И ПАК ЗА КУЛТУРАТА И НЕЙНАТА ЛИПСА У МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА И ПРИБЛИЖЕНИТЕ МУ ЛАКЕИ

Луд умора не знае...
Само няколко дни след като се върна в правителството и след като даде първи отпор на плахо зараждащите се срещу назначението му протести, Вежди Рашидов строи четата си и я прати да пише контрапротестни писма с възхвален характер.
Щеше да е смешно, ако не беше трагично.
Банда блюдолизци, възпитани в майсторството на подлизурковщината още по времето на бай Тошо, взели да заливат със суперлативи чудесната душа на наш Вежди... И най-вече неговия "продуктивизъм" :
"С новите посоки за творческа производителност се създадоха за първи път и реални стимули за по-голяма творческа свобода и инициативност..."

А какви са тези стимули?

"...адекватно заплащане в системата според положения труд, а не на всички по равно..."

 И благодарение на кого, любезни, валят паричките от небето?

 "...благодарение и по инициатива на Вежди Рашидов, който с енергия успя да организира финансиране изцяло с европейски средства."

 Натам става още по весело, защото се споменава за започнати филмови проекти с Франция и Израел (финансирани, предполагам, пак от Европа), като съвсем умишлено се пропуска Италия и любимата на Берлускони, Рашидов и още много други истински мъже режисьорка-актриса Мишел Бонев (Националният филмов център (НФЦ) e субсидирал с 330 000 лева първия филм на Мишел Бонев "Сбогом, мамо").
Споменава се и за десет български книги, преведени благодарение на Рашидов на руски... В интернет не успях да открия списък на преведените книги, но съм готов да се обзаложа, че сред преведените автори присъстват и доста негови приятели по чашка... и другояче.

И накрая се казва : "Разумните хора в България и дейците на културата умеят да ценят добрите дела."
Сигурно говорят за себе си... И сигурно са ми благодарни на мен, добрия и щедър европейски данъкоплатец, живеещ далеч от сараите на Вежди и прочие сатрапи, че им финансирам културните мероприятия и банкетите.

Какво мога да ви кажа повече...  Тази банда сътрапезници на Вежди Рашидов, зависещи професионално директно от него, все директори, телепортирани сякаш от друга епоха барабар с някогашните им тоталитарни "съюзи", с ордените, с широко скроените костюми и мазните коси, изразяват днес мнението, че творческият процес се измерва на кило и се нуждае от централизирана организация, материален стимул и задължително финансиране от Европа... Те не могат въобще да проумеят, че може би никой извън тесния им кръг сталинистки истукани не ги търси и признава, защо в творчеството им просто няма качество. И че може би културата в България запада, защото именно те са се вкопчили в нея и не й дават да диша, да поеме млада и модерна кръв, за да прескочи века и да навлезе в новото време. Нещо повече - те убиха младото поколение, съсипвайки образованието и прогонвайки кадърните в чужбина.
И колкото сега да им уреждат изложби, спектакли и преводи зад граница, приближените на Вежди ще са си същите соцпродукти без абсолютно никаква културна и всякаква стойност.
И съответно в България ще има точно толкова култура, колкото и в кухите им институции. Т.е. никаква.

...
...




Коментари