не развие институциите си до създаване на обща отбрана.
....
....

Коментари