За щастието да си рекордьор по нещастие

Всеки ден можем да се радваме на висшите постижения на българската нация - веднъж Крисия, Хасан и Ибрахим са втори на детската Евровизия, веднъж Кубрат Пулев е втори на световното по бокс, веднъж Анита Желева заслепява планетата с красотите си на конкурас "Мисис Свят"...
Сред целия този ентусиазъм забелязах една-едничка черна нотка - във виртуалното пространство пишеше черно на бяло, че страната ни е сред най-нещастните в света, т.е. класира се на 123 място от общо 151 изследвани страни, нейде между Конго и Камерун... Предполагам уважаемите журналисти са имали предвид най-вече хората, защото "страната" като цяло не може да е нещастна -  рядко съм виждал планини, езера, гори, дерета и всичките му там видове релефни и прочие особености на ландшафта да мрънкат за нещо и да се чувстват нещастни.
Виж, хората мрънкат и още как! Особено ако са като българите с прекалено ниски доходи, прекалено нисък жизнен стандарт и прекалено къс живот като цяло.
Само че има мрънкане и мрънкане.
Т.е. има мрънкане с цел промяна на битието и мрънкане, превърнало се в безсмислен ритуал и самоцел.
Според същата тази класация на страните по "нещастност" други едни мрънкалници, французите демек, изглеждат съвсем щастливи и подскачащи от кеф на далеч по-комфортното 50-то място!

И тук сравнението между двата народа се налага от самосебе си.
Французинът е до такава степен недоволен от всичко и всички, дотолкова пренасища атмосферата с постоянни оплаквания, че дори отказва да ходи на почивка с други французи... Защото си дава сметка, че чашата на търпението на околните спрямо френските капризи е пред преливане и всеки допълнителен французин увеличава шанса ваканцията да се превърне в апокалиптичен сблъсък на цивилизациите.
Французите недоволстват, излизат на стачки, протестират, мятат камъни по полицията. Преди около месец един младеж загина при сблъсъци с органите на реда при протест срещу строежа на бараж нейде-си-там. И какви бяха последиците? Табуретката на министъра на вътрешните работи взе силно да се клати, социалистите и зелените, дето уж са съюзници, почти се сбиха в Националната асамблея, младежите излязоха на протести, строежът бе замразен, забраниха също така някои оръжия, използвани от органите на реда в борбата с масовите безредици...
И така, французите протестират, за да променят нещо конкретно и за да модернизират обществото си, водейки се от идеята, че единствено чрез обща промяна може да има подобрение в живота и на обикновения човек.

А при българите как е?
Българинът страда далеч повече от французина, но мрънка значително по-тихо. Всъщност, мрънкането идва там, където би трябвало да има стон, вик, крясък. Където проблемите на обществото биха могли да бъдат разрешени единствено с тежка хирургическа намеса и радикална терапия. Вместо това обаче българинът седи самичък в ъгъла си, псува всичко и всички и се чуди какво да предприеме. Защото всичко е объркано в главата на българина - той не прави разлика между народ, общество, нация, страна, държава. Според него парите растат по дърветата и нямат нищо общо със създадените блага и платените данъци. Той е на мнение, че "държавата " е физическо лице, с което би могъл да се разправя по някакъв начин, да се разбере с него и дори да му издрънчи някакъв "бонус". Той не си дава сметка, че бутайки рушвет на ченгето, лишава децата си от правораздаване, училище и здравеопазване, защото не прави логическа връзка между себе си и институциите, зависещи единствено и само от него.
И затова българинът си трае, псувайки. А когато ножът наистина опре до кокала и се постави под въпрос физическото оцеляване на плебса, тогава българинът излиза на протест, за да направи какво според вас?! За да си излъчи абсолютно същите управници, от които винаги е страдал. А управниците пък се чувстват поощрени от оказаното им за кой ли вече път "доверие" и започват още по-качествено да скубят, да мажат, да тормозят обикновените хора.

Така че, може наистина българинът да живее бедно и да мрънка постоянно. Но нещастието му извира от съвсем другаде.
Българинът е нещастен, защото живее в създадено от него самия несправедливо общество. Българинът е избрал името на страната му да символизира потисничество и изостаналост във всяко едно отношение.
И в крайна сметка българинът мрази постигнатото и е разочарован от себе си.
.....
....



...
..
.

Коментари