Празен празник

Празнуваш ли, празнуваш, Балканджи Йово?
Ама какво празнуваш и ти не знаеш...
Нямаш очи да погледнеш историята си, нямаш ръце да прегърнеш сънародниците си, нямаш крака да се изправиш гордо сред другите народи и да вървиш напред.
И затова ти сам си виновен, а не османлиите и Османската империя, които не съществуват от вече един век.
Представи си, Балканджи, от толкова години имаш възможност да градиш и развиваш страната си самичък, а около теб се множат единствено руините. Можеш да гледаш напред, а погледът ти все назад е обърнат, към амбициите за социален проект от съвсем друго време.
В главата ти се въртят все същите идеи за "България на три морета" с териториални апетити, почиващи на бутафорни карти, за надмощие над всичко и всички на Балканите, на континента, на планетата и дори във Вселената. Големееш се, а голяма е единствено претенцията ти за универсалност, т.е. егото ти, което те кара да се поставяш в центъра на света и да отричаш останалите. И в името на какво? На какви ценности? На какви идеали?
Ето в какво се е изродила историята, ето къде се продава сестрата на Балканджи
Идеалите са ти същите, каквито бяха навремето - идеали на бедняк, ламтяш да напълни стържещия търбух и да направи главата. А търсенето ти за развитие се е изродило в търсене на оправдание за пропиляното време и изгубените възможности за прогрес. Основното ти извинение са другите, различните, които ти пречат, видиш ли, да направиш нещо със себе си, наливат ти отровна ракия в устата, съсипват те с некачествен живот, вкарват ти безумните мисли в главата, правят те идиот.
Век и половина не си мръднал една педя напред. Век и половина живееш в пълна стагнация -
социална, икономическа, културна. Век и половина лелееш за Левски, рецитираш шепата стихотворения на Ботев, пееш едни и същи "народни" песни и се възторгваш от природата си, която съсипваш постоянно и безвъзвратно.
И сега, след свободата идва...
Най-страшното обаче е, че сам си налагаш да робуваш на собствената си догма за универсалност и неповторимост, която ти пречи да видиш истината... А тя е, Балканджи, че времената се менят, а ти трябва да се развиваш във времето, да търсиш, да създаваш, да твориш и да работиш за бъдещето на децата си. Защото без всичко това ти си един обречен на изчезване анахронизъм.
Затова престани да празнуваш за миг старите празници и си създай нови.
А за Трети март не се кахъри - за добро или лошо той винаги ще бъде част от историята ти.

...
...
...



Коментари